№ 199
гр. Ямбол, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100193 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Е. Н., И. Г. Н.,
двамата от с.***** и Д. И. Н. от гр.**** против ЗК „Лев инс“ АД гр.София, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на М. Е. Н. сумата от 26 000 лева, частично
предявени от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с
настъпилата смърт на нейния син Д.И.Н., ведно със законна лихва върху посочената по-горе
сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция - 09.11.2020г. до окончателното й изплащане и ведно със законна лихва върху
посочената по - горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на
която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до
окончателното изплащане; на И. Г. Н. сумата от 26 000 лева, частично предявени от 200 000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на
неговия син Д.И.Н., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно
чл.429, ал.З от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
09.11.2020г. до окончателното й изплащане и ведно със законна лихва върху посочената по -
горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до окончателното
изплащане; на Д. И. Н. сумата от 26 000 лева, частично предявени 50 000 лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния брат, ведно
със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.11.2020г. до окончателното й
изплащане и ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума (главница и лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1,
1
т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищците направиха и съдът прие на основание чл.214 от ГПК
изменение на предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди по размер, както
следва: претенциите на М. Е. Н. и на И. Г. Н. са завишени и се считат предявени за по
200 000 лв., а претенцията на Д. И. Н. е завишена и се счита предявена за 50 000 лв.,
частично предявен за сумата от 100 000 лв., като по отношение на исканията за законна
лихва няма изменение.
Твърденията са за това, че на **** г. на път № 1-7, км 315+816 м между гр.Елхово и
ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ,
управлявано от В.А.М. и застраховано в ответното дружество и товарен автомобил с влекач
марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.№ СЕ 4689 ХТ, управляван от
молдовския гражданин О.Б.. В резултат на неправомерното двиЖ.е на МПС марка „Ивеко“
същото получава тежки деформации, тъй като предните му състави навлизат частично под
задните състави на полуремаркето, в пряка причинна връзка, с което мигновено настъпва
смъртта на Д.И.Н. ЕГН **********, явяващ се пътник на предна двойна седалка до водача в
МПС с peг. № СН 0955 АХ, заемайки крайна дясна седалка, пътувал на екскурзия към
гр.****.Р.****. Относно инцидента е образувано НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.
Счита се, че отговорността за настъпването на ПТП от 0**** г. е на водача на МПС с марка
„Ивеко", управлявано от делинквента В.А.М., който при грубо нарушаване на правилата за
двиЖ.е по пътищата, е реализирал процесното ПТП в пряка причинно-следствена връзка, с
което са претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. По образуваното за
инцидента НОХД № 386/2020 г. е постановена осъдителна присъда само срещу молдовския
гражданин О.Б. поради факта на настъпилата смърт на другия участник и виновен за
процесното ПТП - В.А.М..
Към момента тази присъда е влязла в сила предвид постановеното решение №
58/11.04.2022 г. по н.д.№ 117/2022 г. на ВКС и настоящото производство бе възобновено
след спирането му поради преюдициалност.
Ищците имат качеството на увредени лица по смисъла на чл.478 от КЗ, тъй като са
наследници на загиналия Д.Н., негови майка, баща и сестра. В това си качество ищците са
депозирали писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, както и
допълнителни молби с прилоЖ. доказателства, изисквани от застрахователя, но отговорът на
ответника бил, че с постановената присъда по НОХД се установява, че виновното за ПТП
лице не е застрахования в дружеството водач - не са налице основания за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ищците М. Н. и И. Н. са родители на починалия Д.Н.- техен първороден и единствен
син и морална, емоционална и финансова опора в живота, продължител на рода им. Ищците
търпят изключително тежко загубата на сина си, а негативните последици от нея са
невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на
силната емоционална връзка, която са имали със сина си, прави вредата в това отношение
непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Преди инцидента
2
ищците са били активни, борбени и силни хора, радвали са се на спокоен живот като хора
над средната възраст, заобиколени от семейството и близките си, радвали са се на чести
срещи с близки, приятели и с внуците си и са били щастливи в семейството, което са
създали, изключително много се се гордеели с постиЖ.ята на децата си, особено на
първородния им син Д.. След настъпилия инцидент, обаче, ищите се затварят в себе си и
съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на любимия им син, изживяват
болезнено смъртта на сина си, отказват да говорят и общуват с близки. Загубата на роден
син е най-тежката неимуществена вреда - безвъзвратна загуба на любим човек, която
безспорно е причинила мъки и страдания на ищците, тъй като е изключително тежко
родител да загуби своето първородно дете, майка да загуби своя син, баща да загуби своя
продължител на рода и мъжка рожба, още повече, че това не е естественият ред, по който
следва да си отива един човек от този живот, а именно преди възходящите си роднини. Тези
обстоятелства правят загубата на Д. един истински ужас и неописуема трагедия за тях. В
периода от 01.02.2021 г. до 25.03.2021 г., Д. Н., дъщеря на ищците поради силно
притеснение за тях ги придружава да извършат психологични консултации и да потърсят
помощ, извършени са им по шест сеанса, а констатациите на психолога са представени с
исковата молба в писмен вид.
Относно сестрата на загиналия Д.Н. – ищцата Д. Н. твърденията са, че преди
трагичния инцидент двамата с Д. са били изключително близки, още от деца в различни
периоди на обучението си са учили в едни и същи учебни заведения, споделяли са
проблемите и радостите в живота си, помагали са си както в училище, така и за лични
проблеми, отношенията им са се отличавали като изключително близки, приятелски,
основани на взаимна обич, доверие и подкрепа. След настъпилата смърт на Д., Д.
продължава да поддържа близки контакти със семейството му - неговата съпруга и
единствен син, да им помага, подкрепя в най-тежките им дни. За Д. е много трудно да
приеме, че е изгубила завинаги по-големия си брат, своята опора, изповедник и съдник в
живота, с когото цял живот са расли заедно, споделяли са всичко и са били изключително
близки и сплотени. Преди инцидента тя е била един активен, борбен и силен човек, радвала
се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента при
ищцата също се наблюдава наличие на негативни психологически последици - става по-
уязвима, по-неуверена и по-несигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи
падат грижите върху родителите й, които изключително трудно изживяват трагичната смърт
на сина им, затваря се и отказва да общува с когото и да било. Д. Н. също е посещавала
психолог във връзка с инцидента и резултатите са представени с исковата молба.
Тъй като застрахователят и към момента не е определил обезщетение за изплащане
на ищците след като те са поискали такова, същите претендират и присъждане на законна
лихва, както следва: основание чл.429, ал.3 от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната
претенция - 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена
главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху размера на
застрахователното обезщетение, което съгласно КЗ включва в себе си - главница и лихва по
3
чл.429, ал.3 от КЗ определена върху главницата, ако застрахователят не го е определил и
изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ - а именно от 30.11.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорват изцяло предявените искове като се желае отхвърлянето им и присъждане на
разноските. Според ответното дружество, водачът на МПС Ивеко, с per. № СН0955АХ -
В.А.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК ЛЕВ ИНС" АД, няма вина за
настъпването на инцидента. Вината за настъпилото ПТП е изцяло на управляващия товарен
автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС - О.Б., който не само спрял
управляваното от него превозно средство, но и загасил двигателя му, без да включи
габаритни, аварийни или други светлини, без да сложи светлоотразителен триъгълник и
уморен от изминалия ден заспал в кабината. С присъда по НОХД № 386/2020 г. от ЯОС,
водачът О.Б. е осъден ефективно на 6 /шест/ години лишаване от свобода на основание за
престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б", пр. 2-ро, вр. ал.1, б. „в" вр. чл. 342, ал.1 от НК
във p. с чл. 58, ал.1, вр. чл. 54 от НК. По тези причини се счита, че пасивно процесуално
легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие следва да бъде
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а не „ЗК ЛЕВ ИНС" АД.
Искането за конституирането на това дружество като трето лице помагач не е уважено.
Ответникът оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорват се всички твърдения за търпени от ищците неимуществени, които да са настъпили
в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, твърденията за
настъпването им, обосноваващи размера на предявената искова претенция. Оспорват се
всички твърдения за съществуването на отношения на общност, привързаност, грижовност и
разбирателство между ищците и техния наследодател, които да са били прекъснати
единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като в тази връзка
се оспорват всички твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди, които да са
настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие.
Направено е възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
праводателя на ищците - Д.И.Н., за настъпването на травми при осъществяване на
произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП. Наследодателят на ищците - като пътник в МПС марка Ивеко, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен
колан, като с това си поведение е допринесъл за леталния му изход при настъпване на
произшествието. Получените от Д.И.Н. травми, довели до смъртта му, са настъпили
вследствие на неговото виновно поведение и поради неспазването на посочената по-горе
разпоредба като пътник на МПС. С поведението на Д.И.Н. е създал условия и е улеснил
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва се размерът на претенциите, които ако бъдат преценени от съда за
основателни, да бъдат приети за прекомерно завишени по размер. Оспорени са акцесорните
4
искове за присъждане на законни лихви, считано от 09.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и допълнително претендираните законни лихви, считано от 30.11.2020 г.
до окончателното им изплащане като неоснователни. Според ответника периодите, за които
се претендира заплащане на законна лихва се припокриват, което води до опасност от
анатозицъм. Отделно от това се твърди, че в действителност, независимо от спазване на
разпоредбата на чл.380 от КЗ от страна на ищцата, същата е станала причина
застрахователят да не й изплати обезщетение, тъй като не е представила данни за банковите
си сметки, както и не представя същите с настоящата искова молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Първите двама ищци М. Е. Н. и И. Г. Н. са родители, а ищцата Д. И. Н. е сестра на
починалия Д.И.Н., видно от удостоверение за семейно полоЖ.е, съпруг и деца № РСЦ20-
УГ01-5933/23.12.2020 г.
Относно установяване настъпилото ПТП, по делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-221 от **** г., съгласно който на тази
дата, на път № 1-7, км 316 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници
МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ЗК „Лев
инс“ АД и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.
№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б. със застраховка в МТСБУ. Сред
пострадалите лица е Д.Н. – починал. Посочено е от съставителя на протокола, че МПС марка
„Ивеко“ се е движело в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово и удря отзад товарния
автомобил, който е спрял на лентата за двиЖ.е.
По случая е образувано ДП № 381/2020 г., както и НОХД № 386/2020 г. по описа на
ЯОС, по което е постановена присъда, влязла в сила към момента. С тази присъда №
260000/19.01.2021 г., ЯОС е признал за виновен молдовския гражданин О.Б. в това, че на
**** г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Волво“, с
ДК № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке, с посока на двиЖ.е и в платното за
двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, установени в
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1; чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като паркирал
управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е,
вследствие на което предизвикал процесното ПТП с движещото се по това време, по същия
път, в същата посока и в същата лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус,
марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М. с ЕГН
********** от гр.**** и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и
телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица е Д.И.Н.. В мотивите
към присъдата, ЯОС е приел, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалият
/загинал/ водач на пътническия микробус В.М. в значителна степен е улеснил настъпилото
ПТП и е допринесъл съществено за настъпилия тежък вредоносен резултат /за настъпилото
ПТП и последвалата смърт на три лица и различни по вид и брой телесни повреди на 12
лица/ - твърде високата скорост на двиЖ.е на управлявания от пострадалия автобус "Ивеко
5
50Ц 14 В", с ДК № СН 0955 АХ, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
В настоящото производство бе назначена, изслушана и неоспорена авто-техническа
експертиза, по която вещото лице авто-експерт дава заключение, като описва следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП: Към момента на настъпване на
произшествието товарната композиция е била спряла върху платното за двиЖ.е в активната
лента, като полуремаркето е било леко косо разположено спрямо оста на платното. Всички
ППС приближаващи се към товарната композиция е трябвало да я заобикалят, за да
преминат безпрепятствено покрай нея, като тази маневра е съпътствана с навлизане в
насрещната лента за двиЖ.е. Скоростта на автобус Ивеко преди ПТП е около 99 км/ч, а към
момента на удара - около 60 км/ч. Опасна зона на двиЖ.е около 127 м. Максимално
разрешената скорост на двиЖ.е за автобуса в конкретния пътен участък е 80 км/ч.
Разстоянието от автобуса Ивеко до мястото на удара в момента на възприемане на
опасността от водача е около 94,5 м. Автобусът към момента на настъпване на
произшествието е бил с включени къси светлини на фаровете, като осветеността пред левия
фар е около 95 м, а пред десния около 105 м. Скоростта, при която водачът има техническата
възможност да спре в зоната на далечината на видимост при къси светлини на фаровете е
около 82 км/ч и по-малка от нея. При двиЖ.е на автобуса с тази скорост при аналогично
възприемане на опасността от водача - в същия момент, както това е направил в
действителност не би възникнало ПТП - автобуса Ивеко би спрял преди мястото на удара.
Водачът на автобуса Ивеко е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
управлява автобуса с максимално разрешената скорост за пътния участък - 80 km/h.
Опасната Зона за автобуса в този случай би била 90,5 м.
Водачът на товарната композиция е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като след спирането на платното за двиЖ.е включи габаритните и/или аварийни
светлини.
Всички седалки на автобуса Ивеко са били с правилно монтирани и работещи
предпазни колани. Предвид механизма на настъпилото произшествие, обстоятелството дали
Д.Н. е имал поставен предпазен колан или не няма никакво значение за настъпилите
последици от удара. В случая поставен предпазен колан не би предотвратил по никакъв
начин настъпилите последици и фаталния изход за Д.Н. - тялото е било притиснато към
седалката от арматурното табло на автобуса, което се е изместило назад след удара.
Техническата причина за ПТП е двиЖ.ето на автобус Ивеко със скорост над
максимално разрешената за пътния участък. Технически правилно е водачът на автобуса да
се движи с максимално разрешената скорост и при възникване на опасност да предприеме
спиране. В случая при двиЖ.е на автобус Ивеко с максимално разрешената скорост за
пътния участък водачът му би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Техническа причина довела до възникването на ПТП се явява още и двиЖ.ето на автобуса
Ивеко със скорост, която е била технически несъобразена с далечината на видимост при
двиЖ.е на къси светлини на фаровете на автобуса.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при
6
възникналото ПТП на 0**** г., Д.И.Н. е получил автомобилна травма - травма вътре в
пътнически микробус като пътник при неговото блъскане по време на двиЖ.е отпред в
задните части на тежкотоварен автомобил, който е бил неподвижен, при което предните
части на микробуса са навлезли под задните части на ремаркето, като същият е получил
тежки деформации по предните им части, които са били изместени назад към предните
части на автомобила на значително разстояние. Пострадалият Н. е пътувал на предната
седалка в дясно, където деформациите са били най-тежко изразени. Пострадалият е получил
тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и
крайниците и причината за настъпването на смъртта на пострадалия е тежката несъвместима
с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Непосредствено след произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на остро шоково
състояние вследствие множествените травми и масивните кръвоизливи в посочените
области на тялото. Настъпването на смъртта на пострадалият е било неизбежно и
неминуемо. Всички установени травми при външния оглед и аутопсията на трупа са
получени при възникналото ПТП и настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и
непосредствена последица от него.
Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалият са били
предимно отпред в областта на гръдния кош, корема и крайниците. Вещото лице не е
установило увреждания, които биха се получили от закопчан предпазен колан, а данните от
делото сочат, че както пострадалият, така и останалите пътници в автомобила са били без
закопчани предпазни колани. Според вещото лице съдебен медик, макар пострадалият да е
бил без закопчан колан, като се имат предвид деформациите по автомобила, силата на
удара, даже и да е бил със закопчан предпазен колан, са били налице предпоставки
пострадалият пак да получи тежки увреждания, които пак биха довели до настъпване на
смъртта му. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствено последица на получените
травматични увреждания при възникналото ПТП - вследствие получените травми в областта
на главата, гръдния кош, корема и крайниците, пострадалият е изпаднал в състояние на
травматичен и хеморагичен шок, като изпадането му в това състояние е непосредствената
причина за настъпването на смъртта.
Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи като компетентни и
обективно изготвени, съобразени с доказателствения материал по делото.
За установяване наличието на претърпени неимуществени вреди вследствие загубата
на сина и брат на ищците, по тяхно искане бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката
М.В. е съседка на М. и И. в с.*****, където те купили вила и живеят постоянно там от 2000
г. В тази връзка познава много добре и техните деца – починалия Д. и дъщеря им Д.. Преди
катастрофата те били едно сплотено семейство. Д. постоянно помагал на майка си и баща си
- работел в градината, обрязвал дръвчетата, дърва им докарвал с колата, пренасял ги,
направил им голяма оранжерия, която поддържал, дори малко преди да почине той наново
покрил оранжерията. В събота и неделя задължително ходел при родителите си, както и
през седмицата след работа, когато се е налагало. Основно Д. се грижел за майка си и баща
7
си. Бащата И. Н. бил болен от диабет, Д. го водел по лекари. Майка му на Д. също се
разболя от рак на гърдата и я оперирали. До последно Д. се грижел за тях. Сега М. е станала
под 60 кг, а И. почти не говори, просто отказал, спрял да говори, не че не може. Той е на
години и е много болен.
В деня на катастрофата свидетелката се чула с М., тогава тя не знаела нищо, Н.вала
се, че Д. ще бъде жив, защото Живка съпругата му била в болницата. Откакто Д. починал,
стават две години и майка му не спира да плаче. Свидетелката редовно се вижда с
родителите му - всеки ден, уж да ги утеши, но утехата не идва. За каквото и да си говорят,
всички разговори включват и Д.. Д. също е присъствала, идвала е. Д. и Д. много се имали
като брат и сестра. Д. и брат й редовно организирали всичко по празници. Д. е женена за М..
Не са живеели заедно с брат си, но връзката им била много силна. Това, че не живеели
заедно, не се е отразявало по никакъв начин - сега имат телефони и винаги намират начин за
всичко. Споделяли си двамата, особено за родителите, Д. също помагала.
Другият свидетел М.М. е мъжа, с когото Д. живее от 1995-1996 година и от когато
свидетеля познава семейството й. Били нормално, сплотено семейство, поддържали връзки
помежду си, събирали се почти постоянно. Всички в началото живеели заедно. Д. вече бил
женен, а Д. била студентка в ****. После родителите им се преместили в село ***** и доста
често са им ходили на гости. Д. специално ходел почти всяка събота, неделя, през седмицата
и много помагал на родителите си.
Д. и Д. били много близки, те постоянно си говорели. Д. много разчитала на брат си,
постоянно казвала: "Батко това свърши, батко онова свърши". Според свидетеля връзката им
била много силна. Д. много трудно приела загубата му, месеци наред не спирала да плаче.
Доста трудно било да се успокои и да го преживее цялото това нещо. Преди катастрофата тя
била жизнерадостна, щастлива, те били едно щастливо семейство, от което е част и
свидетеля. Често се събирали на с.***** при родителите им или при родителите на
свидетеля.
Д. споменава и сега брат си: "Батко можеше това да направи". Сега тя повече отделя
от времето си, за да помага на родителите си, доста по-трудно й е в момента. Д. й помагал и
на нея в абсолютно всичко - дали някаква работа ще свърши, дали ще излязат да пият кафе,
дали нещо с племенника, да вземе детето на свидетеля и Д. от училище. Постоянно били във
връзка, виждали се постоянно. Няма как една жена да замести един мъж в помощта към
родителите, свидетеля също да помагал, но във всяко едно отношение Д. разчитала на Д. за
каквото и да било, в абсолютно всичко. Това, че не са живеели заедно не е влияело на
връзката им, били сплотени, дори всеки ден, ако не се видели, се чували по телефона.
Към настоящия момент според свидетеля Д. не е преодоляла загубата на брат си.
Фактът, че продължава да го споменава, да й се насълзяват очите, да плаче за загубата,
говори само по себе си, за това свидетеля усеща така нещата. След инцидента Д. ходила на
психолог, сама спряла да го посещава, защото не виждала резултат от терапията и
преценила, че сама трябва да го преодолее.
8
Във връзка с твърденията на ищците за влошено психологично здраве вследствие
загубата на Д.Н., са представени изготвени на 25.03.2021 г. от психолог за ищците М. и И.
Н.и и за ищцата Д. Н. от 26.03.2021 г. становища относно психологичния им статус.
Обобщението е направено от психолога след проведени шест психологични консултации в
рамките на два месеца. Относно М. Н. изводите са, че състоянието й съответства на средна
клинична депресия, изразяваща си в апатия, равнодушно и песимистично възприемане на
бъдещето, понижен апетит, нарушения в съня, стигащи до инсомния, продължаваща няколко
денонощия, асоциално поведение, нарушения в паметта. По отношение на И. Н. изводите на
психолога са, че загубата на сина му е непреодолима според бащата, имали изключително
силна връзка помежду си, разчитал много на помощта му във всяко отношение. Състоянието
на И. Н. съответства на гранична клинична депресия, изразяваща се в апатия, клоняща към
дифория, равнодушно и песимистично възприемане на бъдещето, нарушения в съня,
пристъпно преяждане, асоциално поведение. Относно Д. Н., психологът е установил, че
загубата на брат й е сериозен удар за нея, тъй като бил един от най-влиятелните авторитети
в живота й, бил неин еталон за подражание. Обстоятелството, че сега тя основно трябва да
полага грижи за родителите си поражда у нея неувереност и чувства вина заради
невъзможността на обгрижва родителите си в същата степен.
Видно от писмо вх.№ 14635/9.11.2020 г. ищците М. Е. Н., И. Г. Н. и Д. И. Н. са
предявили пред ЗК „Лев инс“ АД застрахователната си претенция по чл.380 от КЗ във
връзка със смъртта на Д.Н. в ПТП на **** г. С писмо изх.№ 4100/29.04.2021 г.
застрахователят е отговорил на пълномощника на ищците, че за дружеството не е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като видно от издадената
присъда № 260000, касаеща процесното ПТП, вина за настъпилото произшествие има
водачът на товарния автомобил „Волво“, който има валидна застраховка в друго дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, вр.чл.429 ал.3 от КЗ и чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. Страните по
делото не спорят и съдът приема за установено, че водачът на автобус, марка и модел
„Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ - В.А.М. е имал при ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала към момента на ПТП на **** г. В
качеството си на застраховател ответникът е поел риска да застрахова отговорността на
водача за вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на
застраховката.
За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен
фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено
противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между
9
деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.
Относно установяване на обстоятелството дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на застрахования водач М., влязлата в сила присъда №
260000/19.01.2021 г., постановена по НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС се ползва от
разпоредбата на чл.300 от ГПК. С тази присъда за виновен за причиняване на ПТП от **** г.
е признат водачът на товарен автомобил, марка „Волво“ О.Б. и му е наложено съответното
наказание. В мотивите към присъдата съдът е обсъдил и преценил, че вина за настъпването
на ПТП има и застрахования в ответното дружество водач В.М., но тъй като същият е
загинал в произшествието и не е осъден в наказателното производство, настоящият съдебен
състав приема тези данни в мотивите за индиция за наличие на вина и у М..
Съдът приема, че в настоящото производство от събраните доказателства се установи,
че вината за настъпването на ПТП от **** г. има освен признатия за виновен по НОХД
водач Б. и водачът М., който е управлявал автобусът с пострадалия загинал Д.Н.. Вещото
лице по авто-техническата експертиза няма съмнение и изводът му е категоричен за това, че
техническата причина за ПТП е двиЖ.ето на автобус Ивеко със скорост над максимално
разрешената за пътния участък, а технически правилно е било водачът на автобуса да се
движи с максимално разрешената скорост и при възникване на опасност би имал
възможност да спре. Вещото лице сочи, че има и друга техническа причина, довела до
възникването на ПТП - двиЖ.ето на автобуса Ивеко със скорост, която е била технически
несъобразена с далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини на фаровете на
автобуса. Подобни са изводите на ЯОС в мотивите към присъдата по НОХД № 386/2020 г.,
но след като тези обстоятелства се потвърдиха от независимо събраните доказателства в
настоящото производство, съдът приема за установено, че водачът на автобус Ивеко –
В.А.М. също носи вина за настъпилото ПТП на **** г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че
смъртта на пострадалия Н. е пряка и непосредствена последица от ПТП на **** г. Н. е
получил автомобилна травма - травма вътре в пътнически микробус като пътник при
неговото блъскане по време на двиЖ.е отпред в задните части на тежкотоварен автомобил,
при което предните части на микробуса са навлезли под задните части на ремаркето, като
същият е получил тежки деформации по предните им части, които са били изместени назад
към предните части на автомобила на значително разстояние. Н. е пътувал на предната
седалка в дясно и получените от сблъсъка травми са довели неминуемо и неизбежно до
неговата смърт. Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно
установено, че е налице причинна връзка между причиненото от застрахования М. ПТП и
настъпилата смърт на наследодателя на ищците.
Съдът приема, че тримата ищци притежават материалната легитимация да
претендират и да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената при
ПТП смърт на Д.Н.. Съгласно представеното удостоверение за родствени връзки/семейно
полоЖ.е, М. и И. Н.и са родители на загиналия Д.Н., а Д. Н. е негова сестра. Кръгът на
10
лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък е разширен с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС като са добавени и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Въз основа на цитираната практика на ВКС,
съдът приема, че ищците са от лицата, които имат право да бъдат обезщетени в качеството
си родители и сестра на загиналия в ПТП Д.Н.. Установи се от гласните доказателства –
разпитаните свидетели В. и М. са единодушни, че семейната връзка между ищците и
починалия Н. е била много силна, били са сплотено семейство, били са неразделни в
ежедневието си. Освен, че е бил опора за родителите си и се е грижил всеотдайно и
непрекъснато за тях, Д.Н. е бил най-влиятелния авторитет в живота на сестра си, еталон за
подражание. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия Н. съдът
преценя като изключително близки и много по-силни от традиционните за българското
съвременно семейство. Установи се също така от свидетелите по делото, че ищците, както
родителите, така и сестрата на Д.Н. преживяват сериозни емоционални страдания поради
неговата загуба. От становищата на психолога, дадени по повод посещения при него в
период от шест месеца, се установява, че при тримата ищци са установени в различна степен
тревожност и депресивни състояния, за преодоляване на които се нуждаят от систематична
психотерапия.
Справедливото обезщетяване е принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи размера на претендираните за заплащане от ищците претърпени
неимуществени вреди, които в случая са вследствие от смъртта на Д.Н., настъпила в ПТП.
При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС № 4/68 г. следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и се вземе
предвид значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото
му полоЖ.е, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за
неимуществени вреди.
Съдът счита, че застрахователните обезщетения следва да бъдат определени в размер
по 50 000 лв. за М. Н. и и И. Н. и в размер 20 000 лв. за Д. Н.. Над тези размери до
претендираните от по 200 000 лв. за първите двама ищци и от 50 000 лв., предявен частично
за 100 000 лв. за третата ищца, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Определения от съда размер на обезщетенията би покрил претърпените от тях болки и
страдания, доколкото това изобщо е възможно и преодолимо, тъй като се касае за смърт на
изключително близък –син и брат. От разпитаните в настоящото производство свидетели се
установи, че Д.Н. е бил в изключително близки отношения, както с родителите си, така и със
сестра си, а те са приели изключително тежко неговата смърт.
11
Установените претърпени болки и страдания от ищците следва да бъдат обезщетени в
посочените размери, като при определянето им, съдът не намира основания да бъдат
намалени предвид недоказаното от ответника възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия в ПТП Н.. От двете вещи лица по авто-техническата и
медицинска експертизи е установено, че действително пътувалия в автобус „Ивеко“ Д.Н.,
както и останалите пътници не са ползвали монтираните в него и работещи предпазни
колани. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за установяване на твърдяното
съпричиняване, тъй като според двете вещи лица получените от пострадалия увреждания са
вследствие притискане на главата, гръдния кош и гръбначния стълб от деформиралите се
части на автомобила, които са хлътнали към пространството, заемано от тялото на
пострадалия. Т.е. предвид механизма на настъпилото произшествие, обстоятелството дали
Д.Н. е имал поставен предпазен колан или не, няма никакво значение за настъпилите
последици от удара.
Претенцията на ищците относно присъждане на мораторна лихва също е основателна
предвид акцесорният й характер към главния иск и неговото уважаване. В чл.429, ал.3 от КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В такъв случай законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
9.11.2020 г. – от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя.
Съдът намира за неоснователно искането на ищците за присъждане на лихва по
чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1
т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане. С решение № 128/4.02.2020 г. по т.д.
№ 2466/2018 г., I т.о. на ВКС, съдът се е произнесъл за това, че по отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5
КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава и с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ. В настоящия случай
12
застрахователя се е произнесъл, че не следва да изплаща застрахователно обезщетение, а
хипотезата на чл.496 от КЗ за забава на застрахователя има предвид, когато застрахователят
е взел решение за изплащане на обезщетение и е изплатил същото извън срока на
разпоредбата. Отделно от това е налице опасност да бъде начислена лихва върху едно и
също вземане два пъти за един и същ период, което води до анатоцизъм, който е забранен в
българското законодателство. Поради това съдът счита, че втората претенция за присъждане
на лихва върху главницата чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни
дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При изхода на делото съдът намира за основателно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците на основание
чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същите са защитавани от адв. Г. Р. безплатно, в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. При това полоЖ.е и на основание чл.38, ал.2 ЗА на същия за осъществената
защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
определено в съответствие изхода на производството (частично уважаване на предявения
иск) и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. или да му се присъди сума в
размер на 4872 лв. с ДДС /2х2436 лв. с ДДС/– адвокатско възнаграждение за М. Н. и И. Н. и
сума в размер 1356 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за Д. Н., които суми ответникът
да бъде осъден да заплати на адв.Р..
На ответника следва да бъдат присъдени разноски, тъй като е направил такова искане
и като се има предвид, че такива са направени в размер на 600 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в съответствие с
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за разноски в
размер на 440 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от НЗПП. Отделно от това ответникът също така
следва да бъде осъден да заплати ДТ за разгледания иск в размер 4800 лв., както и по
сметката на ЯОС сумата 340 лв. за вещи лица.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на М. Е. Н., ЕГН ********** от
с.*****, ул.******, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Д.И.Н., настъпила в резултат на ПТП от **** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.11.2020 г. до окончателното плащане, като искът за разликата над
уваЖ.я размер главница от 50 000 лв. до претендирания размер 200 000 лв., както и за
заплащане от застрахователя на лихва върху главницата чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата,
13
на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на И. Г. Н., ЕГН ********** от
с.*****, ул.******, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Д.И.Н., настъпила в резултат на ПТП от **** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.11.2020 г. до окончателното плащане, като исковете за разликата
над уваЖ.я размер главница от 50 000 лв. до претендирания размер 200 000 лв., както и за
заплащане от застрахователя на лихва върху главницата чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата,
на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Д. И. Н., ЕГН ********** от
гр.****, ул.********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 20 000 лв., предявен
частично от сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д.И.Н., настъпила в резултат на
ПТП от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.11.2020 г. до
окончателното плащане, като исковете за разликата над уваЖ.я размер главница от 20 000
лв. до претендирания размер 50 000 лв., предявен частично от сумата 100 000 лв., както и за
заплащане от застрахователя на лихва върху главницата чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата,
на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от
ЗА на адв.Г. Р., САК сумата 4872 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за М. Н. и И. Н. и
сума в размер 1356 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за Д. Н., определено съобразно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА М. Е. Н., ЕГН **********, И. Г. Н., ЕГН ********** и Д. И. Н., ЕГН
********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* разноски по делото в размер на 440 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер 300 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 4800 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уваЖ.я размер на иска, по сметката на ЯОС сумата 340 лв.
за вещи лица, както и държавна такса 5 лв. при служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
15