Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Каварна 25.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 201 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-5811-000077 издадено от Началник РУ към ОД МВР Добрич,РУ Каварна,с което на Д.Й.М. ЕГН ********** с адрес *** са наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП;на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,тъй като в хода на административнонаказателното производство наказващият орган е допуснал съществени нарушения,както на процесуалните правила,така и неправилно е приложил закона.
В открито съдебно заседание ,въззивникът редовно призован,не се явява.Представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в него основания.
Административнонаказващия орган,редовно призован, не е изпратил представител.При депозиране на административнонаказателната преписка в КРС,административнонаказващият орган изразява становище,че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли то да бъде потвърдено.
Контролиращата страна-РП-гр.Добрич Териториално отделение гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение бл.№ 27092 от 17.08.2020г. съставен от А.В.Н. младши автоконтрольор при ОДМВР Добрич РУ Шабла е констатирано,че на 09.08.2020г. в 17.30 часа в община Шабла на общински път № DOB3227 Д.Й.М. ЕГН ********** с адрес *** управлява лек автомобил Н.А.. с регистрационен номер ****,негова собственост,сив металик на цвят,като извършва следните нарушения:1.Водачът губи контрол над управлението на автомобила и на ляв завой излиза в ляво от пътното платно по посоката си на движение и се удря в крайпътно дърво.Настъпва ПТП с материални щети по автомобила.Актосъставителя приема,че водача виновно е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП;2.Водачът не уведомява съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията на която е настъпило местопроизшествието и го напуска.Това нарушение е квалифицирано от актосъставителя по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДВП;3.Водачът не представя КТ към СУМПС и СУМПС,с което според актосъставителя е извършил нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя на 17.08.2020г.,като в същия е отбелязано,че нарушителя има възражения.В предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок не постъпили възражения от нарушителя.
Въз основа на акта било издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-5811-000077 издадено от Началник РУ към ОД МВР Добрич,РУ Каварна,с което на Д.Й.М. ЕГН ********** с адрес *** са наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП;на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
В хода на административно-наказателното производство не бе доказано по безспорен и категоричен начин Д.Й.М. да е осъществил вменените му с АУАН и с издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушения на нормите на ЗДвП.Задължение на административно-наказващия орган е при преценката дали да издаде наказателно постановление да се основава на фактическите констатации на АУАН,които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се счита за верни до доказване на противното.От друга страна по силата на чл.16 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност.Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС.В този смисъл съдът е длъжен разглеждайки делото по същество,чрез допустимите от закона доказателства да установи дали е осъществено административно нарушение и обстоятелствата при които е извършено.В хода на съдебното производство беше оспорена формалната доказателствена сила на редовно издадения АУАН,относно установените в него факти и истинността на същите.При оспорването им в тежест на органа е да установи в производството пред съда,с годни и допустими доказателствени средства,били ли са извършени административните нарушения,визирани в оспореното наказателно постановление.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.Съобразно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват.Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с пътното средство по начин,осигуряващ правомерното му движение.Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на водача,отклоняване на вниманието му,разсейването му,в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си движение и опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство.Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.Предвид това и с оглед несъобразяване на скоростта на движение неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя по отношение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП,съгласно която:“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват…“.От текста както на АУАН,така и на НП,не става ясно с кои свои действия жалбоподателя е дал повод на актосъставителя и наказващия орган да заключат,че той не е контролирал непрекъснато превозното средство.Подобни негови действия не са описани в АУАН и НП,а е ноторно известно,че както законовата разпоредба която е нарушена,така и самото деяние,с което се твърди,че е била нарушена,не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.Така констатираното процесуално нарушение ,допуснато от страна на наказващия орган е от категорията на съществените-те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.В този смисъл са без значение индициите,че лицето на което е наложено административното наказание,вероятно е разбрало кое е деянието и кои са законовите разпоредби,които е обвинено,че виновно е нарушило.Правоприлагането не може да почива на предположения,а на конкретни факти,обстоятелства и данни.Това само е достатъчно,за да се отмени наказателното постановление в тази му част касателно вмененото на жалбоподателя нарушениеи на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
С АУАН на жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.Цитираната разпоредба въвежда задължение на водачите,участници в ПТП,когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата,свързани с него,без да напускат местопроизшествието,да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията на която е настъпило местопроизшествието и да изпълняват дадените им указания.В обстоятелствената част на АУАН и НП досежно това нарушение е посочено,че жалбоподателят като участник в ПТП с причинени материални щети,напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията,на която е настъпило произшествието.Настоящия съдебен състав счита,че така описано това нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателя и не е съответно на обстоятелствата по делото.Липсват факти които да задължават жалбоподателя да уведомява контролните органи,тъй като при описанието на нарушението в АУАН и НП не е отразен спор между водачи на МПС относно обстоятелствата при ПТП,при наличие на който възниква задължение на водача да уведоми контролните органи.Налице е нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН,както и нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление,тъй като не е налице пълно описание на нарушението,в съответствие с посочената като нарушена правна норма,което е нарушило правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина.От приложените към административно-наказателната преписка доказателства не може да се изведе по несъмнен начин виновно поведение на жалбоподателя,поради което нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП не следва да му бъде вменявано във вина.Това налага в тази част НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:видно от приобщената към доказателствения материал по делото докладна записка рег.№ 5811р-6559/19.08.2020г., на 17.08.2020г. около 18.00ч. в РУ Шабла се е явило лицето Д.Й.М. ЕГН ********** *** редовно призован по надлежния ред,във връзка с възникнало ПТП по общински път № DOB 3227 посока от къмпинг „****“ с.Дуранкулак към главен път I-9 на 09.08.2020г.,като участникът в ПТП не е уведомил органите на МВР на територията на която е настъпило местопроизшествието.На Д.Й.М. ЕГН ********** *** е съставен АУАН бл.№ GA27092 с дата 17.08.2020г. по чл.20 ал.1,чл.100 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.Същевременно от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител А.В.Н. се установява,че именно при призоваването на Д.Й.М. в Районно управление на МВР Шабла на 17.08.2020г. е констатирано нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП—не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория,а не при извършване на нарушението на 09.08.2020г.,тъй като на 09.08.2020г. жалбоподателя не е бил проверяван дали носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория.При тези фактически данни настоящия съдебен състав констатира,че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са нарушени чл.42 т.3 от ЗАНН и съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,тъй като в тях не е посочена точната дата на извършване на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП-17.08.2020г.Не може да се приемем,че датата на извършване на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,отразена в акта и наказателното постановление е именно 09.08.2020г.,тъй като от горецитираната докладна записка и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител А.В.Н. се установява че именно при призоваването на Д.Й.М. в Районно управление на МВР Шабла на 17.08.2020г. е констатирано нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП—не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория.Датата на извършване на нарушението е основен релевиращ факт за отговорността на нарушителя и по начало е от кръга факти,подлежащи на доказване,поради което е следвало да е вярно отразена и в акта и в наказателното постановление,с оглед на идентичност на деянието,за което е привлечено лице към административно-наказателна отговорност.Нещо повече при невярно посочване на датата на извършване на нарушението съдът не е в състояние да прецени дали са спазени сроковете ,предвидени в чл.34 от ЗАНН.
При това положение и с оглед събраните доказателства по делото съдът счита,че незаконосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за посочените административни нарушеиия по чл.20 ал.1,чл.100 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.Съдът счита,че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5811-000077 издадено от Началник РУ към ОД МВР Добрич,РУ Каварна,с което на Д.Й.М. ЕГН ********** с адрес *** са наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП;на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: