РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20232300900070 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на дружеството
„Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА със седалище в република Турция, гр.Билечик,
действащо чрез пълномощника адв.С. Д., с която против „Нева Тайл“ЕООД гр.Елхово са
предявени в обективно кумулативно съединяване два иска – главен за заплащане на сумата
65 342,21лв., фактурирана с четири броя фактури и акцесорен иск за заплащане на
обезщетение на забава върху главницата в размер на 8 000,77лв.
В исковата молба и молба-уточнение към нея ищецът твърди, че в периода 2021г. -
2022 г. страните са били в установени трайни търговски отношения, по силата на които
ответникът „Нева Тайл" ЕООД е действал като посредник на ищеца „Термал Серамик
Санаи Ве Тиджарет“СА за намирането на клиенти и сключването на договори за продажба
на доставяни от ищеца негови стоки. Така ищецът доставил на ответника стоки, за които
били издадени процесните четири фактури - Фактура от 02.12.2021 за сумата от 6.952,32
евро или 13 589,76 лева; Фактура от 03.12.2021 за сумата от 5.656,32 евро или 11 056,45 лева;
Фактура от 03.08.2022г. за сумата от 10.692,87 евро или 20 901,47 лева и Фактура от
18.08.2022 за сумата от 10.107,09 евро или 19 756,44 лева. От момента на възникване на
задълженията, според предвидено във фактурите, в срок от 45 дни ответникът следвало да
заплати на ищеца сумата по съответната фактура и тъй като ответникът не извършил
никакви плащания, за ищеца се породил правния интерес по исков ред да търси изпълнение
на главното задължение в размер на 65 342,21лв., както и заплащане на мораторна лихва за
забава върху главницата от падежа на вземането по всяка от фактурите в размер на общо
8 000,77лв.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът „Нева Тайл“ЕООД е признал
наличието на установени трайни търговски отношения между страните по сключени
комисионни сделки, по които „Нева Тайл“ЕООД е купувал стока – керамични плочки от
ищеца, намирал е и е уговарял потенциални купувачи, на които продавал стоката на
производителя, като за продадените от ищеца на ответника стоки турското дружество е
издавало фактури за продажба, а ответникът е издавал фактури за дължимите комисионни
възнаграждения. Без да оспорва издаването от ищеца на процесните четири фактури и
дължимостта на фактурираните с тези фактури суми за продадените стоки, ответникът е
оспорил исковете като неоснователни, релевирайки правопогасяващо възражение за съдебно
1
прихващане. Поддържал е, че в периода 01.01.2021г.-31.12.2022г. общо дължимата от него на
ищеца цена по издадени фактури за продажба на стоки е в размер на 442 086,75лв.,
ответникът е заплатил на ищеца общо сумата 380 494,35лв. и е останал задължен със сумата
общо 61 592,40лв. От своя страна ответникът е имал непогасено вземане за комисионни
възнаграждения към ищеца в размер на общо 85 592,40лв. С това свое вземане ответникът е
направил възражение за съдебно прихващане с главното вземане на ищеца в размер на
65 342,21лв., а за присъждане на разликата над сумата 65 342,21лв. до размера на вземането
му в размер на 85 592,40лв. дружеството „Нева Тайл“ЕООД е предявило насрещен иск,
който е отделен за разглеждане в отделно производство и не е в предмета на настоящото
дело.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил наличието на негови
задължения към ответника с твърдения, че всички вземания на ответника за комисионни
възнаграждения са били надлежно прихванати от насрещните вземания на турското
дружество за цената на плочките и след извършените прихващания не са налице вземания на
„Нева Тайл“ЕООД, поради което не са налице предпоставките за извършване на заявеното
съдебно прихващане.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил твърденията на
ищеца, че всички негови вземания за комисионни възнаграждения са били погасени от
ищеца с прихващане.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника адв. Д., която пледира за
уважаване на ищцовите претенции, с присъждане на направените от ищеца разноски по
делото, а в писмена защита излага доводи за неоснователност на изявлението на ответника
за съдебно прихващане, тъй като за вземанията на ответника е извършено извънсъдебно
прихващане и не са налице непогасени вземания за комисионни възнаграждения.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.И., поддържа писмените
отговори и настоява съдът да извърши съдебно прихващане на насрещните вземания на
страните до размер на по-малкото, при което да се произнесе с решение, с което да отхвърли
ищцовите претенции. Пълномощникът на ответника също заявява претенция за присъждане
на разноските по делото и представя подробна писмена защита.
ЯОС, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
на основание чл. 235 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че помежду им са съществували трайни търговски отношения,
в рамките на които ищецът – турското дружество „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА
е доставяло стока - керамични плочки на ответника „Нева Тайл“ЕООД, който е действал
като посредник при продажбата им на трети лица. В производството не са представени
доказателства за съществуването на формален (обективиран в документ) договор или
рамково съглашение, което да има характера на приложими общи условия към търговските
отношения на страните, но няма спор, че ищецът е доставял на ответника стоката -
керамичните плочки (в негов склад или магазин), за да я продава от свое име, но за сметка
на ищеца, срещу възнаграждение. Ангажираните от страните доказателства се изчерпват с
издадени фактури, едностранно съставени справки и разменена електронна кореспонденция.
От представените от ищеца четири броя фактури и списък за опаковане към всяка
фактура, както и от основното заключение на вещото лице-икономист по назначената
съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че с фактура № 1НR2021-
*********/02.12.2021г. ищецът е фактурирал на ответника цената на доставени 20 палета
керамични плочки, с тегло бруто 22 520 кг, за сумата 6952,32 евро, равняващи се на 13
589,76 лв. С фактура № 1НR2021-*********/03.12.2021г. ищцовото дружество е
фактурирало цената на 21 палета керамични плочки, с тегло бруто 23 625 кг, за сумата 5
656,32 евро, равняващи се на 11 056,45 лв. С фактура № 1НR2022-*********/03.08.2022г. -
20 палета керамични плочки, с тегло бруто 22 500 кг, за сумата 10 692,87 евро, равняващи се
на 20 901,47 лв. и с фактура № 1НR2022-*********/18.08.2022г. - 21 палета керамични
плочки, с тегло бруто 23 460 кг, за сумата 10 107,09 евро, равняващи се на 19 756,44 лв. От
основното заключение на вещото лице-икономист Св.Д. е установено, че общата стойност на
доставените от ищеца на ответника стоки- керамични плочки по процесните посочени
четири фактури възлиза в размер на 33 408,60 евро, чиято левова равностойност е в размер
2
на 65 341,33лева.
От представените от ответника 27 броя фактури и от заключението на вещото
лице-икономист, изготвено след направената проверка в счетоводството на ответника и
проучване при ищеца, по делото е установено, че в исковия период от време 2021г.-2022г.
ответникът „Нева Тайл“ЕООД е издало тези фактури, с които е фактурирал дължимото му се
от ответника комисионно възнаграждение, което е в размер на общата сума 43 689,66 евро
или 85 449,52 лв. При извършената при ответника проверка вещото лице е установило, че
българското дружество в изследвания период 2021-2022г. е водило редовно счетоводството
си, на експерта са били представени „Дневници на продажбите“ по ЗДДС, от които той е
установил, че представените от ответното дружество фактури за комисионни
възнаграждения са осчетоводени в съответния данъчен период с обща стойност в лева в
размер на 85 449,52 лв., фактурите участват във формирането на резултата, отразен в
справка-декларация за съответния данъчен период и дружеството не е допуснало нарушения
при водене на счетоводството.
От проучването при ищеца „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ СА и
предоставената му от турското дружество информация, вещото лице е установило, че
представените от ответника по делото 27 броя фактури, с които той е фактурирал
комисионното си възнаграждение за периода 2021г.-2022г. в размер на общо 43 689,66 евро
или 85 449,52лв., са приети и осчетоводени в ищцовото дружество, като в предоставените на
експерта справки ищецът е отразил и други фактури за комисионни на „Нева Тайл“ЕООД,
които не са предмет на делото. Вещото лице е установило също, че фактурите за дължимите
комисионни възнаграждения на ответника, в това число и тези, представени по делото от
ответното дружество, ищецът е осчетоводил в сметка 320, като в края на месеца
осчетоводените суми е прехвърлял към друга сметка 120. При изслушването му по реда на
чл.200 ГПК вещото лице е обяснило, че въпросните сметки са от счетоводството на турското
дружество и са съгласно счетоводните стандарти в Турция, при което не може да даде
заключение за вида и наименованията на тези сметки.
При проучването, извършено и при двете страни експертът е установил каква е
била обичайната практика в търговските отношения между двете дружества, а тя е - след
осигуряването на съответния клиент от ответника, между дружествата да се сключват
договори за доставка в устна форма, като по заявка на ответното дружество за определени
по вид, количество и цена стоки ищецът е извършвал доставки с оглед продажбата им на
третите лица. За целта „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ СА е издавало на ответника
фактури за продажба на стоките, а „Нева Тайл“ЕООД от своя страна е получавало приходите
от продажбата на стоките от третите лица – купувачи и като посредник ответното
дружество е следвало да отчита към „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА получената
продажна цена, а за извършваната дейност българското дружество е получавало комисионно
възнаграждение, издавайки на ищеца фактури за комисионни. Според вещото лице
дългогодишната практика между двете дружества е била ежемесечно да се извършва
прихващане, като плащания по фактурите за „комисион“ не са били извършвани.
Дължимите на ответника суми за „комисион“ са приспадани от сумите, които той дължи на
ищеца по фактурите за покупка на стоки, като са извършвани съответните прихващания и от
проверката на банковите извлечения от сметките на ответника в „Банка ДСК“АД вещото
лице не е открило данни за заплатени суми на ответника от страна на ищеца. Във връзка с
прихващане на насрещни задължения вещото лице е установило само един съставен от
ответника „Нева Тайл“ЕООД Протокол за прихващане от 05.01.2023г, който е едностранно
подписан от българското дружество и липсва изразена воля за прихващане от страна на
ищеца.
По делото (на л.29-л.46) ищецът е представил съставена от него справка на
извършените при него прихващания във връзка с фактури за комисионни възнаграждения,
издадени от ответника „Нева Тайл“ЕООД за исковия период от време 01.01.2021г. -
31.12.2022г. При анализа на тази справка вещото лице е посочило в първоначалното си
заключение, че издадените от ответника фактури за „комисион“ за периода 01.01.2021г. -
31.12.2022г. са на обща стойност 81 553,23 евро, равняващи се на 159 504, 25лв., като в това
число са и приложените представени от ответника по делото фактури, при което при ищеца
„Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ са извършени прихващания в размер на 81 568,57
3
евро, равняващи се на 159 534, 26 лв. и е налице сума в размер на 15,34 евро, равняващи се
на 30,00 лв. повече (което отклонение според вещото лице може да се дължи на технически
грешки, на закръглянето или др.).
Въз основа на посочената изготвена от ищеца справка вещото лице е направило
извод, че по данните при ищеца не е налице непогасено от турското дружество негово
задължение към ответника за комисионни възнаграждения и също по данните при ищца е
налице само парично задължение на ответника „Нева Тайл“ЕООД към „Термал Серамик
Санаи Ве Тиджарет“ СА по процесиите 4 бр. фактури за доставка на стоки, което
задължение е на обща стойност 33 408,60 евро, равняващи се на 65 341,33лв. и същото
задължение не е погасено чрез плащане или прихващане. Същевременно вещото лице е
посочило, че тази справка на ищеца във вид на екселска таблица не е счетоводен документ и
не отразява записванията в счетоводните регистри на ищцовото дружество.
По поставените му допълнителни задачи вещото лице е изготвило и поддържало
допълнително заключение, според което при проверката в счетоводството на ответника
„Нева Тайл“ЕООД - извлеченията от сметка 411 „Клиенти“ - Термал Серамик Санаи Ве
Тиджарет, както и Дневници за продажби по ЗДДС, вещото лице е установило, че
издадените от ответното дружество фактури за комисионни възнаграждения за периода
01.01.2021г.-31.12.2022г., които са осчетоводени от него, са на обща стойност 85 449,52лв.,
като и по счетоводните данни при ищеца, осчетоводените от турското дружество фактури за
комисионни възнаграждения са също в размер на 43 689,66 евро или 85 449,52лева. Според
допълнителното експертно заключение, счетоводните данни при двете дружества за
комисионното възнаграждение на ответника съвпадат, като е налице разминаване само
между счетоводните регистри на ищеца- турското дружество и данните, които той е отразил
в съставената от него и приложена по делото справка във вид на екселска таблица.
Според допълнителното експертно заключение, за изследвания исков период
01.01.2021г.- 31.12.2022г., всички издадени от ищеца и получени и осчетоводени от
ответника фактури за доставени стоки са на обща стойност 442 086,75лв., равняващи се на
226 011,67 евро, като в тази обща стойност е и стойността на процесните четири фактури. За
погасяване на задълженията си по всички издадени в този период фактури на обща стойност
226 011,67 евро, вещото лице е установило, че ответникът е извършил плащания в размер на
общо 380 494,35лв., равняващи се на 194 543,68 евро , или за периода 2021г. - 2022г. е налице
непогасено от ответника задължение към ищеца по фактурите за доставени стоки в размер
на общо 31 467,99 евро или 61 592,40 лв., а плащания и прихващания по издадените от
ответника фактури за комисионни възнаграждения не са извършени.
В обобщение вещото лице е заключило при даване на допълнителното заключение,
че за периода 2021г. - 2022 г. ответникът има непогасено задължение към ищеца по фактури
за доставени стоки в размер на 61 592,40 лв.( 31 467,99 евро), като за същия период 2021г. -
2022г. ответникът е издал на ищеца фактури за „комисион“ в размер на общо 85 449,52 лв.,
за което негово вземане не е било извършено плащане от страна на ищеца или прихващане.
При тези данни, ако се извърши прихващане на двете насрещни вземания на страните,
според вещото лице ще е налице остатък по фактурите на ответника за „комисион“, който
остатък ищецът дължи на ответника и същият е в размер на общо 23 857,12 лв.
По делото като свидетел е разпитан В. Д., който в качеството на пълномощник на
ответното дружество го е представлявал пред ищеца в търговските им отношения.
Свидетелят е дал показания, според които договорните отношения между страните датират
от 2013г. Първоначално българското дружество закупувало плочките на ищеца и заплащало
цената им, но по-късно страните се договорили ответникът да работи като представител на
ищеца на Балканския полуостров и извън България и да продава неговата стока, като
клиентите от Македония плащали на ответника, а той на турската фирма, която от своя
страна приела да заплаща на ответника „комисионна“ в размер на 10 цента на кв. м.
Свидетелят е поддържал, че до 2022г. с ищеца са работили по този начин и за да няма
плащания между държавите страните се съгласили ищецът да не заплаща комисионни на
ответника, а за внасяните от ответника стоки в България, по издадените от него фактури за
комисионни възнаграждения, сумите за комисионни да бъдат прихващани с цената по
фактурите, с които ответникът купува турската стока. Независимо от тези договорки, към
края на 2021г. ищецът поставил други условия, които обосновал с данъчни изисквания в
4
Турция, изисквайки ответникът да издава фактурите за комисионни възнаграждения по-
късно поради това, че след 01.01.2022г. във връзка с намаляване на печалбата, повишаването
на цените на газа, електричеството и други разходи, турската страна няма да има
възможност да заплаща комисионните възнаграждения. При този разговор ищецът
предложил част от дълга му за комисионни възнаграждения на ответника в размер на 13 000
евро, да бъде отнесен за комисионни до 31.12.2021г., а 20 000 евро ответникът да заплати за
плочките, при което да продължи бизнеса между страните. Според свидетеля тези 13 000
евро били част от общото вземане на ответника в размер на 40 000 евро, като ищецът
поискал да признае и приспадне само 13 000 евро за комисионни възнаграждения, а
ответникът да плати 20 000 евро цена за плочки, след което да продължи работата между
страните. Когато свидетелят отишъл на място в Турция за разговор с представители на
ищеца, те му предложили ответното дружество да заплати сума на дълга му в размер на 33
000 евро, която сума била спорната - в предмета на настоящото делото, а ищецът от
задължението за комисионни да възстанови на ответника само 13 000 евро. Свидетелят като
представител на ответника не дал съгласието си, тъй като комисионните, които ищецът
признал били дължими до края на 2021г., а страните работили съвместно и през 2022 г., при
което с тази оферта ищецът отказал да признае дължимите комисионни за 2022г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен осъдителен иск е с правна квалификация чл.355 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, а акцесорният иск е по чл.86 ЗЗД.
Главният иск е за пряко изпълнение на договорното задължение на ответника по
сключения между страните договор.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението за заплащането на цена за доставена стока;
настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на задълженото лице.
Страните не спорят, че са в трайни търговски отношения, като твърденията им за
правната природа на договорната връзка между тях и за насрещните им задължения могат да
се субсимират под уредбата на договор за консигнация. С оглед изложените и от двете
страни обстоятелства, както и установеното от вещото лице, съдът счита, че между страните
е възникнало валидно търговско правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
консигнация. Договорът за продажба консигнация няма изрична правна уредба, но е широко
разпространен в практиката, като в правната теория и съдебната практика се е наложило
разбирането, че по своята същност той е разновидност на комисионния договор и за него се
прилагат разпоредбите за последния (чл. 348 – чл. 360 ТЗ). Основното задължение на
ищцовото дружество- доверител по договора е да доставя на ответника поръчаните стоки в
срок и по начин, регламентирани в договора, както и да издаде фактура за продадените
стоки. Основното задължение на ответното дружество- комисионер е да продава от свое име
и за сметка на ищеца-доверител доставените стоки, като се отчита за извършените
продажби, вкл. да заплаща стойността на издадените от доверителя фактури в посочения
срок до 45 дни от издаването, за което получава възнаграждение.
Разпоредбата на чл.293 от ТЗ въвежда правилото, че търговските сделки са
неформални, освен ако по закон не се изисква специална форма или пък не е уговорена
форма за действителност между страните. Разпоредбите на чл.348 и сл. от ТЗ, касаещи
уредбата на комисионния договор не въвеждат изискване за специална форма за
действителност на посоченото правоотношение, а също така и по делото не съществуват
данни между страни да е уговорена специална форма за действителност на сключения между
тях договор, който е разновидност на комисионния договор.
С оглед неформалния характер на посочения вид правоотношение, за установяване
неговото съществуване могат да служат обстоятелства като разменени писмени книжа
между страните, сочещи на възникване на комисионно правоотношение, фактури за
доставени от доверителя стоки, фактури за извършените изпълнителни сделки, сключени с
трети лица, фактури за комисионно възнаграждение.
В случая между страните няма спор и от доказателствата по делото –
представените и от ищеца, и от ответника фактури е установено правоотношението между
5
тях- сключения неформален договор за продажба на консигнация. Установено е по безспорен
начин, че в изпълнение на договора ищцовото дружество е доставило по поръчка на
ответника стоки- керамични плочки на обща стойност 43 408,60 евро с левова
равностойност 65 341,33 лева, за които са издадени процесните четири фактури, които са
осчетоводени и от ответника. Не е спорно получаването на стоките от комисионера-
ответника. Съгласно чл.355 ТЗ комисионерът дължи да даде сметка на доверителя и да му
прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. За да възникне за ответника задължението
за прехвърляне на резултатите, в случая за плащане на продажната цена по процесните
четири фактури, следва да се установи, че доставените стоки са реализирани от него като
комисионер, т.е. че е продадена от негово име, но за сметка на доверителя. По делото
липсват доказателства за този факт, но същият не се оспорва от ответника и предвид
установеното от вещото лице осчетоводяване на фактурите от страна на ответника,
включването им в Дневника за покупки и Справките -декларации по ЗДДС за съответния
месец, съдът приема за доказано, че комисионерът е реализирал доставената стока в
изпълнение на договора, при което за него е възникнало и договорното задължение за
плащане на сумите по фактурите в изпълнение на задължението за прехвърляне на резултата
от изпълнителната сделка.
Предявеният от ищеца главен иск е само за изпълнението на договорното
задължение на ответника по процесните четири фактури, но в предмета на делото е
договорното правоотношение между страните в периода 01.01.2021г.-31.12..2022г., с оглед
на което с допълнителното заключение на вещото лице-икономист, което съдът цени като
обективно и безпристрастно и го кредитира с доверие, е установено, че за целия изследван
период 2021-2022г. ищецът е доставил стоки, за които е издал фактури на обща стойност 442
086,75лв., равняващи се на 226 011,67 евро, като в тази обща стойност е и стойността на
процесните четири фактури. С експертното заключение е установено по несъмнен за съда
начин, че за погасяване на задълженията си по всички издадени от ищеца в този период
фактури на обща стойност 226 011,67 евро, ответникът е извършил плащания в размер на
общо 380 494,35лв., равняващи се на 194 543,68 евро. Или за целия изследван период 2021г. -
2022г. е налице непогасено от ответника задължение към ищеца по фактурите за доставени
стоки в размер на общо 31 467,99 евро или 61 592,40 лв., което задължение съдът приема, че
е по процесните четири фактури ( при липса на спор за задължения по останалите фактури
за извършени доставки). С оглед на така установено, ЯОС намира, че предявеният главен
осъдителен иск е основателен и доказан до размера на сумата 61 592,40 лв., а за разликата
над този размер, до предявения размер от 65 341,33 лева (цената на доставената стока по
процесните четири фактури) искът е неоснователен, тъй като преди подаване на исковата
молба ответникът е извършил частично плащане в изпълнение на договорното си
задължение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Забавата на длъжника по един договор да изпълни в срок свое парично задължение
обуславя неговата отговорност за причинените на кредитора вреди в размер на законната
лихва. Задължението за мораторна лихва е акцесорно и е обусловено от възникването на
задължение за плащане на главницата и настъпилата забава. С оглед изхода на спора по
главния иск и неговата частична основателност, основателен се явява и искът по чл.86 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху непогасената главница от 61 592,40 лв.
Искът обаче е недоказан по размер и като такъв следва да се отхвърли. С доклада по чл.375
от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже размера на
претенцията за мораторна лихва, както и че за този факт ищцовото дружество не е посочило
доказателства. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът не
е провел възложеното му доказване, включително чрез заключение на вещо лице, при което
следва да понесе като последица от неизпълнение на доказателствената тежест, която носи в
процеса отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД за сумата 8 000,77лв.
С оглед основателността на главния иск до размера на сумата 61 592,40 лв , съдът
дължи произнасяне по заявеното от ответника възражение за прихващане на вземането на
ищеца към него по чл. 355 от ТЗ с претендираното от ответника вземане за сумата от
85 592,40 лв.:
При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са
6
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който
момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, което е заявено
в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито
изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителният ефект настъпва, след
като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и
безспорно. Или в случая в тежест на ответника е да докаже своето вземане – като установи
основанието за това, както и неговия размер.
Твърдението на ответника е, че има вземане по сключения с ищеца договор за
продажба на консигнация за дължимото му се комисионно възнаграждение за исковия
период от време 2021-2022г. в размер на 85 592,40 лв., с което прави възражение за
прихващане.
Разпоредбата на чл. 356, ал. 2, изр. последно от ТЗ позволява към момента на
сключване на комисионния договор, чиято разновидност е договора за консигнация, да не е
уговорен размера на комисионното възнаграждение – т.е., за да е налично последното, не е
нужно към момента на сключването на договора страните да са постигнали съгласие за
размера на комисионната, дължима от доверителя на комисионера. Размерът на последното
може да бъде уговорен в процеса на изпълнение на договора, като дори може въобще да не
бъде уговарян такъв – в този случай се дължи обичайното възнаграждение. В случая от
показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира се установи, че
страните са постигнали съгласие за размера на комисионното възнаграждение на ответника,
включително за фактурирането му и начина на изпълнение на задължението на ищеца за
плащане на комисионното възнаграждение- чрез прихващане.
От събраните по делото като доказателства - издадените от ответника 27бр.
фактури по несъмнен начин е установено, че ответникът е фактурирал дължимото му се от
ищеца комисионно възнаграждение за изпълнение на договора в периода 2021-2022г. Със
заключенията на вещото лице – основно и допълнително по назначената съдебна експертиза
е установено, че в изследвания исков период 2021г. - 2022г. по всички издадени от ответника
27бр. фактури дължимото му се от ищеца комисионно възнаграждение е в размер на общо
85 449,52 лв. Безспорно установено е също от експерта, че издадените от ответника 27бр.
фактури за комисионно възнаграждение за общата сума 85 449,52 лв. са надлежно
осчетоводени от ответното дружество, както и че същите са приети и осчетоводени и от
страна на ищеца, който не е заявил оспорване на размера на вземането на ответника за
комисионното възнаграждение.
Недоказано е възражението на ищеца, че вземанията на ответника от общо 85
449,52 лв. за комисионно възнаграждение по договора са били надлежно прихванати с
насрещните вземания на турското дружество за цената на доставените керамични плочки.
Вещото лице при проверката в счетоводството на ответника, включително на банковите му
извлечения, е установило, че единствено ответникът е извършил плащания в полза на
ищеца, като по всички издадени от ищеца и получени и осчетоводени от ответника фактури
за доставени стоки в периода 20221-2022г. на обща стойност 442 086,75лв., равняващи се на
226 011,67 евро, от ответника са били извършени плащания за погасяване на задълженията
му в размер на общо 380 494,35лв., равняващи се на 194 543,68евро. Вещото лице е
установило, че за вземанията на ответника ищецът не е извършил плащания, нито
прихващания, като отразените от турското дружество прихващания в представената от него
писмена справка не са установени по делото, тъй като самата справка няма характер на
счетоводен документ и няма доказателствена стойност.
При тези установени по делото факти възражението за прихващане, направено от
страна на ответника е основателно. С оглед извода за основателност на възражението за
прихващане, вземането на ищеца за главница в размер на 61 592,40 лв. следва да бъде
прихванато с вземането на ответника в размер на 85 449,52 лв. до размера на по-малкото от
тях – ищцовото вземане, при което предявеният главен иск, предвид направеното
възражение за прихващане на ответника следва да отхвърли изцяло.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 700лв. за възнаграждения
на вещото лице. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
7
5 656 лв., но такива не следва да му бъдат присъдени, тъй като видно от приложеното на
л.191 от делото адвокатско пълномощно, същото е само за процесуалното представителство
на ответника по делото от адв.И.. Ответното дружество и адв.И. не са подписали договор за
правна защита и съдействие (стр.2 на пълномощното), не са договорили размер на
адвокатското възнаграждение на адв.И., нито начин на плащане, при което и в изпълнение
на задължителните за съдилищата указания по т.1 от ТР№ 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адв.възнаграждение не се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Термал Серамик Санаи Ве
Тиджарет“СА със седалище в република Турция, гр.Билечик, Каян Махалеси Билечик
Йолу, Куме Елевер №6 Согут/Билечик, представлявано от управителя М. О., със съдебен
адресат адв.С. Д. с адрес гр.******, бул.“*******“№**, ет.*, ап.*, против „Нева
Тайл“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово,
ул.“Пирот“№5, представлявано от управителя Д. Г. Д., иск с правно основание чл.355 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 65 342,21лв., като за част от тази сума – в
размер на 61 592,40лв. искът е неоснователен, поради извършено прихващане.
ОТВХЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Термал
Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА със седалище в република Турция, гр.Билечик, Каян
Махалеси Билечик Йолу, Куме Елевер №6 Согут/Билечик, представлявано от управителя М.
О., със съдебен адресат адв.С. Д. с адрес гр.*******, бул.********“№**, ет.*, ап.*, против
„Нева Тайл“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово,
ул.“Пирот“№5, представлявано от управителя Д. Г. Д., иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение на забава върху главницата в размер на 8 000,77лв.
ОСЪЖДА „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА със седалище в република
Турция, гр.Билечик, Каян Махалеси Билечик Йолу, Куме Елевер №6 Согут/Билечик,
представлявано от управителя М. О., със съдебен адресат адв.С. Д. с адрес гр.**********.,
бул.“*******“№**, ет.*, ап.*, да заплати на „Нева Тайл“ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.“Пирот“№5, представлявано от управителя Д,
Г. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото пред първата инстанция разноски
в размер на 700лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8