РЕШЕНИЕ
№ 13619
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110133877 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от
АА- Изпълнителен директор, с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответниците ВНФ , ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, ап. 5 и К. Н. Ф., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС, че дължат на ищеца разделно сумата от 1247.13 лева, от които 1013.51 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г., 222.76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г.
до 08.12.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 11.2018 г. до 04.2019 г. в
размер на 8.58 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2.28 лв. от 31.12.2018
г. до 08.12.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73515/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ап. 5, Аб. №: ****** ИД номер:
*******.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали идентични отговори на исковата молба.
Оспорват се исковете като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията в периода месец май 2018 г. – месец ноември 2018 г. и се сочи, че те
следва да бъдат редуцирани до общо 603.13 лева- главница и лихва. Сочи се, че с общата
фактура не може да се променя падежа на вече възникналите задължения по ежемесечните
прогнозни фактури. Не се оспорват ежемесечните отчети, дяловото разпределение и
изравнителните сметки за имота
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
От представения по делото Нотариален актАКТ г. се установява, че ЗЗФ.а и НКФ. са
придобили от Софийския градски народен съвет апартамент АДРЕС
Видно от представените удостоверения за наследници, се установява, че НКФ. е
починал на 21.05.2016 г., като е оставил за наследници ЗЗФ.а- съпруга и В. Н. Ф. и К. Н. Ф.-
синове. ЗЗФ.а също е починала на 09.11.2018 г. и е оставила за наследници В. Н. Ф. и К. Н.
Ф.- синове.
С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот АКТ г. К. Н. Ф. е
дарил на В. Н. Ф. ½ ид.ч. от апартамент №** с административен адрес: гр. СофияАДРЕС
Представен е констативен протокол, видно от който в сградата на адрес: гАДРЕС не
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение поради изградена
еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността
на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която
сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените нотариални актове и удостоверения за наследници се установява, че
за периода от месец май 2018 г. до 09.11.2018 г. ответниците и майка им ЗЗФ.а са били
съсобственици на процесния топлоснабден имот, а след 09.11.2018 г. до края на исковия
период – месец април 2019 г. само ответниците са били съсобственици.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и ответниците и ЗЗФ.а за
периода от април. 2018 г. до 09.11.2018 г., е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот. Ответниците отговорят по равно за задълженията на наследодателя си
ЗЗФ.а за нейната ид.ч. от имота за периода от месец май 2018 г. до 09.11.2018 г. За
3
останалата част от периода се установява, че между ищцовото дружество от една страна и
ответниците от друга е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Не се спори, че в процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 1013.51
лева.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият е предявен на 22.12.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 22.12.2018 г. Така погасени
по давност са вземанията по прогнозните месечни фактури за месеците май-октомври 2018
г. или не се дължи като погасена по давност сумата от 334,80 лева, съответно непогасена по
давност е сумата от 678.71 лева.
С отговора на исковата молба е представени платежни нареждания в полза на ищеца за
сумите по прогнозните месечния фактури за периода от месец май до месец ноември 2018 г.
Така сумите в размер на 334,80 лева не се дължат на още едно самостоятелно основание-
извършено плащане преди процеса, като доколкото в платежните нареждания изрично е
посочено какво точно се погасява- по коя фактура е без значение как ищецът в осчетоводял
тези задължения.
Съдът намира, че вземането за месец ноември 2019 г. не е погасено по давност,
доколкото то става изискуемо на 14.01.2019 г. Същото обаче е недължимо поради плащане,
като съдът следва да отчете правопогасяващия юридически факт, настъпил още на
15.01.2019 г. – преди процеса.
Така дължима е сумата в размер на 591.79 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
18.12.2021 г. в размер на 134.14 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по
реда на чл. 162 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.). В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В ал. 2 е
4
посочено, че разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
когато:не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста,
конвекторна, смесена и др. Установява се от приложения протокол, че не съществува
техническа възможност за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия
поради еднотръбна инсталация за отопление.
Ето защо исковете за цена за услуга за дялово разпределение, осъществено директно от
топлопреносното предприятие са основателни. Констатира се, че неизплатеният размер на
претенцията за дялово разпределение е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 8.58 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 2.28 лева — лихва за периода от 31.12.2018г.
до 08.12.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 73.32 лв., от общо дължим размер от 125 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски и с
отговора на исковата молба са претендирани такива по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, но не е представено доказателство за сключен договор за правна защита и
съдействие.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -43.99 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ВНФ , ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, ап. 5 и
К. Н. Ф., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК разделно сумата от 591.79 лева - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот: АДРЕС, ап. 5, Аб.
№: ****** ИД номер: *******, за периода м.12.2018 г. - м.04.2019 г., 134.14 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., както и сумата за дялово
5
разпределение за периода 11.2018 г. до 04.2019 г. в размер на 8.58 лева. - главница, ведно
със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението/22.12.2021г./ до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73515/2021 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от дружеството топлинна енергия над уважения
размер от 591.79 лева до пълния предявен размер от 1013.51 лева, както и за периода от
месец май 2018 г. до месец ноември 2018 г. г., иска за мораторна лихва за забава за
горницата над уважения размер от 134.14 лева до пълния предявен размер от 8,58 лева,
иска за 2.28 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018г. до 08.12.2021г., както и претенцията за законната лихва върху неоснователния
размер на главницата за топлинна енергия.
ОСЪЖДА ВНФ , ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, ап. 5 и К. Н. Ф., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, съдебно-деловодни
разноски за производството по ч.гр.д. № 73515/2021 г. на СРС в размер на 43.99 лв., както
и за настоящото производство, в размер на 73.32 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6