Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. К.16.08.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание проведено  на единадесети май през двехиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ П.

 

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията Гр.дело №134 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и искане чл.537, ал.2 ГПК -  за отмяна на   нотариален акт за собственост №***, т.ІV, н.д. ****2008г. на СВ Каварна.

Ищците А.Т.Н. и А.Т.В. излагат в исковата си молба, че са собственици по наследство и давност на недвижим имот в землището на с.Т., общ.Ш., представляващ поземлен имот с идент. *****.49.**с площ 3 786 кв.м. и жилищна сграда от 86 кв.м., с идент. *****.49.**.1 по КК и КР на с.Т., общ.Ш.. Твърдят, че през 1958г. наследодателят им Т.А. Н. е закупил с писмен договор 2 000 кв.м., а останалата площ от 1 786 кв.м. са придобили по наследство и давност. Дворното място с обща площ 3 786 кв.м. е оградено и се владее от тях от 1958г., като в същото са построили жилищна сграда от 86 кв.м. През годините никой не им е оспорвал собствеността и не е предявявал  претенции спрямо имота. Твърдят още, че владеят и обработват имота необезпокоявани от никого и към настоящия момент. При извършена справка в АВ гр.К.установили, че за имота им ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост №***, т.ІV, н.д. ****2008г. С оглед горното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че те са собственици на процесния поземлен имот с идент. *****.49.**с площ 3 786 кв.м. и жилищна сграда от 86 кв.м., с идент. *****.49.**.1 по КК и КР на с.Т., общ.Ш.. На осн. чл.537, ал.2 ГПК, молят  нотариален акт за собственост №***, т.ІV, н.д. ****2008г. на СВ К.да бъде отменен.   

Ответниците А.Л.Н., С.Н.Й., Д.Н.Н., Н.Л.Н., М.Л.Н., А.Л.Н., Д.А.Н., А.А.Н., А.В.К., Н.В.Д. и Р.А.В., чрез процесуалния си представител адв.Д.А. оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че с решение №10А на ПК Ш. им е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на недвижим имот – нива с площ 2.**8 дка., трета категория, находящ се в землището на с.Т., местността “Д.М.”, парцел №** от масив №** по КП от 1953г. Т.к. решението на ПК, с което се легитимират като собственици е административен акт издаден  на осн. чл.18, ал.1 от ППЗСПЗЗ, придружен със скица, индивидуализираща възстановения имот, то процедурата по ЗСПЗЗ е завършила и правото им на собственост е възникнало. Влязлото в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие както по отношение на обекта на собственост, така и по отношение на титуляра на правото на собственост, постановено е от компетентен орган, в изисканата от закона писмена форма. Възстановеният им имот представлява част от имот №*****.49.**по КК и КР на с.Т., целият с площ 3 786 кв.м. За разликата от 1**8 кв.м. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давност.

Съгласно действащия план за дворищна регулация на с.Т., процесния недвижим имот попада извън регулация и е записан на Д. Хр.М., Х.К.Д. и А.Л.Н. и др., а по разписен лист към плана на с.Т., одобрен със заповед №****/12.09.1953г. е записан на н-ци на Д.Н. А.. По КК и КР процесния имот също е записан на н-ците на Д.Н. ***, отдел МДТ имота също е записан на името на ответниците. Твърдят още, че както ищците, така и техният наследодател не са записани никъде като собственици на имота, не са се легитимирали като собственици  и с действията си не са манифестирали, както пред ответниците, така и пред надлежните административни органи, че са собственици на имота. С изложените мотиви молят за отхвърляне на исковете като неоснователни. 

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установи се от представеното по делото удостоверение за наследници №7/18.03.2009г., че ищците А.Н. и А.В. са наследници по закон – син и дъщеря на Т.А. Н.,***, починал на 20.01.1971г.

От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот със заверка на подписите на договарящите извършена от председателя на ИК на Ваклински народен съвет, се установи, че на 28.04.1958г. наследниците на Д.Н. *** са продали на Т.А. Н. два декара Д.М. в землището на с.Т., Балчишко при граници: изток – празно място на наследници Д.Н. А., запад – Д. Х. М., юг – път и север – път за сумата от 2 000 лева. Страните са се договорили, при сключване на договора да бъде изплатена сумата от 1 000 лева, а остатъка през месец декември 1958г.

От представените от ответниците решение №10А/92г. и скица №***/24.08.1993г., се установи, че на 14.08.1992г. поземлена комисия град Ш. по заявление вх.№*****/04.08.1992г. и въз основа на представените писмени доказателства от В.Д. Н. е възстановила право на собственост на наследниците на Д.Н. А. в съществуващи стари реални граници върху нива с площ 2.**8 дка., трета категория, находяща се в землището на с.Т., в местността “Д.М.”, имот №** от кадастралния план изработен 1953г., при граници и съседи: №**1 – нива, №**2 – нива, №*** – местен път и №5** - мера. От решението е видно, че правото си на собственост наследниците на бившия собственик са установили единствено със скица за реални граници.

На 04.09.2008г. ответниците са се снабдили по реда на чл.587, ал.2 от ГПК с нотариален акт №***, том VІ, рег.№****, н.дело №***/2008г., вписан в СВ К.вх.рег№****/04.09.2008г., акт №***, том ІV, дело №****08г., по силата на който са признати за собственици по наследство и давност на следния поземлен имот: 1**8/3786 ид.ч. от ПИ *****.49.**по КК одобрена със заповед №РД-18-**/**.03.2006г. на ИД на АГКК, находящ се в с.Т., общ.Ш., обл.Д., с адрес: с.Т., ул.”П.”, с площ 3786 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), трайно предназначение – урбанизирана, стар идентификатор: **, квартал 0, при съседи: *****.49.** *****.10.24, *****.49.***.

На 11.12.2008г. Р.Д.Г. (една от наследниците на Д.Н. А.) е продала на Р. С. В. 1/5 ид.ч. от ПИ *****.49.**по КК на с.Т., за сумата от 1 000 лева.

Установи се от представеното от ответниците удостоверение №5905/10.11.2007г., че по разписните листи към плана на с.Т. одобрен със заповед №****/12.09.1953г., планоснимачен №** е записан на н-ци Д.Н. А..

От представените от ищците 16 бр. приходни квитанции и съобщения се установява, че през периода 1991г.-2009г. същите са заплащали данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот- земя и сграда (партиден №3409081066002) в с.Т., общ.Ш..  

По делото бяха разпитани трима свидетели водени от ищците и двама свидетели водени от ответниците. От показанията на свидетеля К.Д. Х. се установи, че познава ищците и процесния имот, т.к. притежава в съседство собствен недвижим имот. Свидетелят разказа, че през 1958/59г. дядо Т.– наследодател на ищците закупил от наследниците на Д.Н. процесното място. В имота имало стара къща, която била съборена, а материалите взети от наследниците на Н.. Още през същата година Т., съпругата му и децата им със собствени средства и труд построили къщата намираща се понастоящем в имота. В тази къща живели родителите на ищците до смъртта си, както и самите ищци. Свидетелят заяви още, че през 1957г. първо неговият баща купил 3,5дка. от имота на н-ците на Д.Н., а през следващата година бащата на ищците закупил останалата част, така че от имота не останало непродадено. Още след закупуването както семейството на ищците, така и на свидетеля заградили имотите и започнали да ги стопанисват. През целия период от 1958г. до днес процесния имот е обработван от ищците, като се засаждали различни култури: пшеница, ечемик, царевица и пр., а около 1990г., когато А. се установил да живее постоянно в имота засадил лозе, асми … През целия този период никой от наследниците на Д.Н. не е живял в имота, не е идвал в с.Т. и никой не е имал претенции към имота. Свидетеля заяви още, че през 1957г., когато неговия наследодател купил част от имота на н-ци на Д.Н., целият имот бил извън регулацията на селото, но този имот никога не е бил коопериран и никога ТКЗС и АПК не е влизало да обработва мястото.

Свидетелят Д. Й.Б. зави, че познава ищците и наследодателят им, както и процесния имот, т.к. притежава имот в същото село. Знае, че А. и баща му закупили дворното място от В.,Н.и Т., които го имали от своя баща. Свидетелят описа имота подробно по площ, местонахождение и съседи. През шейсетте години на миналия век ищецът и баща му построили къщата, която и сега се намира в имота. В тази къща родителите на ищците живели до смъртта си, а семейството на А. и до днес. През по-голяма част от времето дворното място се обработвало предимно от А., т.к. баща му се разболял, а сестра му се оженила в друго населено място и грижите за имота останали на него. През периода в който А. *** за имота се грижел племенникът му, който сеел двора и прибирал реколтата, за да отглежда животните си. След като А. се пенсионирал, преди повече от десет години през по-голяма част от годината живеел в имот, засадил овошки, лозе… Свидетелят заяви още, че всички в селото знаят имота, като на А., както и че никога не е чувал бившите собственици да са имали претенции към имота. Свидетелят счита, че процесният имот е около три дка. и е ограден от бащата на ищците с каменна ограда.

От показанията на свидетеля А.Т.А. се установи, че познава добре имота, т.к. е родом от с.Т. и до 19**г. е живял в селото, а майка му живее и понастоящем там. Неговата къща и тази на ищеца са строени по едно и също време около 1960г. и са еднотипни. Къщата в процесния имот е строената от А. и баща му и в нея са живели единствено те със семействата си. Дворното място е правоъгълно, южно отворено към гората, като съседи са К., път и поляна. Оградено е със стара каменна ограда, за която свидетелят заяви, че не знае да е местена някога. За претенциите на наследниците на Д.Н. към имота чул преди година, като до тогава не е чувал някой да е оспорвал собствеността на ищците.

Преценявайки показанията на тази група свидетели, съдът намира същите за пълни, обективни, логични и последователни, и като взе предвид личните си впечатления от начина на депозирането им ги счита за достоверни и ги кредитира изцяло.    

Воденият от ответниците свидетел П.И.Р. заяви, че знае, че процесния имот е на дядо Д., но след 1950г. не знае нищо за имота, т.к. е напуснал селото. През 1961г. родителите му се преселили в гр.К.и от тогава той не е ходил в с.Т.. Свидетелят чувал от съселяни, че в двора на дядо Д., А. построил къща, но не знае дали наследниците на Д. са имали претенции за това.

От показанията на свидетелката П.И.Я. се установи, че познава единствено отв.Д.А., т.к. са съседи. Свидетелката разказа за случай, при който с родителите на ответника били ходили на разходка в с.Т., като не си спомня годината, но помни, че те били млади, а децата малки. Тогава майката на ответника А. и показала едно Д.М., за което казала, че е тяхно-от свекъра й. Мястото представлявало празен двор, необработен, в който имало паднала къща. Свидетелката заяви още, че докато били живи родителите на ответника не са ходили да работят двора в с.Т.. 

Показанията на тези двама свидетели съдът възприема като обективни, но същите съдържат данни за много отдалечен период около петдесетте години на миналия век и не дават сведения за процесния период от 1958г. до сега. 

От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните и възприета от съда, като компетентно изготвена се установи, че за с.Т. има изработен и одобрен със заповед №****/12.09.1953г. един кадастрален и регулационен план, по който имотите в източната част на с.Т. са оставени извън регулация. Имот с пл.№** е с площ от 7 120 кв.м., изчислен графично и в разписния лист на селото, същият е записан на н-ци Д.Н. А.. Допълнително са вписани имената на Д. Х. М., съгл. н.а. №***/1991г. за 2**0 кв.м. и н.а. №**/1982г. за 1 200 кв.м. и къща. Записан е също и Х.К.Д.с н.а.№***/.., за ****/3500 кв.м.

Кадастралната ката на землището на с.Т. е одобрена със заповед № РД-18-**/**.03.2006г. и в нея ПИ с ид.****.49.**е с площ 3 786 кв.м. и е записан на името на ответниците въз основа на н.а. №***/2008г. При извършената от вещото лице сходка между КК и действащия кадастрален и регулационен план от 1953г. е установено, че от бившия имот пл.№**, по действащата КК са заснети и нанесени два имота – ПИ 49.**и ПИ 49.**.

Вещото лице е установило още, че през 1997г. по линия на програма “ФАР” е изработен, но не е одобрен, съхранен в общ.Ш. кадастрален план на с.Т.. По този план процесния имот представляващ ПИ 49.**по КК е заснет и нанесен като имот с пл.№**, с площ 3786.83 кв.м., като в имотния регистър към плана е записан на н-ци Т.А. Н.. В имота е заснета и нанесена жилищна сграда със ЗП 86.04 кв.м.

От приложените от в.л. скици се установява, че към 1953г. в северозападната част на имот с пл.№** е съществувала масивна постройка и обор долепен до нея. Към настоящия момент в имот пл.№** са построени две жилищни сгради, едната от които в източната част на двора, а другата в западната част. В КК на землището на с.Т. тези жилища попадат в ПИ 49.**и в ПИ 49.**. От извършената справка в общ.Ш. вещото лице е установило, че няма съхранена документация по изграждането на жилищната сграда в ПИ 49.**.

Съпоставяйки описаните в договора за продажба от 1958г. граници на закупения от Т.А. Н. имот със записаните имена в разписния лист към плана на селото от 1953г., вещото лице е установило, че три от границите съвпадат, поради което дава заключение, че имота описа в договора от **.04.1958г. е идентичен с процесния имот, представляващ ПИ 49.**.

При извършената справка в ОМДТ при общ.Ш. в.л. е установило, че с декларация №**31.03.1998г. А.Т.Н. и А.Т.В. ***. и стопанска сграда 12 кв.м., като са заплатили следващите се до момента данъци.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

По делото се установи, че за процесния имот ответниците притежават документи за собственост, формално легитимиращи ги като собственици на имота. Ищците не притежават такъв, т.к. представения договор от 28.04.1958г. не ги легитимира като собственици на спорния имот, поради факта че същият не е извършен по предвидения от закона ред – в нотариална форма (задължителна от 1878год.).

На собственическите претенции на ответниците, ищците противопоставят собствените си права основаващи се на осъществявано през периода 1958г. до настоящия момент давностно владение, първоначално от техния наследодател Т.А. Н., а след неговата смърт, продължено от тях.

Съдът счита, че с оглед наведеният от ищците придобивен способ – давностна владение и противопоставения от ответниците  титул за собственост - възстановително решение на органа по поземлена собственост  е необходимо да се даде отговор на въпроса относно статута на имота, предмет на исковете за собственост – дали същият е със земеделски или селищен характер. При положение, че имота е бил земеделска земя, неприложим по отношение на него ще е оригинерният придобивен способ, въведен от ищците. Обратно при положение, че същият е имал селищен характер и не са били налице ограниченията ЗРПВПВННИ(отм.) и по чл.29 ЗСГ(отм.), а впоследствие и по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, то   е налице възможност за придобиването му по давност.

Преценявайки данните по делото, представените доказателства и доводите на страните, съдът приема, че дворното място е имало селищен характер. Макар и по делото да не бяха събрани доказателства, то служебно известно на съда е (с оглед разглежданите др. дела по реда на ЗСПЗЗ касаещи зем.имоти в землището на с.Т.), че ТКЗС в селото е образувано през периода 1949-1950г. Установи се също така от заключението на техническато експертиза, че при изготвяне на кадастралния и регулационен план на с.Т. през 1953г., имотите намиращи се в източната част на селото (между които и процесния) са оставени извън регулация, макар и да са били със селищен характер, т.к. са се намирали в строителните граници на населеното място. Съгласно чл.8 от Примерния устав на ТКЗС (приет през 1950г.) всички членове на кооперативното стопанство внасят в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и съсобствената и сънаследствена земя, която те стопанисват заедно с другите съсобственици. Върху внесената в ТКЗС земя стопанството придобива право на кооперативно земеползуване. Член-кооператорите запазват правото на собственост в реални граници само върху земята, включена в регулационния план на населеното място. В селищата, които не са имали регулационен план при образуването на ТКЗС имотите намиращи се в застроената им част, се приравняват по смисъла на ПУ на ТКЗС на такива включени в регулацията. В този случай член-кооператорът запазва собствеността върху имота си изцяло, а не в размерите на един урегулиран парцел. Тази нормативна уредба обосновава правния извод, че имотът по исковата молба не е бил внесен в ТКЗС по силата на членственото правоотношение, възникнало с приемането на собственика за член-кооператор и върху него не е възникнало право на кооперативно земеползване. Ето защо съдът приема, че дворното място не е било земеделска земя, т. е. земя, предназначена за земеделско производство по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. В този смисъл са и свидетелските показания събрани по делото.

По делото се установи по безспорен начин, че още през 1958г.(сключване на договора за продажба), семейството на купувача е установило свое владение върху имота като съвкупност от земя и постройки в границите в които съществува и днес, което владение е упражнявало явно, несъмнено, необезпокоявано от никого, включително и от продавачите, а впоследствие и от наследниците им. Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическо господство върху една вещ със субективно изразеното намерение на владелеца, че тя му принадлежи. За да е налице обективният признак на владението, фактическата власт следва да бъде установена по траен, несъмнен начин, който да позволява на владелеца да извършва действия върху нея. За да има владение, фактическата власт върху вещта трябва да не е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна. Това не означава непрекъснатост на господството в буквалния смисъл, а недопускане на други лица да владеят имота и възможност за владелеца винаги да може да упражни това си качество, когато желае това. Именно такова владение са осъществявали праводателите на ищците до своята смърт.

Ищците от своя страна придобивайки имота по силата на наследственото правоприемство също са започнал да се разпорежда с него като собственици, заплащали следващите се данъци и такси, извършвали фактически действия по стопанисването му. Установи се че ищците не са живял ежечасно, в имота, но това не е и необходимо. Достатъчно е че те са придобили имота на правно основание годно да ги направи собственици, разпореждали са се с имота като със собствен, манифестирали са собственическите си права пред трети лица, държавните органи и са изпълнявали задълженията си спрямо имота. От друга страна ответниците след снабдяването им с акт за собственост и до датата на завеждане на настоящото дело не са установявали никога власт върху имота, не са противопоставили на ответниците собствените си права, не са манифестирали собственическите си права и пред трети лица.

С оглед така установеното от правна страна съдът намира, че в рамките на настоящото производство ищците ангажираха достатъчно доказателства въз основа на които да е в състояние да направи обоснования извод, че не ответниците, а те са собственици на процесния имот, поради което предявения установителен иск като основателен и доказан, следва да бъде уважен.

По искането с правно осн. чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №***, том ІV, дело №****2008г. на СВ К.Като функция на уважаване на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва да отмени нотариалния акт издаден по обстоятелствена проверка. По съществото си тази отмяна е законна последица от уважаване на иска за собственост, която съдът присъжда служебно, дори и ищецът да не е направил искане в този смисъл (ТР № 178/**.06.1986 г. на ОСГК). Предвид изложеното съдът намира за необходимо да отмени нотариален акт №***/04.09.2008г., том VІ, рег.№****, дело №***/2008г. по описа на Нотариус Й.П., с район на действие Районен съд гр.Каварна, вписан под №***, том ІV, дело №****2008г. на службата по вписванията гр.Каварна.

В съответствие със заявеното в срок искане, на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени и направените от тях деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 874лв., от които 600 лева възнаграждение за един адвокат. 

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на А.Л.Н. с ЕГН **********,***, С.Н.Й. с ЕГН ********** ***, Д.Н.Н. с ЕГН ********** ***, Н.Л.Н. с ЕГН ********** ***, М.Л.Н. с ЕГН ********** ***, А.Л.Н. с ЕГН ********** ***, Д.А.Н. с ЕГН ********** ***, А.А.Н. с ЕГН ********** ***, А.В.К. с ЕГН ********** ***, Н.В.Д. с ЕГН ********** *** и Р.А.В. с ЕГН ********** ***, че А.Т.Н. с ЕГН ********** *** и А.Т.В. с ЕГН ********** ***, са собственици на недвижим имот представляващ: поземлен имот с идентификатор*****.49.**по КК на с.Т., общ.Ш., одобрена със заповед №РД-18-**/**.03.2006г. на ИД на АГКК, находящ се в с.Т., общ.Ш., обл.Д., с адрес: с.Т., ул.”П.”, с площ 3786 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), трайно предназначение – урбанизирана, стар идентификатор: **, при съседи: *****.49.** *****.10.24, *****.49.***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *****.49.**.1, със застроена площ 86 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна.

ОТМЕНЯ нотариален акт №***/04.09.2008г., том VІ, рег.№****, дело №***/2008г. по описа на Нотариус Й.П., с район на действие Районен съд гр.Каварна, вписан под №***, том ІV, дело №****2008г. на службата по вписванията гр.Каварна.

ОСЪЖДА  А.Л.Н. ЕГН **********, С.Н.Й. ЕГН **********, Д.Н.Н. ЕГН **********, Н.Л.Н. ЕГН **********, М.Л.Н. ЕГН **********, А.Л.Н. ЕГН **********, Д.А.Н. ЕГН **********, А.А.Н. ЕГН **********, А.В.К. ЕГН **********, Н.В.Д. ЕГН ********** и Р.А.В. ЕГН **********, да заплатят на А.Т.Н. ЕГН ********** и А.Т.В. с ЕГН **********, сумата от 874лв. (осемстотин седемдесет и четири лева).

Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..