Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 1912 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Г.Ф., с ЕГН **********
*** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 1525886 издаден от ОД МВР Варна, с който за
извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева.
Жалбоподателят Г.Г.Ф. изразява
несъгласието си с наложената му глоба, като в жалбата посочва, че ел. фиш се
издава единствено в отсъствие на контролен орган, какъвто конкретният случай не
е. Посочва, че от електронния фиш не ставал ясен вида на измерващото средство –
мобилна или стационарна камера, нито датата на издаване на същия като негов
съществен реквизит.
В последното проведено по
делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 09.03.2017 год. в 14.03
часа по път Е-70 от летище Варна /до бензиностанция Петрол / в посока гр.Варна
при ограничение на скоростта 80 км/час въведена с пътен знак В-26 от ЗДвП с МПС
„ХЮНДАЙ АТОС ПРАЙМ” с рег. № В8117РК е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1M -646/14, като при разрешена скорост до 80 км/ч, е установена
скорост на движение на посоченото МПС – 135 км/ч и превишението
е 55 км/ч.
Превозното средство – лек автомобил автомобил
„ХЮНДАЙ АТОС ПРАЙМ” с рег. № В8117РК бил
регистриран на името на „Технокар“ ЕООД с едноличен собственик жалбоподателят Г.Г.Ф..
Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
646/14 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 1525886, с който на представляващия собственика
на автомобила – Г.Г.Ф. била наложена глоба в размер
на 650 (шестстотин и петдесет) лева за
извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: самият
електронен фиш серия К серия К № 1525886, издаден от ОД МВР Варна, клип № 12007, радар № 646 от 09.03.2017 год.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система №
819р-5054/09.03.2017 год., ведно с два
броя фотоснимки, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на БИМ, ; Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол,
възпроизведения в съдебно заседание клип, на който е било заснето нарушението и
др.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така възприетото от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП
органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 1 – 9
– 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646, регистрираната скорост попада в обхвата й, като
допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3
% при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът
е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред,
което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени
както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 09.03.2017г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация,
реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба №
8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията, поставени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд
относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства,
преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът
намира, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или система, при
условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са
изпълнени.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани
в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Пътният участък, където е установено нарушението е
предварително обозначен със знак за видеозаснемане, което обстоятелство се
потвърждава от предварително оповестените места за контрол, приложени към
административно – наказателната преписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
От приобщената по делото като веществено доказателствено
средство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е
осъществил посоченото от административно-наказващият орган нарушение.
От обективна
страна същият, като водач на моторно превозно средство е управлявал МПС с превишена скорост - 135 км/ч, при
ограничение от 80 км/час въведено с пътен знак В-26 е извършено на международен път Е-87 от Летище
Варна в посока гр. Варна, до бензиностанция „ Петрол”. Указано е и установеното
превишаване на скоростта /55 км/ч/.
С оглед на това законосъобразно нарушението е
квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 138 км/ч.,
като при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е
намалена на 135 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение
с 55 км/час.
Не се спори по делото, че собственик на „ХЮНДАЙ АТОС
ПРАЙМ” с рег. № В8117РК е „Технокар“ ЕООД със
собственик на капитала Г.Ф..
Последният в законоустановения срок от получаване на
обжалвания електронен фиш не е представил в ОД МВР Варна , сектор ПП писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е
упражнил предоставеното му право предвидено в нормата на чл.189,ал.5 от ЗДвП. По безспорен начин въз основа на събраните
и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина доколкото именно той е
лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното нарушение.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 55 км/час, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите
съдът намира, че от снимковия материал, приложен към административно –
наказателната преписка по безспорен начин се установи, че пътния участък от
Летище Варна в посока гр. Варна е бил обозначен с пътен знак Е – 24, който
предупреждава водачите на превозни средства, че се извършва контрол на
скоростта за движение на превозните средства, а от приложения Протокол № 1 – 9
– 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646/14, се установи, че автоматизираното техническо
средство, с което е фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически
изправно.
Съдът не може да възприеме
доводите на защитата, че в случая доколкото не са налице данни за точната дата
на издаване на фиша следва да се приеме, че същият е издаден на датата на
неговото връчване на жалбоподателя, поради което и бил изтекъл срока за това,
тъй като посоченото се явява очевидно недоказано и практически несъстоятелно.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен,
поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА серия К № 1525886 издаден от ОД МВР Варна, с който на Г.Г.Ф. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: