Р Е Ш Е Н И Е №129
гр.Враца, 25.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публично заседание
на 15.05.2020 г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия
СИМЕОНОВА гр. дело N 109 по
описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.Т.М., чрез особения му представител адв.М.Д., против
Решение № 56/29.01.2020 г. по гр.д.№ 2733/2019 г. на Районен съд-Враца, с което
е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, гр.Враца сумата 211,10 лв. – главница за периода 16.02.2018 г.-14.09.2018
г. за неплатени услуги за адрес: гр.Враца, ул.”***” № 115, вх.Г, ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019 г. до окончателното й
изплакане, и е осъден да заплати деловодни разноски за исковото и заповедното
производство в размер на 350,00 лв.
В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се иска
отмяната му. Навеждат се доводи, че представените от ищеца доказателства
/карнети/ представляват частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя им
факти, поради което въз основа на тях не може да бъде направен извод, че
ответникът е потребил отразените количества вода. Изтъква се, че по делото не
са представени фактури, от които да е видно как точно са изчислени
претендираните суми.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр.Враца, чрез юрисконсулт А.А., в който се оспорва жалбата и
се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда
доводи, че отчитането на количествата питейна и отпадъчна вода е извършено по
реда на Общите условия. Посочва, че в карнетите са приложени подписи, чието
авторство е без значение за отговорността на собственика на жилището, тъй като
няма изискване титулярът по партидата да е непосредствен консуматор на ВиК
услуги. Изтъква, че за потребените услуги се издават електронни фактури, които
се предоставят на потребителя при поискване, а при заплащане се издава фискален
бон. Счита, че операторът на ВиК услуги е изпълнил изцяло своите задължения по
договора и е доставил услуги до жилището на потребителя, като обемът на тези
услуги и тяхната стойност са доказани с представените по делото доказателства.
Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран със заявление на „ВиК” ООД, гр.Враца по чл.410 ГПК, с което
да се издаде заповед за изпълнение против Д.Т.М. *** за следните вземания:
сумата 211,10 лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги за периода 16.02.2018 г. до 14.09.2018 г.; сумата 10,05 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 18.03.2018 г.-01.02.2019 г.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното
производство.
По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1229/19 г. и приемайки, че са налице
предпоставките по чл.410 ГПК районният съд е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 799/28.03.2019 г., с която е уважил заявлението изцяло. На
длъжника е връчено съобщение за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал
указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия
спор, като е представил доказателства за това в заповедното производство.
С
предявения иск „ВиК”, гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Д.Т.М.
дължи част от сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се
твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество и потребител на води и
други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, в жилище,
находящо се в гр.Враца, ул.”***” № 115, вх.Г, ***. Твърди се, че в периода
16.02.2018 г.-14.09.2018 г. на ответника са издадени 11 бр. фактури за
заплащане на дължими суми в общ размер на 211,10 лв. – главница, които обаче не
са заплатени и това е породило правен интерес от подаване на заповед за
изпълнение, респ. установителен иск за дължимост на вземането.
Не е
предявен иск за установяване дължимостта на вземането 10,05 лв. – мораторна
лихва за периода 18.03.2018 г.-01.02.2019 г., за която е издадена заповед за
изпълнение.
В
исковото производство ответникът М. е призован по реда на чл.47 ГПК, поради
което районният съд му е назначил адв.М.Д. за особен представител. В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който оспорва
предявения иск по основание и размер. Навеждат се доводи, че не са представени
доказателства за наличието на договорно правоотношение между страните и че
приложените извадки от карнети и справки-извлечения нямат качеството на
първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора
на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на сумата
211,10 лв., представляваща стойността на незаплатени ВиК услуги, доставени в
жилище, находящо се в гр.Враца, ул.”***” № 115, вх.Г, ***.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
доводи, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да
бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в
посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията към
ищеца.
Въззивният
съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и
размер на иска си по следните съображения:
Безспорно
е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни
услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията
на гр.Враца.
От
събраните по делото писмени доказателства – справка-извлечение за дължими суми
и карнети, се установява по безспорен начин, че ответникът М. има открита
партида при ищеца за извършвани от него ВиК услуги, свързани с имот в гр.Враца,
ул.”***” № 115, вх.Г, ***. От представената справка от Служба по
вписванията-Враца е видно, че посоченото жилище е вписано като собствено на
ответника, както и че върху имота е вписана договорна ипотека.
Ищецът
не може да бъде задължен да представи документ за собственост на ответника,
поради което настоящият съдебен състав намира, че така представената справка от
публичен регистър в облигационния спор е достатъчно доказателство, въз основа
на което да бъде прието за установено, че ответникът е собственик на имота и в
това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на
§1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги и чл.3, ал.1 от наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Отношенията
по ползване на предоставяните от ищцовото дружество услуги се уреждат от
Наредбата и публично оповестени Общи условия. Извлечение от Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца е
приложено по делото. При извършена служебна справка на общодостъпната страница
на ищцовото дружество, съдът констатира, че е публикуван пълния текст на Общите
условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-019/09.06.2006 г., и представеното по
делото извлечение съответства на текста на същите. При тези констатации
настоящият съдебен ъсстав приема, че ОУ са общоизвестни и обвързват всички
абонати на дружество съгласно чл.8 от Наредба № 4/2004 г.
Редът,
начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистване на отпадната таква и начинът на плащане и разпределение
на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в
чл.30-чл.40 от Наредбата.
Според
чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредбата, услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
По
делото са представени заверени копия от карнети за отчитане на вода, водени на
името на Д.Т.М., от които се установява, че за измервателни уреди /водомери/ в
жилището на ответника на адрес: гр.Враца, ул.”***” № 115, вх.Г, ***, има
извършени реални отчети, за които са поставени подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на ответника
прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се
свежда до това, че от представените карнети не се установява, че именно ответникът е
получател и потребител на евентуално предоставена от ищеца услуга.
Доколкото
отчитането на ВиК услуги се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва
да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.
Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено,
че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води
до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е
устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз
основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка
с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава
имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има
предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22
от ОУ. Целта на присъствието на двете страни
по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период,
приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест
месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно
количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от
Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. При липсата на данни, съдът
приема, че ответникът не е
възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване,
така както е отразено в представените копия от карнетите. Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния му представител доводи
относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през
процесния период.
Другото възражение на особения представител на ответника, съдържащо
се във въззивната жалба, е, че ищецът не
е издал по надлежния ред фактури за дължимите суми за доставена вода и не е
връчил същите на ответника. В случая от представената с исковата
молба справка за начислени суми по партидата на ответника М. за имот на адрес ***, се установява, че за периода от 16.02.2018 г. до 14.09.2018
г. по партидата на абоната са издадени 11 бр. фактури за доставяни в имота ВиК
услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът
е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата
сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за
фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от справката съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за
който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат,
водена от дружеството. В
нормативен акт или в ОУ няма поето
задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен
препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането,
е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е
издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите,
поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в
размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 56/29.01.2020 г. по гр.д.№ 2733/2019 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Д.Т.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Враца,
ул."Ал.Стамболийски"№ 2, сумата 250,00 лева /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни
разноски пред въззивната инстанция, от които 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 150,00 лева - изплатено
възнаграждение на особения представител.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:............. Членове:1............. 2..................