Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 133 18.10.2021 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията М.М. административно дело № 168 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Ф. Х. Х. с постоянен адрес *****, чрез пълномощника – адв. М. Р. от АК-Разград,
срещу Решение № 1012-16-72/1 от 07.06.2021 год. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. С обжалваното решение е
потвърдено Разпореждане № 2141-16-8 от 22.04.2021 год. на Ръководител „ПО” при
ТП на НОИ – Разград, с което е отменено
разпореждане № 490725 от 06.02.2009 год. за определяне на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и
лична пенсия за инвалидност считано от 01.02.2009 год. пожизнено и
всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатата
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност до 01.12.2017 год. В жалбата
се твърди, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на
административно производствените правила, материално незаконосъобразно и
издадено при превратно упражняване на власт. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на твърдените пороци. Оспорващият иска съдът да отмени оспореното
решение с всички законови последици от това
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я
отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С разпореждане № ********** по протокол № 01067 от 10.07.2006 год.
/л.116/ на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград на оспорващия Х. е
отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване /ИОЗ/ и социална пенсия за инвалидност /СПИ/ считано от
23.12.2005 год. до 01.04.2009 год.
В началото на
м. февруари 2009 год. /03.02.2009 год. – /виж отбелязване в горния десен
ъгъл на л. 101/ оспорващият представил
пред ТП на НОИ – Разград Експертно решение № 0155 от 16.01.2009 год., издадено
от ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски – Разград” АД, в което му е
определена ** % трайна неработоспособност пожизнено. Въз основа на това Експертно решение,
Ръководителят по „ПО” при ТП на НОИ Разград е постановил Разпореждане № **********
от 06.02.2009 год. /л.100/, с което на оспорващия от 01.02.2009 год. пожизнено
е определена Лична пенсия за ИОЗ в размер на 137.20 лв. и социална пенсия за
инвалидност в размер на 101,78 лв., от която да се изплащат 25 %. Отпуснатите
пенсии са били осъвременявани и изменяни
с последващи разпореждания /л. 82, 83,98 и 99/.
С разпореждане № 2146-16-175
от 23.11.2017 год. /л. 73/ Ръководителят
по „ПО” при ТП на НОИ Разград е спрял
отпуснатите ЛП за ИОЗ и СПИ считано от
01.12.2017 год.
На 23.12.2020 год. с вх. №
Ц-2123-16-18 в ТП на НОИ – Разград е постъпила Присъда № 161 от 23.04.2018 год.
по НОХД № 80/2018 год. по описа на Районен съд Разград /л.20-21/, влязла в
сила на 09.05.2018 год. С нея оспорващият Х. е признат за виновен, че за времето
от 01.04.2009 год. до 30.11.2017 год. в гр. Разград и в с. Раковски, общ. Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно
решение № 0155 от 16.01.2009 год., на който е придаден вид, че е издаден от
ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, представен пред
служители на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Разград, сега ТП
на НОИ – Разград – директора на ТП на НОИ – Разград, е получил без правно
основание чуждо движимо имущество – парични средства представляващи изплатена
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност в общ размер на 21777.12 лв., собственост на НОИ гр. София с
намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Съдът го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил изпълнението на наложеното
наказание за изпитателен срок от 3 години.
Във връзка с така
постъпилата присъда на Районен съд
Разград, Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е издал Разпореждане №
2141-16-8 от 22.04.2021 год./л.18,19/, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, е отменил Разпореждане № 490725 от
06.02.2009 год. за определяне на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична пенсия за инвалидност
на оспорващия Х. считано от 01.02.2009 год. пожизнено и всички последващи
разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатата лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност до 01.12.2017 год.
В предвидения в КСО срок Х. подал жалба до ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, който с Решение № 1012-16-72/1 от 07.06.2021 год. отхвърлил
жалбата и потвърдил разпореждането. Решението е съобщено на 14.06.2021 г., а
жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 28.06.2021
год., съгласно отбелязването в куриерската товарителница /л.8/.
При така установеното от
фактическа страна и след като извърши проверка
по реда на чл.168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1
от КСО, е процесуално допустима.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган съобразно чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. Същото е
мотивирано, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа
реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърдението на оспорващия, че
оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане не са мотивирани е неоснователно и се опровергава от съдържанието
на самите актове в които ясно и точно са посочени фактическите основания за
тяхното издаване и приложените материални и процесуални норми.
При издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Следва да се посочи, че съществени са тези нарушения на
административнопроизводствените правила, които създават вероятност за
неистинността на фактите, които
административният орган е счел за установени и които са от значение за
съществуването на разпореденото или отказано субективно право. В случая такива
нарушения не са налице.
Съдът намира, че решението и
потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон. Предмет на
настоящото производство е отмяната на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО на Разпореждане № 490725 от 06.02.2009 год. и последващите
го до 01.12.2017 год., които се отнасят до лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и лична пенсия за
инвалидност на оспорващия Х. Съгласно
тази разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа,
който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е
отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с
невярно съдържание.
С Присъда № 161 от
23.04.2018 год. по НОХД № 80/2018 год. по описа на районен съд Разград
/л.20-21/, влязла в сила на 09.05.2018
год. е установено, че оспорващият Х. е представил пред ТП на НОИ –
Разград неистински официален документ – Експертно решение № 0155 от 16.01.2009
год., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ
„Св. Иван Рилски-Разград” АД.
Съгласно чл. 413, ал. 1 НПК
влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни
за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Втората
алинея на същия текст предвижда, че влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2.
виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Съгласно чл. 300 ГПК,
приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая неистинността на
Експертно решение № 0155 от 16.01.2009 год., въз основа на което с Разпореждане
№ 490725 от 06.02.2009 год. и последващите го до 01.12.2017 год. разпореждания,
органите по пенсионно осигуряване са се произнасяли по определянето на
основанията за отпускане и размера на
лична пенсия за ИОЗ и лична
пенсия за инвалидност на оспорващия Х.,
е доказана с влязла в сила присъда, която е задължителна както за
административните органи, така и за гражданския съд.
Ето защо съдът счита, че в случая по несъмнен
и безспорен начин е установено наличието
на материално правните предпоставки, визирани в чл. чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО,
за издаване на Разпореждане № 2141-16-8 от 22.04.2021 год. Като е стигнал до
същия извод при издаване на оспореното решение,
ръководителят на ТП на НОИ- Разград е
постановил административен акт, който съответства на материалния закон. В този
смисъл са и Решение № 2605 от 25.02.2021
г. по адм. д. № 10966/2020 г., Решение № 15492 от 14.12.2020 г. по адм. д. №
8940/2020 г. и Решение № 8072 от 24.06.2020 г. по адм. д. № 2636/2020 г.-
всички на ВАС – Шесто отделение.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
Разпореждане № 2141-16-8 от 22.04.2021 год. е незаконосъобразно, тъй като е
издадено извън срока по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 10, ал. 1 от НПОС. В
случая разпореждането е издадено в специалното производство по чл. 99 от КСО,
което регламентира изменение или отмяна на влезли в сила разпореждания по чл.
98 от КСО, които иначе като влезли в сила административни актове с оглед на
техния стабилитет не позволяват уредените с тях правоотношения да бъдат
преуреждани от органите, които са ги
издали.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че така както е формулирана разпоредбата на чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО е несъмнено, че визирания в нея срок е инструктивен за
административните органи. Такава е трайната практика на съдилищата. Отделен е
въпросът, че в случая разпореждането е издадено преди да изтече срокът от
четири месеца. Присъдата е постъпила при органа по ПО при ТП на НОИ – Разград
на 23.12.2020 год., а разпореждането е издадено на 22.04.2021 год.
Ръководителят по „ПО” при ТП на НОИ – Разград не е бил страна в наказателното
производството пред РС – Разград, поради което процесуалните действия след
издаване на присъдата със страна НОИ гр. София са без значение в случая.
Възражението на оспорващия,
че ръководителят на ТП на НОИ не е взел предвид, че не е уведомен за
започването и не е имал възможност да участва в производството по издаване на
разпореждането от органа по „ПО”, също е
неоснователно. В случая това производство е започнало по инициатива на административния орган във връзка с
представяне на влязлата в сила присъда на Разградския районен съд, с която
оспорващия е осъден и с която е установено неистинността на процесното
експертно решение на ТЕЛК. Тази присъда е задължителна за административния
орган и той действа в условията на обвързана компетентност. Оспорващият се е
запознал с разпореждането и е упражнил правото си на защита в пълен обем.
Неоснователно е и твърдението, че като не е конкретизирал с
номерата им част от отменените разпореждания, органът по „ПО” е постановил
незаконосъобразно разпореждане. Отменените разпореждания са индивидуализирани в
достатъчна степен, като е посочен периодът в който са издадени – след издаване
на Разпореждане № 490725 от 06.02.2009 год. до 01.12.2017 год., както и техният
предмет – касаещи личната пенсия за ИОЗ и личната социална пенсия за
инвалидност и че се отменят всички с тези белези. Наред с това няма пречка оспорващият да се запознае с тези
разпореждания от пенсионната си преписка.
Що се касае до възраженията
на оспорващия относно получените суми по
пенсиите, определени с отменените
разпореждания, техният размер, дали са добросъвестно получени или не и подлежат
ли на възстановяване и т.н., съдът намира същите за неотносими към настоящия правен спор. В диспозитива на потвърденото с оспореното
решение разпореждане, няма властническо волеизявление по тези въпроси. В него административният
орган само е цитирал разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, като пояснение.
Въпросите за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получените суми
за осигурителни плащания са уредени в друго, специално производство по чл. 114
от КСО и с разпореждане издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО. Разпореждане
№ 2141-16-8 от 22.04.2021 год. не е такова.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената в закона форма, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което оспорването
му се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф. Х. Х. с постоянен адрес *****, срещу Решение № 1012-16-72/1 от
07.06.2021 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград,
с което е потвърдено Разпореждане № 2141-16-8 от 22.04.2021 год. на
Ръководителя по „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Разград,
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, чрез Административен съд – Разград.
Съдия:/п/