№ 229
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 3227 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10290/2023 г. по описа на СГС, I-30
състав, “Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати на
И. А. И. с ЕГН: **********, гр. София сумата от 12 500 лева - застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.06.2023г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения
размер от 12 500 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лева, както и сумата от 73,19
лева - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение
на телесни увреждания от ПТП, настъпило на 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 16.06.2023г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над
уважения размер от 73,19 лв. до пълния му предявен размер от 146,38 лева. При този изход в
производството е разпределена и отговорността за такси и разноски по чл. 78 ГПК, а в полза
на процесуалния представител на ищеца е определено възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) от 1 790 лв.
От решението на градския съд са останали недоволни и двете страни, които са го
атакували със самостоятелни въззивни жалби, в които се правят оплаквания в следните
аспекти: а) за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като от застрахователя считат
обезщетението за изключително завишено, а ищцовата страна – за занижено; б) за
1
неправилно прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – като тук недоволство се заявява само
от ищеца, който счита, че определеното от СГС съпричиняване от 50 % е твърде завишено и
иска неговото намаляване. В този смисъл, от страна на юридическото лице се желае
намаляване на присъденото обезщетение за болки и страдания, а в тази на пострадалия –
увеличаване и на двете обезщетения. Претендират се и разноски от страните.
Няма подадени отговори на въззивните жалби, а пред въззивния съд не са искани
и не са събирани нови доказателства.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По делото пред САС не се спори за това, че: а) че отговорността на делинквента П.
З. е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при ответното дружество, която
е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди след ПТП на 31.05.2023 г., настъпило по вина на
Златановски; в) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпените вреди; г)
отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори
и относно наличието на всички елементи от фактическия състав на прекия иск по посочения
текст от Кодекса за застраховането.
Тези изводи се налагат с оглед съдържанието на жалбите, в които се правят
оплаквания само за размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на
чл. 52 ЗЗД, както и колко следва да е съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Относно оплакванията в двете жалби по приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-нова такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д.
217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и много
други) сочи, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със
съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди,
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими
факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно
2
установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото
обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения, включително и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията; г) отражението на вредите
върху ежедневието на ищеца; д) социално-икономическата обстановка в страната към датата
на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо
обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е)
възрастта на пострадалия и т. н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
31.05.2023 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие – 47
г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2023 г.; г) брой, степен и
характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в
дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след инцидента и т. н.
При процесното ПТП, И. А. И. е получил разтягане на връзките на глезенната става,
довело до частичното им разкъсване, без да е настъпило изкълчване и разместване на
костите, участващи в ставата, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок от около 2-3 месеца; бил е имобилизиран за срок от 3
седмици и е било необходимо да използва помощни средства – патерици, при ходене за срок
от 1,5 месеца; общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била от
около 3 месеца, през първите дни от които, както и в период от около 20 дни след свалянето
на ботуша.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото в
СГС е проведен разпит на свидетелката А. И. - съпруга на пострадалия. Същата заявява, че
за инцидента научила лично от него по телефона. Веднага след това бил докаран вкъщи от
приятел. Кракът му бил видимо отекъл и посинял, не можел да ходи сам. От Окръжна
болница след прегледа казали, че няма счуване, но кракът отекъл още повече, поради което
решили да направят консултация на друго място. В клиниката в „Царско село” отново го
снимали и прегледали, препоръчали носенето на ботуш, направили и превръзка, която
трябвало да се сменя периодично. За целта в дома ги посещавала мед.сестра. След
препоръчаните три седмици с ботуша, кракът продължавал да го боли, поради което
продължил с носенето му за период от почти два месеца. За период от около месец и
половина се придвижвал с патерици. Изпитвал болки, особено в началото, когато не можел и
да спи. Около 3 месеца след инцидента се върнал на работа, но тъй като работи като
автобояджия и работата му изисква продължително стоене прав, към момента работи на по-
малко часове. Около 6 месеца след инцидента отново започнал да управлява мотоциклет.
При горните факти и обстоятелства, САС намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди на пострадалия следва да е в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.
Определеното от СГС от 25 000 лв. е прекомерно голямо и не отговаря на критерия за
3
справедливост по чл. 52 ЗЗД. При инцидента не е получил счупвания, не са претърпявани
оперативни интервенции, лицето отново е започнало в скоро време да си кара мотора,
въпреки, че е пострадал именно като мотоциклетист. Не се констатира и наличие на трайно
увреждане на здравето на И..
Относно съпричиняването, констатирано от градския съд:
За него не се спори, а пред САС се релевират единствено оплаквания за завишен принос, а
именно – 50%, което не съответствало на допуснатите нарушения от въззивника-физическо
лице.
В конкретния случай, И. И. е имал противоправно поведение като мотоциклетист,
изразяващо се в навлизане и движение в лентата за насрещно движение, при наличие на
средна единична непрекъсната линия - маркировка М1-в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП във
връзка с чл.63, ал.2 ППЗДвП, е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния
резултат. Приносът му е значителен, но не напълно съизмерим с приноса на водача на лекия
автомобил, както неправилно е приел СГС. При процесния механизъм на ПТП,
застрахованият при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” водач Златановски, управлявайки л.а.
„Фиат Пунто” има по-голям принос, след като неизвестен водач е спрял и му е подал сигнал,
че му позволява да премине пред него, е предприел навлизане на пътя с предимство, без да
предвиди и да се увери, че отляво няма други МПС, предприемащи изпреварване или
заобикаляне на колоната от спрели поради задръстване автомобили. Водачът на лекия
автомобил се е предоверил на преценката на ситуацията от водач на спрения автомобил,
като от техническа гледна точка правилното действие в случая би било да се движи бавно
пред спрелия автомобил, дори да спре и да продължи извършването на маневрата едва
когато има пълна видимост към лентата, в която навлиза, за да се увери, че в нея няма
препятствия. Като не е направил това, а директно е ускорил движението си и е навлязъл на
пътя при липса на видимост към цялото платно за движение, водачът сам се е поставил в
ситуация да не може да спре и предотврати ПТП. Ето защо следва да се разпредели
приносното съотношение за произшествието на 60% за Златановски и 40% за И. И..
В заключение, обезщетенията възлизат на 6000 (шест хиляди) лв. за неимуществените вреди
и на 87.83 лв. (осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) за имуществените вреди.
Следователно, решението на СГС следва да се отмени в частта, в която е присъдена сума от
6 500 лв. разликата между присъдените 12 500 лв. и преценените от настоящата инстанция
6000 лв. (в тази част искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли) и за сумата от
14.64 лв. (четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки), като в тази част исковата
претенция за имуществени вреди следва да се увеличи.
При посочените от апелативния съд размери на уважените искове, разноските за първите две
инстанции, възлизат, както следва:
За СГС – 537 лв. за застрахователя, държавна такса – 243.51 лв., а възнаграждението по чл.
38 ЗАдв – 908.78 лв.
4
За САС - 116.32 лв. за застрахователя, докато за пострадалото лице не се претендират
разноски или възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 3227 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10290/2023 г. по описа на СГС, I-
30 състав, в частта, в която ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Г.М. Д.” 1 е осъден да заплати на И. А. И. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***”, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 6 500 лв. (т.е. разликата между 6 000 лв. и 12 500 лв.)
представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно с мораторната лихва от
16.06.2023 г. по иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, както и в частта, в която същото дружество е
осъдено да заплати държавна такса и разноски от 259.42 лв. (разликата между 790.38 лв. и
действително дължимите 530.96 лв.), включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАдв в размер от 616.22 лв. (разликата между 1 525 лв. и 908.78 лв.) и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция по чл. 432, ал. 1
КЗ, предявена от И. А. И. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
против ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД, гр. София, бул. „Г.М. Д.” 1 за сумата от 6 500 лв.
(т.е. разликата между 6 000 лв. и 12 500 лв.) представляваща обезщетение за неимуществени
вреди ведно с мораторната лихва от 16.06.2023 г., които вреди са претърпени във връзка с
ПТП на 31.05.2023 г. в гр. София.
ОТМЕНЯ Решение 3227 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10290/2023 г. по описа на СГС, I-
30 състав, в частта е отхвърлена исковата претенция от И. А. И. с ЕГН: **********, гр. ***,
жк „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** против ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД, гр. София,
бул. „Г.М. Д.” 1 за заплащане на сумата от 14.64 лв. (четиринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки) обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между
присъдените от СГС 73.19 лв. и действително дължимите 87.83 лв. (осемдесет и седем лева
и осемдесет и три стотинки) и вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Г.М.
Д.” 1 да заплати на И. А. И. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
сумата от още 14.64 лв. (четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно с мораторната лихва от
16.06.2023 г., които вреди са претърпени във връзка с ПТП на 31.05.2023 г. в гр.
София.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3227 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10290/2023 г. по описа на
СГС, I-30 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
да заплати на ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД, гр. София, бул. „Г.М. Д.” 1 на основание
5
чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 116.32 лв. съдебно-деловодни разноски за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6