№ 947
гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100102577 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК831160078, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК (след
изменение на петитума преди насрочване за о.с.з.) за признаване за установено в
отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата
на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и захранващ с
електрическа енергия тези населени места, за който със задължително за ВОС и страните
по делото Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС е прието,
че съставлява движима вещ, на придобивно основание за правото на собственост на
ищеца – преобразуване на притежавалото правото на собственост държавно предприятие
„Хидромелиоративни системи“ София в „Напоителни системи“ ЕАД въз основа на
Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС и съпътстващите му актове, по реда на чл.17а от
ЗППДОбП (отм.).
Ищцовото дружество твърди (в исковата и последващите си уточняващи молби), че
въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с настояща обща дължина 11 875м.,
преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община
Търговище, е бил изграден преди 1976г., а през 1976г. бил заведен в активите на различни
държавни структури, като последно бил вписан в активите на ДФ „Хидромелиоративни
системи“ гр. София“. Твърди още, че ищцовото дружество било учредено с Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС като държавно такова. При учредяването със същия акт било
вписано, че „Напоителни системи“ ЕАД поемало изцяло активите и пасивите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, сред които и спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, за който
в уточняваща молба от 05.11.2020г. (л.9 от делото на ВОС) изрично се твърди, че захранва с
ел. енергия както „Напоителни системи“ ЕАД - ПС Крояч, така и битовите потребители на
село Крояч. Вписването на процения ВЕЛ като част от активите на „Хидромелиоративни
системи“ София“ било посочено и на страница 10 от изготвената оценка на активите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, които формирали капитала на новото дружество
1
„Напоителни системи“ ЕАД. По тези причини и на осн. чл.17а от ЗППДОбП ищецът счита
себе си за носител на правото на собственост върху спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ от 1993г. и
до настоящия момент.
Ищецът твърди на следващо място, че с оглед на така придобитото му право на
собственост, през 2012г. тогавашното ЕРП, действало на територията, на която бил изграден
електропроводът, правоприемник на което е ответникът по делото „ЕРП – Север“ АД, е
поискало да изкупи собствеността на ищеца по отношение на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. По това
искане била отпочната процедура, по която през м.08.2012г. за електропровода били
издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище. А през
2018г. била изготвена, по възлагане на ищеца, и оценка на на стойността на спорния ВЕЛ,
която била в размер на 239 400.00лв. Тези документи, заедно с останалите по процедурата
по изкупуване били предоставени на ответното дружество през м.06.2019г.
В хода на преговорите обаче,с две последователни писма от 09.08.2019г. и от
21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД, било заявено, че ответното
дружество не желае да предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото
въздушният електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му
книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.
Предвид така заявения от ответника спор за притежанието на правото на собственост
върху исковия ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ ищецът предявява окончателен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване на неговата собственост върху вещта, на правно основание за собствеността
чл.17а от ЗППДОбП.
В първото о.с.з. ищецът не изпраща представител и не депозира писмено становище
по редана чл.143 ГПК. С писмено становище след приключването на първото о.с.з.
(подадено на 01.03.2021г., при проведено на 25.02.2021г. о.с.з.) ищецът не посочва изрично,
че поддържа исковата молба и твърденията си, но прави последващи първото о.с.з.
доказателствени и процесуални искания. В хода по същество поддържа исковата молба.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита иска за
неоснователен. Сочи, че счетоводното записване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ в баланса на
ищцовото дружество, както и издадените през 2012г. разрешения за търпимост, нямат
никакво вещно значение за придобиване на собствеността от ищеца. Твърди и че ищецът
изобщо не би могъл да придобие собствеността върху електропровода, тъй като при
действието на ЗЕ (от 1948г., отменен) този обект е бил държавна собственост, която само
била предоставена за ползване на държавното електростопанско предприятие, което чрез
него е изпълнявало възложената му дейност. С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС
държавните структури по енергетика били преобразувани в „НЕК“, което дружество било и
правоприемник на активите им, в това число спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Освен това
ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, поради
което и нямало как да е собственик на съоръжение за това.
След внесените от ищеца по указания на настоящия състав уточнения по иска,с
допълнително становище ответникът излага аргументи за недопустимост на делото, поради
липса на правен интерес. Евентуално поддържа аргументите си за неоснователност на иска.
Оспорва ясно заявеното едва с уточняващите молби придобивно основание на ищеца по
чл.17а от ЗППДОбП. Оспорва да са налице всички предпоставки на тази разпоредба. Твърди,
че електропроводът е бил изграден през 1962г. при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен
през 1975г.), при който всички енергийни съоръжения са били държавна собственост,
поради което и никой друг не би могъл да ги притежава. Само по изключение можела да
бъде преодставена на отделни структури експлоатацията на съоръжения за пренос и
доставка на ел. енергия, но не и собствеността върху тях. Аналогична била и
2
регламентацията в приетия през 1975г. ЗЕ (отм. през 1999г. със ЗЕЕЕ), като само с изрично
разрешение на Асоциация „Енергетика“ било възможно да се прехвърли собствеността
върху енергийно съоръжение на трето лице, също каквото разрешение нямало за спорния
ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Отделно ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и
доставка на ел. енергия, по която причина и на основание действалите нормативни правила
нямало как процесният въздушен електропровод да бъде собствен на ищеца. Не са били
налице и специфичните нормативни изключения от това правило. В следващия ЗЕЕЕ
(1999г., отм. 2004г.) уредбата била същата. Оспорва, както ищецът,така и ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, да са притежавали собствеността по отношение на
спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Позовава се на съдебна практика по повод възраженията си.
Оспорва и доказателствената стойност на представни от ищеца писмени доказателства.
С писмено становище преди първото о.с.з., поддържано и в заседанието пред съда,
ответникът по реда на чл.143 ГПК допълва позицията си по делото със следните аргументи:
Твърди се, че спорният ВЕЛ е изграден от Държавата и е бил държавна собственост,
но до 1989г., когато е бил преобразуван. “Електроразпределение Север” ЕАД е собственик
на това съоръжение, като тази собственост следва поредица от преобразувания на бившето
държано имущество. Процесният ВЕЛ е 20 Кv, ниво средно напрежение, по същество част
от разпределителна мрежа, до 1989г. е бил държавна собственост, както всяко друго
съоръжение по това време, като е бил предоставен за стопанисване и управление на
съответните структрни звена към Комитета по енергетика. Впоследствие през 1990г. било
направено преобразуването, като се учредило дружество с държавно участие “НЕК” АД,
което впоследствие придобило всички активи на енергийните звена на Комитета по
енергетика. А по-късно от “НЕК” АД, отново чрез преобразуване на териториален принцип,
се отделили други отделни юридически лица. За територията на североизточна България
това били: “Електроснабдяване Горна Оряховица” и “Електроснабдяване Варна”, които
придобили част от цялата мрежа – средно ниво на напрежение. Впоследствие през 2006г.
във връзка с провеждането на държавната политика по лиценцирането на дейностите и
разпределението на същите между отделни юридически лица, с преобразуване по силата на
договор, двете дружества си прехвърлили активи една на друга, които са свързани с
определената им дейност – разпределение на мрежа и доставка на енергия. Тогавашното
“Електроснабдяване – Горна Оряховица” получило лиценз за разпределение на електрическа
енергия, а от своя страна “Електроразпределение - Варна” получило лиценза за доставка.
Във връзка с тези законови промени било нужно разпределяне на имуществото съобразно
съответната лицензионна дейност. Тогавашното “Електроснабдяване Горна Оряховица”
било преименувано на “Е-Он България Мрежи”, а впоследствие – преименувано на “Енерго-
Про Мрежи” и понастоящем “Електроразпределение Север”. Доколкото всички
съоръжения,свързани с разпределение и доставка на електроенергия до 1990 г., били
държавна собственост и били предоставени на съответни държавни предприятия към
Комитета по енергетика за стопанисване и управление, с много малко изключения, като
например кооперации или ТКЗС, и то само в случаите, в които единичното съобръжение
било изградено само за нуждите на съответната кооперация или обществена организация,
при това и след админстративна процедура и предхождащо нарочно разрешение, каквито
нямало за процесния ВЕЛ, няма как ищецът да е го е придобил. И след като и самият ищец
твърди, ч въпросното съоръжение ВЕЛ захранва над 150 абоната, ВЕЛ не може да се
определи, като съоръжение, което е изградено и обслужва единствено целите на ищеца или
неговия праводател. Процесният ВЕЛ, като имущество, е бил част от имуществото,
формиращо капитала на образуваното “НЕК” ЕАД през 1990г. и впоследствие е преминало
към имуществото на ответника, както по силата на отделянето от “НЕК” АД, така и на
последващия договор във връзка с лицензионните процедури относно ел. енергията.
На основание на всички релевирани с отговора на исковата молба, със следващите
становища и с писменото такова преди първото о.с.з., възражения, ответникът моли да бъде
отхвърлен предявения установителен иск, както и да му бъдат присъдени съдебни разноски.
3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба две удостоверения от община Търговище и
от община Лозница, съответно от 20.08.2012г. от 07.08.2012г., за исковия „електропровод
20kv „Крояч“, който преминава през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село
Съединение“ и захранва потребители в тях, е било установено изграждане на съоръжението
преди 1987г.; строежът е бил приет за незаконен, но за търпим на осн. пар.16 от ПР на ЗУТ.
В представените към исковата молба счетоводни справки на ищцовото дружество е
вписано, че за стопанисване и управление на дружеството и като ДМА в активите му са
вписани различни обекти, включително „Ел. провод 20kv ПС „Крояч“ 1“, с трасе 16275м., на
183стълба.
Към началната искова молба са приложени още графики на трасето на исковия ВЕЛ,
които няма как да бъдат възпроизведени текстуално от съда, но които са взети предвид от
вещото лице при изготвяне на СОцЕ.
С приложено към началната искова молба възлагателно писмо, ищецът е възложил
през 2018г. на друго частно дружество изготвянето на оценителски доклад за определяне на
пазарната продажна цена на ВЕЛ, вписан в горните документи и сочен за собствен на
ищеца. Докладът е изготвен и приложен към материалите по делото, заедно с приложения
към него (данни правоспособност на участвалите оценители и други).
Видно от представените с исковата молба писма, в две последователни писма от
09.08.2019г. и от 21.02.2020г., изходящи от Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД,
ответното дружество е уведомило ищцовото, че не не желае да продължи разговорите за
закупуване на спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото електропроводът бил собствен на
ответника и бил записан в инвентарната му книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.
Видно от материалите към отговора на исковата молба (находящи се в кориците на
делото на ОС-Търговище) с Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС са преобразувани
обединенията, комбинатите и предприятията от системата на Комитета по енергетика, в
„НЕК“ ЕАД с държавно имущество, със седалище в гр. София и с предмет на дейността:
„производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия“. В т.15 от
същото е посочено още, че „НЕК“ ЕАД поема активите и пасивите на преобразуваните
стопански предприятия по т.1 (обединенията, комбинатите и предприятията от системата на
Комитета по енергетика). Към акта е приложен списък с преобразуваните предприятия, сред
които и такива от Стопански електроснабдителен комбинат – Горна оряховица и
Варна.Приложен е и уставът на „НЕК“ ЕАД.
В материалите към отговора на исковата молба (в кориците на делото на ОС-
Търговище) се съдържат още Разпореждания №45 и №47 от 07.11.1991г. на МС, с
аналогична разпоредителна цел на други държавни предприятия, със списъци на
последните.
С приложено едва с уточняващите молби пред ВОС Разпореждане №82 от
23.08.1993г. на МС, е преобразувана държавна фирма „Хидромеилоративни системи“ София
в „Напоителни системи“ ЕАД София. Новият правоприемник е с изрично вписан предмет на
дейност: стопанисване, експлоатация, поддръжка, ремонт, разширение, инвестиране,
проучване и проектиране; освен това още научноизследователска, развойна и
инженерингова дейност за комплексното използване на хидромелиоративния фонд; още
доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване; мелиоративно и
селскостопанско строителство; търговия в страната и чужбина. Посочен е капиталът на
новото дружество, както и че то поема активите и пасивите на държавната фирма
„Хидромеилоративни системи“ София.
4
Приложени към уточнителните молби пред ВОС са още и ПМС №110 от 14.11.1990г,
за децентрализация на дейности в селско стопанство, хранителна промишленост и търговия,
както и Разпореждане №16/16.11.1988г. на МС, чрез което е възложено на МНО
изграждането на видове обекти за отводнителни и за поливни цели, за техническото им
обезпечаване, и други.
На л.18-27 от делото на ВОС е приета Оценка на активите, стопанисвани от „ПЕ
Хидромелиорации Търговище“. Сред тях е вписан и „НП Крояч“ в район Лозница, като
видно от обяснителните бележки към документа абревиатурата свидетелства за напоителен
по предназначението му обект. Сред счетоводните записвания фигурират и „ПС Крояч 1“ и
„Ел. провод Крояч 1“.
На л.28 е приложен протокол на МЗХ от 2017г., едва с който се променя предмета на
дейност на „Напоителни системи“ ЕАД.
На л.29-34 е приложен Констативен протокол за оценка на ХМ обекти в експлоатация
- повдигателни, дъждовални и отводнителни ПС (тоест помпени станции), сред които под т.1
е вписана Помпена станция Крояч 1, с. Ловско, общ. Лозница, Разград. Вписани са дейности
по поддържането й, в това число и такива относно електрическата й част (подмяна на
силови и контр. кабели).
На л.46-54 са приложени ПМС №48/28.02.1959г., ПМС №87/11.07.1963г., ПМС
№45/30.09.1965г., РМС №125/03.05.1967г., РМС №590/16.12.1970г., РМС №312/03.08.1972г.,
РМС №146/05.08.1976г., Заповед от 21.02.1983г. на ДСО „Водно стопанство“ – София (в т.ч.
л.83-4 от делото), ПСМ №11/29.05.1986г., РМС №16/16.11.1988г., Заповед от 30.11.1988г. на
МНОиМЗГ (в т.ч. л.76-79, Протокол от 10.03.1989г. (в т.ч. л.67-75 от делото) и други актове
– от които по служебен път (защото конкретно позоваване по тях от ищеца изобщо няма)
съдът не може да изведе относими към процесния ВЕЛ данни. Аналогично отново служебно
(отново конкретно позоваване от ищеца изобщо няма) съдът не може да изведе относими
данни от счетоводни справки на л.84-88 от делото.
С прието по делото Решение №484/11.01.1991г. на МЗХП е образувана държавна
фирма „Хидромелиоративни системи“ София, като правоприемник на прекратените вече
„Хидромелиорации-Русе“, „Хидромелиорации-София“, както и „Агрострой-Попово“, а
новата „фирма“ поела още активите и пасивите на СО „Селскостопанско строителство и
хидромелиорации-София. С друго приложено Решение от 31.01.1991г. държавната фирма
„Хидромелиоративни системи“ София е и регистрирана официално. А с приложеното РМС
№82/23.08.1993г. държавната фирма „Хидромелиоративни системи“ София е преобразувана
в „Напоителни системи“ ЕАД. Въз основа на тези данни може да се приеме, че в
действителност ищцовото дружество „Напоителни системи“ ЕАД е приемник на държавна
фирма „Хидромелиоративни системи“ София и така на активите и на пасивите на тази
„фирма“ към момента на преобразуването 23.08.1993г. Както се посочи в същото РМС е
описан и предметът на дейност на новото дружество и той не включва дейности по
производство, доставка, пренос, съхранение или друга дейност по повод електрическа
енергия. Напротив – въпросните дейности са предоставени на образуваната от
предприятията от Комитета по енергетика, в „НЕК“ ЕАД, съобразно Разпореждане
№46/07.11.1991г.
Със заповед РД-56-37/27.05.2011г. на МЗХ е закрит клон Търговище от структурата
на „Напоителни системи“ ЕАД, като активите и пасивите са поети от клон Русе (Долен
Дунав).
От материалите на л.93-100 от делото може да се изведе информация само, че през
1962г. са били извършени чрез МЗ, Водно стопанство, действия по поддръжка и техническо
обезпечаване на ПС „Крояч“, ПС „Гороцвет“ ПС „Лозница“, Подязовирна стена „Бели Лом“
и други, включително изграждане на електропроводи до ПС „Лозница“ (недовършен), ПС
5
„Бели Лом“ (недовършен), ПС „Гороцвет“ (завършен) и ПС „Дуран“ (завършен).
На л.118-142 е приложена съдебна практика.
На л.175-194 са приложени повторно вече приети и описани документи.
С приложената по делото Заповед №ДВ-118-А/24.04.2000г. на Държавна агенция
„Енергетика“, считано от тази дата е преобразувана „НЕК“ ЕАД, като от нея е отделено
новото „Електроразпределение Горна Оряховица“ ЕАД. Вписан е и предметът на дейност на
новото дружество – експлоатация на мрежата за разпределение не ел. енергия, като
съвкупност от линии и ел. уредби с ниско, средно и високо напрежение, която служи за
пренос и разпределение на ел. енергия с цел доставка към крайните присъединени
потребители на територия на областта, в която се намират разпределителните съоръжения.
С приложената по делото Заповед №ДВ-128-А/24.04.2000г. на Държавна агенция
„Енергетика“, считано от тази дата е преобразувана „НЕК“ ЕАД, като от нея е отделено
новото „Електроразпределение Варна“ ЕАД. Вписан е предмет на дейност на новото
дружество – експлоатация на мрежата за разпределение не ел. енергия, като съвкупност от
линии и ел. уредби с ниско, средно и високо напрежение, която служи за пренос и
разпределение на ел. енергия с цел доставка към крайните присъединени потребители на
територия на областта, в която се намират разпределителните съоръжения.
С приложен на л.203-226 от делото договор преобразуване на търговски дружества,
„Електроразпределение Варна“ ЕАД и „Електроразпределение Горна Оряховица“ ЕАД са си
прехвърлили взаимно правата и задълженията по дейности съответно „разпределение на ел.
енергия“ (занапред към дружеството със седалище Горна Оряховица) и съответно
„обществено снабдяване с ел. енергия“ (занапред към дружеството със седалище Варна).
Прехвърлени са и взаимно и съответно активите и пасивите досежно въпросните дейности.
Съгласно лицензия от 13.08.2004г. на ДКЕВР на „Енерго-про Мрежи“ със сегашно
наименование „ЕПР Север“ (т.е. ответника по делото) е предоставено правото да
осъществява дейността „разпределение на ел. енергия на точна и обособена територия в
Североизточна българия, за срок от 35 години.
В счетоводно извлечение от инвентарната книга на ответника е отразен активът с
наименование „ЕП Магистрала Т-ще ПС Крояч Рз“, с вписана година на придобиване 1988г.
и с вписана стойност.
Прието за безспорно е в о.с.з., че процесният твърдян от ищеца за негов собствен
ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село
Съединение при община Търговище, е идентично съоръжение със записаното при ответника
„ЕП Магистрала Крояч“ (л.285-гръб).
На л.243-248 от делото са приложен графики на трасе на съоръжения от технически
характер, включително „водопроект“ и „електропровод за Помпена станция „Крояч“, които
няма как да бъдат възпроизведени текстуално от съда, но които са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на СОцЕ.
На л.252-267 са приложени повторно вече приети и описани документи.
СТЕ не е ангажирана по делото само поради процесуална непрецизност и
неактивност на ищеца - посочените в исковата молба въпроси са несъответни на въведеното
едва пред ВОС и по указание на ВОС придобивно основание; ищецът не се е възползвал от
дадената му от съда с определението по чл.140 от ГПК възможност да конкретизира и
допълни до първо о.с.з. въпросите на СТЕ според релевантните по към уточненото пред
ВОС придобивно основание (л.150-гръб); молба в тази насока е подадена надлежно едва
след приключване на първото о.с.з. (на 01.03.2021г.); дори в последната няма никаква
6
корекция на началните въпроси; а заявените нови два, освен късно заявени, са отхвърлени с
мотивирано протоколно определение от о.с.з. на 25.03.2021г. Въпреки това все пак отговор
на първите два въпроса от исковата молба има в заключението по СОцЕ, а въпросът относно
идентичността между спорния ВЕЛ „Крояч“ и ЕП „Магистрала“ е изяснен с признанието на
ответника (л.285-гръб).
Заключението по приетата СОцЕ,служебно назначена от съда на въпрос: „след
изясняване от вещото лице на трасе, площ, зони за доставка на енергия и други относими
белези…каква е средната пазарна стойност на процесния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, преминаващ
през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище“,
съдът кредитира изцяло, като обективно, дадено след личен пълен обход на трасето на
електропровода и съпоставка с писмени и графични данни за него, а също и като
неоспорено от страните. От заключението се установява, че процесното съоръжение е
„далекопровод“ и се захранва от подстанция „Север“ на гр. Търговище. Трасето му
преминава през землището на гр. Търговище в посока до с. Ловско. Трасето на
далекопровода е изградено през 1971г. От различни точки процесният далекопровод ВЕЛ 20
Кv „Крояч“ има отклонения за захранването на помпени станции на „Напоителни системи“
ЕАД, а именно ПС Съединение 1, ПС Съединение 2, Каменна чешма, Ловско-1, Ловско-2,
Крояч-1 и Крояч-2, като конкретно за ПС Крояч 1 и 2 трасе се отделя от стълб 166. Отделно,
на 13м. успоредно от спорния далекопровод е изграден друг и нов електропровод ВЕЛ 20
Кv, който продължава до стълб 166, пресича стария съществуващ далекопровод и захранва
ПС Крояч-1. Този нов ВЕЛ, с оглед на посочените си характеристики и особено с оглед
момента си на изграждане, очевидно не е спорният и твърдян и от двете страни по делото да
е съществувал много преди 1976г. ВЕЛ. Установява се от заключението освен това, че от
основното трасе на процесния далекопровод от п/ст „Север“, през Търговище, до п/ст
„Разград“ се захранват с ел. енергия общпо 1247 бр. битови и небитови потребители, при
средна обща годишна консумация от всички тях 473 770кв.ч. Съобразно всички тези
технически характеристики, в т.ч. трасе и предназначение, процесният ВЕЛ е на средна
пазарна стойност от 334 810лв. Съобразно нея и с определение по реда на чл.70 ГПК, влязло
в законна сила, е определена и цената на иска по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Възраженията за недопустимост на делото са неоснователни. Макар и по принцип
верни, те са относими към друг вид граждански спорове. Еднозначна и трайна е съдебната
практика, включително тълкувателна на ВКС (ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк. дело
№8/2012г. на ОСТГК на ВКС) че правният интерес от предявяване на установителен иск за
право на собственост е налице при всеки случай на извънсъдебен спор между страните по
делото за притежанието на съответното вещно право, който спор следва да се индикира от
представени или поискани за представяне доказателства. В настоящия случай е видно от
представените още с исковата молба (л.36-42 от началното дело на ВОС) и неоспорени от
ответника писма, че в две последователни писма от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на
Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД е посочено, че ответното дружество не желае да
предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото въздушният
електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му книга с
диспечерско име ЕП „Магистрала“. А в о.с.з. е признато от процесуалния представител на
ищеца, че твърдяният да е собствен на ищеца процесен ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, преминаващ
през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при общ.Търговище, е
идентично съоръжение със записаното при ответника „ЕП Магистрала Крояч“ (л.285-гръб).
При тези данни категорично е налице интерес от предявения установителен иск за
собственост на съоръжението, който следва да се разгледа по същество.
Фактическият състав на придобивния способ, уреден в нормата на чл.17а от
ЗППДОбП (отм.) за прехвърляне на вещни права върху имоти с образуване, преобразуване и
7
приватизиране на държавни предприятия,включва: държавата да е била собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие; и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество въпросното имуществото да не е изрично
изключено от имуществото, което се е включило в капитала на търговското дружество. При
наличие на тези предпоставки вещно – транслативният ефект настъпва по силата на самия
акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба не включва
други елементи, освен горепосочените и не изисква други действия, като осчетоводяване,
заприходяване в баланса и други подобни. Правото на стопанисване и управление, като
елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП (отм.) е уредено
в нормата на чл.39, ал.2, във връзка с чл.42 от Правилник за организация на стопанската
дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от свое име да
упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка
и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните имоти от 1975
год. (отм.), върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните
организации имат право на владение, ползване и разпореждане, но в съответствие с
предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота.
Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните
предприятия е било извършвано чрез административни актове, с които при образуването на
държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска
дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, чрез
които след образуването на държавното предприятие допълнително са му били
преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. При гражданскоправен спор
предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно
предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самият
административен акт за предоставяне на това право),така и с верига от непреки
доказателства (актове за държавна собственост, в които изрично е вписано, че определен
имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие за
конкретни цели, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на предприятието и други). Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно
юридическо лице не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако лицето
вече не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен
способ, а може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие. Съответно изложените предпоставки на основанието по чл.17а ЗППДОбП
(отм.) следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца по предявения иск за собственост,
още повече когато искът е положителен. Обобщено в горния смисъл е ТР №4/2014г. на
ОСГК на ВКС.
В настоящия случай пълно и надлежно доказване в горния смисъл не бе направено от
ищцовото дружество. Действително с Решение №484/11.01.1991г. на МЗХП е образувана
държавна фирма „Хидромелиоративни системи“ София, като правоприемник на
„Хидромелиорации-Русе“, „Хидромелиорации-София“, както и „Агрострой-Попово“, а
новата „фирма“ е поела още активите и пасивите на СО „Селскостопанско строителство и
хидромелиорации-София. А чрез РМС №82/23.08.1993г. държавната фирма
„Хидромелиоративни системи“ София е преобразувана в „Напоителни системи“ ЕАД. Въз
основа на тези данни обаче може да се приеме единствено, че ищцовото дружество
„Напоителни системи“ ЕАД е приемник на държавна фирма „Хидромелиоративни системи“
София и на активите и на пасивите на тази „фирма“ към момента на преобразуването
23.08.1993г. Последователни доказателства обаче, че точно процесният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“,
преминаващ през землището на гр. Търговище към с. Съединение, е бил предоставен за
стопанисване и управление на фирма „Хидромелиоративни системи“ София или на
конкретен негов праводател, няма по делото. Всъщност ищецът дори не е въвел
последователни твърдения за правоприемствата по отношение на въпросният ВЕЛ във
8
времето, нито такова правоприемство може да се установи несъмнено, служебно от съда. А
както се посочи отразяване на активи във вътрешни счетоводни справки има само непряко
доказателствено значение и не може само чрез него да се доказва пълно и главно
предоставяне за стопанисване и управление на конкретен обект на конкретно предприятие.
А съвсем друг е въпросът, че основните счетоводни записвания в представените от ищеца
документа касаят само ПС (помпена станция) Крояч съоръженията за електрическата й
обезпеченост, но които няма как да се отъждествят с над 11 километра трасе на
електропровод, преминаващо през няколко населени места и съдържащо отклонения за
различни потребители и обекти, както твърди и самият ищец за процесния ВЕЛ 20 Кv
„Крояч“. Поради това съдът преценява разглежданата предпоставка по чл.17а ЗППДОбП
(отм.) за недоказана. Косвено последният извод се подкрепя и от факта, че в същото РМС
№82/23.08.1993г. е описан и предметът на дейност на новото дружество и той не включва
дейности по производство, доставка, пренос, съхранение или друга дейност по повод
електрическа енергия. Напротив – въпросните дейности са предоставени преди това на
образуваната от предприятията от Комитета по енергетика, в „НЕК“ ЕАД, съобразно
Разпореждане №46/07.11.1991г. Доколкото принципът в хода на процеса на
децентрализация е да се предоставя държавно имущество за целите на дейността на
новообразуваните търговски дружества, то предметът на дейност на „Напоителни системи“
ЕАД към образуване през 1993г. изключва предоставянето на електропровод за снабдяване с
ел. енергия на определяем кръг от протребители. И към момента на основание лицензия от
13.08.2004г. на ДКЕВР, ответното е дружеството с делегирано право за осъществяване на
дейността „разпределение на ел. енергия на точна и обособена територия в Североизточна
българия, за срок от 35 години. Изложените обстоятелства са достатъчно самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск.
Извън горните обсъдени общи предпоставки на придобивното основание по чл.17а от
ЗППДОбП (отм.) следва във всеки отделен случай да се съобрази вида и характера на
придобиваната вещ. Процесният въздушен електропровод съставлява на осн. пар.1, т.21 от
ДР на ЗЕ въздушно или кабелно съоръжение за свързване на електрически уредби,
предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на ел. енергия, които
съответстват на „линейни инжинерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на ЗУТ.
Съгласно пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен
газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи,както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения за разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ
през мрежи,а също и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на
клиентите. От което следва, че съоръженията за свързване на електрическите уредби
съдействат за разпределение на самата ел. енергия и са част от енергийните обекти, както и
от самата електроразпределителна мрежа по см. на пар.1, т.22 от ДР на ЗЕ, като съвкупност
от електропроводи и електрически уредби за разпределение на ел. енергия. Относно тази
специфична група вещи в трайната съдебна практика се приемат специфични забрани и
изключения от тях, относно придобиването им по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), а
именно:
Процесният електропровод, по твърдения и на двете страни, е изграден преди 1976г.,
а според заключението по СОцЕ е изграден през 1971г. - тоест по време на действието на ЗЕ
(отм., действал 1948г.-1976г.). Според чл.2, ал.1 от този закон енергийните източници и
всички съоръжения за производство,пренос и разпределение на енергията, както и
електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Само по изключение по
чл.3 от същия закон е било възможно преотстъпване на местни органи, на държавни
предприятия или на обществени организации, експлоатацията на определени енергийни
обекти, но за собствени (на предприятията) нужди. Уредбата е запазена и в следващия по
време енергиен закон – чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството (отм., но действащ от
9
1976г. до 1999г.) изрично предвижда, че електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на
електрическа енергия, са държавна собственост. Търговските дружества не попадат в кръга
на кооперативните и на другите обществени организации. На осн. чл.8 от ЗЕ (отм.)
електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от
Асоциация "Енергетика" и съгласно чл.2, ал.1 са държавна собственост. Ето защо по
правилата на чл.2, ал.1 и чл.8 ЗЕ (отм). енергийните и електроразпределитени обекти и
съоръжения не е можело да се прехвърлят в собственост на търговско дружество с държавно
имущество с различен (не енергиен) предмет на дейност (като ищцовото дружество), на осн.
чл.17а от ЗППДОбП (отм.). Такива обекти не е било допустимо да бъдат предмет на сделки
и съгласно следващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм., но действал в
периода 1999г.-2004г.), съгласно пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ. Изобщо цялата правна
уредба към вероятния момент на изграждане на процесния ВЛЕ, а и към деня на
преобразуване на държавното предприятие в ЕАД (което в случая е 1993г.) не е позволявала
електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия се
включват в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и
търговия с електроенергия. Само по изключение, съгласно чл.2, ал.2 от ЗЕ (отм.)
кооперативни и други обществени организации, с разрешение на Асоциация "Енергетика",
можели да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но само за
задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Следователно при
граждански съдебен спор относно енергиен или електроразпределителен обект, за да може
ищецът да се позовава изобщо на основанието чл.17а от ЗППДОбП (отм.), той следва да
докаже (освен всички други условия на чл.17а от ЗППДОбП (отм.)) и че въпроснното
енергийно съоръжение или обект е било предвидено и служило само за задоволяване на
нуждите на преобразуваното след 1990год. ищцово дружество (вътрешноведомствени
централи и съоръжения) и съответно имало само един единствен потребител (ищецът). Във
всички други случай обектът и съоръжението от електрическата инфраструктура се приема
за общо ползване и така се явява извън гражданския оборот, поради което и такива ел.
уредби или съоръщения не е можело да бъде годен обект на придобиване по реда на чл.17а
от ЗППДОбП (отм.). Обобщено в изложения смисъл е и следната трайна съдебна практика:
Решение №189/23.07.2018 на Апелативен съд – Варна по в.т.д. №163/2018г.,недопуснато до
касационно обжалване с Определение №395/24.06.2019г. по т.д. №2903/2018г. на 2-ро ТО на
ВКС; Решение №130/11.02.2011г. по т.д. №776/2009г. на 1-во ТО на ВКС; Решение
№440/23.12.2011г. по гр.д. №1605/2010г. на 4-то ГО на ВКС; още Решение
№247/22.04.2010г. по гр. д. №3868/08г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №300/28.06.2010г. по
гр. д. №169/09г. на 1-во ГО на ВКС; Решение №130 от 09.10.2017г. по в.гр.д. №366/2017г. на
Апелативен съд – Варна, и други.
В настоящия случай няма никакви доказателства, че процесният ВЕЛ с дължина над
11 километра, преминаващо през няколко населени места, към момента на изграждането му
и особено към момента на възникване на ищцеца, като правен субект (1993г.) било
единствено с вътрешноведомствено за ищеца предназначение и е обслужвало само него.
Напротив в исковата молба ищецът твърди, че спорният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е с обща
дължина 11 875м., преминава през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение
при община Търговище и захранва с електрическа енергия обекти тези населени места. А в
уточняваща молба от 05.11.2020г. пак ищецът твърди, че чрез спорния ВЕЛ се пренася ел.
енергия „както на „Напоителни системи“ ЕАД за ПС „Крояч“, така и за потребление на
жителите на с.Крояч. В същия смисъл и са данните от СОцЕ, заключението по която е
дадено след личен обход от експерта на цялото трасе на електропровода и съпоставката му с
писмени и графични данни за него. От заключението се установи, че процесното
съоръжение е „далекопровод“ и се захранва от подстанция „Север“ на гр. Търговище.
Трасето му преминава през землището на гр. Търговище в посока до с. Ловско. Трасето на
далекопровода е изградено през 1971г. От различни точки процесният далекопровод ВЕЛ 20
Кv „Крояч“ има отклонения за захранването на помпени станции на „Напоителни системи“
ЕАД, а именно ПС Съединение 1, ПС Съединение 2, Каменна чешма, Ловско-1, Ловско-2,
10
Крояч-1 и Крояч-2, като конкретно за ПС Крояч 1 и 2 трасе се отделя от стълб 166, като
отклонение. Установява се от заключението освен това, че от основното трасе на процесния
далекопровод от п/ст „Север“, през Търговище, до п/ст „Разград“, се захранват с ел. енергия
общпо 1247 бр. битови и небитови потребители, при средна обща годишна консумация от
всички тях 473 770кв.ч. При съвкупния анализ на всички тези данни и липсата на каквото и
да е доказване от ищеца за единствено вътрешноведомствения характер на процесния ВЕЛ,
съдът е изключено да формира извод за наличие на условията за изключението по чл.2, ал.2
от ЗЕ (отм., действал 1976г.-1999г.), отделен е и въпросът за липсата и на разрешение на
Асоциация "Енергетика". Напротив – единственият обоснован извод по делото е, че
процесният ВЕЛ има и е имал общото предназначение за разпределение и доставка на ел.
енергия до повече от един потребители, включително битови и стопански, само част от
които са и отклоненията му към обекти на ищеца. Ето защо и при така приетото няма как
исковият ВЕЛ да е бил годен обект за придобиване по чл.17а ЗППДОбП (отм.), дори и в
хипотеза, ако е бил част от активите на праводателя на ищеца, което също не се доказа.
Изложените обстоятелства са второто самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне
на предявения положителен иск за вещни права на ищеца върху процесния ВЕЛ.
За пълнота – с Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС са преобразувани
обединенията, комбинатите и предприятията от системата на Комитета по енергетика, в
„НЕК“ ЕАД с държавно имущество, със седалище в гр. София и с предмет на дейността:
„производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия“, като в т.15 от
същото е посочено, че „НЕК“ ЕАД поема активите и пасивите на преобразуваните
предприятия. С две Заповеди от дата 24.04.2000г. от „НЕК“ ЕАД са отделени
„Електроразпределение Варна“ ЕАД и „Електроразпределение Горна Оряховица“ ЕАД с
предмет на дейността им – експлоатация на мрежата за разпределение не ел. енергия, като
съвкупност от линии и ел. уредби с ниско, средно и високо напрежение, която служи за
пренос и разпределение на ел. енергия с цел доставка към крайните присъединени
потребители на територия на областта, в която се намират разпределителните съоръжения.
А с договор преобразуване на търговски дружества, въпросните две дружества си
прехвърлили взаимно правата и задълженията по дейностите съответно „разпределение“ и
„снабдяване“ с ел. енергия, като от 2004г. лиценз за „разпределението“ на ел. енергия има
ответника по делото. Доколкото ясно се изясни предназначението на спорния ВЕЛ да
доставя ел. енергия до редица битови и небитови потребители, изложеното в настоящия
абзац е достатъчно, в качеството му на насрещно доказване (без да се обсъжда цялостно
такова по отношение правата на ответника), за да разколебае и без това недоказаните от
ищеца негови права.
В заключение по изложените групи съображения, заедно и поотделно, то предявеният
положителен установителен иск за собственост върху процесния електроразпределителен
обект, следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства за разноски,
на ответника се следват такива за адвокатски хонорар 9876.00лв. с ДДС, срещу който няма и
направено възражение от ищеца.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК831160078, със
седалище град София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258,
Варна Тауърс, кула Е, иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща
11
дължина от 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село
Съединение при община Търговище, от основното трасе на който се захранват и снабдяват с
ел. енергия 1247 бр. битови и небитови потребители, на придобивно основание за правото
на собственост – преобразуване на държавно предприятие „Хидромелиоративни
системи“ София в „Напоителни системи“ ЕАД въз основа на Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС, на осн. чл.17а от ЗППДОбП (отм.),
на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК831160078, да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, сумата общо 9876.00лв. – направени
разноски по делото за адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12