Решение по дело №482/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 142
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20214400200482
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Плевен, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов

Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Велислава В. Василева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен) Дойчо Илиев
Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Частно наказателно дело №
20214400200482 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов Ч.Н.Д №
482/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Нидерландия, Centraal Justitieel
Incassobureau, Ministerie en Veiligheid, за изпълнение на парична санкция по
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно
взаимно признаване на финансови санкции.
Към искането е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на
решение от 30.09.2020г., влязло в сила на 15.10.2020г., постановено от
Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд-Амстердам/, адрес Parnassusweg 220,1076
AV Amsterdamq рег.№ 96/071311-20, с коeто е наложена финансова санкция в
общ размер от 95,00 евро на Г. Н. Г., роден на **********г. в гр.Кнежа,
обл.Плевен, ***.
1
Прокурорът изразява становище, че са налице условията за признаване
на наложената финансова санкция.
Засегнатото лице Г. Н. Г., нередовно призован не се явява.Напуснал
Р.България на 27.04.2018г..По сведения на майката е в неизвестност.Видно от
книжата по последното му призоваване е, че не е открит на адреса.Същият е
необитаем и няма данни за лицето.
В съдебното заседание се представлява от сл.защитник-адвокат С.С.-
АК-гр.Плевен.Сл.защитник изразява, че не следва за се признава и изпълнява
наложената финансова санкция. Като доводи сочи, че подзащитният му се
намира в чужбина с неизвестен адрес и няма как да се изпълни.
Съдът, след като се запозна и прецени материалите по ЧНД
№482/2021 година по описа на Окръжен съд – Плевен намира за установено
следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване решение
от30.09.2020г., влязло в сила на 15.10.2020г., постановено от Rechtbank
Amsterdam /Окръжен съд-Амстердам/, адрес Parnassusweg 220,1076 AV
Amsterdamq рег.№ 96/071311-20, с коeто на българския гражданин Г. Н. Г. е
наложена финансова санкция.
Видно от съдържанието на удостоверението е, че на Г.Г. е наложена
финансова санкция с решение от съдебен орган, за извършено престъпление,
за това, че на 05.06.2019г., 16:24 часа използвал инфраструк- тура на
обществения градски транспорт, по конкретно метростанция „Amstelstation,
Amsterdam.
Същото представлява нарушение на чл.70, ал.1, във връзка с чл.101 от
Закона за обществен превоз на пътници 2000/Wet personenvervoer 2000/,
конкретно забрана за използване на обществения транспорт без валиден билет
за пътуване, както и принадлежащата обществена инфраструктура, при
условие, че превозвачът ясно е оповестил това.
Наложената финансова санкция е общо в размер на 95,00 евро.
Съобразно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на издаващата
държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на съдебен
орган за извършено престъпление по законодателството на издаващата
държава Нидерландия.
Извършеното деяние в издаващата държава касае нарушение на
правилата за използване на инфраструктурата на обществения градски
транспорт, конкретно метростанцията.Същото представлява администра
тивно нарушение и се санкционират и по българското законодателство,
съобразно чл. 18, ал.1, и чл.35, ал.1, вр. с чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и
2
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
столична община т.е. касае нарушения за ползване на обществения градски
транспорт-„метро“, в столица на държава членка на ЕС
Съдът счита, че за нарушението на посочените правила в издаващата
държава, двойна наказуемост не се изисква съобразно чл.30, ал.2, т.7 от
ЗПИИРКОРНФС. Постановено е срещу физическо лице, което по българското
законодателства носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за деянието, предмет на решението. Решението не е било
писмено. Г.Г. не се е явил лично на съдебния процес, но е бил призован лично
на 14.07.2020г. и по този начин е бил уведомен за определената дата и място
на съдебния процес, в следствие на което е постаневон решението, и е бил
уведомен за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви
на съдебния процес. /чл.35,т.10,б.“а“ от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции/.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Р.България или друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решението за
налагане на финансова санкция. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо.Същото се отнася до деяние, извършено в Нидерландия, за
поведение, което нарушава разпоредбите за за пътуване с обществения
градски транспорт.
Г. Н. Г., ЕГН **********, е български гражданин, с постоянно
местоживеене в в гр.Кнежа, обл.Плевен, ***,поради което е налице и една от
предпоставките на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Доводите на защитника, че засегнатото лице Г.Г. се намира в чужбина и
не може да се изпълни финансовата санкция, поради което не следва да се
признава същата, съдът счете за неоснователни.Тези доводи не се съобразени
със смисъла на закона, тъй като е дадена възможност да се произнесе съдът и
в отсъствие на засегнатото лице.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Съобразно чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи
равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на
решението- 30.09.2020 г., която за 1 евро е 1,95583 лева. Наложената
финансова санкция в размер на 95,00 евро е с левова равностойност 185,80
лева.
По изложените съображения и на основание чл.32 т.1,вр. с чл.16 ал.7 т.1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
3
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Плевенският
окръжен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение рег.№ 96/071311-20,
влязло в сила на 15.10.2020г., постановено от Rechtbank Amsterdam /Окръжен
съд-Амстердам/,с коeто на българския гражданини Г. Н. Г., ЕГН **********,
адрес-гр.Кнежа, обл.Плевен, ***, е наложена финансова санкция за
престъпление съгласно чл.70, ал.1, във връзка с чл.101 от Закона за обществен
превоз на пътници 2000/Wet personenvervoer 2000/, на издаващата държава
Нидерландия, в размер на 95,00 евро с левова равностойност 185,80 лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ТД-НАП-гр.Плевен,за
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване и/или протест, пред Апелативен съд-
гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, като
обжалването не спира изпълнението на решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава - Нидерландия.
Копие от уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗПИКОНФС да се изпрати
на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно чл.38,
ал.2 от същия закон.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4