Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,23.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 3421 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от А.И.К.,
ответник в производството пред СРС, срещу решение №
191213 от 13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 17380 по описа за 2016 г. на
СРС, Първо ГО, 46- ти състав, с което е уважен като основателен, предявеният от
„И.-А.“ ООД, иск по чл.45 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 6862,41 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил марка „Кадилак Ескалейд“, рег. № ******НК в резултат на ПТП, състояло се
на 01.04.2013 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 01.04.2013 г. до
окончателното изплащане на главницата. В тежест на ответника са възложени
разноските по делото в размер на 974,50 лв.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на
СРС, тъй като ищецът не бил собственик на процесното МПС и не
бил материално легитимиран да предяви иска. Сочи, че протоколът за ПТП и
останалите доказателства, представени от МВР били нечетливи и затова били
оспорени. Щетите не били доказани. Искът се явявал недоказан и като такъв
следвало да бъде отхвърлен.
Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна -„И.-А.“
ООД, ищец в производството пред СРС, депозира писмен отговор, в който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно; не
били допуснати твърдените във въззивната жалба
нарушения.
Сочи, че е
ангажирал доказателства, че е лизингополучател към
датата на ПТП. Съгласно уговорките в договора за финансов лизинг рискът от
погиване или увреждане на МПС бил за лизингополучателя.
Затова последният бил материално легитимиран да предяви иска; в този смисъл
била и съдебната практика по чл.290 ГПК. Сочи, че противно на твърдяното във въззивната жалба, ответникът не оспорил доказателствата. По
делото не бил подаден отговор по исковата молба. Неоснователен бил и доводът,
че документите са нечетливи, както и че не установявали щетите по МПС. Разноски
не се претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника
на 26.08.2019 г и е обжалвано в срок на 09.09.2019 г./въззивната жалба е подадена по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
Следователно въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените
по делото и неоспорени три протокола за ПТП от 01.04.2013 г. се установило, че
ответникът е управлявал процесния автомобил, като поради движение с
несъобразена скорост и поради недостатъчен контрол върху МПС е предизвикал
пътно-транспортно произшествие с три паркирани автомобила. С деянието си
ответникът бил нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Били му съставени два акта за
установяване на административно нарушение. Установило се, че при посоченото ПТП
автомобилът е бил увреден - предна броня, предна лява джанта с гума и задна лява
гума, като това били видимите щети. Удостоверено било в протоколите за ПТП, че
ответникът бил лишен от правото да управлява МПС, както и че същият отказал
проверка за алкохол. На 01.04.2013 г. ищцовото
дружество подало уведомление – декларация за щета по застраховка «Каско на МПС»
пред ЗАД „Армеец“ АД. Застрахователят
извършил предварителен оглед на автомобила, описал щетите и определил
първоначалните разходи в размер на 1490,50 лв. В изготвените описи изрично била
отразена необходимостта от допълнителен оглед в сервиз след разглобяване.
Такива допълнителни огледи били извършени на 10.04.2013 г., на 17.04.2013 г.,
на 26.04.2013 г. и на 20.05.2013 г., и при тях били установени и други
увреждания, налагащи допълнителни ремонтни дейности. Допълнителните огледи били
извършени в сервиз на „София Ауто“ (официален
сервиз за марката), където автомобилът бил оставен за ремонт. С писмо от
30.04.2013 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение,
тъй като:
- произшествието
настъпило при опит на водача да избегне проверка от контролните органи;
- водачът
управлявал автомобила, без да притежава валидно свидетелство за управление на
МПС;
- водачът отказал
да му бъде извършена проба за алкохол и/или други упойващи вещества.
Независимо от отказа, ремонтът продължил и бил довършен в официалния сервиз
за марката. Съгласно представените по делото шест фактури, издадени в периода
13.05.2013 г. – 26.06.2013 г., общата стойност на ремонтните дейности възлизала
на 6862,41 лв.
С оглед така изложените факти СРС е приел, че следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника, защото: деянието било извършено от последния
виновно и противоправно- ответникът управлявал автомобила като неправоспособен
водач, тъй като свидетелството му за управление на МПС било отнето. С това си
деяние нарушил чл.150 ЗДвП. Процесното ПТП било причинено от ответника и в
нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като не бил упражнил достатъчен
контрол върху автомобила, както и защото се движел с несъобразена скорост. Видимите
вреди, които били в пряка причинна връзка с деянието, били описани в
протоколите за ПТП, а след това и от застрахователя. При извършване на ремонта
в официалния сервиз на марката били
установени и допълнителни увреждания след разглобяването на автомобила.
Ответникът не оспорвал съдържанието на описите на щетите, изготвени от
застрахователя. Той не оспорвал и съдържанието на издадените от
сервиза, фактури. Посочените във фактурите отделни ремонтни дейности
кореспондирали с вредите, установени от застрахователя съгласно материалите по
ликвидационната преписка. В съдебно заседание ответникът оспорил размера на
щетите с твърдение, че тяхната действителна стойност била значително по-ниска.
Стойността на ремонта, обаче, била установена с представените с исковата молба
фактури, като в този размер била налице реалната вреда. Установило се по
делото, че автомобилът се намирал в държане на ищцовото
дружество по силата на Договор за финансов лизинг от 22.08.2008 г. Към
01.04.2013 г. правото на собственост върху вещта не било прехвърлено от лизингодателя на лизингополучателя. При сключването на
договора страните се били съгласили, че автомобилът ще бъде доставен от трето
лице – доставчик. Съгласно чл.2.4.1. от Общите условия към договора за финансов
лизинг, всички рискове, свързани с използването на лизингованата
вещ – независимо дали това изполване е в съответствие
с условията на лизинга, или не – се прехвърляли в тяхната цялост от доставчика
на лизингополучателя на датата на доставката и продължавали да се носят от
лизингополучателя през целия срок на лизинга. Тази клауза кореспондирала с
чл.343 ТЗ, според който рискът от случайното погиване или повреждане на вещта
при финансовия лизинг е за лизингополучателя. С оглед на тези си мотиви СРС е достигнал
до извода, че лизингополучателят е носител и на деликтното право. Именно той, а
не лизингодателят бил материално-правно легитимиран и
можел успешно да упражни претенцията си срещу деликвента при настъпило
увреждане от деликт. СРС се е позовал и на приетото в решение № 170 от
23.07.2012 г. по т. д. № 806 / 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Затова без значение за
основателността на иска било, че към
датата на деликта собственик на вещта било неучастващото в делото
дружество „Хета
Асет Резолюшън Ауто
България ЕООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД. Предявеният
иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД бил доказан по основание и размер и като
такъв е бил уважен. Ответникът бил задължен и за законната компенсаторна лихва
от деня на увреждането на основание чл.86, ал.1 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, напълно споделя мотивите на
първоинстанционния и поради което на основание чл.272 ГПК препраща към същите.
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл.
45 ЗЗД, следва да се установи, че
е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
СРС е обсъдил събраните по делото
писмени доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни и логични
изводи.
Настъпването на ПТП е установено от
три броя протоколи, съответно с № № 1478058, 1478059 и 1478060, издадени на
01.04.2013 г. Тези протоколи са представени от СДВР, отдел „Пътна полиция“ с
писмо от 30.10.2018 г. Противно на твърдяното от въззивника, протоколите са
напълно четливи, виж л.50 и следв. от делото /пред
СРС/. Протоколите са съставени след посещение на място, видно от отбелязването
в тях; съдържат схема на ПТП, обстоятелствата при което същото е настъпило,
както и щетите по четирите МПС-та, едното от които процесното. Като причина за
ПТП е посочено виновното поведение на водача – А.И. К., който се е движел с
несъобразена скорост и при извършване на маневра десен завой реализира ПТП;
освен това виновният водач /ответникът/ не е упражнил достатъчен контрол върху
самото МПС и същото се е ударило в паркираните три автомобила.
Вредите по МПС са установени от
писмените доказателства, представени от застрахователя с писмо от 25.10.2018
г., вкл.и от фактурите, съставени от официалния сервиз на марката.
Ответникът не е депозирал отговор в
срока по чл.131 ГПК. Видно от протокола, съставен за о.с.з. на 20.11.2018 г.
СРС е оставил без разглеждане искането на ответника за възстановяване на срока
за отговор и това определение е влязло в сила на 28.11.2018 г.
Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения,
той губи възможността на упражни тези права
по-късно, т.е. възраженията
се преклудират.
Не се спори по делото, че ищцовото дружество е лизингополучател на процесния
автомобил. Това обстоятелство не само е безспорно, но и се установява от
представените доказателства от лизингодателя „Хета Асет Резолюшън
Ауто България ЕООД /с предишно
наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“
ООД/ с молбата му от 06.12.2018 г ., л.87 и следв. по
делото /пред СРС/. Установено е, че МПС, предмет на лизинговия договор е
увреден по време на действието на договора.
Видно от договора за финансов лизинг,
ОУ на лизингодателя представляват неразделна част от
договорното правоотношение. В т.2.4.1 Право на използване, страните са
постигнали съгласие всички рискове, свързани с използването на лизинговата
вещ-независимо дали това използване е в съответствие с условията на лизинга или
не-се прехвърлят в тяхната цялост от доставчика на лизингополучателя и
продължават да се осят от лизингополучателя през целия срок на лизинга /л.99 от
делото пред СРС/.
Съгласно Решение
№ 170/23.07.2012 г. по т.д.
№ 806/2010 г. II Т. О. на ВКС лизингополучателят
по договор за финансов лизинг,
който по силата на чл.
343 ТЗ носи риска от случайното погиване
или повреждане на вещта, обект
на същия, е носител на деликтното
право, поради което той, а не
лизингодателят е материалноправно
легитимиран и може успешно да го
упражни директно срещу делинквента при настъпило увреждане
от деликт.
С оглед изричната разпоредба на закона за
поемане на риска от увреждане
на вещта от лизингополучателя, не може да
се отрече правото му да
получи деликтно обезщетение срещу всяко трето за
лизинговия договор лице, отговорността на което може да бъде ангажирана за
непозволено увреждане.
Видно от т.2.5.3 „Поддръжка и грижи“
от ОУ страните са уточнили, че поддържката и ремонтът се извършват единствено
от оторизирани специалисти, съгласно предоставения от доставчика списък на
оторизираните сервизи.
Не се спори по делото, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че ремонта на процесното МПС е
извършено в оторизиран за марката сервиз – „София Ауто“.
Отговорността по чл.45 ЗЗД обхваща
всички вреди, представляващи пряк и непосредствен резултат от деликта- чл.51,
ал.1 ЗЗД.
Установява се, че застрахователят по
застраховка „Каско“ е отказал да изплати застрахователно обезщетение, виж
писмото му от 30.04.2013 г., представено с исковата молба.
Не се спори, че сумите за извършения ремонт на увреденото МПС са платени от
ищцовото дружество.
При това положение правилно СРС е приел, че са налице всички предпоставки
за уважаване на така предявения иск по чл.45 ЗЗД.
Налага се извод,
че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на
спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски
не се следват.
Въззиваемият не претендира разноски, а и такива не са били направени поради което съдът
не му присъжда.
Водим от горното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 191213 от 13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 17380 по описа за 2016 г. на
СРС, Първо ГО, 46- ти състав, с което е уважен като основателен, предявеният от
„И.-А.“ ООД, иск по чл.45 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 6862,41 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил марка „Кадилак Ескалейд“, рег. № ******НК в резултат на ПТП, състояло се
на 01.04.2013 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 01.04.2013 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и тежест на ответника са възложени
разноските по делото в размер на 974,50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от получаването му, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.