Р Е Ш Е Н И Е
№................. 25.06.2013г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и първи юни през две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 4440 по описа на ШРС за 2012г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два
иска: първият, от които с правна квалификация чл.56, ал.6 от СК,
във вр. чл.56, ал.5 от СК – промяна на ползването на семейното жилище, а
вторият - с правно основание чл.59, ал.9 от СК, във вр. чл.127 от СК, във вр. чл.123
от СК - промяна на определения режим на лични контакти на бащата с родените от
брака деца.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от С.Л.К., ЕГН **********, чрез
адв.С.С., със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.„***” № 111 срещу Р.П.К., ЕГН **********,
с адрес:***.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника – Р.П.К. са бивши съпрузи, като с Решение
от 21.12.2011г., постановено по гр. дело № 4807/2011г. на РС – гр.Шумен брака
им е прекратен. От брака си имали родени две деца - Д.Р. К., ЕГН ********** и Р.Р.К., ЕГН **********.
Упражняването на родителските права на родените от брака деца било предоставено
на ищцата, като на бащата бил определен режим на лични контакти с децата. Ответникът бил осъден да
заплаща месечна издръжка на всяко едно от тях. Ползването на семейното жилище,
придобито по време на брака, намиращо се гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.1, ап.2
било предоставено на ответника.
След влизане в сила на решението за развода, двамата отново се събрали и заживели заедно, в съсобственото им жилище в гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.
1, ап.2. През времето когато живеели заедно ответникът се карал с ищцата в
присъствието на децата, отнасял се грубо с тях, като не им позволявал да влизат
в стаята където е той. През лятото на 2012г. след проведен разговор с детето Д.,
то споделило, че се страхува от ответника да не го бие понеже бил видял някакви
негови снимки, които го притеснили. Споделеното от детето Д. и тревогата за
децата принудило ищцата да напусна отново ответника. Същият обаче не спря да ги
притеснява в дома на родителите й. След проява
на агресия от страна на ответника спрямо ищцата, в присъствието на
дъщеря им Р. и посещение в училището на сина им Д., ищцата подала молба по ЗЗДН. Със Заповед за незабавна
защита от 19.09.2012г. ответникът бил задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо ищцата и децата, бил отстранен от съсобственото им жилище, като
му било забранено да се доближава до тях. След издаване на заповедта ответникът
напуснал гр.Шумен, и се установил в гр.Бяла Слатина, а ищцата и децата се
върнали в семейното жилището, находящо се в гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.1,
ап.2.
С Решение от 29.11.2012 г. била издадена Заповед за защита, по силата на която ответникът К., бил
задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата и
децата Д. и Р., било му забранено да доближава до тях за срок от 12 месеца. Към
момента децата били спокойни и се чувствали защитени в позната за тях среда.
Наложилата се промяна в местоживеенето не се отразявала добре на децата. Когато
по време на развода живеели в дома на родителите на ищцата и през лятото,
когато били на квартира се чувствали притеснени, тъй като обстановката била
различна от тази, с която са свикнали. В дома на родителите й нямало добри
условия за отглеждане на децата. Не можела да си позволи да плаща квартира, тъй
като изплащала заем, който бил теглен по време на брака, за заплащане на
жилището им. Освен това, децата били свикнали с квартала, където се намира
апартамента им и там били осигурени всички условия за отглеждането им.
Моли
съда да постанови решение, с което да измени определеният с Решение от 21.12.2011г.,
постановено по гр. дело № 4807/2011г. на РС – гр.Шумен режим на лични
контакти на ответника Р.П.К., ЕГН ********** по отношение на децата Д.Р. К.,
ЕГН ********** и Р.Р.К., ЕГН **********,
с приложение на чл.59, ал.8, т.1 от СК както следва: всяка първа събота
от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в присъствието на майката С.Л.К., както и
да бъде променен начина на ползването на жилището, находящо се гр.Шумен, ул.
"***" № 83, ет.1, ап.2, като същото бъде предоставено за ползване на
ищцата и децата Д.Р. К. и Р.Р.К..
В съдебно заседание
ищцата С.Л.К. се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.С. от ШАК,
като поддържат изцяло предявените искове.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като
в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна е
депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва всички обстоятелства
изложени в исковата молба, като заявява, че същите са неистински и неверни.
Същевременно с оглед избягване на тормоз на децата изразява съгласие ищцата
заедно с децата им да ползват жилището да навършване на пълнолетие от тяхна
страна, както и изразява желание за промяна на режима на лични контакти между
него и децата с приложение на чл.59, ал.8, т.1 от СК, както следва: всяка първа
събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в
присъствието на майката С.К..
Освен това, моли
съда да бъде намалена издръжката с по 30 лв. на всяко едно от децата, предвид
обстоятелството, че при определяне на размера й от съда е взето под внимание
обстоятелството, че ищцата няма да ползва семейното жилище, а ще наеме квартира
за отглеждането на децата им.
В съдебно заседание
ответникът не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата С.Л.К. и ответникът Р.П.К. били съпрузи, като
бракът между тях бил прекратен с Решение № 1067 от 21.12.2011г., постановено по
бр. дело № 4807/2011г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 21.12.2011г. От брака си
имали родени две деца - Д.Р. К., ЕГН **********
и Р.Р.К., ЕГН **********. С цитираното решение упражняването на родителските
права на родените от брака деца било предоставено на ищцата, като на бащата бил
определен режим на лични контакти с
децата, а именно: всяка седмица на месеца от 14.00ч. в събота до 14.00ч. в
неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Със същото съдебно решение ответникът бил
осъден да заплаща издръжка на своите деца – Д. и Р., чрез тяхната майка и законен
представител в размер на по 80 лева, която сума следвало да бъде заплащана на
първо число от текущия месец, за който се дължи, считано от датата на
депозиране на завеждане на делото до настъпване на законни причини за изменение
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане на сумата. С посоченото решение
ползването на семейното на страните жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.”***” №
83, ет.1, ап.2 е било предоставено на ответника.
След влизане в сила на решението за развода, двамата отново се събрали и заживели заедно, в съсобственото им жилище, находящо се в гр.Шумен, ул. “***”
№ 83, ет. 1, ап.2. През времето когато живеели заедно ответникът се карал с
ищцата в присъствието на децата, отнасял се грубо с тях, като не им позволявал
да влизат в стаята където е той. През лятото на 2012г. след проведен разговор с
детето Д., то споделило, че се страхува от ответника да не го бие понеже бил
видял някакви негови снимки, които го притеснили. Споделеното от детето Д. и
тревогата за децата принудило ищцата да напусна отново ответника. Същият обаче
не спря да ги притеснява в дома на родителите й. След проява на агресия от
страна на ответника спрямо ищцата, в присъствието на дъщеря им Р. и посещение в
училището на сина им Д., ищцата подала молба по ЗЗДН. Със Заповед за незабавна
защита от 19.09.2012г., постановена по гр. дело № 2853/2012г. По описа на ШРС,
ответникът бил задължен да се въздържа от упражняването на домашно насилие
спрямо ищцата и децата, като му било забранено да се доближава до тях. След
издаване на заповедта ответникът напуснал гр.Шумен, и се установил в гр.Бяла
Слатина, а ищцата и децата се върнали в семейното жилището, находящо се в
гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.1, ап.2.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и по-специално: от част от разпита в съдебно заседание на
свидетелката С.В.Л., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, от
приетите като писмени доказателства по делото Заверено копие на Нотариален
акт за покупко-продажба на право на строеж № 35, том II, рег. №6932, дело №149
от 05.05.2006г.; Удостоверение за раждане на Д.Р. К.; Удостоверение за раждане
на Р.Р.К.; Заповед за незабавна защита от 19.09.2012г. на ШРС; Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.03.2008г.; Решение №
1067/21.12.2011г., постановено по гр.д. № 4807/2011г. по описа на ШРС; заверено
копие от Договор от 17.01.2013г., сключен между Сдружение “Институт по социални
дейности и практики” – Комплекс за социални услуги за деца и семейства - Шумен
и С.Л.К.; заверено копие от писмо с Рег. № 099/29.01.2013г. до ищцата от
Директора на Институт по социални дейности и практики – Комплекс за социални
услуги за деца и семейства – Шумен, както и заверено копие от писмо с Рег. №
24130/20.12.2012г. от Началника на РУ “Полиция” – гр.Шумен до ищцата, Вноска бележка за платена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.56, ал.6 от СК:
По
допустимостта на иска съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.56, ал.1
от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Цитираната норма не държи сметка чия собственост е жилището – дали е
съсобствено между бившите съпрузи, дали е индивидуална собственост на единия,
или пък принадлежи на трети лица, като няма пречка, когато е възможно жилището
да се ползва поотделно от двамата съпрузи, то да се предостави за ползване на
двамата. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.5 от СК, когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства. Съгласно чл.56, ал.6 от СК
при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне
ползването по ал.5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на
ползването на жилището. Нормата на чл.56, ал.5 от СК,
тълкувана във връзка чл.56, ал.1 от СК, обаче не
изключва възможността ползването на семейното жилище след развода да се
разпредели /предостави/ на
двамата съпрузи, когато това е възможно с оглед площта, броя и вида на
помещенията на жилището, като се определи кой какво помещение/помещения да
ползва след развода. Т. е., от нормата на чл.56, ал.5 от СК не следва, че семейното жилище, което е съсобствено между
съпрузите, задължително се предоставя на единия само съпруг за ползване /при
възникване на наемно правоотношение с другия съпруг – чл. 57 СК/,
при отчитане на визираните в цитираната норма обстоятелства. Т. е., иска по
чл.56, ал.6 от СК е на разположение на всеки от бившите съпрузи, не само когато
семейното жилище е предоставено за ползване на единия от тях, а и когато е
предоставено за ползване на двамата.
Въз основа на горните съображения съдът намира, че иска е процесуално
допустим, предявен е от процесуално легитимирана страна и подлежи на
разглеждане по същество.
По
съществото на иска, съдът намира следното:
Производството по делото е за изменение
на мерките относно ползване на семейното жилище, поради твърдения за настъпила
промяна на обстоятелствата, които са били от значение за предоставеното
ползване на жилището от съпрузите с решението за прекратяване на брака им. Без
мотивите на съдебното решение, с което е бил решен първоначално този въпрос да
обвързват настоящия състав, анализирането им в случая е от значение да са
установи дали към момента действително съществува такава промяна на
обстоятелствата, която да мотивира пререшаването му, доколкото предпоставката,
обуславяща основателност на иска с правна квалификация по чл.56, ал.6 от СК,
изисква наличие на нововъзникнала фактическа обстановка, при която интересите
на страните да налагат ревизия на въпроса за ползване на семейното жилище.
Законодателят не е дефинирал понятието „изменение на обстоятелствата”, но то
следва да се разбира в смисъл, че към момента на предявяване на иска трябва да
са настъпили нови обстоятелства, които или влошават положението на някой от
бившите съпрузи, или пък подобряват положението на някой от тях, като
изменението трябва да е настъпило след влизане в сила на бракоразводното
решение и съществено да засяга страната, която е лишена от ползване на имота,
като наред с това съдът следва да прецени промените както с оглед интересите на
тази страна, така и предвид всички относими към случая обстоятелства, имащи
значение за предмета на спора.
Като е предоставил ползването на
семейното жилище на ответника с решение № 1067/21.12.2011г., постановено по гр.
дело № 4807/2012г. по описа на ШРС, съдът се е произнесъл без да мотивира това
свое решение предвид обстоятелството, че е одобрил на основание чл.50 от СК
постигнатото между ищцата и ответника споразумение.
Към настоящия момент от материалите по
делото става ясно, че ищцата реализира доходи само от трудови възнаграждения
като преподавател в Професионална гимназия по икономика гр.Шумен. Същевременно
от приложеният по делото Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 19.03.2008г. е видно, че ищцата
обслужва отпуснат през 2008г. от ТБ “ОББ” АД кредит в размер на 17 000лв.
за срок от 96 месеца, което обстоятелство не е позволява заплащането на наем на
квартира. Видно от цитираното решение, постановено по бракоразводното дело,
упражняването на родителските права на родените от брака деца – Д. и Р. се
предоставя на ищцата. Като от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката С.В.Л. /баба на ищцата/, ценени с оглед разпоредбата
на чл.172 ГПК, става ясно, че след развода внучката й /ищцата/ заедно с децата живяла
у тях, но битовите условия били много лоши, тъй като къщата която обитавали
била построена през 1934г., била с високи, големи тавани, трудно се
отоплявала, с една баня и тоалетна и поради тази причина
условията за отглеждането на двете малолетни деца били лоши, т.е. ищцата и
децата й се нуждаят от място за живеене, с каквото не е разполагала. Също така става ясно, че наложилата се промяна в
местоживеенето не се отразявала добре на децата. Няма основание да не се кредитират показанията на тази свидетелка, тъй като
същата има преки впечатления за това, което разказва, като твърденията й са
обективни, не протовиречат на останалия доказателствен материал и допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства. Поради
размера на доходите й обаче ищцата няма възможност да се устрои с жилище и да
обезпечи тази своя жилищна нужда, както и нуждата на малолетните си деца да имат
самостоятелна стая. Същевременно, от събраните писмени и гласни доказателства обаче се
констатира, че от месец септември 2012г., след получаването на заповед за
незабавна защита от 19.09.2012г., ответникът вече не живеел в предоставеното му
за ползване жилище, че същият трайно е напуснал този имот, като към момента
същият бил ползван от ищцата и нейните малолетни деца. Очевидно към момента
вече е налице промяна на фактическото състояние на нещата в тази насока след
като ответникът не ползва имота, предоставен му именно за това, доколкото е налице доброволно напускане на жилището от ответника и трайното му установяване да живее на друго
място. Действително по делото не са представени доказателства
за това, че в момента жилищната му нужда е осигурена по друг начин, но този
извод може да се направи както от събраните свидетелски показания, така и от
факта, че същият в депозираният писмен отговор изразява съгласие ищцата заедно с децата
им да ползват жилището да навършване на пълнолетие от тяхна страна. Това продължително отсъствие от апартамента е показателно за факта, че с
действията си ответникът сам се е отказал да ползва имота, след като не
пребивава там. Безспорно от изложеното следва, че е настъпила промяна в
обстоятелствата. При наличието на подобно дезинтересиране от негова страна от
използване на жилището за себе си, в каквато връзка то именно му е било
предоставено, не е житейски оправдано, нито пък е целесъобразно продължаването
на това състояние, в което другият бивш съпруг и малолетните им деца да остане
да бъдат лишени от него, а същевременно те да има своя жилищна нужда, която да
обезпечават чрез наемно правоотношение, в която връзка се налага да прави ищцата
и съответните разходи при наличие на затруднено материално положение. По делото
не е установена промяна в имущественото състояние на ищеца, т.е. за нея не са
настъпили след развода благоприятни условия в насока уреждане на жилищния
въпрос по друг начин, освен ползване на жилището на своята баба. Тази ситуация
около имота е новосъздадена, възникнала е след постановяване на решението за
прекратяване на брака, датира от дълъг период от време, а не е инцидентен
случай, в който смисъл са налице предпоставките за уважаване на предявената
претенция. Запазването на фактическото състояние на нещата вече не е в интерес
на ответника, който сам се е отказал от предоставената му възможност да ползва
имота, още по - малко пък настоящото положение е в полза на ищцата и
малолетните им деца, които също имат жилищна нужда, изразява претенция за
ползване на общия семеен имот, тъй като там са осигурени всички условия за
нормалното отглеждане на децата им и към момента доказва, че има основание за
промяна на първоначално постановения режим. Доколкото въпросът за семейното
жилище след развода е своеобразна проява на съдебна администрация и преценка на
определени обстоятелства към съответен момент в ползва на някой от съпрузи при
прекратяване на брака им, няма пречка при ново изменение на обстоятелствата
този въпрос отново да се пререши в противна насока, в случай, че се установи
наличие на нови предпоставки, които да го обосноват.
Поради изложеното
съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл.56, ал.6 от СК за промяна начина на ползване на семейното жилище, находящо се в
гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет. 1, ап.2, следва да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
По
иска с правно основание чл.59, ал.9 от СК, във вр.чл.127 от СК, във вр. чл.123 от СК:
По
допустимостта на иска съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1
от СК при
развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и
възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът
утвърждава споразумението по реда на чл.49, ал.5. Според ал.9 на цитираната правна норма ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално
подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови. Съгласно чл.59, ал.8 от цитирания кодекс при необходимост съдът
определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по
ал.2 и ал.7 като: 1. осъществяване на личните отношения в присъствието на
определено лице; 2. осъществяване на личните отношения на определено място и 3.
поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето,
което го придружава.
Въз основа на горните съображения съдът намира, че иска е процесуално
допустим, предявен е от процесуално легитимирана страна и подлежи на
разглеждане по същество.
По
съществото на иска, съдът намира следното:
Настоящият
режим на лични отношения на ответника с децата е определен с решение № 1067/21.12.2011г., постановено по гр. дело № 4807/2012г. по описа на ШРС, влязло в сила на 21.12.2011г. С цитираното решение е утвърдено споразумение между страните по чл.51 от СК, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца Д.Р. К. и Р.Р.К. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим
на лични контакти, както следва: да взема децата при себе си всяка седмица от
месеца, от 14ч. в събота до 14ч. в неделя, с преспиване и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Детето Д.Р. К. е родено на ***г. и е на
9 години. По данни от делото за учебната 2012/2013 г. е в ІІІ клас в НУ “***” в
гр.Шумен. Детето Р.Р.К. е родено на ***г. и е на 3 години, като по данни от делото
посещава І–ва ЦДГ “***” в гр.Шумен. От материалите по делото, по – конкретно от
приложеното гр. дело № 2853/2012г. по описа на ШРС, става ясно, че през лятото на
2012г. детето Д. споделило с ищцата, че се страхува от ответника да не го бие
понеже бил видял някакви негови снимки, които го притеснили. От представените по делото заверени
копия от Договор от 17.01.2013г., сключен между
Сдружение “Институт по социални дейности и практики” – Комплекс за социални
услуги за деца и семейства – гр.Шумен и ищцата С.Л.К. и от писмо с
Рег. № 099/29.01.2013г. от Директора на Институт по социални дейности и практики
– Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен се установява, че с цел
преодоляване на негативните последици от поведението на ответника детето Д.Р. К.
посещава Комплекс за социални грижи гр.Шумен, като му се предоставя услугата
“Психологическо консултиране” за срок от шест месеца, като с детето ще работи психолог
Златка Йорданова. От друга страна, бащата на децата се е установил да живее в
гр.Бяла Слатина, обл.Враца. Същевременно в депозираният писмен отговор
ответникът изразява съгласие режима на личните контакти между него и двете деца
да бъде с приложение на чл.59, ал.8, т.1 от СК, както следва: всяка първа
събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката С.Л.К..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че молбата относно изменението на режима на лични
контакти на бащата с всяко едно от децата е основателна и следва да бъде
уважена. Съгласно чл.59, ал.9 СК, ако обстоятелствата, при които съдът е
определил мерките относно упражняването на родителските права, се изменят,
съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Законът не
сочи изрично в какво трябва да се изразява изменението на обстоятелствата, но
изхождайки от общоприетия смисъл на това понятие следва да се приеме, че
промяната на обстоятелствата е свързана с трайното им и съществено изменение,
което в случая е налице. С оглед установеното от разпитаната по делото свидетелка,
събраните писмени доказателства, както и становищата на страните, обсъждайки
събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че промяната,
която е настъпила в обстоятелствата може да бъде основание за изменение на
установения режим на лични контакти с бащата. При определяне на режима на лични
контакти съдът се ръководи на първо място от интересите на децата, които са
водещи, като едва след това преценява всички други обстоятелства, установени в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК. Децата имат нужда да контактуват и с двамата
си родители, които следва да се съобразяват с индивидуалните им нужди и да ги
насочват към развитие на чувството на уважение към тях. Двамата родители са
тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие
на своите деца и да вземат решения изцяло в техен интерес.
Майката и децата живеят в гр.Шумен, а
бащата е с последен известен адрес в в гр.Бяла Слатина, обл.Враца. От
съдържанието на решението за прекратяване на брака е видно, че към онзи момент
страните са живеели в гр.Шумен. Съобразявайки горните обстоятелства, както и малолетната възраст на децата и на първо място интересите на децата,
които следва да са водещи и за техните родители, съдът намира, че определения
режим на лични контакти следва да бъде променен в тази част, като счита, че в интерес на децата е контакта да се осъществява без преспиване за
часовете, посочени в молбата. Освен това, съдът намира за основателно искането на ищцата да се наложи защитна
мярка по т.1 на чл.59, ал.8 СК – контактите да бъдат осъществявани в
присъствието на майката. Съдът счита, че такава защитна мярка се налага, тъй
като доказателствата сочат, че общуването на детето Д. с бащата не протича
нормално, детето изпитва страх от своя баща, което е наложило провеждането на
психологични беседи с цел преодоляване на негативните
последици от поведението на ответника.
Според настоящия състав евентуална промяна в
режима за упражняване на родителските права би се отразила благотворно на децата и би им
осигурила спокойна семейна среда. Съдът намира, че
упражняването на родителските права от единия родител не означава прекъсване на
връзката с другия родител. Връзката на децата с бащата е много важна, с оглед
израстването им и оформянето им като личност. Прекъсването на тази връзката с
който и да е от родителите във всички случаи не би било в интерес на детето, ще
наруши правата му и ще се отрази негативно на развитието му. Предоставянето на
упражняването на родителските права на единия родител не означава прекъсване на
грижата на другия към детето. Полагането на грижи над обема, предвиден с
решението е не само желателно, но и силно препоръчително, защото по този начин
се посрещат не просто физическите, а и емоционалните нужди на детето от
присъствието и на двамата родители в неговия живот. С оглед на това следва да
се определи режим за лични контакти между бащата и децата: всяка първа събота
от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката С.Л.К..
По отношение на възражението на
ответника касателно намаляване размера на определената от съда месечна издръжката на родените от
брака деца:
Настоящият размер
на издръжка на децата е определен с решение № 1067/21.12.2011г., постановено
по гр. дело № 4807/2012г. по описа на ШРС, влязло в сила на 21.12.2011г. С цитираното решение
е утвърдено споразумение между страните по чл.51 от СК, съгласно което
ответника следва да заплаща месечна издръжка на родените от брака деца - Д. и Р.,
чрез тяхната майка и законен представител в размер на по 80 лева, която сума
следвало да бъде заплащана на първо число от текущия месец, за който се дължи,
считано от датата на депозиране на завеждане на делото до настъпване на законни
причини за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Тези обстоятелства могат да бъдат обособени в две групи: такива, свързани с
нуждите на лицето, което получава издръжката, и такива, които са свързани с
възможностите на лицето, даващо издръжката. Към тези обстоятелства следва да се
прибави и новият регламент на минималния размер на издръжката, който с нормата
на чл.142, ал.2 СК е определен на ¼ от размера на минималната работна
заплата, т.е. към момента на приключване на съдебното дирене е 77,50 лв. Ето
защо съдът намира, че определеният с цитираното решение размер на месечната
издръжка на родените от брака деца - Д. и Р. е в незначително по-висок размер от минималния такъв, регламент в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК.
От друга страна, от момента на
присъждането на издръжката са изминали малко повече от една година и шест
месеца, през което време децата са пораснали и нуждите му са увеличени.
Ето защо, съдът намира искането на
ответника за намаляване размера на определената от съда месечна издръжка на родените от брака
деца за недопустимо.
Съдът констатира, че с исковата молба
ищцата е внесла държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лв. Съобразно чл.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс и с оглед изхода на спора, съдът следва да осъди ответника
да заплати държавна такса по сметка на ШРС в размер на още 30 /тридесет/ лв.
С оглед на
обстоятелството, че иска е уважен изцяло на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., от които 50 /петдесет/ лева за държавна
такса и 200.00 /двеста/ лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1067/21.12.2011г., постановено по гр. дело № 4807/2011г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен, в частта относно предоставеното ползване на
семейното жилище, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.1, ап.2 на ищцата С.Л.К., ЕГН ********** и децата Д.Р. К., ЕГН ********** и Р.Р.К., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА ползването от Р.П.К., ЕГН **********,
на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул. “***” № 83, ет.1,
ап.2, предоставено му за ползване с решението, постановено по
гр. дело гр. дело № 4807/2011г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.
ИЗМЕНЯ Решение № 1067/21.12.2011г., постановено по гр. дело № 4807/2011г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен, в частта относно личните контакти на бащата Р.П.К.,
ЕГН ********** с децата Д.Р. К., ЕГН ********** и Р.Р.К., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ нови, както
следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р.П.К., ЕГН ********** с всяко едно от децата - Д.Р. К., ЕГН ********** и Р.Р.К., ЕГН ********** всяка първа събота
от месеца от 10.00ч. до 16.00ч., в присъствието на майката С.Л.К..
ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 30 /тридесет/ лв., представляваща
държавна такса по делото, съобразно чл.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН ********** да заплати на ищцата
С.Л.К., ЕГН ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща
направените от нея разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: