Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 25.07.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03754 по описа
за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „***СА” ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59
/”Фолксваген център”/, ЕИК *********, представлявано от управителя Вахан
Ангътян, срещу С.И.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща едностранно
поето задължение по запис на заповед, издаден на 15.05.2015г. и с падеж на
предявяване, предявен на 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2017г. до окончателното й погасяване, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1370/2017г. по описа на
ДРС. Претендират се разноските по двете производства. При условията на евентуалност
се иска постановяване на решение, по силата на което да се осъдят ответниците С.И.А.,
ЕГН ********** *** и „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич,
ул.”***” № 56 вх.Б, ет.2, ап.6, ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.А.,
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 9 676,98 лева, представляваща
сбор от непогасени остатъци по издадени пет броя фактури за продажба на ГСМ,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.10.2017г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба. Счита,
че искът е недопустим, тъй като издаденият запис на заповед не е редовен от
външна страна – съдържал два падежа, от една страна. От друга, обезпечителната
функция отпаднала с образуване на изп.дело № 374/2017г. по описа на ЧСИ № 737
към КЧСИ с район на действие ДОС. Оспорва се датата на предявяване на ценната
книга и самото предявяване. Оспорва се наличие на задължение по записа на
заповед, като се твърди качеството на солидарен длъжник с „Бимтранс”ЕООД по
договор с ищеца за горива и смазочни материали, т.е. същият е за обезпечение по
този договор във връзка с договорения лимит. Пред І РУ на МВР-Варна е
образувано ДП № 46/2018г.
По евентуалния иск ответниците
„Бимтранс”ЕООД и С.И.А. депозират аналогичен отговор.
Впоследствие
в съдебно заседание, проведено на 17.05.2018г., съдът е оставил исковата молба
без движение и е указал на ищеца да отстрани посочените нередовности. Страната
е предприела съответните процесуални действия, като с последното от тях е
поискала конституиране на „Бимтранс”ЕООД като трето лице помагач на ищеца по
евентуалния иск. Искането е било отхвърлено като неоснователно, а след
обжалване - потвърдено.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 01370/2017г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 710 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 28.04.2017г.
длъжникът С.И.А., ЕГН ********** ***,
е осъден да заплати
на кредитора „***СА” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген център”/, ЕИК
*********, сумата от 5 000 лева, представляваща
едностранно поето задължение по запис на заповед, издаден на 15.05.2015г. и с
падеж на предявяване, предявен на 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2017г. до окончателното й погасяване, както и съдебно-деловодни разноски
в размер на 106 лева.
С възражение вх.№ 14367 от 24.08.2017г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 17153 от 12.10.2017г., по което е
образувано гр.дело № 03754/2017г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя
Договор за зареждане
с горива и смазочни материали от 15.05.2015г. Страни по договора са ищцовото
дружество в качеството на доставчик и „***”ЕООД в качеството на клиент
/купувач/, а управителят на дружеството-клиент С.И.А. е посочен като солидарен
длъжник. Уговорени са начините на предоставяне на горива и смазочни материали,
разплащането. В тази връзка са предоставени писмени доказателства: Ф-ра №
********** от 15.01.2016г. с лимитна карта и фискален бон към нея; Ф-ра №
********** от 31.01.2016г. с лимитна карта и фискален бон към нея; Ф-ра №
********** от 15.02.2016г. с лимитна карта и фискален бон към нея; Ф-ра №
********** от 29.02.2016г. с лимитна карта и фискален бон към нея; Ф-ра №
********** от 15.03.2016г. с лимитна карта и фискален бон към нея. Като
обезпечение по този договор солидарния длъжник е издал запис на заповед на
стойност 5 000 лева, платим на предявяване, предявен на 27.04.2016г.
Във връзка с кореспонденция между
страните са издадени: Извлечение по сметка за периода 24 – 27.02.2017г.;
Извлечение по сметка за периода 30 – 31.01.2017г. Писмо за потвърждение на
салдата от 19.01.2017г.; Писмо за салдо от 27.01.2017г.; Справка по фактури за
периода 01.01.2011 – 11.10.2017г.; Извлечение по сметка 411200 Клиенти на лимит
– Добрич за периода 01.01.2011 – 11.10.2017г.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, съгласно извършената
справка от „***”ЕООД за периода 15.05.2015г. – 15.06.2019г. размерът на
непогасените задължения по процесните фактури е в размер на 9 676,98 лева.
Същите са били дължими към 27.04.2017г., когато е бил предявен и записът на
заповед. Процесните пет фактури са включени в СД за ДДС на двете дружества,
ползван е данъчният кредит в пълен размер по тях от „***”ЕООД. Според вещото
лице търговските книги са водени редовно с оглед нормата на чл.55, ал.1 ТЗ.
В съдебно заседание на изрично поставени въпроси дава следните отговори: Има поредност при извършване на
погасяване на вземанията – първо най-старото задължение. В два от преводите има
указания, че се правят частични плащания, в другите няма. Няма дублиране на
плащания. Фискалният бон на стойност 738,65 лева, находящ се на л.13 от делото,
не означава, че е платено с него, а че има вземане по него на тази стойност за
зареденото дизелово гориво. Самото плащане се вижда в регистъра на плащане и
ответникът е представил банкови извлечения, които потвърждават това. Стойността
на този бон е включена в платените фактури. В случая – ф-ра № ********* от
31.01.2016г. на стойност 738,65 лева с ДДС е платена на 15.03.2016г. изцяло.
Фискалните бонове се издават за извършено зареждане с гориво, това не е
платежен документ. Той не доказва плащане, а че посочената в него сума трябва
да се плати. В регистрите на ответника
има фактури, за които е посочено, че са платени на каса, в брой. По
отношение на плащанията и в двете дружества записите съвпадат.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед /т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
т.д. № 4 от 2014г., ОСГТК на ВКС/.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед
на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в
производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение
въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния
ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото
със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина
за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай
тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
В случая
срещу издаденият запис на заповед са налице възражения от страна на издателя по
отношение на предявяването му. Длъжникът
твърди безпаричност на записа на заповед, т.е. от една страна, че между него и поемателя не съществува
правоотношение, въз основа на което или което да е причина за издаването на
записа на заповед. Възражението за безпаричност на записа на заповед следва да
е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал
ценната книга. В този случай тежестта на доказване е на издателя. Единствено въвеждането на твърдение за
липса на причина за издаването на записа на заповед представлява общо
възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване
съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като
издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането. От друга страна, се потвърждава от изявленията на самите ответници, че
записът на заповед е издаден като обезпечение по процесния договор от
15.05.2015г.
Съдът приема, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа предвидените в чл.535 ТЗ
задължителни реквизити: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на
езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума
пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис
на издателя. В настоящия казус тези реквизити са налице, което определя и редовността
на ценната книга, а оттам – и нейната действителност, поради което всички
възражения на ответника в тази насока са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Същевременно кредиторът – ищец в производството, твърди, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на изпълнението по конкретно каузално правоотношение – договор за доставка на ГСМ от
15.05.2015г., поради което следва да докаже връзката между издадената ценна
книга и съществуването на вземането по каузалното правоотношение. От заключението на вещото лице
се установява безспорно, че между „***СА”ЕООД и „***”ЕООД са съществували
трайни търговски взаимоотношения, израз на които е и процесният договор.
Доставчикът е изпълнил задължението си по него и е предоставял на
клиента/купувач горива и смазочни материали при договорените условия, които са
плащани, с изключение на процесните фактури. Към датата на предявяване на
записа на заповед – 27.04.2017г., задължението е било в размер на 9 676,98
лева. Ответникът С.И.А. в качеството на солидарен длъжник по процесния договор
от 15.05.2015г. не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг
предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а
предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи
на изпълнение. От изложеното следва, че трябва да се признае за съществуващо
вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 1370/2017г. по описа на ДРС, в размер на 5 000
лева.
Предвид уважаване на главния иск,
следва да се уважи и акцесорният за законната лихва върху главницата от
5 000 лева, считано от 26.04.2017г. до окончателното й погасяване.
В
производството по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК не намират приложение правилата
за изменение на иска по чл.214 ГПК. Въвеждане на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство – т.11б
от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая – това е предявеният евентуален
осъдителен иск срещу двамата ответници при условията на евентуалност. Както в
съдебно заседание, така и впоследствие с уточняващи молби, ищецът е направил
изрични изявления, че този иск следва да се разгледа по реда на чл.210 ГПК,
след като е насочил искането си само към солидарния длъжник С.И.А., а впоследствие
го е оттеглил и отново го е насочил към двамата солидарни длъжници.
Както бе посочено и по-горе, от
заключението на вещото лице се установява безспорно, че по договора за ГСМ от
15.05.2015г. са останали неплатени общо пет броя фактури на обща стойност
9 676,98 лева, които са били дължими към 27.04.2017г. Процесните пет
фактури са включени в СД за ДДС на двете дружества, ползван е данъчният кредит
в пълен размер по тях от „***”ЕООД. Според вещото лице търговските книги са
водени редовно с оглед нормата на чл.55, ал.1 ТЗ. Има поредност при извършване
на погасяване на вземанията – първо най-старото задължение. В два от преводите
има указания, че се правят частични плащания, в другите няма. Няма дублиране на
плащания. Фискалният бон на стойност 738,65 лева, находящ се на л.13 от делото,
не означава, че е платено с него, а че има вземане по него на тази стойност за
зареденото дизелово гориво. Самото плащане се вижда в регистъра на плащане и
ответникът е представил банкови извлечения, които потвърждават това. Стойността
на този бон е включена в платените фактури. В случая – ф-ра № ********* от
31.01.2016г. на стойност 738,65 лева с ДДС е платена на 15.03.2016г. изцяло.
Фискалните бонове се издават за извършено зареждане с гориво, това не е
платежен документ. Той не доказва плащане, а че посочената в него сума трябва
да се плати. В регистрите на ответника
има фактури, за които е посочено, че са платени на каса, в брой. По
отношение на плащанията и в двете дружества записите съвпадат. Предвид
безспорно установеното като задължение, съдът намира, че всички възражения на
ответниците следва да се отхвърлят като неоснователни. Същевременно, с оглед
уважаване на главния иск в размер на 5 000 лева, евентуалният осъдителен
иск следва да се уважи за разликата от присъдената сума до претендираните
9 676,98 лева, а именно за сумата 4 676,98 лева, като за горницата от
присъденото до претендираното се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на
евентуалния иск, следва да се уважи и акцесорният за законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2017г., до
окончателното й погасяване.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от исковете срещу С.И.А.
и „***”ЕООД – общо в размер на 909,22 лева съобразно представения списък по
чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците са дължими разноските
съразмерно с отхвърлената част от евентуалния иск съобразно списъците по чл.80 ГПК както следва: на С.И.А. – 200,86 лева, на „***”ЕООД – 420,51 лева. Съгласно
т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя
разноските в заповедното производство в размер на 106 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че в полза на „***СА” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Варна,
район „Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген център”/, ЕИК
*********, представлявано от управителя Вахан Ангътян, съществува парично
вземане от С.И.А., ЕГН ********** ***, за
сумата от 5 000 лева /пет
хиляди/, произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 15.05.2015г. и
падеж на предявяване, предявен на 27.04.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението пред съда - 26.04.2017г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед № 710 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 28.04.2017г. в производството по ч.гр.д. № 1370/2017г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН ********** ***, и „***”ЕООД със седалище и
адрес на управление: град Добрич, ул.”***” № 56 вх.Б, ет.2, ап.6, ЕИК ***,
представлявано от управителя С.И.А., ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***СА” ЕООД със седалище и адрес на управление: град
Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген
център”/, ЕИК *********, представлявано от управителя Вахан Ангътян, сумата от 4 676,98 лева /четири хиляди
шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
сбор от непогасени остатъци по издадени пет броя фактури за продажба на ГСМ -
Ф-ра № ********** от 15.01.2016г.; Ф-ра № ********** от 31.01.2016г.; Ф-ра №
********** от 15.02.2016г.; Ф-ра № ********** от 29.02.2016г.; Ф-ра №
********** от 15.03.2016г., издадени по договор за зареждане с горива и
смазочни материали от 15.05.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 12.10.2017г., до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 4 676,98 лева до претендираните 9 676,98 лева.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „***СА” ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”,
бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген център”/, ЕИК *********, представлявано от
управителя Вахан Ангътян, сумата от 909,22
лева /деветстотин и девет лева и двадесет и две стотинки/ представляваща
разноските в производството по гр.дело № 3754/2017г. по описа на ДРС съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***СА” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Варна,
район „Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген център”/, ЕИК
*********, представлявано от управителя Вахан Ангътян, да заплати на С.И.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 200,86
лева /двеста лева и осемдесет и шест стотинки/ представляваща разноските в
производството по гр.дело № 3754/2017г. по описа на ДРС съразмерно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „***СА” ЕООД със седалище и адрес на управление: град
Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген
център”/, ЕИК *********, представлявано от управителя Вахан Ангътян, да заплати
на „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”***” № 56
вх.Б, ет.2, ап.6, ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.А., сумата от 420,51 лева /четиристотин и двадесет
лева и петдесет и една стотинки/ представляваща разноските в производството по
гр.дело № 3754/2017г. по описа на ДРС съразмерно отхвърлената част от
евентуалния иск.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „***СА” ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”,
бул. „Трети март” № 59 /”Фолксваген център”/, ЕИК *********, представлявано от
управителя Вахан Ангътян, сумата от 106
лева /сто и шест/, представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 01370/2017г.
по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :