Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
гр. Русе, 10.05.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря Антоанета
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6273 по описа за 2016
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са първоначален
иск с правно основание чл.45 ЗЗД и евентуално съединени насрещни искове с
правно основание чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД
Постъпила е искова молба от Н.С.Ц. срещу Н.К.Б., в която се твърди че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от 27.02.2014г. на Районен съд
в Люксембург. По време на брака си, на 15.05.2011г. двамата придобили в
собственост лек автомобил марка „Ауди“ с дата на първоначална регистрация
18.09.2008г. за сумата от 17970 евро. След развода на страните през м.ноември
2015г., ответникът поискал от ищцата да го упълномощи за ползването на
автомобила. По този повод на
05.11.2015г. тя посетила кантора на нотариус в Русе и след като обяснила какво
иска да направи й била предоставена бланка, на която собственоръчно попълнила
личните си данни и тези на автомобила. Завереното от нея пълномощно предала на
ответника. С оглед възникнали имуществени претенции между страните за
останалото от брака им имущество, ищцата поискала да оттегли даденото от нея
пълномощно, поради което бил изготвен документ „Оттегляне на пълномощно” от
23.11.2015г. На 18.04.2016г. завела дело за делба на придобито по време на
брака им имущество, а именно недвижим имот и описания по-горе автомобил. От отговора
на ответника узнала, че на 01.02.2016г.
процесният автомобил бил отчужден от него лично, а не като неин пълномощник на
лицето М.Т. с посочен адрес гр. Д., Германия, в който договор било отразено, че
автомобилът е продаден за сумата от 300 евро, като катастрофирал, за резервни
части. Ищцата твърди, че пазарната цена
на този автомобил към този момент била не по малко от 20000лв. След
прекратяването на брака на страните същите били съсобственици на автомобила при
права ½ за всеки от тях, с оглед на което моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 10 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че
не е искал пълномощно от ищцата, а тя сама му е предоставила такова. Твърди
още, че не е имал намерение да продава автомобила, но поради претърпяно пътно транспортно
произшествие с него се е наложило да го продаде за сумата от 300 евро, тъй като
ремонтът му щял да бъде неизгоден. Изразява съгласие да предостави половината
от продажната цена от автомобила на ищцата в размер на 150 евро. Също така счита,
че разпореждането с общата вещ не представлява вреда, а е предвиден друг правен
способ за защита и последиците на възмездния договор не са отпаднали. Не било
налице в случая непозволено увреждане, тъй като същото не се изчерпвало само с
крайния резултат. Оспорва още и че по своя вина е увредил автомобила и с това е
причинил вреда на ищцата в претендираният размер. В условията на
евентуалност оспорва и цената на
автомобила. Твърди, че същият е бил стар, амортизиран, на 8 години, с изминати
много километри и технически проблеми, поради което пазарната цена на
автомобила не е била повече от 6000лв. към момента на продажбата, а към
настоящият момент не повече от 4000-5000лв.
В срока за отговор,
ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищцата, в който твърди, че след
прекратяването на гражданският им брак в Люксембург тя останала да живее в
жилището им в гр.Русе, ул. *********№**, чието
ползване й било присъдено с Определение от 25.11.2014г. по гр.д. №****/2014 г.
на РС-Русе. През пролетта на 2015г. решили да се съберат да живеят отново
заедно на семейни начала на посочения адрес, а на 16 август същата година
сключили църковен брак в гр. Русе.
Ответницата по насрещния иск поискала от ищеца да направи ремонт на хола в
апартамента и да закупи ново обзавеждане от Испания, където по това време той
работел. С оглед бъдещият им съвместен живот той се съгласил и закупил от
Испания следните движими вещи: Холна ъглова мебел „Нани”, цвят бял за сумата от
1295,00 евро; Квадратна табуретка, бяла, модел „Пуф” за сумата от 76,00 евро;
Холна стъклена маса, бяла, с иноксови крака за сумата от 290,00 евро; Маса за
хранене „Катрин” 180/90, контейнер - за сумата от 390,00 евро; Столове – 6 бр.,
бели, модел „Бажау Ксинсонг” за сумата от 414,00 евро; Шезлонг от бяла кожа за
сумата от 290,00 евро; Парогенератор /център/ за гладене на дрехи за сумата от
269,00 евро; LED телевизор Samsung UND 1100HZ PQI CURVO за сумата от 1299,00 евро;
Цифрова рамка 10 DTF0010 за сумата от 109,00 евро; телевизор Samsung 060414
TV32 LCD LE 32A336JI 8808987663278 за сумата от 399,00 евро; Електрическа камина WEF200SREL
за сумата от 269,99 лева, чиято обща стойност била в размер на 9690 лева. Живели
заедно с ответницата до месец октомври 2015г., когато се разделили. В тази
връзка, с два броя покани от 22.12.2015г. и от 30.12.2015г. той я поканил да му
върне посочените движими вещи, но тя категорично отказала. С оглед на това,
ищецът по насрещният иск претендира ответницата да бъде осъдена да му предаде
владението върху описаните по-горе движими вещи, а в случай, че вещите са
повредени или унищожени да бъде осъдена да му заплати обезщетение за същите в
размер на стойността им от 9690лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска.
В срока за отговор на
насрещният иск, ответницата по него изразява становище за неоснователност на
същия. Не оспорва, че ищецът е поръчал и доставил от Испания описаните в
исковата молба движими вещи, както и че същите са се намирали в обитаваното от
тях жилище в гр. Русе. Оспорва твърдението на ищеца по насрещният иск, че
сумата за тези вещи е заплатена от него с лични средства. Твърди, че е
предоставила половината от средствата за закупуване. Оспорва и твърдението на
ищеца, че тези вещи се намират в нейното жилище или по какъвто и да е било
начин са в нейно държание. Твърди, че през месец октомври отношенията между
двамата се влошили. Тя напуснала жилището заедно с децата си, като в имота
останал ищецът, който сменил ключалката на входната врата и така я лишил от
възможност за достъп до имота. От средата на месец октомври до месец декември в
имота живял той и неговата настояща съпруга. Към момента, в който ответницата
получила отново достъп до жилището, описаните в исковата молба движими вещи не
се намирали в него. В условията на евентуалност оспорва размера на претенцията
за обезщетение от 9689лв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По първоначалния
иск:
Страните по делото
са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с решение от 27.02.2014г.
по гр.д.№****** на районен съд в Люксембург. По
време на брака си двамата придобили процесния лек автомобил „******“, който бил
ползван след прекратяването на брака от ответника. Последният на 30.01.2016г. претърпял
пътно-транспортно произшествие докато управлявал автомобила в Република Сърбия.
Превозното средство било силно увредено, ремонтът му бил икономически
неизгоден, поради което ответникът го продал за части на местен купувач – М.Т. за
сумата от 300 евро.
Свидетелката Г.К.С.,
майка на ищцата установява, че дъщеря й нямала шофьорска книжка и закупения от
нея и съпруга й автомобил бил ползван само от него, включително и след развода
им. Свидетелката за последно видяла процесния автомобил две седмици преди
развода на страните и установила, че той бил във видимо добро състояние.
Свидетелката Х.С.Т.,
роднина на ответника, установява, че последният й се обадил по телефон и тогава
разбрала, че е той е катастрофирал с автомобила си. Понеже последният бил в
лошо състояние след инцидента, Н. го продал на някакъв турчин за 300-350 евро.
По делото е
изготвена автотехническа експертиза, съобразно заключението на която,
стойността на процесният лек автомобил към 30.01.2016г., изчислена като средна
аритметична величина между стойността му определена по метода за остатъчна
стойност на МПС в проценти според годините на експлоатация и стойността му
според пазарните аналози е 15 400,83лв.
По насрещните
искове:
През пролетта на
2015г. страните по делото решили да се съберат отново да живеят заедно в
съсобственото си жилище намиращо се в гр. Русе, ул. ********* №**, което било предоставено за ползване на ответницата Н.Ц.
по силата на Определение №****/25.11.2014г. по гр.д.№****/2014г.
на РС – Русе. Няма спор между страните, че ищецът Н.Б. закупил като нови на
посочената от него цена от Испания и пренесъл в жилището им в гр. Русе
описаните в исковата му молба движими вещи: холна ъглова мебел „Нани”, цвят бял
за сумата от 1295,00 евро; квадратна табуретка, бяла, модел „Пуф” за сумата от
76,00 евро; холна стъклена маса, бяла, с иноксови крака за сумата от 290,00
евро; маса за хранене „Катрин” 180/90, контейнер - за сумата от 390,00 евро; столове
– 6 бр., бели, модел „Бажау Ксинсонг” за сумата от 414,00 евро; шезлонг от бяла
кожа за сумата от 290,00 евро; парогенератор /център/ за гладене на дрехи за
сумата от 269,00 евро; LED телевизор Samsung UND 1100HZ PQI CURVO за сумата от 1299,00 евро; цифрова
рамка 10 DTF0010 за сумата от 109,00 евро; Самсунг телевизор 060414 TV32 LCD LE
32A336JI 8808987663278 за сумата от 399,00 евро; Електрическа камина WEF200SREL за сумата от 269,99
лева, чиято обща стойност била в размер на 9 690 лева. Страните нямат спор
относно покупната цена на вещите, а и същата се установява от представените по
делото писмени доказателства. Н.Б. и Н.Ц. са живели заедно в жилището в гр.Русе
до месец октомври 2015г., когато се разделили.
На 01.12.2015г. РС
– Русе е издал по реда на ЗЗДН в полза на ответницата по насрещните искове
заповед за незабавна защита по гр.д.№****/2015г.,
с която ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея и му е забранено да приближава нея и жилището й в гр. Русе, ул. *********
№**, както и местоработата й и
местата за социални контакти и отдих които посещава.
С покани по
„Телепоща“, лично получени от ответницата на 28.12.2015г. и 30.12.2015г.,
ищецът я е поканил на 10.01.2016г.да му предаде намиращите се в жилището негови
движими вещи.
С отговор 05.01.2016г., Н.Ц. не е оспорила, че
процесните вещи се намират в нейно владение, а обстоятелството, че същите са
закупени със средства на Н.Б.. В отговора тя е направила оплакване срещу
състоянието на апартамента и извършен в същия ремонт и е претендирала като
дължими й от него 2500 евро.
На 24.11.2016г.,
ЧСИ В.М., въз основа на образувано изпълнително дело срещу страните в
настоящото производство, е извършил опис на движимо имущество в процесното
жилище в гр. Русе, като в изготвения протокол от изпълнителното дело са описани
намиращите се движими вещи, измежду които не се намират процесните. В протокола
е посочено, че достъп до жилището е осигурен от длъжника Н.Ц..
Свидетелката Х.С.Т.
установява, че не си спомня точна дата, но веднъж, било късна есен, когато
решила случайно да се отбие до жилището на страните. Знаела, че към него момент
отношенията им не били добри. В жилището била Н., за което свидетелката не
напълно сигурна. Тогава свидетелката видяла, че в хола на жилището има бели
кожени мебели, стол във вид на шезлонг от кожа, телевизор „Самсунг“ с извит
екран, електрическа камина. През отворена врата видяла в спалнята друг
телевизор от същата марка, но плосък. За тези мебели знаела от Н., че той ги
бил закупил от Испания през лятото на 2015г. жилището имало хол, спалня и
кухня. При това посещение свидетелката не влизала в кухнята. В коридора си спомня,
че имало ютия – парогенератор. Имало и друго обзавеждане, което не си спомня в
детайли.
Свидетелката Д.Ц.Н.,
леля на ответницата по насрещния иск, установява, че страните през месец
октомври 2015г. се разделили. Н. се обадил на Н. и я заплашил, че трябва
веднага да напусне с децата жилището им. Тя се уплашила и заминала за
Люксембург за една седмица. След връщането й направила опит да отиде в
жилището, но установила, че патрона на входната врата бил сменен. Последствие
разбрала, че там живеел Н. с настоящата си съпруга. В началото на месец
декември 2015г., помолила полицията за съдействие при влизане в жилището, тъй
като имала право да го ползва до навършване на пълнолетие на децата. Тя тогава
по опис предала движимите вещи на Н.. Свидетелката твърди, че когато Н.
напуснала жилището, вещите за които спорели били там. После като се настанила
отново в жилището, свидетелката също ходила и видяла, че тези вещи не били там,
специално ъгъла и масата, които си спомняла.
Свидетелката С.Д.Е.установява,
че познавала страните по делото. Работела в едно барче в бл. „****“. Един ден, докато била на работа видяла от съседен вход
на бл. „*****“ Н. да изнася мебели, които били
„нестандартни, бели, хубави“. Тогава двамата се заприказвали и той й казал, че
отново се събрали да живеят заедно с Н.. По този повод купил тези мебели от
Испания. Свидетелката ги разгледала от близо. Видяла при мебелите и един
телевизор какъвто не била виждала – с елипса. Н. запознал тогава свидетелката с
Н., дори седнали за малко на барчето. При разговора разбрала, че те си правили
ремонт на апартамента в бл. „*****“ и затова мебелите били временно
в апартамента на бабата на Н.. След около два месеца свидетелката разбрала, че Н.
и Н. са се разделили. Той заминал във Варна, където се събрал със сегашната си
съпруга. Свидетелката си спомня, че един ден, късната есен на 2016г., докато
отивала към болницата по ул. *********, видяла на едно „бусче“ да се товарят
същите тези мебели, които Н. й показал пред бл. „Ахелой“. Мебелите товарели
двама мъже и Н. била при тях. Свидетелката звъннала на Н., за да го попита пак
ли са се събрали, местят ли се къде отиват. Тогава той й казал, че се намира в
гр. Варна и няма представа какво става с мебелите.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По първоначалния
иск:
Безспорно се
установява в настоящото производство, че след прекратяване на брака на
страните, процесният автомобил „******“ е останал тяхна обикновена
съсобственост при равни права. Няма спор по въпроса, че превозното средство е
унищожено при ПТП, докато е било управлявано от ответника. По делото няма доказателства,
които да изключват вината му за настъпване на произшествието, съответни за
погиването на вещта. Поради това и с оглед презумпцията на чл. 45 ЗЗД относно
вината, ответникът следва да заплати обезщетение на ищцата в размер на
половината от стойността на процесния автомобил към датата на която е бил
унищожен – 30.01.2016г. По делото няма и доказателства, въз основа на които да
се установи какво е било действителното техническо състояние на автомобила,
поради което при определяне на обезщетението на ищцата следва да се съобрази
действителната стойност на автомобил от същия вид, технически изправен, като
бъдат отчетени от една страна изминалите години от производството му (метода оценяване
според остатъчна стойност на МПС в проценти според годините на експлоатация), а
от друга страна пазарните аналози. Съчетаването на тези два метода дава
възможно най-справедливата оценка на МПС, тъй като за оценяването му се отчитат
всички възможни фактори. При оценяването само по метода на пазарните аналози биха
могли да бъдат съобразено само какви са офертните цени на други такива
автомобили, а не действителната цена на която е извършена сделката с тях,
според индивидуалното състояние на всеки автомобил. Методът на остатъчната
стойност пък от своя страна би могъл да доведе до образуване на цена, която е
значително различна от пазарната цена. По тази причина за изчисление на
дължимото обезщетение в настоящото производство следва да бъдат комбинирани
двата метода, още повече, че дадената от тях оценка не се различава значително.
Вещото лице е посочило, че така определената стойност на процесния автомобил
към датата на деликта е била 15 400,83лв., или обезщетението, което
ответникът следва да заплати на ищцата е в размер на 7 700,42лв.
До посочения размер
предявеният първоначален иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деликта – 30.01.2016г. до окончателното й изплащане.
До пълния предявен размер от 10 000лв. искът за вреди следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на
спора по първоначалния иск следва да бъдат определени разноските на страните.
Ищцата е направила разноски в общ размер на 1448,12лв., от които съобразно
уважената част от иска следва да й се присъдят 1115,11лв. На ответника по
първоначалния иск от направените разноски в размер на 550лв. за адвокатски
хонорар, съобразно отхвърлената част от иска следва да му се присъдят 126,48лв.
По насрещните
искове:
Ищецът е предявил евентуално обективно съединени насрещни
искове за ревандикация на движими вещи и за заплащане на обезщетение за тях,
което е допустимо съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно
решение № 114 от 1.11.1963 г. по гр. д. № 95/63 г., ОСГК.
Страните нямат
спор, че процесните движими вещи са закупени като нови от ищеца на посочената
от него цена, след което са били пренесени в жилището им в гр. Русе, на ул. *********
№74 (бл. „******“). Ответницата не оспорва, че до
месец октомври 2015г. тези вещи са били в жилището. Възразява, че те са
еднолична собственост на ищеца, като твърди, че е предоставила половината от
стойността им за придобиването им. Доказателства за това по делото не са
ангажирани, липсват и твърдения как точно е предоставила на ищеца половината от
стойността им. Поради това и с оглед, че към момента на придобиването им от
ищеца, страните не са били в граждански брак, следва да се приеме, че
собственик на процесните движими вещи е ищецът, който ги е закупил от Испания.
Безспорно е по
делото, че до месец октомври 2015г. тези вещи са се намирали в съсобственото
жилище на страните, което е било предоставено за ползване на ответницата по
силата на Определение от 25.11.2014г. по гр.д. №****/2014 г. на РС-Русе. Ответницата
е оспорила, че движимите вещи се намират в нейно държане, като твърди, че през
октомври месец е била принудена да напусне жилището и когато отново й бил
осигурен достъп през месец декември, вещите не били в жилището. Това възражение
се опровергава при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Единствено
свидетелката Д.Н., леля на ответницата сочи,
че Н. й се обадил и я заплашил, че трябва напусне жилището им, поради което тя
отишла за известно време в Люксембург, а когато се върнала не е могла да си
отключи. Тези свидетелски показания не биха могли да бъдат кредитирани, тъй
като са логически противоречиви, дадени от заинтересовано лице и опровергани от
останалите доказателства по делото. След като жилището е било предоставено за
ползване на ответницата със съдебен акт, напълно нелогично е тя да бъде
принудена да го напусне само след телефонно обаждане от ищеца и ако е била
„принудена“ или уплашена, защо след седмица се е опитала да се върне и защо ако
не е могла да влезе в жилището не е потърсила помощ от органите на реда или
поне няма доказателства по делото за потърсено такова съдействие. Също така в
представената по делото заповед за незабавна защита, настоящият ищец и ответник
в производството по ЗЗДН не е бил отстранен от процесното жилище, вероятно
защото такава мярка не е поискала молителката и не е имало нужда от нея. Свидетелката Н. сочи, че Н. била предала
движими вещи на Н. „по опис“, но такъв по делото не е представен, дори
ответницата няма твърдения за това. Ако процесните движими вещи през месец
декември 2015г. вече не са били в жилището, защо ответницата с отговора си от
05.01.2016г. на изпратените й покани не е посочила това обстоятелство, а само е
направила други възражения, които не касаят местонахождението на вещите. Поради
това, следва да се приеме, че към него момент движимите вещи са били в
жилището, което ответницата не е оспорила, след който момент само тя е ползвала
имота. Същите тези вещи през есента на 2016г. е изнесла от жилището според
показанията на свидетелката С. E.. Последната лично е видяла това
обстоятелство. Тези показания съдът кредитира като безпристрастни и логични. Логични
са защото на 24.11.2016г. в жилището от ЧСИ е бил извършен опис на движимо
имущество на страните по образувано срещу тях изпълнително дело. За този опис
ответницата е била предупредена, осигурила е достъп до имота и е присъствала,
поради което би могло да се приеме, че е изнесла преди това процесните вещи, за
да не бъде насочено изпълнението върху тях. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства дава основание да се приеме, че ответницата е укрила или се е разпоредила
с процесните вещи. Поради това, че не е безспорно установено, че тя ги владее и
към момента на образуване на настоящото производство (не пасивно легитимирана
да отговаря по иск с правно основание чл. 108 ЗС), следва да бъде уважен
предявеният евентуален насрещен иск за заплащане на тяхната равностойност. По
делото е безспорно каква е покупната им цена, която се претендира и от ищеца по
насрещния иск, поради което в съдебно заседание процесуалният му представител е
отказал да поиска назначаване на вещо лице за определяне на действителната им
пазарна стойност към момента на предявяване на исковата претенция. Настоящият
съдебен състав намира, че особеностите на движимите вещи, мястото от където са
придобити, липсата на тяхно детайлно описание по делото и невъзможността им да
бъдат огледани не би могло да позволи и на вещо лице по обективен критерий да
определи тяхната действителна пазарна стойност. Същевременно възражението на
ответницата по размера на насрещния иск следва да се приеме за основателно. Всяка
вещ търпи овехтяване, съответно променя и стойността си. По същата причина и
при преценка относно стойността на автомобила и дължимото обезщетение за него е
съобразена действителната му пазарна стойност към деликта, а не придобивната му
цена. Съобразявайки това и разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът следва по своя
преценка да определи размерът до който се явява основателен насрещния иск.
Процесните вещи са придобити през пролетта на 2015г. за обща сума от 9689лв. До
предявяване на насрещния иск за заплащане на тяхната стойност е изминал период
от година и половина, през който период тези движими вещи следва да се приеме,
че са се обезценили, особено електрическите уреди. Настоящият състав приема за
справедливо да присъди като обезщетение по насрещния иск сума равняваща се на
80% от първоначалната им цена или 7751,20лв. До този размер насрещният иск се
явява основателен, а до пълния му предявен размер от 9689лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на
спора по насрещния иск, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 630,08лв. от общо претендираните 787,60лв. Ответницата по насрещния
иск не е претендирала разноски по него.
По делото е приет
за съвместно разглеждане насрещен иск. По тази причина, съдът дължи произнасяне
със самостоятелни диспозитив и по двата иска. Направеното възражение от
процесуалния представител на ответника за прихващане на двете насрещни
задължения не би могло да бъде съобразено от съда в настоящото производство,
както би било в хипотезата, ако ответникът беше избрал като средство за защита
процесуално възражение за прихващане. Направеното искане от процесуалния
представител е несъвместимо с избраното от него средство за защита на
ответника.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.Б. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Н.С.Ц. с ЕГН********** с адрес ***
сумата от 7 700,42лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на ½
ид.част от унищожен на 30.01.2016г. съсобствен на страните лек автомобил марка
„****“, модел „*****“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деликта – 30.01.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на
обезщетение за сумата над 7 700,42лв. до пълния предявен размер от
10 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.С.Ц. с ЕГН********** с адрес *** да заплати на Н.К.Б. с ЕГН**********, с адрес ***
сумата от 7 751,20лв.,
представляваща равностойността на собствените му движими вещи - холна ъглова
мебел „Нани”, цвят бял; квадратна табуретка, бяла, модел „Пуф”; холна стъклена
маса, бяла, с иноксови крака; маса за хранене „Катрин” 180/90, контейнер;
столове – 6 бр., бели, модел „Бажау Ксинсонг”; шезлонг от бяла кожа;
парогенератор /център/ за гладене на дрехи; LED телевизор Samsung UND
1100HZ PQI CURVO;
цифрова рамка 10 DTF0010; Самсунг телевизор
060414 TV32 LCD LE 32A336JI 8808987663278; Електрическа камина WEF200SREL,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.12.2016г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане равностойността
на движими вещи над сумата 7 751,20лв. до пълния предявен размер от 9 689лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.К.Б. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Н.С.Ц. с ЕГН********** с адрес ***
сумата от 1 115,11лв. за разноски по
първоначалния иск.
ОСЪЖДА Н.С.Ц. с ЕГН********** с адрес *** да заплати на Н.К.Б. с ЕГН**********, с адрес ***
сумата от 126,48лв. за разноски по
първоначалния иск и сумата от 630,08лв. за
разноски по насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: