Р Е Ш Е Н И Е
№ 734 / 11.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1061 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „Камелия Батак“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, м. „Еньов камък“,
хотел „Ла Каза“, представлявано от управителя Г. А. Г., подадена чрез
процесуален представител адвокат С.И., срещу Ревизионен
акт (РА) № Р-16001320003988-091-001/10.03.2021 г., издаден от В. И. И. на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията и Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 416/29.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи
за неправилност на РА и решението, като издадени при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че е нарушен принципът на чл. 3 ДОПК, тъй като органът по приходите
не е обсъдил представените доказателства и възраженията на дружеството срещу
ревизионния доклад. Заявява, че от събраните в хода на ревизията доказателства
не се установяват данни за укрити приходи или доходи, тъй като внесената по
сметка на „Камелия Батак“ ЕООД сума в размер на 359 830 лв. представлява
заемни средства по договор за заем от 20.04.2016 г., който е погасен чрез
частично връщане и последващо прихващане, поради което неправилно решаващият
орган е приел, че са налице усложнени схеми и похвати и чрез съставяне на
документи с недостоверно съдържание, входящите парични потоци на дружеството се
представят за заемни средства. Иска се отмяна на ревизионния акт, ведно с присъждане
на разноски по приложен списък.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Я., излага становище
за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001320003988-020-001/03.07.2020
г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща
задължения за корпоративен данък и за ДДС за данъчните периоди от 01.01.2015 г.
до 31.12.2016 г. Със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001320003988-020-002/07.10.2020
г., ЗИЗВР № Р-16001320003988-020-003/04.11.2020 г.,
спирана със Заповед №
Р-16001320003988-023-001/24.11.2020 г., възобновявана
със Заповед № Р-16001320003988-143-001/02.12.2020 г., е определен срок за
завършване на ревизията – 16.12.2020 г. С Уведомление №
Р-16001320003988-113-001/23.11.2020 г. органът по приходите е уведомил „Камелия
Батак“ ЕООД, че не може да се установи произхода на средствата, внесени по
сметка на дружеството, поради което основата за облагане с корпоративен данък
ще бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001320003988-092-001/12.01.2021 г., връчен на 13.01.2021 г.
по електронен път, като дружеството е подало възражение срещу него на основание
чл. 117, ал. 5 ДОПК и е представило допълнителни доказателства – договор за
заем от 27.12.2010 г. сключен между Г.Г. и „Италкерамик груп“ ЕООД за сумата от
1 171 500 лв.; договор за цесия от 01.03.2018 г. между „Италкерамик
груп“ ЕООД и „Камелия Батак“ ЕООД; споразумение от 04.04.2018 г. между
„Италкерамик груп“ ЕООД и „Камелия Батак“ ЕООД и обяснения от управителя на
„Италкерамик груп“ ЕООД.
Констатациите в РД са дали основание на
ревизиращите да издадат процесният Ревизионен акт № Р-16001320003988-091-001/10.03.2021
г. от В. И. И. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. Т.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на
основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, който е връчен на 15.03.2021 г.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ
на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали
фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК,
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД
мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в
множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите
органи, обосноваващи изводите им относно наличие на задължения на дружеството
по ЗКПО.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК. В РА подробно са разгледани
представените допълнителни доказателства, както и са изложени подробни мотиви
защо не се възприемат възраженията срещу ревизионния доклад, поради което
твърдението на дружеството за допуснато процесуално нарушение на чл. 120, ал. 2 ДОПК е неоснователно.
На 24.03.2021 г., в регламентирания по чл. 152,
ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив
е подадена жалба вх.№ 20-28-114/31.03.2021 г., с която „Камелия Батак“ ЕООД
оспорва РА № Р-16001320003988-091-001/10.03.2021 г., с който на дружеството допълнително
е установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 35 499 лв., с
прилежащи лихви от 14 200,74 лв., като незаконосъобразен.
С Решение № 416/29.07.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в срока,
определен съгласно сключено споразумение на основание чл. 156, ал. 7 ДОПК.
Въз основа на събраните доказателства,
установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от
органите по приходите:
Констатирано е, че *** 20.04.2016 г. е подписан
договор за паричен заем между „Камелия Батак“ ЕООД (заемополучател) и
„Италкерамик груп“ ЕООД (заемодател), според който заемодателят се задължава да
предаде на разположение за текущи плащания сумата в размер на 360 000 лв.,
а заемополучателят се задължава да върне сумата до 20.04.2019 г. Установено е,
че в счетоводните записвания за 2016 г. по кредита на счетоводна сметка 499/5
„Други кредитори-Италкерамик груп“ са описани 360 000 лв. и по дебита на
същата 73 000 лв. От хронологичния регистър на счетоводна сметка 501
„Каса“ за част от заема е отразено, че е връщан в брой. Установено е, че с
вносна бележка от 20.04.2016 г. на каса по банкова сметка на „Камелия Батак“
ЕООД е внесена сумата в размер на 359 830 лв. с вносител С..Атанасова
Русева (пълномощник на дружеството), която е заявила, че подписът не е неин, не
е внасяла парични средства на тази дата по сметка на дружеството и е сезирала
РП-Пловдив. Ревизиращите органи са поискали достъп до материалите по
досъдебното производство, като в изготвена по него експертна справка е
установено, че положеният подпис на вносната бележка и банкова декларация не е
на С.Р..
При извършена справка в Търговския регистър е
установено, че през 2016 г. управител на „Италкерамик груп“ ЕООД и „Камелия
Батак“ ЕООД е Г. А. Г.. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на
заемодателя „Италкерамик груп“ ЕООД, при която не са били предоставени
изисканите от органа документи. При извършени служебни проверки е установено,
че в ГДД, ГФО и СБ за 2015 г. и 2016 г. на „Италкерамик груп“ ЕООД няма
отразени заеми. В хода на ревизията Г.Г. е обяснил, че договорът за паричен
заем е реализиран на 20.04.2016 г., заемната сума е предоставена, но не
разполага с документи, удостоверяващи предоставяне на средствата на „Камелия
Батак“ ЕООД, а можело да се установи от справка по банковата сметка. Твърди, че
от заетата сума била върната една част от нея в размер на 73 000 лв. Посочва,
че не може да обясни евентуалните разлики в изписването на имената и подписа на
С.Р. и защо не е посочен произходът на паричните средства, тъй като се отнасяло
за заемни средства от „Италкерамик груп“ ЕООД.
Въз основа на събраната информация и документи, от
ревизиращия екип е направен извод за наличието на обстоятелствата по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК, за което е изготвено и връчено Уведомление №
Р-16001320003988-113-001/23.11.2020 г. на „Камелия Батак“ ЕООД, с което е
уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за 2016 г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 ДОПК. В представено обяснение Г. Г. е заявил, че
лично е предал сумата от 359 830 лв. на С.Р. в клона на банката, като в
този период не е бил управител на „Камелия Батак“ ЕООД. Ревизиращите органи
приели, че внесената сума по банковата сметка на „Камелия Батак“ ЕООД
представлява приход с недоказан произход като данъчният финансов резултат за
2016 г. е определен като към декларираните приходи са добавени установените
359 830 лв., съобразени са и данъчните загуби от минали години по реда на
чл. 70 и сл. ЗКПО в размер на 8 775,83 лв. и е формирана данъчна основа за
облагане с корпоративен данък в размер на 354 990,92 лв.
В РА са разгледани възраженията на дружеството и
новопредставените документи, които не са приети с мотив, че са били многократно
изисквани при ревизията и от извършените проверки не са потвърдени
обстоятелствата, посочени в тях. Относно договора за заем от 27.12.2010 г.
между Г.Г. (заемодател) и „Италкерамик груп“ ЕООД (заемополучател) в размер на
1 171 500 лв. е установено, че ФЛ не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ
за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и не е декларирало предоставяне на заеми, а за
2013 г. и 2014 г. е подадена ГДД във връзка с доход от наем, но не са
декларирани остатъци по предоставен и невърнат заем. Относно договора за цесия
от 01.03.2018 г. между „Италкерамик груп“ ЕООД и „Камелия Батак“ ЕООД и
споразумение от 04.04.2018 г. е посочено, че при извършената справка за
подадените ГФО към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. дружеството е декларирало
задължения, но няма информация за отписан заем чрез прихващане.
За да потвърди РА директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив
при ЦУ на НАП е приел, че спорната сума от 359 830 лв. не е внесена от С.Р.,
тъй като представените вносна бележка и банкова декларация не са подписани от
нея, т.е. са с недостоверно съдържание, потвърдено от графологична експертиза,
изготвена по досъдебното производство. Приел е, че обясненията и документите,
дадени при ревизията относно произхода на средствата и връщането им и
твърденията впоследствие си противоречат, както и че не кореспондират със счетоводните
записвания в двете дружества по договора за заем с публикуваните от тях ГФО и
подадените ГДД от ЮЛ и ФЛ.
По делото са разпитани двама свидетели. Първият – П.
М., които към ревизираният период е работил във фирма на Г.Г. заявява, че Г. го
е помолил да го придружи до банката, където го е видял да влиза с две торби с
банкноти. От проведен разговор е успял да разбере, че сумата е около
300-400 000 лева и представлява заем за „Камелия Батак“ ЕООД. От паркинга
видял, че Г. предава парите на С.Р., която влязла с тях в банката.
Вторият свидетел – Р.С. – счетоводител в „Инвестбанк“
АД заявява, че по сметка на „Камелия Батак“ ЕООД са се внасяли много пари, но
не помни от кого. Посочва, че С.Р. е пълномощник на дружеството и трябва тя да
е подписала документите за внасяне на сумата от 359 830 лв.
По искане на жалбоподателя са допуснати и
изслушани основно и допълнително заключения по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
прието без възражения от страните, които съдът кредитира като обективни. Вещото
лице е изследвало всички приложени към делото документи, като в заключението си
е посочило, че определената данъчна основа на приходите по чл. 122, ал. 1, т. 2
и т. 3 ДОПК във вр. чл. 78 ЗКПО за корпоративен данък за 2016 г. е в размер на
440 020,08 лв. Същата е определена като към декларираните приходи от
дружеството в размер на 56 244,38 лв. са прибавени приходите, определени
като с недоказан произход – 359 830 лв. и начислените амортизации –
23 945,70 лв. Данъчната основа на разходите е в размер на 85 029,16
лв., като определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък е
354 990,92 лв. Посочва, че съгласно договор за заем от 27.12.2010 г. Г.Г.,
в качеството му на физическо лице е поел задължението да предостави на
„Италкерамик груп“ ЕООД заем от 1 171 500 лв. на вноски при поискване,
като няма уговорен краен срок за предоставяне на заемните средства. За
анализирания период 01.03.2011 г. – 05.04.2018 г. вещото лице е установило, че Г.Г.
е внесъл в брой на каса общо 737 527 лв. като в предоставените движения от
банковите сметки на „Италкерамик груп“ ЕООД липсва отразено основание за
конкретната вноска, което е следвало да бъде вписано във вносната бележка,
поради което не може да даде категорично заключение колко от сумите
представляват предоставени по силата на договора заемни средства.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за
жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на
ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да
установят наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
В настоящия случай, съдът намира, че обосновано от
събраните доказателства и извършените насрещни проверки, органът по приходите е
приел, че за 2016 г. е налице сума с недоказан произход в размер на 359 830
лв. Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в
ревизионното производство доказателства, предоставени от ревизираното
дружество, лицата посочени в договорите за заем като заемодатели и други
контролни органи, включително и приобщените доказателства от досъдебно
производство № 187/2020 г. на ОДВМР-Пловдив. В ревизионното производство
развило се по особения ред не са допуснати процесуални нарушения. Ревизираното
лице е надлежно уведомено за предприетите действия за определяне на данъчната
основа по аналог, като му е връчено уведомление по чл. 124 ДОПК.
От една страна, следва да се има предвид, че
представеният договор за заем от 20.04.2016 г., сключен между „Италкерамик
груп“ ЕООД – заемодател и „Камелия Батак“ ЕООД – заемател, няма нотариална
заверка на подписите. Този договор представлява частен писмен свидетелстващ
документ и се ползват с формална доказателствена сила относно факта, че
писменото изявление е направено, и че изхожда от лицата, посочени като негови
издатели. Договорът за заем не се ползва с доказателствена сила относно
удостовереното с тях изявление на лицата, които са го подписали, което
означава, че той не доказва, че направеното в него изявление отразява
обективната действителност. За случая това означава, че самото подписване на
договора не доказва факта, че сумата, посочена в него, е предоставена. Поради
това, че договорът за заем е реален, същият поражда действие от деня на
предаването. По делото не са представени доказателства за това, че действително
сумата е била реално предадена и получена от жалбоподателя. В обясненията,
дадени от Г.Г. и Р. П. – подписал ГФО за 2015 г. и 2016 г. на „Италкерамик
груп“ ЕООД се твърди, че заемът е предоставен, но не разполагат с документи,
удостоверяващи предаването на сумата на „Камелия Батак“ ЕООД, като
обстоятелството можело да се установи от справка по банковата сметка и в
счетоводството на дружеството, както и че от заетата сума била върната част от
нея в размер на 73 000 лв. За тази сума по делото са представени частни
документи - разходни касови ордери с основание „връщане на заем“. Съгласно
разпоредбата на чл. 181 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети
лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. Именно поради формалната доказателствена
сила на частните свидетелстващи документи съдът следва да ги обсъди в
съвкупност с останалите доказателства по делото. Следователно, цитираните
ордери като частни документи, могат да удостоверяват само датата, на която са
съставени, но не могат да служат като доказателства за реалното изплащане на
сумата по тях. Наред с това от ГФО за 2015 г. и 2016 г. на „Италкерамик груп“
ЕООД е видно, че в част „Актив“ няма отразени предоставени заеми и други заеми,
а в баланса за 2016 г. на дружеството няма посочено вземане във връзка с
предоставен заем. Иначе казано, в отчетите на „Италкерамик груп“ ЕООД липсват
отразявания за предоставяне на заем и вземания по него, поради което
представените частни документи не установяват по категоричен начин, че част от
сумата е била върната и правилно не е отчетена от органа по приходите. По същия
начин стои въпросът и за предоставяне на заема. В обясненията си Г.Г. заявява
първо, че заетата сума представлява приходи от дейността на „Италкерамик груп“
ЕООД впоследствие, че дружеството е получило и разполагало със значителни
средства по силата на договор за кредитна линия, като последно посочва, че е от
заем, предоставен от Г.Г. в качеството му на физическо лице в размер на
1 171 500 лв. Такъв договор е представен едва с възраженията срещу
ревизионния доклад, като органът по приходите не го е приел, за което е изложил
подробни мотиви. При извършени насрещни проверки е установено, че физическото
лице Г.Г. (заемодател) не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и
2012 г. и не е декларирало предоставяне на заеми, поради което не може да се
приеме, че такъв заем е предоставен на „Италкерамик груп“ ЕООД. От друга страна
са обсъдени и предоставените договор за цесия от 01.03.2018 г. между Г.Г. –
цедент и „Камелия Батак“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г. – цесионер и
споразумение от 04.04.2018 г. между „Камелия Батак“ ЕООД и „Италкерамик груп“
ЕООД, като и двете дружества са представлявани от управителя си Г.Г.. Според
чл. 1 от договора за цесия цедентът прехвърля възмездно на цесионера негово
вземане към цедирания длъжник „Италкерамик груп“ ЕООД в размер на 290 000
лв. Съгласно споразумението „Италкерамик груп“ ЕООД прихваща вземането си в
размер на 287 000 лв. по силата на договор за заем от 20.04.2016 г., срещу
задължението си за заплащане на сумата от 290 000 лв. по силата на договор
за цесия от 01.03.2018 г. От извършените проверки обаче е установено, че в ГФО
за 2017 г. и 2018 г. на „Камелия Батак“ ЕООД няма информация за отписан заем
чрез прихващане по сключеното споразумение. Поради изложеното и с оглед
представените доказателства и противоречиви писмени обяснения от Г.Г., не може
да се направи безспорен извод, че към датата на сключване на договора за заем –
20.04.2016 г. „Италкерамик груп“ ЕООД е разполагало със сумата от 359 830 лв.,
за да може да я предостави в заем на жалбоподателя, нито че сумата е била
върната на база сключеното споразумение от 04.04.2018 г. В тази връзка правилно
органът по приходите е приел, че попада в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Налице е и основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 122, ал. 1, т. 3 ДОПК - в счетоводството са използвани неистински или с
невярно съдържание документи. В дадените писмени обяснения на 07.12.2020 г., Г.Г.
заявява, че той лично, в качеството му на управител на „Италкерамик груп“ ЕООД
е предоставил заемните средства по договора за заем от 20.04.2016 г. на
пълномощника на заемателя С..А.Р.. Твърди, че се е срещнал с нея в клона на
банката и е предал сумата, след което Р. е отишла на касата, за да я внесе,
като внасянето на парите е обработено от служителя Р.Т.С.. При извършена
насрещна проверка на С.Р., същата е заявила, че е била пълномощник на „Камелия
Батак“ ЕООД, като до януари 2016 г. многократно е извършвала банкови операции
от името на дружеството, след което ги е преустановила. Във връзка с проверката
е изискала копие от вносната бележка за внесената сума на 20.04.2016 г. и е
установила, че положеният в нея подпис за вносител и този в декларацията по
ЗМИП не са нейни, за което е подала сигнал в Районна прокуратура-Пловдив. Предвид
необходимостта от документална обоснованост на констатациите при извършената
ревизия на „Камелия Батак“ ЕООД, органът по приходите е изискал от РП-Пловдив
достъп до досъдебното производство, образувано по сигнала на С.Р.. По него е
била назначена тройна експертиза от заключението, на която се установява, че
подписът за „подпис на вносителя“ във вносната бележка и този за „декларатор“ в
Декларацията по ЗМИП не е положен от С.Р., като е посочено, че е възможно да са
изпълнени от Г.Г.. Установено е още, че подписът за „банков служител“ е положен
от Р.С.. С оглед събраните доказателства, правилно органът по приходите е
приел, че сумата от 359 830 лв. е с неустановен произход, доколкото
първичните документи, с които е внесена в банката не са подписани от С.Р.,
което се потвърждава от нейните обяснения и от изготвената по досъдебното
производство графологична експертиза, както и от липсата на документална
обоснованост на стопанската операция в счетоводството на дружеството. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Петко Малинов, доколкото
същите се опровергават от събраните по делото доказателства, както и тези,
дадени от Р.С., доколкото същите са общи и с тях се изразява едно
предположение. На основание чл. 124, ал. 2 ДОПК в задължение на „Камелия Батак“ ЕООД е да опровергае
констатациите на ревизионния акт, тъй като те се ползват с презумпция за
вярност, като това не е направено. По делото не се доказа, че „Италкерамик
груп“ ЕООД е имало възможност да предостави посочените парични средства респективно,
че са предадени, доколкото липсва реалното им отразяване в подадените от двете
дружества ГФО, то правилно е прието, че тези парични средства представляват
укрити приходи. По същество нито при изготвянето на ревизионния доклад, нито
при административното и съдебно оспорване на ревизионния акт бяха оборени
неговите констатации съгласно изискването на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Установиха се
предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК, поради което и са налице
основания за определяне на данъка и съответните лихви по реда на чл. 122 ДОПК.
В хипотезата на извършването на ревизия по особен ред и определянето на
данъчните основи, данъчните органи имат правото и са длъжни да вземат предвид
всички относими факти и обстоятелства. Затова начинът, по който е определена
данъчната основа от ревизиращите органи в РД и РА, следва да се приеме за
единствения правилен и възможен, с оглед фактите по делото и специалните
основания за извършване на ревизия по особения ред по чл. 122 ДОПК, като в
противен случай би се достигнало до избягване на данъчно облагане за жалбоподателя. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД, в това число и с
допусната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата не установява реалното
предаване на сумата по договора за заем.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният РА, е
постановен от компетентен орган, при спазена форма, мотивиран и обоснован, не
са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, които да обосновават отмяната му на това основание, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на НАП сумата от 2 021 лв., съобразно чл. 8, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Камелия Батак“ ЕООД срещу Ревизионен акт №
Р-16001320003988-091-001/10.03.2021 г., издаден от В. И. И. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 416/29.07.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с които
на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. в размер
на 35 499 лв., с прилежащи лихви от 14 200,74 лв.
ОСЪЖДА „Камелия Батак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Батак, м. „Еньов камък“, хотел „Ла Каза“, представлявано от
управителя Г. А. Г., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2
021 (две хиляди двадесет и един) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/