Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Варна,
…………………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в открито съдебно заседание на осми октомври 2019г
Председател ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 1653 по описа за 2019,
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е
образувано по жалба вх.№ 45735/ 24.06.2019г
на М.И.М. против решението на ВРС-XX-ти с-в № 2252/22.05.2018 по гр.д.№ 15722/2018г, с което е осъден да заплати на Д.Л.М.-Г. сумата
от 14 950лв, представляваща дължима
сума по писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите, сключен между
страните на 4.09.2013г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска 19.10.2018г до окончателното и изплащане, сумата от
7578,21лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
21.10.2013г до 17.10.2018г, както и сумата от 2401,12лв, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
Счита решението на РС за
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли обжалваното решение да
бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В о.с.з. въззивникът М.И.М., редовно призован, не се явил и не е изразил
становище.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор с вх. No 62679/29.08.2019г. от въззиваемата страна Д.Л.М. със становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Счита, че напълно обосновано РС е приел за недоказано възражението на
ответника за симулативност на сделката. От представените от ответника писмени
доказателства, които не представляват начало на писмено доказателство и затова
правилно е било отхвърлено като недопустимо искането на М.М. за допускане на
свидетелски показания.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на въззивната жалба и потвърждаване
решението на ВРС.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, за да се произнесе, съобрази:
В исковата си молба Д.Л.М.-Г., предявена срещу М.И.М., излага, че между
страните е имало сключен на 4.09.2013г договор за заем с нот.заверка на
подписите, за сумата от 14 956лв, която сумата е следвало да върне в срок
до 20.10.2013. Твърди се, че и до настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си.
Затова претендира неговото осъждане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска 19.10.2018г до окончателното
погасяване на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата,
възлизащо на сумата от 7578,21лв за периода от 21.10.2013г до завеждането на
исковата млоба-17.10.2018г.
Така предявените в условията на обективно-кумулативно съединяване искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.И. М. подал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не е получавал сумата от
14950лв по процесния договор за заем от 4.09.2013г. Между страните е имало други
взаимоотношения. В тази връзка сочи, че ищецът е бил управител на регистриран
през м.май 2011г консорциум ДЗЗД „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ Антитраш за Силистра” за изпълнение
на обект „Депо за сепариране” гр.Силистра. Поддържа, че участващото в
консорциума дружество „Пластпайп” ООД се явява проектант за обекта, а
съдружници в дружеството са Н. К. П. и В. С. Г., като последният е съпруг на Д.Л.М.-Г..
През м.сепетември 2013г съдружниците продали дружеството срещу сумата от 10
000лв на В. Ч. В., като за обезпечаване на вземането на „Пластпайп” ООД досежно
вложените от него средства за извършване дейността на ДЗЗД „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ
Антитраш за Силистра”, ответникът бил принуден при крайно неизгодни за него
условия да се задължи по договор за заем от 4.09.2013г, с оглед продължаване
дейността на консорциума и довършване на договора с Община Силистра.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установено от
фактическа страна:
От съдържанието на приетия като доказателства по
делото договор за заем с нотариална заверка на подписите е видно, че същият е
бил сключен на 4.09.2013г между Д.Л.М.-Г. като заемодател и М.И.М. като
заемополучател. Подписите не са оспорени и затова съдът приема, че посочените
за автори лица са страните по настоящия спор.
Размерът на заетата сума е 14 950лв. В чл.1 т.2 от
Договора е обективирано, че същата е предоставена в брой преди подписване на
договора. Затова в тази част има характера на разписка за реалното предаване на
сумата.
Съгласно чл.1 т.1 от Договора е уговорено връщането
на парите да стане в срок до 20.10.2013г.
В
тежест на ответната страна е да представи доказателства, установяващи връщането
на процесната сума. Такива по делото не са представени
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съдът приема за
установено, че между Д.Л. М.-Г. като заемодател и М.И.М. като
заемополучател съществува валидно облигационно отношение по договор за заем,
като предоставената сума в размер на 14 950лв е следвало да бъде върната в
уговорения – до 20.10.2013г. Същият е изтекъл, без ответникът
да представя доказателства за връщането на заетата сума.
Падежът
на вземането е настъпил с изтичането на срока и затова от него момент длъжникът
е изпаднал в забава, без да е необходимо да му бъде отравяна нарочна покана.
Що се
отнася до наведеното още с писмения отговор и поддържано с въззивната жалба
възражение за симулативност на договора като прикриващ други отношения между
страните, за което е поискано установяването й чрез гласни доказателства.
Още с определението
си от закрито заседание въззивният съд е приел, че няма допуснати от РС процесуални нарушения. Правилно е преценил, че представените от
ответника писмени документи / в това число - Договор за
проектиране и Договор за покупко-продажба на дялове от „Пластпайп” ООД; Писмо
от 3.09.2012г до Калоян И., , Договор за продажба на дружествен дял от
4.09.2013г/ не съставляват начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК и затова е оставено без уважение искането за събиране на гласни
доказателства за опровергаване съдържанието на договора.
Нормата на чл.165 ал.2 ГПК допуска страната да
доказва симулацията със свидетелски показания, когато по делото е представено
начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата
страна или пък удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган и правещ
вероятно основателен доводът за наличието на привидност, т.е. документ, който
не разкрива сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от
текста му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали
настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно.
В настоящия случай нито Д.М.-Г., нито М.М. са били страни по представените
договори, нито са обективирани техни изявления, нито могат да послужат за индиция
за намерение у страните да са обвързани от друго прикрито правоотношение,
различно от привидното, установено с договора за заем. Посочените документи всъщност се отнасят до отношения на трети за делото
лица. А след като не представляват начало на писмено доказателство, то и
искането на ответника за разпит на свидетели като недопустими доказателствени
средства е отхвърлено, след като не е преодоляна забраната на чл.164 ал.1 т.6 ГПК.
В обобщение на изложеното по-горе съдът приема, че между ищеца и ответника
съществува валидно облигационно правоотноше ние по договор за заем, като
предоставената по него сума е следвало да бъдат върната от ответника в срок,
който е изтекъл на 20.10.2013г. Не се установи същата да е била върната. Затова
искът за реално изпълнение по чл.240 ал.1 ЗЗД като доказан по основание следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на ИМ–19.10.2018г до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото поетото задължение е с уговорен падеж, длъжникът е изпаднал в
забава спрямо кредитора без покана, считано от 20.10.2013г. Ето защо от
посочената дата се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чийто размер за претендирания от ищеца период 21.10.2013г до 17.10.2018г
възлиза на 7578,21лв, изчислена чрез програмен продукт „Лихвен калкулатор“,
публично достъпен на интернет страницата на НАП. При това положение предявеният
акцесорен иск по чл.86 ЗЗД като доказан по осонвание и размер следва да бъде
уважен.
С оглед съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции въззивната жалба се явява неоснователна
и затова решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на
разноски и затова не дължи
произнасяне.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХс-в № 2252/ 22.05.2019
по гр.д.№ 15722/2018г, с което с което е осъден М.И.М.
да заплати на Д.Л.М.-Г., сумата от 14 950лв,
представляваща дължима сума по писмен договор за заем с нотариална заверка на
подписите, сключен между страните на 4.09.2013г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 19.10.2018г до
окончателното и изплащане, сумата от 7578,21лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 21.10.2013г до
17.10.2018г, както и сумата от 2401,12лв,
представляваща сторените за първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.78 ал. 1 от ГПК.
Разноски за въззивното
производство не се присъждат.
Решението може да се обжалва
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от уведомяването на страните
по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: