Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. С., 12.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на седми март през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариана Георгиева
при секретаря М.Д.,
разгледа търговско дело № 5043 по описа за 2015г. на СГС и взе
предвид следното:
Предмет на
делото са обективно кумулативно съединени искове предявени от „Т.С.“ ЕАД по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание с правно
основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът СК „Л.“ дължи сумата от 375 865,
11 лева главница, представляваща сборът от продажната цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., бул. „***“ № *,
абонатен номер 0002498 за периода от м.04.2012г. до м.06.2013г., включително, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
27.02.2015г. до окончателното изплащане и сумата от 72 769, 38 лева
представляваща законна мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.05.2012г.
до 23.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 10995/2015г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за стопански нужди, за което е подписан
договор № 9952-2398 при общи условия, като последният има качеството на
потребител по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по отношение на следния обект,
находящ се в гр. С., бул. „*****“ № 4. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.04.2012г. до м.06.2013г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това
цена в общ размер на 375 865, 11 лева, за което били издадени и фактури.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано гр.д. № 10995/2015г.
по описа на СРС, ГО, 35 с-в. Районният съд уважил заявлението в цялост, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за претендираната
сума за главница и за 72 769, 38 лева представляваща
законна мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.05.2012г.
до 23.02.2015г. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта
длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Ето
защо търговското дружество предявява установителен иск за съществуване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Ищецът сочи
също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., приети с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. В раздел ІV от Общите условия е
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката. С оглед така установения срок за плащане, ищецът
счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума, считано от
изтичане на последния ден от този срок. Ето защо се претендира установяване на
вземане в размер на 72 769, 38 лева представляваща
законна мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.05.2012г.
до 23.02.2015г. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът СК
„Л.“ оспорва предявените искове. Излага съображения, че за процесния период е
обикновен държател на имота, а не собственик, поради което счита, че не дължи
претендираните суми. Оспорва представителната власт на лицето, подписало
договор № 9952-2498/27.01.2012г. от името на сдружението. Навежда съображения,
че топлинната енергия е изразходвана за обществени нужди за развитие на спортната
дейност. Оспорва се обема на доставената топлинна енергия, както и нейното
качество.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Според
нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
В
хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди
същият се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не
е предвидена, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 2 от ЗЕ /в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012г./ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен потребител /клиент – ред. ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012г./ на топлинна енергия за стопански нужди /за
небитови нужди – ред., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./.
Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Безспорно е, че ответното сдружение е „потребител за стопански нужди” /клиент
за небитови нужди/ по смисъла на §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74
от 2006г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, съответно §1, т.
33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./. Действащата
понастоящем норма на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила
от 17.07.2012г./ определя небитовия клиент като клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Несъмнено е, че ответникът попада в категорията
„небитов клиент”. Ето защо за доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните в
настоящото производство е необходимо да се ангажират доказателства за
сключването на договор в изискуемата писмена форма. В този смисъл неотносимо
към предмета на спора се явява възражението на ответника, че не е собственик на
топлоснабдявания имот, тъй като качеството „небитов клиент“ се установява въз
основа на писмен договор между продавача и купувача на топлинна енергия.
В
случая по делото е представен договор № 9952/2498 от 27.01.2012г., по силата на
който между страните е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабдяван имот – гр. С., бул. „*****“
№ 4, абонатен номер 2498, код на платец Ш 779200, със срок на действие пет
години, считано от 01.12.2011г. Ответникът е оспорил представителната власт на
лицето, подписало договора в качеството му на представляващ сдружението. Доказателства
за твърдяното ненадлежно представителство не са ангажирани от ответника. Видно
от изложеното в отговора на исковата молба, лицето подписало договора е
председател на Управителния съвет, който съгласно вписванията в регистъра за
юридическите лица с нестопанска цел /видно от представеното удостоверение за
актуално състояние на сдружението/ е законен представител на сдружението, като по
правило ограниченията на представителната власт на вписания законен
представител /ако има такива/ нямат действие по отношение на трети лица. Оспорването
на съществуването на договорното правоотношение следва да се приеме за
неоснователно и с оглед нормата на чл.
293, ал. 3 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба в случаите, в който за
действителността на търговската сделка е необходима писмена форма, страната не може да се
позовава на нищожността /поради
несключване на договора в изискуемата форма/, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая от събраните
по делото доказателства се установява, че ответникът не е оспорвал действителността на договора. Такива факти представляват установените
със заключението на съдебно-счетоводната експертиза действия по изпълнение на
задължението за плащане на част от стойността на потребената топлинна енергия,
извършено от ответника през м.06.2013г.
С
оглед изложеното се налага извод, че ищецът доказа по реда на пълното и главно
доказване съществуването на валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, действал между страните за процесния период.
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в производството
съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за
отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия се измервала чрез
монтиран в абонатната станция общ топломер, който е преминал на периодични
метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се кредитира
като обективно и компетентно, се установява, че за процесния период съгласно
издадените от ищеца данъчни фактури, начислената авансово сума за топлинна
енергия по данъчни фактури е в общ размер на 386 273, 35 лева /сбор от
сумата 21 685, 87 лева за сградна инсталация; 122 886, 48 лева за
отопление на имота; 241 701 лева за битово горещо водоснабдяване/. По
горепосочените фактури има извършени частични плащания в общ размер на
10 408, 23 лева. След приспадане на същата сума /с която са погасени задължения
по фактури от м.10.2012г., от м.11.2012г. и от м.03.2013г./ размерът на
неплатената сума е 375 865, 12 лева., от които 241 701 лева за битово
горещо водоснабдяване; 122 886, 48 лева за отопление на имот и
21 685, 87 лева за сградна инсталация. Размерът на дължимата и незаплатена
законна мораторна лихва за исковия период възлиза на 75 087, 90 лева.
Доколкото
няма твърдения, нито доказателства да е заплатена претендираната главница
/напротив събрани са данни за обратното – въз основа на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза/, то следва да се приеме, че за исковия период
ответното сдружение дължи на ищеца заплащане на доставената топлинна енергия в
претендирания в исковата молба размер.
Съгласно
клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл. 84,
ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Т.е.,
ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 21-во число на втория
месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия. С оглед заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, общият размер на дължимата мораторна лихва за
исковия период възлиза на сумата от 75 057, 90 лева, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълния размер.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане,
в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 16 832, 21
лева, от които 8 972, 69 лева за
държавна такса; 600
лева възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7 259, 52 лева, определена по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 204г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ред. ДВ, бр. 28 от 2014г./
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 12 от ТР №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая предявените искове са уважени изцяло, поради което в
полза на кредитора следва да се присъдят направените в заповедното производство
разноски в пълен размер от 16 232, 21 лева, от които 8 972, 69 лева
за държавна такса и 7 259, 52 лева възнаграждение на юрисконсулт.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** срещу Спортен клуб „Л.“, сдружение, вписано в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел по ф.д. № 20568/1992г. по описа на СГС, ФО, с код по БУЛСТАТ *******,
седалище и адрес на управление ***, искове
с правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 375 865, 11 /триста седемдесет и пет хиляди
осемстотин шестдесет и пет лева и 11 ст./ лева главница,
представляваща сборът от продажната цена за доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., бул. „*****” № 4, плувен
комплекс, абонатен номер 0002498, код на платеца Ш779200, за
периода от м.04.2012г. до
м.06.2013г., включително, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.02.2015г. до
окончателното изплащане и сумата от 72 769, 38 /седемдесет и две хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и 38 ст./ лева,
представляваща законна мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.05.2012г.
до 23.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 10995/2015г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в.
ОСЪЖДА Спортен клуб „Л.“, сдружение, вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел по ф.д. № 20568/1992г. по описа на СГС, ФО,
с код по БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 16 832,
21 /шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и два лева и 21 стотинки/ лева –
съдебни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Спортен клуб „Л.“, сдружение, вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел по ф.д. № 20568/1992г. по описа на СГС, ФО,
с код по БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на "Т.С." ЕАД, с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 16 232,
21 /шестнадесет хиляди двеста тридесет и два лева и 21 ст./ лева – съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10995/2015г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: