№ 4585
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501635 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. Д. С. чрез
пълномощника си адвокат М. Н. против решение № 2362 от 21.06.2024 г., постановено по
гр.д.№ 11779 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е
признато за установено на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/ в
отношенията между Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните и Г.
Д. С., че Държавата е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 30497.502.117 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-17 от
06.03.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Звездица, област
Варна, община Варна, селищно образувание /СО/ „Орехчето“, с площ от 1 224 кв.м, при
съседни имоти с №№ 30497.502.116, 30497.502.119, 30497.502.360, 30497.502.115; осъден е
на основание член 108 от ЗС Г. Д. С. да предаде на Държавата ПИ с идентификатор
30497.502.117 по КККР, находящ се в село Звездица, СО „Орехчето“, с площ от 1 224 кв.м,
при съседни имоти с №№ 30497.502.116, 30497.502.119, 30497.502.360, 30497.502.115;
отменен е на основание член 537, алинея 2 от ГПК нотариален акт /НА/ № 115 от 17.11.2021
г., том IV, рег.№ 4371, дело № 396 от 2021 г. на нотариус Елена Дионисова, вписан в
Службата по вписванията - Варна под рег.№ 35603 от 18.11.2021 г., двойно вх.рег.№ 35213,
акт № 124, том XCVI, дело 21479/2021 г.; осъден е на основание член 109 от ЗС Г. Д. С. да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Държавата да упражнява в
цялост правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 30497.502.117 по КККР, като
премахне за своя сметка незаконно построената жилищна сграда с идентификатор
30497.502.117.1, със застроена площ от 30 кв.м, находяща се в ПИ; осъден е на основание
член 59, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ Г. Д. С. да заплати на
1
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от 1 764 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения й недвижим имот с
идентификатор 30497.502.117, находящ се в село Звездица, СО „Орехчето“, с площ от 1 224
кв.м, за периода от 30.08.2017 г. до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба /30.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както
и е осъден Г. Д. С. да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните, сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 1 873,61 лева, на основание член 78, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че ответникът не е участвал в административното
производство по издаване на решение № 864 от 06.03.2002 г. на Поземлена комисия /ПК/ -
Варна, поради което е този административен акт не го обвързва. Счита, че ПК в този й
състав не е била компетентна, респективно решението е нищожно. Въпреки извършеното
разпределение на доказателствената тежест, ищецът не е предприел действия, за да установи
твърдените факти, от които произтичат претендираните от него права, включително, че
имотът е включен в Държавен поземлен фонд /ДПФ/, да е бил отчужден и предоставен за
управление и стопанисване на държавна организация. Твърди се, че ищецът е доказал, че е
установил самостоятелна фактическа власт върху имота още през 1995-1996 г., а от този
момент до предявяване на иска държавата не е доказала, че е оспорвала правата на
ответника.
Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва и се излага пространно аргументи, че
решението е правилно и законосъобразно.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. не са направени
доказателствени искания. Делото следва да се насрочи в съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.11.2024 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3