ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15950
гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110141194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от 28.03.2022 г. от ответника „Ф И“ ЕАД за изменение на
постановеното по делото решение от 23.02.2022 г. в частта за разноските. В молбата са
наведени доводи, че ищецът няма право на разноски, тъй като решението е постановено при
признание на иска от ответника, който не е дал повод за завеждане на делото, доколкото не
било налице висящо изпълнително производство и ответникът не е предприемал активни
действия за събиране на погасените по давност вземания.
Ищецът СТ. Т. В. не е изразил становище в предоставения му срок.
Съдът намира искането за неоснователно. Настоящият състав е служебно запознат с
наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за отговорността за разноски при
признание на иска от ответника кредитор. С определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2062/2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. №
2402/2018 г., ВКС, III г. о. и определение № 60360 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г.
на IV г. о. на ВКС е прието, че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективното право на ищеца, а именно да се позове на изтекла погасителна давност, което
може да стане само в исков процес, като признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл.78, ал. 2 ГПК. В този смисъл и определение № 3079 от 06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. №
1603/2022 г. по описа на СГС, Определение № 22736 от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. №
12694/2018 г., СГС, Определение от 26.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5784/2018 г., СГС и др.
Видно от мотивите на постановеното по настоящото дело решение, настоящият състав
възприема именно тази хипотеза като приема, че изразената готовност да се предприеме
съдебно производство респективно длъжника да се покани извънсъдебно да изпълни свое
погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен иск, поради което в конкретния случай не намира приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид това и доколкото по делото не е спорно, че ответникът е претендирал от
ищеца извънсъдебно заплащането на процесните суми, молбата по чл. 248 ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20177 от 28.03.2022 г. от „Ф И“ ЕАД с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 1411 от 23.02.2022 г. по гр.д.
№ 41194/2021 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2