Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Киримов в. гр. дело № 6939 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 80765 от 02.05.2020 г.
постановено по гр. дело № 42762/2018 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът В.В.П.
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, по предявените искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата
от 691,74 лева главница по договор за паричен заем с № 2134385 от 25.08.2014
г., сключен с „И.А.М.” АД, вземането по който е прехвърлено по силата на
Приложение № 1/01.05.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва от 27.02.2017 г. до
изплащане на вземането и сумата от 47,77 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.04.2014 г. до 26.02.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11941/2017 г.
по описа на СРС, 138 състав. С решението са отхвърлени предявените от „А.з.с.н.в.”
ЕАД против В.П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.
92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за договорна лихва в размер на 65,74 лева за периода
от 29.09.2014 г. до 02.03.2015 г., такса разходи в размер на 45 лева, сумата от
432,64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, и мораторна
лихва за периода от 30.09.2014 г. до 26.02.3017 г. за разликата над сумата от
47,77 лева од пълния предявен размер от 192,30 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11941/2017 г. по описа
на СРС, 138 състав. С решението В.П. е осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” сумата
от 440,39 лева разноски за държавна такса, депозит за експертиза, особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановено решение, в частта,
в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от особения
представител на ответника по делото. Изложени са съображения за неправилност на
решението, тъй като същото е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Аргументира се посочвайки, че ответникът не е надлежно уведомен
за прехвърлянето на вземането, а съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщена на същия от предишния
кредитор, в случая „И.А.М.” АД. Сочи, че в закона изрично е посочено, че
уведомяването трябва да бъде извършено от стария цедент-кредитор, а не от новия
кредитор, както е в настоящия случай, тъй като целта на закона е да се предпазят
интересите на длъжника. На следващо място се сочи, че към момента на съставяне
на Уведомително писмо, както и към момента на доставяне на писмото на адреса на
длъжника, ищецът не е имал валидна представителна власт, тъй като пълномощното
е с дата 09.09.2015 г., тоест след датата на съставяне на Уведомителното писмо
и доставката му на длъжника. Твърди се и че доколкото пълномощното е в
обикновена писмена форма не би следвало да се приеме за валидно упълномощаване,
защото същото може да доведе до злоупотреби спрямо длъжниците. При така
изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение, в
частта, в която предявените искове са уважени и да бъде постановено друго, с
което същите да се отхвърлят изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, в който са изложени доводи за
неоснователност на въззивната жалба и е отправено искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема
за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
проверява служебно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
атакуваните части.
В случая не се установяват пороци, които
биха могли да доведат до нищожност или нищожност на решението. При дължимата проверка извършена от
настоящата инстанция, същата намира, че в обжалваната част решението е
правилно.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и
същото се установява от договор за паричен заем от № 2134385 г. от 25.08.2014
г. /л. 5/, че В.П., в качеството си на кредитополучател е получил в заем от „И.А.М.”
АД сумата от 800.00 лева, като е поел задължение да заплати на
кредитополучателя сумата общо в размер от 889.11 лева на 27 месечни вноски от
по 32.93 лева всяка, като плащането на вноските се извършва съгласно
погасителен план и е с начало на първата вноска от 01.09.2014 г. Договорено
между страните е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 % и годишен
процент на разходите на заема – 49,18 %.
Безспорно е между страните, а и
същото се установява от назначената по делото ССчЕ, че е налице частично
неизпълнение от страна на ответника. В тази част настоящата инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, доколкото
същите почиват на точна и вярна интерпретация на доказателства по делото и
разкриват действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор, а отделно във въззивната жалба не се съдържат оплаквания в тази
насока.
Спорът пред настоящата инстанция е
съсредоточен по отношение на извършеното прехвърляне на вземането от „И.А.М.”
на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД и уведомяването на длъжника за
цесията.
За тези обстоятелства по делото са
представени следните доказателства: рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, съгласно който
стрните се споразумяват, че първия ще прехвърля на втория станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от първия с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще
бъде неразделна част от договора. Представено е и приложение № 1/01.05.2015 г.
към Договор от 16.11.2010 г., съгласно което „И.А.М.“ АД прехвърля н. „А.з.с.н.в.“
ООД пакет вземания, сред които и процесното по договор за паричен заем №
2134385, с длъжник В.В.П.. Представено е и пълномощно от 09.09.2015 г., с което
„И.А.М.“ АД упълномощава „А.з.с.н.в.“ АД да уведоми от името на „И.А.М.“ АД,
всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г. между „И.А.М.“
АД и „А.з.с.н.в.“ АД. Представени са и два броя уведомителни писма до В.В.П. за
извършеното прехвърляне на вземанията, като същите са се върнали в цялост като
непотърсени.
С исковата молба ищецът е представил
копие от уведомление за извършената цесия от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2134385 от 08.06.2018 г.. Отправено е искане за съда
същото да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея и се е позовал на р. № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г, на ВКС, I т.о. и р. № 123/24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о., съгласно което ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗ и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
По
спорния въпрос настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Действително
приложеното уведомление от цедента „И.А.М.” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД до
ответника не съдържа негов подпис или изявление, че цесията му е съобщена, а от
представените пощенски разписки не може да бъде установено, че съдържанието на
изпратеното съобщение за извършената цесия да е сведено до знанието му. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се направи
обоснован извод, че цесията е била съобщена от кредитора на длъжника съобразно
изискването на закона.
В практиката на върховната съдебна инстанция / Вж.
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12 от 2009 г., ІІ т. о., ВКС; решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352 от 2013 г., II т.о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711 от
2013 г., I т.о., ВКС./ е възприето разбирането, че когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор (цесионер) е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В цитираната съдебна практика се
възприема становището, че извършеното по този начин уведомление за цесията,
макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на
иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото в съответствие
с изискването на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия, с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. Съгласно приетото в съдебната практика /решения на ВКС
по т. д. № 362/2015 г. на ІІ ТО, и по т. д. № 12/2009 г. на ІІ ТО/, предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Доколкото в случая се установява такова
упълномощаване и с оглед получаването от особения представител на
уведомлението, изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е спазено. Фигурата на
особеният представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може
лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.
Особеният представител осъществява представителството при съобразяване
единствено на ограниченията, предвидени в чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл.
34, ал. 3 ГПК получаването на отправено до представлявания материалноправно
изявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
на I ТО на ВКС е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, от което следва да се заключи,
че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна
на кредитора. При така изложеното неоснователно се явява
възражението във въззивната жалба за нередовно уведомяване на ответника за
извършената цесия.
Неоснователно
е и възражението за липса на надлежно учредена представителна власт на ищеца
във връзка с уведомяване на извършената цесия, доколкото уведомлението се счита
връчено със връчване на препис от исковата молба н.особения представител, а
пълномощното, с което „И.А.М.“ упълномощава „А.з.с.на в.“ АД да уведоми от
името на „И.А.М.“ АД, всички длъжници по всички вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е
цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен н.16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.на в.“ АД е с дата
предхождаща датата на образуване на настоящото дело. Неоснователно е и
възражението за липса на нотариална заверка на подписите на пълномощното,
доколкото закона не поставя такова изискване за съдържанието му.
От
гореизложената фактическа обстановка, изводима от събраните по делото
доказателства се установява, че в случая са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, тъй като е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, от което произтича задължението на
ответника за заплащане на получената сума, валиден договор за цесия, за който
длъжникът е надлежно уведомен.
Предвид
гореизложеното и при липса на доказателства за извършено плащане, правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни за
следните суми: 691.74 лева – главница, 47.77 лева – лихва за забава, начислена
за периода от 30.09.2014 г. – 26.02.2017 г., поради което решението следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При този
изход на делото право на разноски има въззиваемия. В случая същия е направил
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнграждение в размер на
350 лева и 250 лева депозит за особен представител. По делото е направено
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което настоящата
инстанция намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на
делото, поради което го определя в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Основателно е искането за осъждане на ответника да заплати сумата от 250
лева разноски за особен представител.
По тези
мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80765 от 02.05.2020 г. постановено
по гр. дело № 42762/2018 г. по описа н.СРС, ГО, 138 състав, в частта, с която е
признато за установено, че ответникът В.В.П.
дължи н. „А.з.с.на в.” ЕАД, по предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 691,74 лева главница по договор за паричен заем с №
2134385 от 25.08.2014 г., сключен с „И.А.М.” АД, вземането по който е
прехвърлено по силата на Приложение № 1/01.05.2015 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне н.вземания от 16.11.2010 г. н. „А.з.с.на в.” ЕАД, ведно
със законна лихва от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 47,77 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.04.2014 г. до 26.02.2017 г..
Решението в останалата част е влязло
в сила като необжалвано.
Осъжда В.В.П., ЕГН ********** да
заплати н.основание чл. 78, ал. 3 от ГПК н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ******
сумата от 350 лева сторени разноски пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение и особен представител.
Решението е окончателни и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.