ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.02.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 28 по описа за 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № Л-71/19.01.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 2 и чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е наложено на жалбоподатея дисциплинарно наказание – „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни.
В писмо вх. № 322/29.01.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч се сочи, че оспорването е недопустимо. Сочи се, че заповеди, с които се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, не са административни актове и не подлежат на оспорване пред съда. Сочи се съдебна практика на ВАС. В същото становище се моли съда да приеме жалбата за недопустима, като я остави без разглеждане и прекрати производството по делото.
С разпореждане от з.с.з. на 02.02.2021 г. жалбата е оставена без движение в съответствие с практиката на ВАС. Със същото разпореждане и като е съобразил соченото Определение № 4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС, жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3, във вр. чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи доказателства за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда; 2. да представи доказателства, че е подал по адм. ред в 7-дн. срок пред Главен директор на ГДИН – София; 3. да представи доказателства за правен интерес; 4. да представи доказателства, че оспорването е в преклузивния срок, считано от съобщението, като изрично сочи на коя дата е уведомен за обжалваната заповед, както и на коя дата е подал жалба по адм. ред, като представи препис от жалбата по адм. ред.
Със същото разпореждане на жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Със същото разпореждане са изискани от Началника на Затвора – Ловеч в 3-дн. срок: справка дали л.св. С.Й.С., ЕГН: **********, е подал жалба по адм. ред до Главен директор на ГДИН – София, дали жалбата е подадена в срок, евентуално копие на жалбата по адм. ред, съдържащо и вх. номер на жалбата, както и дали има решение на Главен директор на ГДИН – София по жалбата по адм. ред, евентуално копие на решението.
С писмо вх. № 516/11.02.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч се сочи, че л.св. С.Й.С., ЕГН: **********, не е подал жалба по адм. ред до Главен директор на ГДИН – София срещу Заповед № Л-71/19.01.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч.
Видно от съобщение на л. 15 от делото, срокът за отстраняване нередовностите на оспорването е изтекъл на 16.02.2021 г. – присъствен ден, като не се отстраняват нередовностите на оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Допълнително са налице основания за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото, поради недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1, т. 4 от АПК и специалните разпоредби на ЗИНЗС.
Алтернативно следва да се посочи, че съдът споделя довода на ответника за недопустимост на оспорването, в който смисъл следва да цитира определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:
„С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111
от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на
дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В
чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени
от началниците на затворнически общежития (каквато е процесната) и на
поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите,
издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен
срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на
компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което
да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да
отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни
указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за
обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган
постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен
и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС,
водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия.
Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение
за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания
предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като
съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма
възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е
предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно
се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението,
предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния
съд от
Предвид изложеното и при съобразяване
предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е
само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е
предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно
обжалване.”
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т. 1 от АПК, както и разпоредбата на чл. 158, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3, във вр. чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. С.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № Л-71/19.01.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 2 и чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е наложено на жалбоподатея дисциплинарно наказание – „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 28/2021 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: