РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300500045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №400/06.01.2023 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Община П., срещу
постановление от 12.12.2022 г., постановено по изпълнително дело
№20229080400641 по описа на ЧСИ ****** по регистъра на КЧСИ с район на
действие района на ОС Пловдив, с което е редуцирано претендираното от
взискателя „********“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 30000 лв.
с включен ДДС, на 17662.73 лв. Твърди се, че адвокатското възнаграждение
неправилно е определено в посочения размер и се иска намаляването му на
200 лв. за образуване на делото. Сочат, че дължимите суми по
изпълнителното производство, с изключение на сумата за адвокатско
възнаграждение, са внесени в срока за доброволно изпълнение, като
възразяват срещу приемане на разноски за адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнителното дело от пълномощника на взискателя.
Ответната страна по жалбата - взискателят „***********“ ООД,
ЕИК ********, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
1
2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2
на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК,
подлежи на обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо
жалбата е допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело, установи следното:
Изпълнително дело №641/2022 по описа на Частен съдебен
изпълнител ********* от регистъра на КЧСИ, е образувано на 05.10.2022 г. с
разпореждане (л.8 ИД) на ЧСИ от същата дата, по молба на „***********“
ООД, подадена чрез адв. Г. Г., с приложен изпълнителен лист, издаден на
03.10.2022 г. от АпС Пловдив на основание подлежащо на изпълнение
съдебно решение по т.д. №197/2022 г. по описа на същия съд, срещу
длъжника Община П., за 392955.71 лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане и 119633.18 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до
24.06.2020 г. Приложени са договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
30000 лв. с ДДС, като сумата е приета за събиране от ЧСИ, както и описаните
в разпореждането за образуване такси в общ размер на 54 лв.
ПДИ е изпратена на длъжника и е връчена на 11.10.2022 г. (л.14
ИД), като освен сумите по изпълнителния лист и адвокатското
възнаграждение от 30000 лв., са посочени и сумата от 92562.90 лв. законна
лихва върху главницата за посочения период, както и 19203.64 лв. такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 20.10.22 г.
На 13.10.2022 г. е постъпила молба от взискателя, като е
направено искане за цялостно проучване на материалното състояние на
длъжника и налагане запор/възбрана до размера на вземането; предприемане
на принудителни действия с цел реализиране на вземането.
На 20.10.2022 г. от длъжника е преведена сумата по ПДИ, с
изключение на сумата от 30000 лв. за адвокатско възнаграждение (л.16 ИД).
На 21.10.2022 г. е депозирано възражение за намаляване на
адвокатското възнаграждение, проведена е процедурата по администриране
на същото и е изпратено на ПдОС за произнасяне.
С определение №2571/08.11.2022 г., постановено по в.гр.д.
№2840/2022 г. на ПдОС, Х състав, производството по делото е прекратено и
жалбата е изпратена на ЧСИ за разглеждане на искането. Именно в
съответствие с това определение е и произнасянето с атакуваното
постановление от 12.12.2022 г.
Със същото ЧСИ е приел, че размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение следва да е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/09.07.2004 година.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се има
2
предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се
характеризира с такава сложност. Процесуалните действия, предприети от
пълномощника на взискателя, не се ограничават и изчерпват според ЧСИ с
подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. Тъй
като взискателят е проявявал процесуална активност, е налице осъществяване
на процесуално представителство от страна на пълномощника по
изпълнителното дело. Определен е размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., а съгласно член 10
алинея 2 от същата Наредба възнаграждението за процесуално
представителство и защита е в размер на 1/2 от възнаграждението по член 7
алинея 2 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или същото е в размер на 14555.76 лв. Върху
сумите се дължи и ДДС в размер на 2906.97 лева. Или минималният размер на
адвокатското възнаграждение в случая е 17662.73 лв. Именно в този размер е
и редуцирано от ЧСИ адвокатското възнаграждение.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита
на взискателя е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на сумата по банкова
сметка на ЧСИ, след получаване на ПДИ, но в срока за доброволно
изпълнение. Други изпълнителни действия по делото няма и няма да се
извършват. Работата на пълномощника на взискателя е приключена с
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Към нея е
приложен договор за защита и съдействие, фактура и преводно нареждане,
като се установява, че сумата е заплатена.
С молбата за образуване на делото е поискано да се извърши
проверка на банковите сметки на длъжника, като, ако не плати в срока за
доброволно изпълнение, да се наложи запор върху тях. Действително, по
делото е депозирана и втора молба от взискателя, като се иска извършване на
допълнително проучване на имуществото на длъжника и предприемане на
принудителни действия, но същите не са конкретизирани.
Изпълнителното дело не е водено – по него не са извършвани
принудителни действия, респективно – не се дължи адвокатско
възнаграждение за такава дейност. Подаването на молба, която не е
конкретизирана, не се възприема като водене на изпълнителното дело.
С оглед характера на същото определеното възнаграждение на
пълномощника на взискателя е прекомерно на свършената работа. Същото
следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл.10 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 200 лв. по т.1 за образуване на делото и 40 лв. ДДС върху сумата, но
не следва да се заплаща и за процесуално представителство по чл.10 т.2 от
Наредбата - ½ от размера по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата (а не както е посочено
3
от ЧСИ неправилно – т.6). Настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че в конкретния случай възнаграждението следва да се определи в
съответствие с действащата към момента на договаряне редакция на
Наредбата (към 31.07.2020 г.), а не към настоящия момент.
Жалбоподателят възразява, че на взискателят следва да се дължи
единствено сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното производство.
В случая обаче, според приложената фактура, адв. Г. е регистриран по ЗДДС,
като върху посочената сума се дължи и 40 лв. ДДС. Адвокатското
възнаграждение за завеждане на делото следва да се редуцира до посочената
сума – 240 лв. с ДДС.
По изложените съображения жалбата е основателна, като следва
да се отмени постановлението на ЧСИ в атакуваната част.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 12.12.2022 г., постановено по
изпълнително дело №20229080400641 по описа на ЧСИ ********** по
регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е
редуцирано претендираното от взискателя „**********“ ООД адвокатско
възнаграждение на 17662.73 лв. с включен ДДС, за разликата над 240 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.10, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размера на дължимите от Община П., с адрес за призоваване
град *********, на „***********, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело №20229080400641 по описа на
ЧСИ*********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС
Пловдив, от 17662.73 лв. на 240 (двеста и четиридесет) лева с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4