Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2379 13.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря
Павлина Попова
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 14948 по
описа на съда за 2016 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********,
ул. „Несебър“ № 6, представлявано от управителя М. Г., против „СУЗИ РМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, ул. „Петко
Каравелов“ № 1, представлявано от ***** Р. Й. М., с която са предявени шест
обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 27 819.88 лева, която след допуснато в хода на процеса,
изменение на размера на исковете, възлиза в общ размер на 25 844 лева, представляващо обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от ответника,
без правно основание, на собствени на ищеца недвижими имоти, сгради и
оборудване, подробно описани в исковата молба с конкретни посочени периоди,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.11.2016 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че е
собственик на недвижими имоти, сгради и оборудването в сградите, находящи се в
гр. ***********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка, както и находящи се в
гр. ********. По-конкретно твърди, че е собственик на:
1.
Поземлен
имот № 700648, с площ от
0.352 дка, намиращ се в землището на ***************, с начин на трайно
ползване – стопански двор № 3, ІV категория, по силата на Договор за покупко–
продажба на недвижим имот – ДПФ, частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6
ЗСПЗЗ, вписан под № ***, том ** от ***** г. в С. Сочи, че в същия поземления
имот са изградени две сгради, на които е собственик, както следва:
а/ стопанска сграда № 1 /Гъскарник/ със
застроена площ от 153 кв.м., с прилежащи помещения битовка и фуражно отделение,
за които се легитимира като собственик по силата на Нотариален акт № ***, том *,
дело № ******** г. на **************, с район на действие – РС – Пловдив. Сочи,
че тази стопанска сграда е оборудвана със специализирана техника за угояване на
гъски, представляваща поилки и клетки за отглеждане на гъски, която е изградил
и монтирал със собствени материали и труд в периода 10.08.2013 г. до 01.09.2013
г., както следва:
·
Поилки за отглеждане на гъски, представляващи 74
линейни метра ПВЦ тръби в размер Ф110, свързани с муфи и колена, прикрепени към
металните клетки;
·
105 броя клетки за отглеждане на гъски с размер 70х70
см. за отглеждане до общо 420 броя гъски.
б/ сграда № 2, представляваща едноетажна масивна
сграда с височина 2.20 м. и площ от 108 кв.м., с ламаринен покрив,
монтиран върху метални ферми, стъпили на носещи бетонни колони и с алуминиева
дограма, която сграда се намира в северната част на имота. Сочи, че сградата е
оборудвана със специализирана техника за угояване на гъски, включващи поилки и
клетки за отглеждане на гъски и метален
сандък с размер 1.2м.х2м.. Сочи, че тази сграда е изградена и оборудвана от
ищеца в периода приблизително от 10.08.2013 г. до 01.09.2013 г., с негови
средства, труд и материали, като същата не е предмет на Договор за покупко –
продажба, обективиран в Нотариален акт № *** от ***** г. Сочи, че е собственик
на изградената сграда по приращение, тъй като изградил същата в поземления имот
- негова собственост, като правото му на собственост върху сграда № 2 било
признато с Решение, постановено по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на РС –
Пловдив.
Сочи, че и тази стопанска сграда е оборудвана
със специализирана техника за угояване на гъски, представляваща поилки и клетки
за отглеждане на гъски, която е изградил и монтирал със собствени материали и
труд в периода 10.08.2013 г. до 01.09.2013 г., както следва:
· Поилки за отглеждане на гъски, представляващи
74 линейни метра ПВЦ тръби в размер Ф110, свързани с муфи и колена, прикрепени
към металните клетки;
· 105 броя клетки за отглеждане на гъски с
размер 70х70 см. за отглеждане до общо 420 броя гъски;
· 1 брой метален сандък с размер 1.2м.х2м.,
изработен от ищеца.
2/ Поземлен
имот № 000902, с площ от
2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006 в кв. 1 по плана 7-ми стопански двор,
находящ се в гр. *********, по силата Договор за покупко– продажба по чл. 27,
ал. 6 ЗСПЗЗ, вписан с вх. рег. № ********** г., акт № ***, т. ** в Службата по
вписванията. Сочи, че в същия поземления имот е изградена сграда, на която е
собственик, както следва:
а/ телчарник, със
застроена площ от 984 кв.м., за който се легитимира като собственик по силата
на Договор за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****,
дело № г. на **************, с район на
действие – ***********.
3/ Поземлен
имот № 000905, с площ от
0.792 дка, ЕКАТТЕ 06361, с № VІІ-007 – К., от кв. 1 в стопански двор № 7 сборен
на гр. *******. Сочи, че в този недвижим имот е собственик на изградените в
него:
а/ двуетажна масивна тухлена стопанска сграда, реално
застроена площ от 72 кв.м. на първи етаж (15 кв.м. по нотариален акт), както и
с площ от 65 кв.м. на втория етаж, или общо с РЗП 137 кв.м.;
б/
трафопост, с площ от
8 кв.м., за който се легитимира като собственик с Нотариален акт № *, том *,
рег. № ***, дело № ** от ********* г. на ***************.
Ищцовото дружество в исковата си
молба, излага също, че част от подробно описаните недвижими имоти в исковата
молба /с изключение на сграда № 1б/ - сграда № 2, с площ от 108 кв.м./, са били предмет на Договор за наем, сключен
между страните от 22.04.2013 г., нотариално заверен под № ******** г. от ************,
като по силата но този договор, е предоставил в качеството му на наемодател на
ответника – в качеството му на наемател. Излага, че първоначалният размер на
уговорения наем на недвижимите имоти е 600 лева месечно, като с Анекс от
22.07.2013 г., нотариално заверен под № ***** по описа на *****************,
размерът на месечния наем е намален на 300 лева месечно. Сочи, че договорът за
наем е сключен за срок от 5 години, считано от 01.09.2013 г. Сочи, че към
момента на сключване на договора за наем, в сграда № 1 /гъскарник/, не е имало
оборудване за гушене на гъски. Твърди още, че за сграда № 2, с площ от 108
кв.м., находяща се в гр.********, в стопански двор № 3, страните не са имали
сключен договор за наем или уговорка за ползването й.
Твърди също,
че изпратил Нотариална покана от 19.08.2015 г. до ответника, с която развалил
сключения Договор за наем, поради неизпълнение на задълженията на ответника,
считано от 19.10.2015 г. Тъй като
прекратяването на Договора за наем било оспорено от ответника, било образувано
гр.дело № 13835/2015 г. по описа на ПРС, по което с влязло в сила Решение №
1217 от 03.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПОС, е
осъден ответника да върне като предаде държането на ищеца на описаните
недвижими имоти и сгради, като договорът за наем е развален, считано от
19.10.2015 г., поради виновно и грубо неизпълнение на задълженията на ответника
– наемател.
Излага, че
въпреки това, ответното дружество продължава да владее процесните имоти, както
и оборудването в тях и до момента на подаване на исковата молба в съда -
04.11.2016 г. Въпреки изпратена до
ответника покана и след влизане на решението в сила, ответното дружество
отказвало да напусне имотите.
По-конкретно
искането е да осъди ответното дружество да заплати следните суми,
представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, поради
ползването от последния, без правно основание на следните недвижими
имоти,сгради и оборудване, както следва:
1.
за стопанска сграда „Гъскарник“ /сграда № 1/, със застроена площ от 153 кв.м., находяща
се в поземлен имот № 700648, находящ се в гр. **************, стопански двор №
3, с площ от 0.352 дка и прилежащите помещения битовка и фуражно помещение, се
претендира обезщетение в общ размер на 3 273.33 лева, който след допуснато
изменение на иска, е в общ размер на
3 400 лева, за периода от 19.10.2015 г. до 01.11.2016 г.;
2.
за
оборудването в Гъскарник, със застроена площ от 153 кв.м., находящ се в поземлен
имот № 700648, находящ се в гр. ***************, стопански двор № 3, с площ от
0.352 дка, а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105
броя клетки за отглеждане на гъски, се претендира обезщетение в общ размер на 589.53
лева за цялото оборудване, който след допуснато изменение на иска, е в общ размер на 472 лева за цялото
оборудване, за периода от 22.07.2016 г. до 01.11.2016 г.;
3.
за сграда №
2 – едноетажна масивна сграда с площ от 108 кв.м., находяща се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. *************, стопански двор № 3, с площ от 0.352
дка, се претендира обезщетение в общ размер на 834.55 лева, който след допуснато изменение на иска е в общ размер на 866 лева, за периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г.;
4.
за
оборудването в сграда № 2 с площ от 108 кв.м., находящ се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. ***************, стопански двор № 3, с площ от 0.352
дка, а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105 броя
клетки за отглеждане на гъски и 1 брой метален сандък, се претендира
обезщетение в общ размер на 819.17 лева за цялото оборудване, който след
изменение на иска е в общ размер на 701
лева за цялото оборудване, за периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г.;
5.
за Телчарник
със застроена площ от 984 кв.м., находящ се в парцел № VІ- 006 по плана на 7-ми
/сборен/ стопански двор на гр. ********, както и за Поземлен имот с площ
от 2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006, имот пл. № 000902, кв. 1 по плана на
7-ми сборен стопански двор на гр. *******, се претендира обезщетение в общ
размер за ползването на двата имота в размер на 16 120 лева, който след
изменение на иска е в общ размер на
15 953 лева, за периода от
19.10.2015 г. до 01.11.2016 г.;
6.
за поземлен
имот № 000905, находящ се
в гр. , с № VІІ-007 – ******, от кв. 1, в стопански двор № 7 – ми /сборен/ на
гр. **********, с площ от 0.792 дка, и за находящите се в имота: Двуетажна масивна тухлена стопанска сграда,
с площ от 72 кв.м. и Трафопост с
площ от 8 кв.м., се претендира обезщетение в общ размер за ползването на имота
и сградите в размер на 6 183.30 лева, който след изменение на иска е в общ
размер на 4 452 лева, за периода от
19.10.2015 г. до 01.11.2016 г..
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. На първо място възразява, че не е
ползвал стопанската сграда № 1 /гъскарник/, находяща се в ***********, в
претендирания с исковата молба период. Възразява също, че претендираното
обезщетение за специализирана техника за угояване на гъски е неоснователно,
поради обстоятелството, че същите не са били предмет на наемен договор и са му
предоставени от ищеца за безвъзмездно ползване. По отношение на претендираното
обезщетение за сграда № 2, находяща се в гр. **********, твърди, че за исковия
претендиран период не е ползвал, тъй като представители на ищцовото дружество
са премахнали покривната конструкция и са събрали твърдяната специализирана
техника, която са я заключили с катинар и вериги. Възразява също, че не дължи
претендираното обезщетение за телчарник, находящ се в гр. ***********, тъй като
не е ползвал същия за посочения в исковата молба период, като в тази връзка
сочи, че съгласно Заповед на ******* изградената постройка за отглеждане на
пиленца (гъски) е била разпокрита и покривната конструкция е била премахната,
което е довело до невъзможност за експлоатация. Възразява и, че през
претендирания с исковата молба период, не е ползвал нито двуетажната масивна
тухлена сграда, нито поземления имот с № VІІ-007 (кланица) от кв. 1 в стопански
двор № 7, находящ се в гр. **********, в който е построена сградата. Искането е
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.
В писмена
защита, ответникът прави възражение за недопустимост на предявените искове по
отношение на стопанска сграда – Гъскарник № 1, находящ се в гр. *******, както
и на Телчарник, ведно с поземлен имот, парцел VІ – 006, находящи се в гр. *******.
В тази насока излага съображения, че по отношение на исковете за тези имоти
ищецът разполага с иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, доколкото между страните е
безспорно, че е имало договор за наем, прекратен от ищеца на 19.10.2015 г.,
като след прекратяването на договора, имотите са били ползвани, въпреки
противопоставянето на ищеца и за тях ответникът е заплащал уговорения в договора,
наем. Тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и в този смисъл допустим в
случаите, в които ищецът не разполага с друг иск за защита на материалното
право, то същият бил недопустим, поради което счита, че производството по
делото по отношение на тези искове следва да се прекрати като недопустими.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, направени в писмената му
защита, за недопустимост на част от предявените искове, поради следното:
С доклада по делото, съдът е
приел, че предявените искове са с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с оглед на
заявените от ищеца основание и петитум за всеки един от тях. Последните се
обуславят от изложените в подкрепа на исковете фактически твърдения, а именно,
че ищецът е собственик на процесните имоти и оборудване; за част от имотите е
имал сключен договор за наем с ответника, който е бил развален едностранно от
ищеца, както и че ответникът е ползвал процесните имоти и оборудване през
процесните периоди без правно основание, с което се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на ищеца. Обстоятелството, че ищецът се е позовал на прекратен
наемен договор за част от процесните имоти, действително би съставлявало
основание за претендиране на обезщетение от наемодателя по чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
но в конкретния случай, тези твърдения са изложени единствено във връзка с
твърдяната липса на основание за ползването на част от имотите през процесните
периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, когато ползването
продължи въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи
обезщетение и съгласно съдебната практика то е в размер на средния пазарен наем
за имота. Посочената разпоредба определя минимума на дължимото от дотогавашния
наемател обезщетение. Няма пречка на наемодателя по прекратения договор за наем
да бъде присъдено обезщетение и в по-голям размер на основание чл. 59 ЗЗД, ако
въведе като основание на иска си и докаже, че е собственик на вещта и че е
претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от средния пазарен наем
за продължилото въпреки неговото противопоставяне ползване. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 701/22.11.2010 на ВКС по гр.д. №
219/2010 г., ІV г.о.
В конкретния случай, ищецът е основал исковете
си за обезщетение на твърдение, че е собственик на имотите и оборудване в него
и като такъв е отдал част от тези имоти под наем, а след прекратяването на
наемното правоотношение, поради продълженото ползване от страна на ответника на
същите имоти, сгради и оборудване, без основание, отново в това си качество на
собственик се е обеднил. Качеството, в което ищецът претендира обезщетение, в
горните хипотези е от съществено значение за определяне на основанието и
квалификацията на иска, не само заради обстоятелството, че собственикът на
имота може да претендира по-висок размер на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, но и
заради обстоятелството, че наемодателят по смисъла на чл. 236, ал. 2 ЗЗД може
да бъде и несобственик на имота.
Предвид изложеното, според съда,
квалификацията на всички предявени искове, в настоящия случай, е чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Относно
основателността на предявените искове, съдът намира следното:
За успешното
провеждане на предявените искове по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е
налице обедняване за него, обогатяване за ответника, както и, че обедняването,
респ. обогатяването произтичат от общ факт или група факти. Ищецът следва да
докаже, че е собственик на подробно индивидуализираните в исковата молба
недвижими имоти, сгради и
оборудването в сградите, находящи се в гр. ***********, стопански двор № 3, с
площ от 0.352 дка, както и находящи се в гр. ***********; че ответникът ги е
ползвал в посочените в исковата молба периоди, без да заплаща възнаграждение за това
ползване и без да има основание за това; с което си действие е ограничил
възможността на собственика да ползва имота си и го е лишил от доходи. Следва да установи обедняването си
и по размер.
Страните
по делото не спорят, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба
имоти, сгради и оборудване в сградите. Освен това от приетите по делото като
писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти:
Стопанска сграда - Гъскарник, със застроена площ от 153 кв.м., както и на поземления
имот с площ от 352 кв.м., в който е построена сградата, а именно: № 700648,
находяща се в землището на гр. **************,
с начин на трайно ползване – стопански двор №3. Имотите са придобити с Договор
за покупко – продажба на сгради в стопански двор № 3, обективиран в Нотариален
акт № ***, том *, рег. № ****, дело №*** от ********* г. по описа на ***********,
вписан под акт № ***, том **, с вх.рег. № *********** по описа на **************
и с Договор за покупко – продажба на недвижим имот № ДПФ – частна държавна
собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вписан под акт № ***, том **, с вх. рег. № **********
г. по описа на Агенция по вписванията – Имотен регистър.
С
влязло в законна сила Решение № 1263/12.04.2016 г., постановено по гр.д. №
10526/2015 г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., ищецът е признат по отношение на
ответното дружеството, че е собственик на основание описания договор за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна собственост от
15.07.2014 г. на построената в имот № 700648, сграда № 2, със застроена площ от 108 кв.м., като със същото
решение, съдът е осъдил ответникът да предаде на ищеца описания имот.
Поземлен
имот, с площ
2164 кв.м., представляваща парцел № ХVІ-006, кв. 1 по плана на стопански двор №
7 на бивше ТКЗС, извън регулация на община *******, както и на построената в
същия имот - Телчарник, със
застроена площ от 984 кв.м. Имотите са придобити чрез договори за
покупко-продажба, съответно за Телчарника с Нотариален акт № *** том ****, рег.
№***, дело № **** от **** г. на ************, вписан под акт № ***, том **,
дело № *** по описа на А. в. – Имотен регистър, а за дворното място – Договор
за покупко – продажба на недвижим имот държавна зема – частна държавна
собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗ, вписан с вх.рег. № ******г., под акт № ***
по описа на А..
Поземлен
имот № 000905, с площ 790
кв.м., представляваща парцел VІІ – 007 – „*******“, кв. № 1 по плана на
стопански двор № 7 на бивше ТКЗС извън границите на гр. ********, както и на построените в имота: Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. и масивна сграда – Трафопост, със
застроена площ от 8 кв.м. Поземленият имот е придобит, чрез Договор за покупко
– продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.
27, ал. 6 ЗСПЗ, вписан с вх.рег. № ******* г., под акт № **** по описа на
Агенция по вписванията, а сградите с Договор за покупко – продажба, обективиран
в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № *********** г., вписан под акт
№ *, том *, с вх.рег. № *********** г.
по описа на А.
По делото не е спорно и, че в сграда № 1 – Гъскарник и
сграда № 2, находящи се в поземлен имот № *******, в стопанския двор на гр. Р.,
са били оборудвани със специализирана техника за угояване на гъски, включваща
клетки, поилки и за сграда № 2 и с метален сандък.
Безспорно
установено е по делото, че страните са сключили Договор за наем от 22.04.2013
г., вписан под акт № **, том *, с вх. рег. № ****** г. в А., по силата на който
ищецът „Милтекс“ ЕООД е предоставил на ответника „Сузи РМ“ ЕООД, за временно и
възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена, на три от описаните по-горе
недвижими имоти: Стопанска сграда – Гъскарник, находяща се в гр. ***********,
Поземлен имот от 2.164 дка, заедно с построения в имота Телчарник, находящи се
в гр. ********; полумасивна стопанска сграда от 15 кв.м. и масивна сграда –
трафопост с площ от 8 кв.м., находящи се в имот № – „*******“ в гр. *********. Договорът е бил
сключен за срок от 5 години, а уговорената месечна наемна цена за наетите
обекти в размер на общо 600 лева, която с Анекс към договора от 05.07.2013 г. е
променена на 300 лева/месечно.
От приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че сключеният наемен договор е развален, считано от 19.10.2015 г., от
Наемодателя, поради виновно неизпълнение на задълженията по чл. 12 и чл. 15 от
Договора от страна на Наемателя, за което последният е бил уведомен с
Нотариална покана, връчена му на 19.08.2015 г.
Безспорно се установява по делото, че с Решение № 1217
от 03.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПОС, „Сузи
– РМ“ ЕООД е осъдено да върне като предаде държането на „Милтекс“ ЕООД,
недвижимите имоти – предмет на наемния договор. По делото не се спори, а и от
приетите по делото като писмени доказателства – Протоколи за въводи в недвижими
имоти, съставени от *******, с рег. № ***, с район на действие - ПОС, се
установява, че въз основа на посоченото Решение на ПОС, на 15.12.2016 г. и на
29.12.2016 г., са извършени въводи на „Милтекс“ ЕООД в гореописаните процесни
имоти.
Страните по делото не
спорят и, че за периода от 15.10.2015 г. до 07.10.2016 г., ответникът е
извършил 12 броя банкови преводи, всеки от по 300 лева, с посочено основание:
наем по договор и анекс, по сметка на ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съдът
приема, че ищецът се легитимира като собственик на процесните недвижими
имоти, сгради и
оборудването в сградите, находящи се в гр. **********, стопански двор № 3, с
площ от 0.352 дка, както и находящи се в гр. *****.
С оглед релевираните от ответника възражения, е спорен
въпросът дали същият е държал и ползвал имотите и оборудването в тях, през
процесните периоди. По отношение на имотите – предмет на наемния договор,
ползването е категорично установено, дори с оглед постановеното по делото
Решение за опразване на наетите имоти, както и с извършените въводи от *** на
ищеца в тях. От последните е видно, че ответното дружество е извадено от
наетите имоти и сгради в гр. **** и в гр. ***, съответно на 15.12.2016 г. и на
29.12.2016 г., което обстоятелство само по себе си е показателно, че от
образуване на гр.д. № 13835/2015 г. по описа на ПРС, по което е постановено
опразването от имотите до извършените въводи, ответното дружество се е намирало
и ползвало тези имоти. Този извод се потвърждава и от факта, че през целия
период от 15.10.2015 г. до 07.10.2016 г., който се включва и в процесния,
ответникът „Сузи РМ“ ЕООД е превеждал на ищеца наемна цена.
Относно оборудването в Гъскарник /сграда № 1/ и сграда
№ 2 от 108 кв.м., находящи се в стопански двор в гр. **********, ответникът
поначало не оспорва обстоятелството, че го е използвал за дейността, за която е
наел самите стопански обекти – гушене на гъски/патки. Възражението, че
оборудването му е било предоставено безвъзмездно по заем за послужване,
доколкото същото не фигурирало в наемния договор е неотносимо към настоящия
спор. Доколкото по делото е безспорно установено, че наемният договор за
процесните имоти е бил развален, считано от 19.10.2015 г. е отпаднала и
уговорката и е станало безпредметно и ползването на намиращото се в тези сгради
оборудване, тъй като същите не биха могли да бъдат използвани, а и това не се
твърди, извън помещенията. Ето защо, след разваляне на наемния договор, всички
имоти, сгради и оборудване – клетки, поилки и сандък, са се ползвали от
ответника, без основание.
По отношение на единствения от процесните имоти, за
който между страните не е имало договор за наем – сграда № 2, със застроена
площ 108 кв.м., находяща се в гр. ********, единственото възражение на
ответника е, че последният не я е ползвал, тъй като през процесния период, ищецът
е премахнал покрива и е заключил оборудването с катинари и вериги. Възражението
е неоснователно, тъй като от представения по делото Протокол за въвод в
недвижим имот на ***********, се установява, че въводът в поземлен имот №
700648, в гр. **********, както и във всички сгради, намиращи се в този
поземлен имот, вкл. и сграда № 2, ведно с наличното оборудване от 105 броя
клетки за отглеждане на гъски, 74 линейни метра поилки, метален сандък, както и
трифазна помпа, са предадени от ответника на ищеца, в деня на извършване на
въвода – 29.12.2016 г. Ревандикацията на този имот е постановена с влязло в
законна сила Решение № 1263/12.04.2016 г. по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на
ПРС, което означава, че през периода от образуване на делото до извършване на
въвода, в който попада и процесния период за претендираното обезщетение за
сградата и оборудването в нея, същите са се ползвали от ответника.
Освен това, макар от показанията на разпитаните по
делото свидетели – св. Н. Р. и св. М.Г., да се установява, че през 2016 г. са
били махнати керемидите на допълнителната постройка – сграда № 2, построена
до гъскарника в гр.*******. Според св. Г.
това е станало по нареждане на ********, но само това обстоятелство не е
достатъчно, за да се обоснове извод за недължимост на претендираните суми. От
показанията на свидетелите не може да се установи с точност към коя дата са
премахнати керемидите на постройката.
Независимо от изложеното, по делото е безспорно
установено, че ответното дружество е държало имота, в който са построени сградите,
както и, че е отглеждал гъски/патки в сградата – Гъскарник от 153 кв.м., вкл. и
през процесния период, въпреки влезлите в законна сила в началото на периода
решения на съда за опразване на гъскарника, както и за ревандикацията на сграда
№ 2. Установено е също, че в тези сгради, въводът във владение на ищеца е
извършен, чак на 29.12.2016 г.
От изложеното следва, че независимо дали е ползвал
реално и двете сгради, с оглед на тяхното предназначение, ответникът дължи
обезщетение на ищеца, тъй като го е лишил от ползите от този имот, държейки ги
без основание. Предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 59 ЗЗД
включват наличието на обогатяване на едната страна, наличие на обедняване на
другата и наличие на връзка между тях, като тази връзка не е причинно –
следствена, а двете следва да произтичат от общ факт. В случая, според съда,
всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, по отношение на тези
обекти, са налице, тъй като държейки описаните обекти без основание, ответникът
е препятствал ищцовото дружество да ги ползва и да реализира приходи от тях,
като от друга страна пък ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите,
които би направил във връзка с наемането на тези имоти. В този смисъл ползването
на имотите и осъществяването на някакви приходи или печалба от осъществяване на
някаква дейност, е друга форма на обогатяване. Същественото е, че дори през
процесния период ответникът да не е ползвал едното помещение за отглеждане на
гъски, съответно - да е реализирал
приходи от тази дейност, налице е другата форма на обогатяване – чрез
спестяване на разходи за наема на помещението.
По отношение на възражениeто на
ответника, че не е ползвал сграда – Телчарник в гр. *********, съдът намира
същото за неоснователно. За ползването на тази сграда, доколкото същата е била
предмет на наемния договор между страните, както и на съдебното решение за
опразване, съответно на извършения в края на месец декември 2016 г. въвод, са
относими, изложените по – горе мотиви. Твърдението, че покривът на тази сграда
е бил премахнат по **********, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел Н. Р. се установява, че в гр.******* са правили
една сграда на *****, за да си гледа малки патета. Свидетелят сочи, че се е
наложило по-късно тази сграда да я разкрият, тъй като същата е била на
незаконно място, защото е била извън обора. От показанията на този свидетел
съдът прави извод, че се касае за незаконната постройка, която ответното дружество
е пристроило до Телчарника. Същата, обаче не е предмет на предявените искове.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че не е ползвал двуетажна
масивна сграда и поземления имот, находящи се в гр. *******. От показанията на
свидетеля на ищеца – св. ********, които съдът кредитира, тъй като същите са
еднопосочни с показанията на свидетеля на ответника - св. М., се установява
безспорно, че св. М. със съпруга си са живеели в описаната сграда във връзка с
осъществяваната от тях стопанска дейност за ответното дружество в стопанските
сгради, намиращи се в същия имот. Освен това, видно от Протокола за въвод във
владение в недвижим имот от 15.12.2016 г. и тази сграда, и трафопостът, са били
обект на освобождаване и въвод.
По
отношение на направеното в писмената защита на ответника възражение за
недължимост на обезщетение за ползване на Трафопост, находящ се в гр. *****,
съдът отбелязва, че тъй като това възражение е направено за първи път, едва в
писмената защита, е преклудирано. Независимо от това, съдът намира, че за ползването на трафопоста, като обслужващ
стопанските постройки, доколкото няма спор, че същите са били захранвани с електроенергия
от този трафопост, също се дължи обезщетение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че за посочените в исковата молба периоди, ответното
дружество е ползвало процесните имоти, сгради и оборудване в тях, находящи се в
гр. ***** и в гр. *********, без правно основание. Следователно предявените
искове са доказани по основание и следва да се определят техните размери.
Ползването на имот без правно
основание, води от една страна до обогатяване на ответника, съразмерна на
спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с
това и с обедняване на ищеца - собственик, който е пропуснал да реализира ползи
от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица. В този случай
обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника,
като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи,
съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение по договор за наем. В този смисъл е и
константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822
от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І
т.о., решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др.
От
първоначалното и допълнително заключение на вещото лице И.Г. по назначената
съдебно-техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се
установява, че средно – пазарният наем за съответните периоди за имотите,
сградите и оборудването, е както следва:
-
за
стопанска сграда – Гъскарник от 153 кв.м., гр. ********, общият среднопазарен
наем за периода от 19.10.2015 г. до 01.11.2016 г., възлиза на 3 400 лева;
-
за
оборудване в стопанска сграда – Гъскарник от 153 кв.м.- 105 броя клетки и 74
линейни метра поилки, общият среднопазарен наем за периода от 22.07.2016 г. до
01.11.2016 г., възлиза в общ размер на 472 лева;
-
за
стопанска сграда № 2 от 108 кв.м., гр. ******, общият среднопазарен наем за
периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г., възлиза на 866 лева;
-
за
оборудване в стопанска сграда – сграда № 2 от 108 кв.м. – 105 броя клетки, 74
линейни метра поилки и 1 бр. метален сандък, общият среднопазарен наем за
периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г., възлиза в общ размер на 701 лева;
-
за
Телчарник, от 984 кв.м., в гр. *******, общият среднопазарен наем за периода от
19.10.2015 г. до 01.11.2016 г., възлиза на 15 953 лева;
-
за
двуетажна масивна тухлена стопанска сграда, както и трафопост, находящи се в
имот № VІІ – 007 „К.“, гр. ******, общият среднопазарен наем за периода от
19.10.2015 г. до 01.11.2016 г., възлиза на 4 452 лева.
Съдът
кредитира напълно представеното заключение на вещото лице относно определените
от него пазарни среднопазарни цени за процесните имоти за процесните периоди.
Същото е подробно мотивирано, обосновано, като при определянето на пазарните
цени, вещото лице е използвало комбиниран метод, използвайки приходния метод,
определен на база на стойността и приходът, който следва да се реализира при
неговото потребление и сравнителен (пазарен) метод, на база пазарни документи и
нормативни свидетелства. Използването на двата комбинирани метода, при
определянето на среднопазарната наемна цена на обектите позволява да се отчетат
и вземат предвид повече и различни обективни фактори, регулиращи пазара на
наемите, поради което и определената по този метод оценка, според съда е
най-близка до действителната.
Доколкото
предявените искове са в определените от заключението на вещото лице Г.,
размери, същите са доказани и по размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че
са налице материалноправните предпоставки от хипотезата на чл. 59 ЗЗД, за
ангажиране имуществената отговорност на ответното дружество за заплащане на
исковите суми в полза на ищцовото дружество, доколкото по делото се установи,
че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца,
чрез ограничаване възможността му да ползва процесните имоти, сгради и
оборудване, като по този начин е лишил ищеца от доходите, които последният би
получил от ползването им.
Следователно предявените
искове са доказани по основание и размери и следва да се уважат изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски. Същият е заплатил държавна такса в
размер на 1152.28 лева, 350 лева – за експертиза и 3 000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:
Ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В конкретния случай са предявени шест броя обективно
съединени искове, общото възнаграждение, изчислено за всеки от исковете, по реда
на чл. 7, ал. 2 от от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в общ размер
на 2 918.23 лева.
Съдът като съобрази, че делото представлява фактическа и правна
сложност, проведени са три съдебни заседания, събрани са многобройни писмени
доказателства, гласни доказателства,
както и експертни заключения, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение, което е малко над предвидения минимум, намира, че не следва да
се редуцира, а следва да се присъди в претендирания и доказан размер.
Ето защо на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски
изцяло в общ размер на 4802.28 лева, които следва да се възложат изцяло в
тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, ул. „Петко
Каравелов“ № 1, представлявано от **********, да заплати на „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***********, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от М. Г.,
сумата в общ
размер на 25 844 лева /двадесет
и пет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева/, представляваща сбор от
дължимите обезщетения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца, поради ползването от ответника, без правно основание, на собствените на
ищеца недвижими имоти, сгради и оборудване, както следва:
-
за стопанска сграда „Гъскарник“ /сграда № 1/, със застроена площ от 153 кв.м., находяща
се в поземлен имот № 700648, находящ се в гр. ***********, стопански двор № 3,
с площ от 0.352 дка и прилежащите помещения битовка и фуражно помещение - обезщетение
в общ размер на 3 400 лева /три
хиляди и четиристотин лева/, за периода
от 19.10.2015 г. до 01.11.2016 г.;
-
за оборудването
в Гъскарник, със
застроена площ от 153 кв.м., находящ се в поземлен имот № 700648, находящ се в
гр. ****************, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка, а именно: а/
поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105 броя клетки за
отглеждане на гъски - обезщетение в общ
размер на 472 лева /четиристотин седемдесет и два лева/ за цялото оборудване, за периода от 22.07.2016 г. до 01.11.2016 г.;
-
за сграда №
2 – едноетажна масивна сграда с площ от 108 кв.м., находяща се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. **************, стопански двор № 3, с площ от 0.352
дка - обезщетение в общ размер на 866
лева /осемстотин шестдесет и шест лева/, за периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г.;
-
за
оборудването в сграда № 2 с площ от 108 кв.м., находящ се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. ***********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка,
а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105 броя клетки
за отглеждане на гъски и 1 брой метален сандък - обезщетение в общ размер на 701 лева /седемстотин и
един лева/ за цялото оборудване, за
периода от 16.06.2016 г. до 01.11.2016 г.;
-
за Телчарник
със застроена площ от 984 кв.м., находящ се в парцел № VІ- 006 по плана на 7-ми
/сборен/ стопански двор на гр. *********, както и за Поземлен имот с площ
от 2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006, имот пл. № 000902, кв. 1 по плана на
7-ми сборен стопански двор на гр. - обезщетение
в общ размер на 15 953 лева /петнадесет
хиляди деветстотин петдесет и три лева/, за
периода от 19.10.2015 г. до 01.11.2016 г.;
-
за поземлен
имот № 000905, находящ се
в ***********, с № VІІ-007 – Кланица, от кв. 1, в стопански двор № 7 – ми
/сборен/ на ***********, с площ от 0.792 дка, и за находящите се в имота: Двуетажна масивна тухлена стопанска сграда,
с площ от 72 кв.м. и Трафопост с
площ от 8 кв.м. - обезщетение в общ размер на 4 452 лева /четири хиляди четиристотин петдесет и два лева/, за периода от 19.10.2015 г. до 01.11.2016
г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.11.2016 г., както и сумата от 4 802.28 лева /четири хиляди
осемстотин и два лева и двадесет и осем стотинки/ - деловодни разноски за настоящото производство по гр. д. № 14948/2016 г. по
описа на ПРС, ІХ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ