РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1451 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Е. М.“ ЕООД чрез
пълномощника си юрисконсулт Й. твърди, че ответниците Й.И.Й. и Н.А.Й. му дължат
солидарно сумата от 3 000 лв. – главница (частично от общо дължимата главница в
размер на 5 115,52 лв.) по Договор за банков кредит № 090-984904/14.02.2014 г.,
сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД в качеството му на кредитор от
една страна и Й.И.Й. в качеството му на кредитополучател и Н.А.Й. в качеството
й на солидарен длъжник от друга страна, чийто падеж е настъпил на 07.12.2015
г., вземанията по който са прехвърлени от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД на „Е.
М.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.04.2016 г. и Анекс № 1 от 22.07.2016 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 604/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците му дължат солидарно
процесната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, въз основа на
договор за банков кредит, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответниците
Й.И.Й. и Н.А.Й. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И.Б.
оспорват иска с твърдението, че цесията не е породила действие по отношение на
тях, тъй като не са били уведомени от цедента по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Оспорват
представителната власт на лицето, подало исковата молба, като твърдят, че
подписът на Р. И. М.-Т. в качеството ѝ на управител на „Е. М.“ ЕООД в
пълномощно с изх. № 3787/05.03.2013 г. не е положен от нея.
Твърдят, че
са изплатили изцяло кредита.
Молят
за отхвърляне на иска.
Не
представят доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Не
е спорно между страните обстоятелството, че между „ПроКредит банк (България)“
ЕАД от една страна и ответниците Й.И.Й. (кредитополучател) и Н.А.Й. (солидарен
длъжник) от друга страна е сключен Договор за банков кредит №
090-984904/14.02.2014 г., по силата на който банката е предоставила на
ответниците в заем сумата от 20 000 лв., а ответниците са се задължили да я
върнат до 07.12.2015 г., както и че вземанията по договора са прехвърлени от
„Прокредит банк (България)“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.04.2016 г. и Анекс № 1 от
22.07.2016 г., а и тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
писмени доказателства – Договор за банков кредит № 090-984904/14.02.2014 г., приложения
№ 1 и 2 към него, искане за отпускане на бизнес кредити до 50 000 евро,
декларация за свързаност, Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.04.2016
г., анекс № 1 от 22.07.2016 г. към него, приложение № 2 към анекса и
потвърждение за извършената цесия на парични задължения на основание чл. 99 ЗЗД.
Според приетото по делото без
възражения от страните заключение на вещото лице Л.Ц. по съдебно-икономическата
експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, размерът на дълга по процесния договор за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
към момента на изготвяне на заключението е 5 115,52 лв.
Към исковата молба са приложени уведомления
за извършеното прехвърляне на вземания (цесия), изходящи от „ПроКредит Банк
(България) ЕАД и адресирани до ответниците Й.И.Й. и Н.А.Й., връчени им с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Уведомления за извършеното
прехвърляне на вземания са изпратени и от ищеца „Е. М.“ ЕООД (в качеството му
на пълномощник на „ПроКредит Банка (България)“ ЕАД) на ответниците с писма с
обратни разписки, които са се върнали с отбелязване „непотърсен“.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца заплащане на процесната сума, представляваща главница по договор
за банков кредит, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Ответниците
са направили правоизключващо възражение, че договорът за цесия не поражда
действие спрямо тях, тъй като не са надлежно уведомени за цесията, както и
правопогасяващо възражение за плащане на търсената сума.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между предишния кредитор „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД и ответниците по договор за банков кредит, по който кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в
заем сума, настъпването на изискуемостта на вземането, прехвърлянето му от
предишния кредитор на ищеца с договор за цесия и уведомяването на длъжниците за
цесията от предишния кредитор.
В
тежест на ответниците е да установят възражението си за плащане.
Налице са процесуалноправните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е оспорена от длъжниците в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК от надлежно упълномощено лице.
Исковата молба е подадена от
юрисконсулт П.В.Й., преупълномощена с Пълномощно с изх. № 1770/01.03.2017 г. от
„И. и Денев – адвокатско дружество“, упълномощено от своя страна от ищеца „Е. М.“
ЕАД с Пълномощно № 3787/05.03.2013 г., представено в оригинал по делото. От
друга страна подаването на исковата молба е изрично потвърдено от пълномощника
на ищеца адв. К., преупълномощена с Пълномощно с изх. № 1140/05.03.2013 г. от „И.
и Д. – адвокатско дружество“, упълномощено от „Е. М.“ ЕООД с нотариално
заверено пълномощно от 09.03.2010 г., което е представено по делото с молба от
25.07.2018 г.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит, сключен между
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД (кредитор) и ответниците Й.И.Й.
(кредитополучател) и Н.А.Й. (солидарен длъжник) за сумата от 20 000 лв. не
се оспорва от ответниците, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства.
Изпълнението на задължението на
кредитора по него да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и
размерът на непогасената част от заема се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза.
Настъпил е
крайният срок за погасяване на кредита – 07.12.2015 г., още преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Въпреки твърденията на
ответниците, че кредитът е изплатен изцяло, доказателства за това от тяхна
страна не бяха ангажирани.
Прехвърлянето на вземането по
процесния договор за кредит от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД на ищеца „Е. М.“
ЕАД по същество не се оспорва от ответниците, а и това обстоятелство се
установява от Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.04.2016 г.,
сключен между„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „Е. М.“ ЕАД и Анекс № 1 от
22.07.2016 г. към него.
Спорно между страните е
обстоятелството дали прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо
ответниците по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.
99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Разпоредбата
е императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на
некредитор. Неспазването ѝ има за последица освобождаване на длъжника
от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената
цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния
кредитор.
Съдебната
практика е последователна в разбирането, че уведомление,
изходящо от предишния кредитор, но приложено към исковата молба на новия
кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.
В
конкретния случай е налице именно хипотеза, при която длъжниците са уведомени
за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Уведомленията,
адресирани до тях, изхождат от предишния кредитор „ПроКредит Банк (България)“
ЕАД и съдържат конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за
новия кредитор и за индивидуализиране на вземането.
След като
ответниците са надлежно уведомени от предишния кредитор за прехвърляне на
вземането по договора за кредит, то на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се
приеме, че цесията е породила правните си последици по отношение на тях.
Ответниците
не ангажираха доказателства по делото за установяване на твърдението си за
плащане на дълга – нито към предишния кредитор преди съобщаването на цесията,
нито към ищеца.
Тъй
като по делото се установи при условията на пълно и главно доказване
осъществяването на всички материалноправни предпоставки за съществуване на
твърдяното от ищеца накърнено субективно материално право, а ответниците не
доказаха възражението си за погасяване на претендираното от ищеца право, искът
като основателен следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да заплатят сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 240, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че
ответниците Й.И.Й., ЕГН ********** и Н.А.Й., ЕГН ********** *** дължат
солидарно на ищеца „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. С., район В., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П.-К.“ № ** сумата от 3 000 лв., частично от общо
дължимата сума в размер на 5 115,52 лв., представляваща главница по Договор за
банков кредит № 090-984904/14.02.2014 г., сключен между „Прокредит Банк
(България)“ ЕАД (кредитор) от една страна и Й.И.Й. (кредитополучател) и Н.А.Й.
(солидарен длъжник) от друга страна, вземанията по който са прехвърлени от
„Прокредит Банк (България)“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.04.2016 г. и Анекс № 1 от
22.07.2016 г. към него, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК ч.гр.д. № 604/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.И.Й.,
ЕГН ********** и Н.А.Й., ЕГН ********** *** да заплатят на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „М. д.“,
ул. „Р. П.-К.“ № ***, разноски в исковото производство в размер на 60 лв.
държавна такса, 150 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и разноски по ч.гр.д. № 604/2018
г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 60 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: