Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25 17.03.2014
година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На дванадесети
март две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН И.
ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
Секретар: Ст. Ж.
Прокурор: Др. Сяров
Като разгледа докладваното от съдия Й. И.
ВНОХД №21 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по ЖАЛБИ на подсъдимите Е.И.Д. *** и Н.С. *** против присъда № 246/18.12.2013 год. постановена по НОХД № 290/2013 год. по описа на РС - Попово, с която подсъдимите Е.Д. и Н.С. са били признати за виновни в това, че на 01.08.2013 год. в с. Кардам, общ. Попово, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез използване на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. Т 86 61 АС при условията на повторност, в немаловажен случай, са отнели чужда движима вещ – електрожен на стойност 150 лева от владението на Румянка Пенчева Радева от с. Кардам, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят, поради което на основание чл.195, ал.1 т.4 пр.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.28 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК е наложил наказание на двамата подсъдими наказание в размер на шест месеца ЛС, което наказание да изтърпят в затвор при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК спрямо възз. Е.Д. е привел в изпълнение за ефективно изтърпяване наказанието от шест месеца ЛС, наложено по НОХД № 465/2010 год. на ПРС, което е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от 10.02.2011 год., което наказание също да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.23-25 от НК спрямо възз. Н.С. е определил общо наказание между отделните наложени му по НОХД № 223/2011 г. и НОХД № 317/2011г. и двете на ПРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно една година и четири месеца ЛС, което на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение за ефективно изтърпяване при първоначален „строг“ режим.
Признал е двамата подсъдими за невиновни затова, че са извършили престъплението при предварителен сговор по чл.195, ал.1 т.5 от НК и ги е оправдал по тази квалификация.
Осъдил е подсъдимите да заплатят направените по делото разноски, както и се е разпоредил с вещественото доказателство.
В жалбата си възз. Е.Д. счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Посочва, че не извършил деянието кражба, тъй като е взел електрожена със съгласието на неговия собственик Иван И., който му дължал пари. Моли да бъде признат за невинен.
В жалбата си възз. Н.С. посочва, че постановената присъда е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Обвинението е останало недоказано. Моли присъдата да бъде отменена като незаконосъобразна.
В допълнителното писмено становище подадено от възз. С. чрез неговия защитник адв. И. се изтъкват доводи, че присъдата е постановена като е допуснато съществено процесуално нарушение при приемане на заключението на вещото лице. Твърди се, че първостепенния съд не е обсъдил детайлно доказателствата по делото относно участието на С. в престъплението. Изтъкват се доводи, че е налице квалификацията по чл.195, ал.1 т.4 пр.1 от НК – използване на МПС. Моли се, делото да бъде върнато на РП – Попово, поради допуснато процесуално нарушение, алтернативно се моли да се наложи друг вид наказание – пробация или административно наказание по чл.218б от НК.
В съдебно заседание възз. Е.Д. и Н.С. редовно призовани се явяват, и двамата поддържат жалбите си лично и своите защитници. Навеждат се и се допълват доводи, изтъкнати в жалбите и допълнителното писмено становище на Н. С.. Молят съда да ги оправдае, алтернативно да им наложи друг вид наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбите на двамата въззивници са неоснователни, липсвали допуснати процесуални нарушения, пледира присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбите, и изцяло правилността
на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна районният съд е приел, двамата
възз. били приятели, като св. К. Георгиева била интимна приятелка с възз. Д..
Последния бил познат със св. И. И., който живеел заедно с дядо си в с. Кардам,
общ. Попово. В средата на месец юли св. И. бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за нанесен побой над дядо си, като къщата където живеели
останала необитаема. В къщата имало животни, за които се грижел брата на св.
Иван И. – св. Галин И., както и негова майка св. Радева. Св. Г. И. ходел всяка
вечер да храни животните, като в деня предхождащ дата на инкриминираното
деяние, възз. Д. го срещнал в центъра на селото и го попитал дали брат му И.И.
е в къщата, но което Г. И. му отговорил, че е в ареста и в момента в къщата
никой не живее. Възз. Д. знаел, че в гаража на къщата има електрожен.
Вечерта
на 01.08.2013 год. възз. Д., приятелката му К. Георгиева и възз. С. ***, където
употребили значително количество алкохол. По- късно през нощта възз. Д. решил
да се прибира в дома си в с. Кардам, като почнал да търси транспорт, с който да
се прибере. Св. К. Георгиева помолила свой приятел св. Веселинов да даде
автомобила си „Опел Астра“ с рег. № Т 8661 АС на възз. С., който да ги закара
до с. Кардам и след това да върне автомобила на Веселинов. Последния се
съгласил и дал ключовете на С.. Тримата – двамата въззивници и св. Георгиева се
качили в автомобила и тръгнали за с. Кардам. Като стигнали и навлезли в самото
село възз. Д. казал на възз. С., че в дома на св. И. И. има електрожен, който
могат да откраднат и да продадат метала от него на вторични суровини. Казал
също, че в дома не живее никой. С. се съгласил и под напътствията на Д.,
паркирал автомобила в пресечка преди къщата на св. И., като двамата казали на
Георгиева да ги изчака. Пред погледа й двамата излезли от автомобила прескочили
оградата и достигнали до единична незаключена входна врата, водеща към гаража.
В гаража поставен на количка имало саморъчно направен електрожен, който след
като отворили вратите на гаража, двамата с общи усилия избутали количката с
електрожена до автомобила, натоварили го и се върнали в гр. Попово.
След
като пристигнали в града, по указания на възз. С. скрили електрожена зад Дома
за деца лишени от родителска грижа, находящ се в близост до Керамичната
фабрика, върнали автомобила на св. Веселинов след което се разделили. На
следващия ден двамата въззивници и св. Георгиева отишли с друг а-л до мястото,
където бил скрит електрожена, натоварили го, без количката и след като се
обадили на св. Н. Борисов го закарали в неговия гараж, където двамата
въззивници го разглобили. След като отделили медта, св. Георгиева се обадила на
свой познат св. Еминов, който да продаде отпадъка. Същият се съгласил и го
продал като получил сумата от 76 лева, 10 лева от които задържал за себе си, а
другата част дал на Георгиева, която пък ги дала на двамата въззивници, които
си разделили парите по-равно.
Междувременно
на 02.08.2013 год. рано сутринта св. Г. И. отишъл до дома на дядо си и
установил, че гаража е отворен и електрожена липсва. Веднага се усъмнил, че
може да е възз. Д. спомняйки си проявения от него интерес предишния ден. На
07.08.2013 год. възз. С. предал ръчната количка по образуваното досъдебно
производство. На по късен етап преди приключване на съдебното следствие двамата
въззивници възстановили сумата от 150 лева на св. Радева, колкото е била
оценката на вещото лице на отнетия електрожен.
Гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. Описаните по-горе факти по отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени при анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основание да променя констатациите на първостепенния съд. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях, чрез използване на правилата на формалната логика. Поради това, въззивният съд намира, че не е нужно да бъдат повтаряни доказателствените изводи на първостепенния съд.
Безспорно
е установено от първостепенния съд, че двамата въззивници са извършили деянието
кражба на електрожен. Изтъкнатото от страна на двамата въззивници, че липсвал умисъл
за извършването на деянието, тъй като „било разрешено на възз. Д. от св. И. И.
да вземат електрожена“, пред настоящия състав на съда е било поставено и пред
първостепенния съд. Мотивите на РС в
тази насока са много подробни, правилни и законосъобразни. Към изложеното от РС
настоящия състав само ще допълни и следното: начина на влизането в процесната
къща – през нощта, прескачайки през оградата, знаейки, че в къщата няма никой
води до единствения правилен извод, че двата са искали да отнемат ( откраднат )
електрожен, без съгласието на неговия владелец, с намерение противозаконно да
го присвоят, което и са сторили. Посоченото от страна на възз. Д., че И. И. му
дължал пари ( обстоятелство, което се потвърждава и от разпита на И. И. ) не е
дало право на същия заедно със С. да извършат кражба на чужда вещ.
По
отношение на твърдяното от страна на защитата, че е допуснато процесуално
нарушение при приемане на оценителната експертиза, която не била посочила
овехтяването и било посочен ДДС.
Настоящия
състав установи, че вещото лице не е било изслушано пред първата инстанция,
като заключението му на основание чл.282, ал.3 от НПК е било прочетено и
приобщено към наказателното производство, поради което с определение на
основание чл.327 от НПК допусна неговия разпит. При разпита се установи, че при
изготвянето на оценката е взето предвид овехтяването на веща и оценката е
направена по пазарни цени. Предвид това настоящия състав, счита, че не е
допуснато процесуално нарушение.
Не
е налице и другото твърдяно от защитата нарушение, че неправилно са признати
двамата въззивници по чл.195, ал.1 т.4 пр.1 от НК – използване на МПС.
Първостепенния съд подробно и задълбочено е посочил защо счита, че е налице
тази квалификация. Тези мотиви с цитирано решение на Пленума на ВС напълно се споделят от настоящия състав и няма
какво друго да добави.
По
отношение на искането от страна на защитата относно наложеното наказание на
двамата подсъдими, което да бъде заменено от друг вид наказание.
Първостепенният
съд е наложил на двамата подсъдими наказание по 6 месеца ЛС, като е приел, че е
налице чл.55, ал.1 т.1 от НК, като е изложил подробни мотиви, които настоящия
състав споделя. Искането за налагане на друг вид наказание е неоснователно и
незаконосъобразно. Двамата въззивници са извършили престъпление по чл.195, ал.1
от НК, като за това престъпление законодателят е предвидил наказание с долна
граница от една година. След като е предвидена долна граница на основание чл.55
от НК съда може да слезе под тази граница, което и РС е направил. Не може
въобще да се обсъжда наказанието да бъде друг вид – пробация или глоба.
Правилно и законосъобразно са приведени на основание чл.68 от НК за ефективно
изтърпяване наказанията на двамата въззивници, които са били отложени по реда
на чл.66 от НК. Правилно и законосъобразно РС е посочил, че е неприложимо
прилагането на чл.195, ал.4 от НК тъй като в тази разпоредба се има предвид
само квалификациите по т.2 и 6 на чл.195, ал.1 от НК, а въззивниците са
признати правилно за виновни по т.4 на чл.195, ал.1 от НК.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на
чл.314 от НПК, настоящата инстанция
счита, че не са налице основания, налагащи отменяване или
изменяване на обжалваната присъда. Същата следва да бъде потвърдено изцяло. С
оглед направените съдебни разноски пред въззивната инстанция следва да бъдат
осъдени двамата въззивници да ги заплатят.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №246/18.12.2013 год. постановена по НОХД № 290/2013 год. по описа
на РС – Попово, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА подсъдимите Е.И.Д. и Н.С.С. с
установена самоличност да заплатят направени разноски пред въззивната инстанция
сумата от по 15 лева за всеки от тях за вещо лице в полза на Окръжен съд гр.
Търговище.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.