Р Е Ш Е Н И Е
№ 1358 19.10.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 1560 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
ул.„Поморийска“ № 8, представлявано от управителя Р.Т.И., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-78-0039713/08.07.2020г.
издадена от Д.Т.В., началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – Бърза закуска СПИДИ БУРГЕР, находящ се
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8, стопанисван от „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД,
ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Иска се отмяната на оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „БЪРГЪР ХАУС“
ЕООД се
представлява от адв. Милена С. – АК Стара Загора, която поддържа жалбата. Моли
за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, на основание изложените
в нея съображения. Иска присъждане на разноски, като представя списък на
същите.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният му
представител юрисконсулт Д.Ж.представя по делото писмено становище, в които
излага аргументи и доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
на оспорената заповед като законосъобразна и правилна. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 04.07.2020 година в 21.14
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – Бърза закуска СПИДИ БУРГЕР, находящ се гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8. При
проверката била извършена
контролна покупка на един брой бургер с кашкавал и свински врат, един брой
порция мариновано пилешко филе с гарнитура и 2 бр. айрян на обща стойност 14.00лв.,
заплатена в брой от проверяващите, за която не е бил издаден фискален бон от
наличното и работещо при проверката в обекта фискално устройство, нито ръчна
бележка от кочан. Парите за покупката са приети от Филка Д. Ш.,
продавач-консултант в търговския обект. Към момента на заплащане на услугата в
обекта е имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП
и в работен режим, фискално устройство модел „DATECS DP
За извършените
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ F557974/08.07.2020г. Впоследствие било издадено и Наказателно постановление №
529284- F557974/31.07.2020г.
Предвид
установените обстоятелства била издадена оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-78-0039713/08.07.2020г. от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – Бърза закуска СПИДИ БУРГЕР, находящ се
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8, стопанисван от „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД,
ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта била връчена на упълномощения
да представлява дружеството И.Т. И., срещу разписка на 09.07.2020г.
Недоволно от заповедта „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД я оспорило пред Административен
съд – Бургас чрез административния орган, с жалба вх.№ ИТ-00-5957/22.07.2020г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-78-0039713/08.07.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – Бърза закуска СПИДИ БУРГЕР, находящ се
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8, стопанисван от „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД,
ЕИК ********* и
забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание
заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че
констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно установеното
задължение за издаване на касова бележка е довело до отрицателни последици за
фиска – неотчитането на приходи и неотразяването на обороти, което намалява
данъчната основа, а оттам води и до отклонение от данъчното облагане. Изложени
са мотиви, че продължителността на мярката е обусловена от тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност. Като допълнително основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на
средно-дневния оборот – 146.00 лева, както и наличието на непогасени публични
задължения в размер на 6 350.13 лева към 06.07.2020г. в касата и тези,
маркирани във ФУ, като е направен изводът, че установената разлика се дължи
закономерно и на други неотчетени приходи и е индикация за системно неизползване
на касовия апарат. Изложени са и мотиви, че срокът на мярката е обусловен от
извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на
лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчетната дейност на търговеца.
Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.”а” от ЗДДС - неизпълнение на
задължението за издаване на съответен документ за продажба по установения ред. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед
отговаря изцяло на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В съставения протокол за извършена проверка, е
посочено, че при заплащане на сумата не
е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Ето защо,
след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от
фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е
налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е
налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното
плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка
и то е фактическото основание за издаването заповедта. По делото не са
ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и
правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186,
ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие
предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ –
нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен
за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е съставен АУАН и е издадено
наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като
предпоставка за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита,
че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй
като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от
това каква стока биха закупили контролите органи. Важен и съществен е именно
фактът на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй като тя е
била предмет не на обичайна, а на контролна покупка.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил посочения срок от
14 дни. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав.
След като наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Наложената ПАМ съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл.186 от ЗДДС
е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да
попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от
този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както
персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци.
От наличните данни по делото може да се направи
изводът, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до
отклоняване от данъчно облагане. Според чл.19, ал.2 от Конституцията, законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в
основен принцип от нормата на чл.60 от Конституцията на РБ. Установените факти
от търговската дейност на жалбоподателя – извършване на продажба, без
надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон – показват, че в случая е
налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти
да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци,
постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С
нарушението на това свое задължение жалбоподателят нарушава и еднаквите правни
условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си.
В този смисъл мотивите на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, за издаване на оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка се приемат за основателни и законосъобразни.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8,
представлявано от управителя Р.Т.И., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-78-0039713/08.07.2020г. издадена от Д.Т.В., началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена принудителна
административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – Бърза закуска СПИДИ
БУРГЕР, находящ се гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
ул.„Поморийска“ № 8, стопанисван от „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „БЪРГЪР ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Поморийска“ № 8,
представлявано от управителя Р.Т.И., да заплати на НАП гр.София направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: