Решение по дело №481/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 840
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20207050700481
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА - ІV касационен състав, в открито  съдебно заседание на четвърти юни  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                              РОМЕО СИМЕОНОВ

като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 481 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на „////„ ООД , ЕИК ********* , със  съдебен адрес *** , офис 1 против решение №44/13.01.2020 г. по нахд. № 4925/2019 г. на Варненския районен съд /ВРС/ , с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-0000398 от 22.07.2019год. на началника на областния отдел на Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“ „ гр. Варна, с което му е наложена имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози/  ЗАвПр/. 

Релевира се допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр.с чл. 63 от ЗАНН. Касаторът счита за неправилен извода на районния съд за законосъобразност на издаденото НП , понеже от описанието на нарушението не може да се определи коя от хипотезите на чл. 96, ал.1 , т.1 е налице. Оспорва се съставомерността на извършеното нарушение . Не е спазено правилото на чл.18 от ЗАНН ,тъй като на конкретната дата с издадения пътен лист са извършени 4 обществени превоза , а това предполага извод за извършени 4 адм. нарушения. Според подателя на жалбата следва да се приложи и чл.28 от ЗАНН. Заявява се противоречие във формираната воля на съда, понеже в мотивите на постановеното решение е обективирана позиция за отмяна на НП, а не за неговото потвърждаване.  

Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното съдебно решение .   

Ответната страна­ - обл. отдел на ИА „ Автомобилна администрация“ – Варна , редовно призована, депозира писмен отговор на жалбата с доводи за нейната неоснователност.  

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „////“ООД против наказателно постановление № 23-0000121 от 12.03.2019год. на началника на областния отдел „ АА“ в ГД „АИ“ - Варна, с което му е наложена имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96, ал.1, т.1 от ЗАвПр. 

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че „////“ООД извършва международен автомобилен превоз  на товари с лиценз на Общността № 9908. В хода на проверка на транспортната му дейност въз основа на представени документи, а именно – пътен лист, сер.“ВА“ № 0206137/21.08.2018 г. , товарителница № **********/21.08.2018 г. и информация от дигитален тахограф , е било установено, че на 21.08.2018 г.   дружеството е реализирало обществен превоз на товари с влекач марка „Ивеко“,  от кат. N3 с рег.№ СТ1906 РВ с водачи С В Ос ЕГН: ********** и В П Ос ЕГН: ********** като водачите не са били снабдени със заверено копие на лиценз на Общността по отношение на процесното МПС, доколкото последното не е било включено към лиценза на дружеството превозвач. 

За да потвърди издаденото НП , ВРС е счел, че в производството по неговото издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения . Наказателното постановление е изхожда от компетентен орган- началника на Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация” –гр.Варна. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Като неоснователно е счетено оплакването за описание на две изпълнителни деяния  с наложена една санкция, тъй като се касае за бездействие, изразяващо се в допустителство да се извърши действие от други физически лица. Отговорността на дружеството е ангажирана за извършване на един превоз, обективиран в пътен лист, серия ВА с № 0206137, извършван от двама водачи, а не за два отделни такива.

ВРС не е уважил оплакването на нарушителя неправилно определяне субекта на извършване на нарушението, доколкото именно дружеството-жалбоподател, а не неговия управител има качество работодател по отношение  водачите, които са извършили превоза в нарушение на законовите изисквания. Като не е осъществило конкретни действия, изразяващи се в конкретни мерки, възпрепятстващи извършване на превоз с нерегистрирано МПС в съответния регистър, дружеството е извършило съставомерно бездействие, изразяващо се в допустителство като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 96 ал.1 т.1 от ЗАвПр.

Деянието е преценено като немаловажен случай , понеже се касае за формално деяние, осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба.

Касационната инстанция счита за валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона- заявено касационно оплакване.

С оглед правилото на чл.220  от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН касационният съд проверява правилността на обжалваното съдебно решение въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция . В тази връзка  фактическата установеност  по делото е че на 21.08.2018 г. при извършване на обществен превоз на товари  водачите на влекач марка „Ивеко  с рег. № СТ1906РВ не са били снабдени  със заверени копие  на лиценз на Общността и този юридически  факт не се оспорва от  нарушителя.    

Несъстоятелна е тезата на касационния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение поради неяснота на даденото описание на нарушението и предвид съществуването на три различни форми на изпълнителното деяние по санкционната разпоредба на чл. 96, ал.1 т.1 от ЗАвПр. Съгласно тази правна норма се наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността.

В даденото описание на нарушението  в АУАН и НП изрично е посочено, че формата на изпълнителното деяние е допускане на  обществен превоз на това с конкретно посочено МПС на дата 21.08.2018 г.  без водачите да бъдат снабдени със заверено копие на  лиценза на Общността. В тази връзка възприетите от наказващия орган фактически обстоятелства кореспондират с  юридическите факти, въведени в хипотезиса на посочена административнонаказателна  разпоредба и поради тази причина законосъобразно е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на касационния жалбоподател , каквато санкция с фиксиран размер е предвидил законодателя за подобно правонарушение. 

Настоящият съдебен състав споделя тезата на предходната съдебна инстанция за немаловажност на случая. Описаното в АУАН и НП нарушение е констатирано  в хода на тематична проверка от контролните органи , чиито резултати се обективират в констативен протокол , сочещ и за други извършени административни нарушения от превозвача. Освен това към датата на извършване на конкретното нарушение срещу „ ////„ ООД е имало издадени и влезли в законна сила 7 наказателни постановления за извършени нарушения по ЗАвПр. Подобна противоправна деятелност не може да обоснове извод за незначителна обществена  опасност на дееца при осъществено поредно правонарушение, както и да доведе до освобождаване от административнонаказателна отговорност на основание чл. 28 от ЗАНН.  

Настоящата съдебна инстанция не споделя тезата на касатора за допуснато  съществено процесуално нарушение от районния съд поради противоречие между диспозитив и мотиви на обжалваното решение. От диспозитива на атакувания съдебен акт по категоричен начин се установява правната теза на Варненския  районен съд за законосъобразност и обоснованост на НП, потвърждавайки това НП. В мотивите на решението се излагат множество доводи в подкрепа на това заключение на районния съд , включително и в цитирания абзац от касатора , в който също се обективира становище на ВРС за обоснованост и законосъобразност на обжалваното НП . Поради тази причина текстът за отмяна на НП в този цитат е резултат на допусната техническа грешка и не препятства възможността да се установи действителната воля на съда .

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на подадената касационна жалба и същата следва да се остави без уважение.  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

                                               

                                                    Р     Е     Ш      И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/13.01.2020 г. по нахд. № 4925/2019 г. на Районен съд гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: