№ 6937
/гр./, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110120770 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД,
вр.чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ за установяване съществуването на вземане
спрямо ответника В. Х. М. за сумата от 2 591,92 лева (двe хиляди петстотин деветдесет
и един лева и 92 стотинки), представляваща главница за предоставeни ВиК услуги за
период от 29.03.2012 г. до 16.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
29.09.2022 г. до изплащане на вземането за имот с адрес: /адрес/, клиентски номер
**********, ведно със законна лихва за периода от 29.09.2022г. до изплащане на
вземането, за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 52489/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия на /фирма/. Поддържа, че ответникът е потребител
на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Твърди, че ответникът отговаря за процесните
суми като наследник по закон на М. Т. Н.. Посочва, че за този имот е открит клиентски
номер **********, като за процесния период на база отчетени показания редовно е
издавана ежемесечна фактура за потребените и начислени ВиК услуги в имота, сумите
по които е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от
фактурирането. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. М. депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдяното от ищеца
качество на ответника на потребител на ВиК услуги за процесния имот, както и
потребеното количество вода. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
1
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
За основателността на иска с точна правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.
198о, ал.1 ЗВ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че за процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Ответникът следва да докаже правопогасяващите си и
правоизключващи възражения. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност от
ответника е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на ЗВ и
Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ. ВиК услуги са услугите по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. Съгласно §1, ал. 1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ, потребители са
юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Отношенията между ВиК оператора и
потребителите на ВиК-услуги се уреждат от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От посочената нормативна уредба следва, че
облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа
на притежаваното вещно право на собственост или ползване.
За установяване на качеството потребител на ответника по делото е представена
справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на
ответника от имотен регистър в Службата по вписванията /гр./, от която се установява,
че на 11.09.2007 г. ответникът е учредил в полза на /фирма/ договорна ипотека върху
апартамент /адрес/, а на 24.09.2021 г. е вписано постановление за възлагане на същия
апартамент в полза на купувача Х. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗКИР имотният регистър е
публичен. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки,
възбрани и други права, предвидени в закон, а в, ал. 2 е уточнено, че имотният
регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното
вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове, а според чл. 5, ал. 1 от същата наредба,
2
имотният регистър се води на хартия и на електронен носител. Следователно,
установява се, че в процесния период ответникът В. М. е бил собственик на посочения
апартамент и потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение въз основа на притежаваното от него право на собственост.
От съвкупната преценка на писмените доказателства /карнети, снимки от
самоотчети, копие от талон за пломбиране на водомери/ и от приетото по делото СТЕ и
ССчЕ, които настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвени, се установява, че дружеството /фирма/ е доставяло ВиК
услуги до имота, посочен в исковата молба. За периода от 29.03.2012 г. до 16.09.2021г.,
количеството доставена, отведена и пречистена вода е в размер на 1163,374 м3, от
което количество 1127,55 м3 е потребеното количество вода, а 35,829 м3 е
индивидуалният дял от общото потребено количество вода в блок 46, припадащ се на
ап. 23. Видно от Приложение № 1 към експертизата се установява, че в периода от
07.11.2019 г. до 15.07.2020 г. отчетът е извършван на „база“. При изслушване на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, същият заявява, че начисляването на база е
поради неосигурен достъп. Доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за процесния период е отчитана по два броя водомери №********* и
№*********, в периода от 07.11.2019 г. до 15.07.2020 г. потреблението се отчита на
„база“. На 16.07.2020 г. водомерите са сменени с нови, които са пломбирани и отново
започва отчитане по показанията на водомерите. Обща стойност на предоставените
услуги по партидата със стар клиентски номер ********* с титуляр Х. М. са общо в
размер на 2726,59 лева. С извършено плащане на 16.04.2015 г. в размер на 100 лева е
погасена главница в размер на 79,39 лева и лихва 20,61 лева, а с извършено плащане на
06.10.2020 г. е погасено 55,32 лева задължение за главница и 18,49 лева – задължение
за лихва. Остатъчна стойност на задължението след плащанията е в размер на 2591,92
лева.
От ищеца обаче не са представени никакви доказателства, които да
удостоверяват законосъобразното извършване на процедурата по чл. 35, ал. 5 от
Наредбата, която се прилага при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера. В този случай и съгласно чл. 35, ал. 5 от
Наредбата следва да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на
отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от
длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена,
единен граждански номер и адрес. По делото нито се твърди, нито се установява да е
изпълнена такава процедура, поради което не може да бъде приета дължима по този
ред сума от ответника. Дори и да се приеме, че за ищеца е съществувало основание за
начисляване на процесните В и К услуги на база, т. е. "служебно", от негова страна не
са представени никакви доказателства за какъв брой живущи е начислена сумата. В
тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че за исковия период е доставял твърдяното количество В и К услуги
и основанието за начисляването му по този ред, което той не е сторил. Ето защо не е
доказано начисляването на задължения на „база“ за периода от 07.11.2019 г. до
14.07.2020 г. в размер на 497,75 лева. Доказателствената тежест е право и задължение
на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.С./. В останалата част от процесния период,
предоставените ВиК услуги се явяват доказани в размер на 2094,42 лева
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
В разглеждания случай е приложима тригодишната давност, доколкото
задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват
3
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от
деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Съгласно чл. 31, ал. 2 от общодостъпните и
приложими в отношенията между страните общи условия към договора, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Съгласно посоченото в Приложение № 1 от СТЕ, за
периода 29.03.2012 г. до 06.10.2021 г. ищецът е издавал ежемесечни фактури, а
впоследствие на 05.11.2021 г. са префактурирани същите задължения за периода от
29.03.2012 г. до 16.09.2021 г. С изтичането на 30 дни от издаването на всяка от
ежемесечните фактури в периода от 29.03.2012 г. до 06.10.2021 г., вземането по тях е
станало изискуемо и за ответникът е възникнало правото да го претендира. Давността е
започнала да тече от момента на тяхната изискуемост (30 дни от датата на
фактурирането им, в какъвто срок е трябвало да бъдат заплатени), а не от повторното
фактуриране на 05.11.2021 г. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 29.09.2022 г., то непогасени по давност са вземанията,
считано от 06.08.2019 г. до 16.09.2021 г. в общ размер на 438,82 лева, както следва за
периода от 06.08.2019 г. до 06.11.2019 г. и от 16.07.2020 г. до 16.09.2021 г. в размери,
посочени по Приложение № 1 към СТЕ /л. 96 и л. 97 / по клиентски номер **********.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
приложение на института на погасителната давност - чл. 111, б. "в" ЗЗД, с оглед
релевираното от ответника възражение /чл. 120 ЗЗД/, исковете за главница за ВиК
услуги са основателни срещу В. М. за сумата от 438,82 лева за периода от 06.08.2019 г.
до 16.09.2021 г. Исковете в останалата част подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 51,84 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 17,24 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 51,84 лева, и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, 300 лева за СТЕ и 300 лева за ССчЕ, 550 лева за особен представител на
ответника. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 211,94 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********
срещу В. Х. М., ЕГН ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, че В. Х. М., ЕГН
4
********** дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 438,82 лева (чети.тин
тридесет и осем лева и 82 стотинки), представляваща главница за предоставeни ВиК
услуги за имот с адрес: /адрес/, клиентски номер ********** за период от 29.03.2012 г.
до 16.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането, за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 52489/2022 г. по описа на СРС, 166 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 438,82 лева до пълния предявен размер от 2
591,92 лева (двe хиляди петстотин деветдесет и един лева и 92 стотинки),
представляваща главница за предоставeни ВиК услуги за период от 29.03.2012 г. до
16.09.2021 г.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, с адрес: /гр./ да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : /адрес/ сумата от 17,24 лева –
разноски за заповедното производство и сумата от 211,94 лева – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5