Р Е Ш Е Н И Е №260020/31.3.2022 г.
гр. Ямбол, 31.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря С.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2458 по описа на ЯРС за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.В.В.
с ЕГН ********** чрез пълномощник – адв. В.М.от ***АК против *** представлявана
от *** – *** Н.Н., с административен адрес: гр.С., ул.“***“ № ***.
С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника се
намират в трудовоправни отношения, като ищеца заема длъжността *** към *** към ***
от 05.05.2010 год.
Твърди, че в периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год.
е отработил 50 нощни смени, или 250 часа в парична равностойност 1 200
лева, неизчислен по коефициент 1.143 и неизплатен от работодателя. Поддържа че
изчислението следвало да стане при приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която
разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Ищецът
твърди, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължителни смени,
всяка от която включвала полагане на нощен труд, в часовия интервал от 22.00 ч.
до 06.00 часа на следващия ден. Общо за посочения период ищеца бил отработил 50
нощни смени.
Претнедира се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева /1944,07 лева
след допуснато изменение на иска/, представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, съобразно въведената в *** методика,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 120,00 лева/298,33 лева след допуснато
изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава върху размера на
основния иск – 1200 лева/1944,07 лева след допуснато изменение на иска/, до
завеждане на исковата молба, изчислен към датата на завеждането, за периода
29.09.2017 год. – 06.07.2020 год.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се признава, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание *** с
местоизпълнение ***. Предявените искове се оспорват както по основание, така и
по размер. По същество се поддържа, че в случая следва да намерят приложение
съответните специални разпоредби на ***и Наредба № *** год. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на *** в ***, а не
общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и
процесуален представител. С депозирана по делото писмена защита преди съдебно
заседание, по същество исковите претенции се поддържат изцяло.
В съдебно заседание ответникът, не се представлява. С
депозирана преди съдебно заседание писмена защита по същество и на подробно
изложените в нея основания се поддържа становището по исковите, дадено в
писмения отговор. Поддържа се че превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно ***, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд, както и че е недопустимо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Поддържа се още че преизчисляването с коефициент 1,143 би поставило в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ***.
Иска се от съда да не кредитира с доверие извършената
съдебно-икономическа експертиза, като се поддържа, че заключението на вещото
лице е математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание.
Съдът като взе предвид
становището на страните, събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа
експертиза, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че през процесния период
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ***
с местоизпълнение *** към *** С.. Не са
спорни и отработените от ищеца 50 нощни смени в часовия интервал от 22.00 часа
до 06.00 часа в периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год.
Спорно между страните е дали в процесния период ищеца
е полагал извънареден труд, респ. дали положения от него нощен труд следва да
се преобразува с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата
по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано /а
и оспорено от ответника единствено като извършено на несъществуващо правно
основание/, се установява, че за процесния период 29.09.2017 год. – 09.07.2020
год. ищецът е положил 212 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и
времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Общият брой на часовете извънреден труд,
положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент
1.143, за периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год. е 586 часа. Паричната
равностойност на положения извънреден труд за периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020
год. – 586 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50 % съгласно чл.187, ал.6 ***, е в размер на общо 4762,90 лева. Изплатеното
възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване
на работното време“ за периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год., за 359 часа е
в размер на общо 2818,83 лева.
Неизплатените часове извънреден труд, положен от
ищеца, формиран при трансформирането на часовете нощен труд в дневен коефициент
1,143, за периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год. за 209 часа е в размер на
1944,07 лева.
Общият размер на обезщетението за забава, изчислено
върху неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ
тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата
молба – 29.09.2020 год. е 298.33 лева.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и т.6 *** и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Разгледан по същество
основния иск се явява основателен и доказан по размер, по следните съображения:
Съгласно чл.176 от Закона за *** брутното
месечно възнаграждение на *** на *** се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178,
ал.1, т.3 от *** към основното месечно възнаграждение
на *** се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В
чл.187 от *** нормалната продължителност на работното време на *** в *** е 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В
чл.140, ал.2 КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от
22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна
седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 *** е посочено, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнение на
настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от *** не изключва приложението
на чл. 140, ал.2 КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време,
за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187,
ал.9 *** редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на *** извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *** се определят с
наредба на ***.
На
посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № ***г. е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази
наредба е отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № ***г., в
сила от 02.08.2016г., отменена на свой ред с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. Следователно за процесния
период от 29.09.2017 год. – 09.07.2020
год. е действала Наредба № ***г., в сила
от 02.08.2016г. и Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. В Наредба № ***г.
и Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. липсва норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
Въпреки
че не се съдържат изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвид наличието на законова празнота, на основание чл.46,
ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по –
горе норми на *** и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в *** в по-неблагоприятно положение от
другите *** и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При
това положение настоящият състав приема, че предявеният иск
е доказан по основание и размер.
Главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.01.2020 година до окончателното й плащане.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема
следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е
установен срок, поради
което ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 *** работното
време на *** се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на падежа на
всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период.
Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата
на подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на
вещото лице общият размер на обезщетението
за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода – от първо число на
месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане
на исковата молба е 298,33 лева. Ето защо и съгласно чл.162 ГПК, лихвата за
забава следва да бъде присъдена в посочения размер.
По
разноските:
При този изход на делото с
оглед уважаване на исковите
претенции в претендираните им размери и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените
разноски.
Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 не е
прекомерно с оглед обема от предоставената на ищеца правна помощ и защита на
неговия интерес, а и кореспондира с фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 127.60
лева и разноските
за ССЕ, които са направени от бюджета на съда – 220 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** представлявана от *** – *** Н.Н., с
административен адрес: гр.С., ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.В. с ЕГН ********** *** 944.07 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
29.09.2017 год. – 09.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, съобразно въведената в *** методика, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 29.09.2020 год. до
окончателното изплащане на паричното вземане, сумата от 298.33 лева, представляваща обезщетение за забава върху
размера на основния иск – 1 944.07 лева до завеждане на исковата молба – 29.09.2020
год., изчислен към датата на завеждането, за периода 29.09.2017 год. – 06.07.2020
год., както и сумата от 1200.00 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ***
представлявана от *** – *** Н.Н., с административен адрес: гр.С., ул.“***“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС сумата от 127,60 лв., представляваща общ
сбор на дължимите държавни такси и 220,00
лв. – разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
считано от 04.04.2022 год. пред Окръжен съд Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: