Определение по дело №5339/2019 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 08.07.2022 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско Отделение, 24 състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:                                         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

 

като   разгледа   докладваното  от  съдията   гр. д. N 5 339 по описа за  2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

           

Подадена е исковата молба от Етажна собственост на вход „Д“, жилищна група „Б.“ срещу Е.В.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ответникът не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.

Ищецът твърди, че е собственик на работилница за техническо поддържане, намираща се в североизточната част на сградата - етажна собственост на вход ,.Д“, жилищна група „Б.“, с административен адрес: гр. София, район Изгрев, бул. ******, с обща застроена площ от 43, 35 кв. м., етаж първи, състояща се от: работилница за техническо поддържане, съблекалня с душ, тоалетна, склад и коридор с гардероби, при съседи: от изток - входна площадка, от запад - улица, от юг - помещение за сметосъбиране и апартамент №2А /ателие/, за който няма издаден самостоятелен индентификатор, а е включен към имот, за който е определен идентификатор №68134.802.2304.1.38, представляващ  апартамент №2А, находящ се в гр. София, бул. ******, като правото на собственост е придобито на основание осъществено давностно владение за периода 1996г. – м. 09.2016г. Посочил е, че ответникът от 28.09.2016г. е влязъл във фактическо владение на този имот. В молба – уточнение то 06.06.2019г. /л. 6 – 10 от делото на СГС/ отново ищецът е посочил, че имотът, за който е предявен иска представлява самостоятелен обект в сградата етажна собственост, който е владян от него. На л. 33 от делото на СГС е представено удостоверение за данъчна оценка на работилница с площ от 43, 35 кв. м.

В молба от 14.10.2020г. пълномощникът на ищеца е заявил за първи път, че описаният по-горе имот е обща част на сградата /л. 137/.

В съдебно заседание на 25.11.2020г. пълномощникът на ищеца е заявил, че твърди, че имотът е обща част от сградата, като същата не е придобита по давност, както е първоначалното твърдение в исковата молба. Но поради това, че не се чувства добре, е дадена възможност на същия в 2 – месечен срок да посочи: какво е предназначението на вещта, предмет на иска – обща част или самостоятелен обект в сградата и на какво основание се твърди, че ищецът е собственик на същата и формулира петитум на иска.

На 22.01.2021г. е депозирана молба от пълномощника на ищеца, в която се поддържа, че описаната вещ, предмет на спора е обща част по предназначение /работилница за поддръжка/ на сградата – етажна собственост. В това се състои искане за допускане на изменение на основанието на иска.    

Препис от описаната молба на ищеца е връчена на пълномощника на ответника на 09.02.2021г.

На 22.02.2021г. /в определения от съда срок/ пълномощникът на ответника е депозирал становище. В него се поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС не дава процесуална възможност управителят на етажната собственост да предявява установителни искове относно самостоятелни обекти в сградата. На следващо място поддържа, че липсва правен интерес относно предявения иск. Претендира направените разноски, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК и три извлечения от банковата сметка на процесуалния представител на ответника за извършени три превода от ответника всеки в размер на 1 000 лв. – адвокатски хонорар.

На 26.02.2021г. е подадена молба от втория процесуален представител на ответника.

При така изложеното настоящия съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Относно направеното искане за допускане на изменение на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК

В първоначално подадената искова молба и последващите молби – уточнения ищецът посочва, че предявява иск относно самостоятелен обект в сградата, за който твърди, че е придобил правото на собственост въз основа на осъществено давностно владение за посочен период. Във връзка с така изложеното от ищеца съдът е изискал и по делото е представена и данъчна оценка на вещта.

След направения доклад от съда на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ищецът променя своите твърдения, като вече поддържа, че вещта не представлява самостоятелен обект, а е обща част от сградата на етажната собственост по предназначение.

Съдът не приема, че твърденията на ищеца, че е осъществил давностно владение на вещта, въз основа на което е придобил и правото на собственост по отношение на същата за техническа грешка, тъй като именно въз основа на тези твърдения страната е обосновала правния си интерес от предявяване на иска. Допълнително следва да се посочи, че тези твърдения на ищеца са изложени не само в исковата молба, но и в последваща молба на тази страна, която е посочена по-горе в настоящия съдебен акт.

Така направеното искане за допускане на изменение на иска в заявения от ищеца смисъл следва да бъде оставено без уважение по следните съображения.

Първо така направеното искане за изменение не е пълно и точно доколкото не е посочено така описаната част от сградата на какво основание се твърди, че е обща част по предназначение, след като тя не е от кръга на неизчерпателно изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗС и какъв процент от общите части на сградата представлява, за да се определи цената на иска. Това е самостоятелно основание да бъде отказано исканото изменение на иск, тъй като не може да се допусне изменение на вече редовен иск към изменен нередовен иск.

На следващо място - всеки иск се индивидуализира със страни и предмет, който включва основание и петитум. Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК не е допустимо едновременно да бъде допуснато изменение на предявен иск на неговото основание и петитум. Настоящият съдебен състав счита, че поисканото изменение от страна на ищеца обхваща именно тези два индивидуализиращи белези на иска по следите съображения. Когато една вещ представлява самостоятелен годен обект на собственост същата се индивидуализира чрез административен адрес, идентификатор, в случай, че няма идентификатор изработен за този район – чрез номер от плана, съседи и площ. Относно същата вещ следва да бъде издадена и данъчна оценка от съответния компетентен орган. В случай, че се твърди, че обект на иска не е самостоятелна вещ, а обща част от етажната собственост, същата следва да бъде индивидуализирана чрез посочване на мястото, на което е разположена в сградата, съседите, площта, от къде следва, че същата е обща част на сградата – по своето естество или предназначение, и същата на колко процента от общите части на етажната собственост се равнява. По отношение на такъв обект на иск не може да бъде издадена данъчна оценка, доколкото общата част от сграда няма самостоятелен характер. В този случай съдът следва да определи цената на иска по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК или като назначи експертиза, която да определи стойността на квадратен метър от жилищна сграда в този район по средни пазарни цени, предвид обстоятелството, че на пазара на имоти общите части се заплащат на стойност равна на жилищната площ на закупувания обект в сградата.

Следователно поисканото изменение от ищеца на предявения иск няма да доведе само до промяна в твърденията и следователно основанията на същия /като от твърдение за право на собственост върху обекта на иска на основание давностно владение се премине към твърдения за право на собственост на основание характера и предназначението на самия обект/, но и до промяна на петитума на иска предвид различния начин, по който се описва самостоятелен обект – вещ, която е част от пазара на имоти и обща част на сграда.

С оглед на изложените мотиви съдът приема, че следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане на изменение на предявения иск по посочения от тази страна начин на първо място, тъй като не е описан редовен иск, към който се иска да премине производството и на следващо място, тъй като това ще доведе до изменение на два от трите основни индивидуализиращи белези на иска.

Допълнително следва да се посочи, че дори и да се приеме така направеното искане за изменение на основанието и петитума на предявения иск, то по отношение на новия иск, който се иска да бъде разгледан, е налице липсва на правен интерес за ищеца по следните съображения. Ищецът твърди, че обектът представлява обща част на сградата етажна собственост. От това следва, че ответникът, за когото е посочено, че също притежава самостоятелен обект в сградата етажна собственост, на това основание е съсобственик и на обекта – предмет на иска на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС. Следователно по отношение на него няма как да се признае, че той не е собственик на този обект, доколкото притежава идеални части от него. От друга страна ищецът признава, че ответникът владее обекта. При това фактическо положение предявения отрицателен установителен иск няма да възстанови нарушеното право на собственост на ищеца и защити същото право на тази страна.   

 

 Относно предявения иск

При така приетото по-горе следва, че предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде установено, че ответникът не е собственик на описаната вещ, която владее, тъй като ищецът е придобил това право на основание осъществено от него давностно владение за периода 1996г. – 2016г.

Ищец в настоящото производство е етажна собственост. Настоящия съдебен състав счита, че този ищец не може да формира валидна воля за своене на един обект, доколкото той не е правен субект, а  по изключение с оглед нуждите на етажната собственост – на нейното поддържане и управление, е дадена възможност само в изчерпателно посочени случаи същият да участва в ограничен брой изброени съдебни производства /искове, предявени срещу етажната собственост във връзка с общите части, от етажната собственост срещу трети лица, във връзка с общите части и искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон – чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС/.

С оглед на изложеното и доколкото предявеният иск не е от изброените по-горе искове, относно които по отношение на етажната собственост е предоставена със закон процесуална право и дееспособност, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск като предявен от образование, което не е правен субект, е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Относно направените разноски за настоящото производство

Ответникът претендира присъждане на разноски, за което е представен договор за правна защита и съдействие - л. 86 от делото, от който се установява, че е уговорен размер на адвокатското възнаграждение – 3 700 лв. Към молбата от 22.02.2021г. са приложени документи, от които се установява, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител сумата от 3 000 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3 000 лв., представляваща направени от последната разноски за настоящото производство.

С тези мотиви съдът

 

О П Р Е Д ЕЛ И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато изменение на първоначално предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК относно самостоятелен обект в сграда етажна собственост, за която ищецът твърди, че е придобил правото на собственост въз основа на осъществено давностно владение като се премине към отрицателен установителен иск относно обща част на сградата на етажната собственост, представляваща първоначално описания обект.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №5 339/2019г. по описа на СГС, 24 състав.

ОСЪЖДА Етажна собственост на вх. Д, жилищна група „Б.“, рег. №115/18.05.2010г. с адрес: гр. София, бул. ******да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на Е.В.К., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат Г.В. сумата 3 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София – град в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца и на ответника.

            На ищеца да се изпрати и препис от молбата от 26.02.2021г. на ответника, в която се съдържа и искане за отмяна на допуснатото обезпечение, като се впише указание до тази страна, че същата може в 3 – дневен срок от получаването да изрази писмено становище относно направеното искане.    

 

                                                                       

СЪДИЯ: