№ 1125
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100504156 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Р. СЛ. КР. срещу постановление на частен
съдебен изпълнител И.К., постановено на 09,03,2022год. по изп. д. №720/21 и №721/21, с
което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК относно
размер на адв. възнаграждение, размер на дължимите начислени такси и разноски по
изпълнението и оставил без уважение искане от страна на длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 и т.6 от ГПК.
Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като
се дължи адв. възнаграждение за взискателя само за едно изпълнително дело, доколкото
незаконосъобразно са образувани от ЧСИ две изпълнителни дела с №20218390400720 и
изп.20218390400720, освен това е дължимо адв. възнаграждение само по чл.10, т.1 от
НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10, т.2 за процесуално
представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени от името и за
сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското
възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Излага становище за неправилно начислени такси и
разноски, включително за изпълнителни действия, които не са приложени и въпреки
доброволно плащане на сумата предмет на принудително изпълнение.
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на
ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят –К.С. К. излага становище за неоснователност на жалбата по
1
съображения изложени в отговора. Претендира разноски за настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна,
процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските
по изпълнителното дело от 09,03,2022год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и отказ за
прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателят – Р.С. К. вх. №14610/02,12,2021год. с искане за образуване на изпълнително
дело за сумата от 350,00лева –разноски за адв.възнаграждение и 5,00лв.-такса за издаване на
ИЛ по ИЛ от 04,08,2021год., издаден във връзка с определение №60276/12,07,2021год. по
гр.д.№1795/2021год. по описа на ВКС. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на
350,00лв. за образуване и водене на изпълнителното дело.
С молба вх.№14611/02,12,2021год. от Р.С. К. е инициирано образуване на
изпълнително дело и за сумата от 350,00лв.-разноски за въззивно производство и 760,58лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение по ИЛ, издаден на 25,11,2021год. по ч.гр.д.
№13138/2020год. по описа на СГС, 2А състав и определение №4293/18,11,2021год. по ч.гр.д.
№10034/2021год. СГС, 1-ви състав. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на
355,00лв. за образуване и водене на изпълнителното дело.
Не се спори и от обяснения на ЧСИ е видно да са образувани две изпълнителни дела
с №720/21год. и №721/21год.
С молба от 03,12,2021год. взискателят е поискал да бъде присъединен на осн.чл.456
от ГПК към по-рано образуваното изп.дело №720/21год.
От ЧСИ са извършени справки за имуществено състояние на длъжника и са
изпратени 4 запорни съобщения на 06,12,2021год. до Райфайзенбанк България ЕАД, Банка
ДСК АД, М. 69 ООД и СДВР отдел ПП София на 27,01,2022год.
От пълномощникът на взискателя е депозирана молба на 19,01,22год. за
предприемане на изпълнителни действия-опис на МПС-собственост на длъжника.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Видно от представените два договора за правна помощ е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00лв. и 355,00лв.
2
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1
е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на
НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. –
200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7;
Спорно е дали адв.възнаграждение се следва за 2 изпълнителни дела. ЧСИ се
позовава на чл.117, ал.2 от ПАС, съгласно която норма по всеки акт, подлежащ на съдебно
изпълнение, се образува отделно изпълнително дело. В чл.117, ал.3 от ПАС е посочено, че
представените след образуване на делото изпълнителни листове за изменение размера на
главното или за акцесорно вземане между същите страни се присъединяват към същото
дело.
С оглед установената фактическа обстановка настоящият състав намира по 2-те
молби на взискателя с поредни входящи номера от една и съща дата да е следвало
образуване на едно изпълнително дело по аргумент на чл.117, ал.3 от ПАС-касае се за
акцесорни вземания за разноски между едни и същи страни и във връзка с едно съдебно
производство по повод инстанционен контрол на съдебните актове/ обжалване на
прекратително определение на СРС, потвърждение от въззивен съд и недопускане до
касация пред ВКС/. Действително не е налице изменение на размер на главното вземане,
но с оглед горните мотиви се следва една изпълнително дело още повече, че са депозирани
едновременно от взискателя 2 молби, поради което формалното им разделяне в отделни
изпълнителни дела е незаконосъобразно. Отделно от горното съдът намира изначално
изпълнителното дело, въпреки формалното му образуване като две дела да е водено общо, не
е налице и постановление на ЧСИ за присъединяване, а същото и не е необходимо, тъй като
чл.456 от ГПК касае присъединяване на други кредитори, а не представяне на втори ИЛ от
същия кредитор.
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение
за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът
намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 13,02,2022год., а видно от представени
доказателства сумата е преведена в срока за доброволно изпълнение на 28,02,2022год.
Ирелевантно е обстоятелството дали сумата е внесена в резултат на наложен запор,
доколкото длъжникът е лишен от възможността доброволно да заплати същата, поради
което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за реализиране
вземането на кредитора не е необходимо, в това число искане за опис на МПС на
19,01,22год. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение е 200,00лв., а възнаграждение
по чл.10, т.2 от НМРАВ не се дължи.
По отношение на дължимите такси:
3
Съдът приема да са дължими такси по т.1 за образуване на ИД по ТТРЗЧСИ в размер
на 20,00лв., за изготвяне на ПДИ по т.5-20,00лв., за изпращане на съобщение до НАП-т.5-
20,00лв., 3 бр. справки –т.3 общо 15,00лв. Не приема такса за 4бр. запорни съобщения по т.9
от ТТРЗЧСИ на осн.чл.79, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като съставлява разноски за изпълнителни
способи които не са приложени; не приема такса по т.11 за присъединяване на кредитор по
изложените по-горе мотиви; не приема такса в размер на 100,00лв. по т.5 за 5бр. съобщения
за прекратяване, тъй като липсва основание за начисляването й; не приема и т. по т.31-
допълнителни разноски в размер на 3,40лв, тъй като не е ясно основание за начисляване.
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е
б."в" от сочения текст/ при материален интерес от 1000,00лв. до 10000лв. – 100,00лв. + 8 на
сто за горницата над 1000,00лв./ Тълкуването на нормата предполага начисляване на
таксата върху сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул.
Адв.хонорар не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар
и да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по смисъла на
т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на таксата.
Определената такса съобразно т.26 е в размер на 136,84лв. или с начислен 20%
ДДС/27,36лв./ върху нея в общ размер от 164,20лв. ДДС върху останалите такси в размер на
75,00лв. е 15,00лв. или общо 90,00лв.Т.е общ размер на такси и разноски е 254,20лв.
По жалбата за прекратяване на изп.дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 и т.6:
Искането за прекратяване на делото на осн.чл.433, т.2 от ГПК е неоснователно,
доколкото предполага изявления на взискателя, а не на длъжника по делото. Искането за
прекратяване на осн.чл.433, ал.1 т.6 от ГПК поради това, че не са заплатени дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 е неоснователно, тъй
като няма данни взискателят да е уведомен за дължимите такси, респективно да се приложи
санкцията-прекратяване на делото. Освен това съгласно чл.79, ал.2 от ГПК когато
разноските не са внесени от взискателя се събират от длъжника като в компетентността на
ЧСИ е приложението на посочената норма.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт
на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери
приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№3581/01,04,2022год. по описа на ЧСИ, депозирана от Р. СЛ.
КР. постановление на ЧСИ И.К. от 09,03,2022год. по изп.д. №20218390400720/721, в частта,
с която е оставено без уважение възражение вх.№2259/25,02,2022год. относно прието
адвокатско възнаграждение за взискателя над 200,00лв., по т.26 от ТТРЗЧСИ над 164,20лв./с
ДДС/, както и такси над 90,00лв./с ДДС/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Р. СЛ. КР. за присъждане на разноски в
настоящото производство като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на К.С. К. за присъждане на разноски в
настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5