№ 897
гр. Казанлък, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510102071 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Г. И. К., ЕГН
********** чрез адв. М. Т. – АК С.З., срещу Застрахователно акционерно
дружество „Застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********“
№ ********************, представлявано от ********************.
Правно основание: чл. 386. ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД; Цена на иска:
500,00 /петстотин/ лева частичен иск от 20 000,00 /двадесет хиляди лева/.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.
придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот, с площ съгласно документ за собственост от ********. м., а
съгласно скица с площ ******** кв. м., съставляващ **** в ********, находящ
се на адрес: гр. ********************“ (ул. „********************) и
реално - самостоятелно жилище със степен на завършеност, в груб строеж,
представляващо реално обособен обект дял Б, заемащо втория етаж от
западната част на жилищна сграда, със РЗП от ******** В него живеели той и
членовете на неговото семейство - Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ******************** г.
Твърди, че всяка година застраховал имота си и в тази връзка на
******** г. сключил със Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ******** Застраховка „Комфорт за дома“ със
Застрахователна полица № ********************, като изцяло заплатил така
посочената застрахователна премия. Застраховката била със срок на валидност
от ********************г., като изцяло била заплатена така посочената
застрахователна премия. Предметът на покритие на процесната застраховка
били различни по вид и характер застрахователни събития, в това число и
такива, изразяващи се в природни бедствия.
1
На ********. настъпило такова случайно застрахователно събитие,
покрито от процесната застрахователна полица, а именно - ураганна буря,
придружена с градушка. Въпросното природно бедствие било невиждано от
десетилетия за техния град и се отличавало с изключителната си ярост и
разрушителна сила. Неговата къща и почти всички останали в града, не
останала незасегната от въпросното форсмажорно обстоятелство. Вследствие
на него били увредени редица елементи от недвижимия му имот
Тъй като имал сключена застраховка „Комфорт за дома“ със
Застрахователна полица № ******************** към Застрахователно
дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********, незабавно
уведомил техен представител за настъпилото застрахователно събитие, като
наред с това предоставил и всички документи, които му били поискани.
В тази връзка представител на ответника - експерт, посетил
застрахования имот и извършил оглед, за да установи по обективен и
несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на настъпилото
застрахователно събитие по собствения му недвижим имот. В изпълнение на
служебните си задължения той подробно огледал нанесените щети, след което
съставил опис на увреденото и/или унищожено имущество за настъпило
застрахователно събитие в имущественото застраховане по щета №
********************. Видно от изготвения документ на ******** г., било,
че на ********. вследствие на ураганна буря и градушка били нанесени
следните щети: Покрив - керемиди за подмяна - 840 бр. (гръцки), (50%);
Фасада северна с размери 9 х 3.50 мрежа, шпакловка и мазилка; Фасада
западна страна с размери 9 х 5м. мрежа, шпакловка и мазилка; всекидневна
таван с размери 7.30 х 3.60 - грунд и боя/ стени; Стълбище - стени е размери
10м. х 3.50м. грунд и боя + таван с размери 5м х 1м. грунд и боя; Ламиниран
паркет всекидневна с размери 3. 70 хЗ. 60 м. - подмяна; Коридор сразмери
таван 4.30 х 1. 70м. - грунд + боя + стени - 3.40 + /. 70 + 2.60 + 1м. х 2.5Ом
грунд + боя; Баня - пана окачен таван 50/50 - 4бр. подмяна; Коридор етаж 2
таван 2.20 х1.10 м. грунд и боя + стена 2.20м. х 2.40 м. - грунд + боя; Спалня с
размери 4.30м. х 3.30 м. грунд и боя/ стени - 4.20 х 2.50 грунд и боя; Гардероб
с 4 врати е размери 1.80/20/46 - подмяна: Спалня 2 - таван - 2. 70 х 1м. - грунд
и боя / стени - 2.50 х. 1.70 грунд и боя; Баня - таван Зм. х 2.60м. обр..
шпакловка, грунд и боя.
Щетата била заведена под №******************** и бил уведомен, че в
законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение, но на ******** г. получил отказ
от ответника с Изх. № ******************** в който бил уведомен, че няма
да получа никакво обезщетение, тъй като считали, че ЗД „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ******** нямали основание да ангажират
отговорността си като застраховател по имуществената застраховка, тъй като
„съгласно т. 2.1. от Раздел II на част А от ОУ по застраховка „Комфорт за
дома" се застраховало недвижимо имущество, въведено в експлоатация в
съответствие с установения от закона ред.“ Видно от документите по щетата,
към датата на събитието (******** г.) сградата не била въведена в
експлоатация.“
Сочи, че с Изх. № ******************** г.. подал писмено възражение
(жалба) по реда на чл. 108, ал.6 от КЗ, но получил нов отказ с Изх. №
******************** г., с който ответникът потвърдил първоначалното си
становище и го допълнил, че към сключената полица №
******************** не бил посочен адрес на застрахованото имущество.
2
Счита така постановения отказ с Изх. № ******************** г.,
издаден от ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият
противоречал на закона и в частност на разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ и в
тази връзка смята, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, съгласно което ответникът е длъжен да заплати настъпилите
имуществени вреди, причинени от застрахователното събитие - ураганна буря
придружена с градушка. В постановения от застрахователя отказ визирането
на цитираната точка от ОУ не давала основание за постановяването на отказ,
тъй като към датата на подписване на застрахователната полица тя не
фигурирала в ОУ. Законодателят изрично предвидил случаите, в които
застрахователят имал правото да откаже на застрахования изплащането на
застрахователно обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от
КЗ. Съгласно нея плащането можело да се откаже само: при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; в други случаи, предвидени със закон.
Твърди, че в настоящия случай подобни хипотези не били налице. В
предоставения му въпросник липсвало искане за посочване на дата/година на
въвеждане в експлоатация на застрахования имот.
Във връзка с горното на ******** г. подновил своята застраховка и
заплатил застрахователната премия по Застрахователна полица №
********************. със срок на застраховката от ********************
г., като при сключването на въпросната застраховка, отново липсвало искане за
посочване на дата/година на въвеждане в експлоатация на застрахования имот.
Моли съда да постанови решение и да осъди на основание чл. 386. ал. 1
и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432. ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "********" № 89Б. р-н Триадица, представлявано от
********************, да заплати в негова полза сумата в размер на 500,00
(петстотин) лева частичен иск от 20 000,00 /двадесет хиляди лева/,
представляваща незаплатеното му застрахователно обезщетение вследствие на
настъпилото на ********. застрахователно събитие - ураганна буря
придружена с градушка в собствения му имот и законна лихва върху сумата
предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата
искова претенция - ******** г. до датата на окончателното изплащане на
задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпял се
изразявали в следните увредени елементи на горепосочения имот: покрив
керемиди за подмяна 840 бр. (гръцки), фасада северна с размери 9 х 3.50
мрежа, шпакловка и мазилка, фасада западна страна с размери - 9 х 5м. мрежа,
шпакловка и мазилка, всекидневна таван с размери - 7.30 х 3.60 - грунд и боя/
стени, стълбище - стени с размери - 10м. х 3.50м. грунд и боя + таван с
размери 5м х 1м. грунд и боя. ламиниран паркет всекидневна с размери 3.70 х
3.60 м. - подмяна, коридор с размери - таван - 4.30х 1.70м. — грунд + боя +
стени — 3.40 + 1.70 + 2.60 + 1м. х 2.50м грунд + боя, баня пана окачен таван
50/50 4бр. подмяна, коридор етаж- 2 таван - 2.20 х 1.10 м. грунд и боя + стена
2.20м. х 2.40 м. - грунд + боя, спалня с размери - 4.30м. х 3.30 м. - грунд и боя/
стени 4.20 х 2.50 - грунд и боя, гардероб с 4 врати с размери - 1.80/20/46
подмяна, спалня 2 - таван 2.70 х 1м. - грунд и боя / стени -2.50 х. 1. 70 грунд и
боя. баня - таван Зм. х 2.60м. обр.. шпакловка, грунд и боя. Общата сума на
претърпените имуществени вреди били в размер на 20000.00 /двадесет
3
хиляди/ лева, представляващи претърпените имуществени щети по
отношение на собствения му имот находящ се в гр. ********************“
(ул. „********************).
Моли съда обезщетението за настъпилите имуществени вреди по
отношение на собствения му имот находящ се в гр. ********************"
(ул. „********************), ведно с законната лихва от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - ********г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-
деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде
преведено по банкова сметка: ******************** в „***“ АД, собственост
на адв. М. Т..
Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адв. М. Т., който
моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Моли съда
да допусне изменение на цената на иска от първоначално предявената в
размер на 500 (петстотин) лева частичен иск от 10 000 /десет хиляди/ лева, на
сумата от 10 761,24 /десет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и
двадесет и четири стотинки/ лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Счита предявения главен иск за процесуално допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
Не оспорва наличието на действащи към датата на настъпване на
застрахователното събитие две полици по застраховка „Комфорт за дома“ с
номер ******************** със срок от ******************** г.
Оспорва всички останали обстоятелства, въз основа на които ищецът
основавал претенцията си за изплащане на обезщетение за имуществени вреди
по застраховка „Комфорт за дома“.
Оспорва обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие,
което да съставлява покрит по застраховката риск.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
заявеното събитие и претендираните щети.
Оспорва твърдението, че е налице застрахователно покритие съгласно
сключената полица за уврежданията, за които се претендирало изплащане на
обезщетение.
Твърди, че в случая било налице изключение от застрахователното
покритие по полицата. Видно от документите към щетата към дата на
събитието ********., сградата била въведена в експлоатация от дата ********.
Събитието било разгледано в контекста на приложимите Общи условия на
сключената застраховка „Комфорт за дома“ и по-конкретно 2.1. от Раздел II на
част А от общите условия, според които се застраховало недвижимо
имущество, въведено в експлоатация в съответствие с установения от закона
ред.
Съгласно т. 5.2. от Раздел V. Сключване на застраховката от
Общите условия, преди сключване на застрахователния договор кандидатът за
застраховане бил длъжен да отговори писмено на поставените му от
Застрахователя въпроси в Предложението-въпросник и в други допълнителни
документи. Отговорите на тези въпроси следвало да съдържат всички
4
обстоятелства, които са му известни и са от съществено значение за оценката
на риска и за условията, при които ще се сключи застраховката.
В т.5.5. от същия раздел било посочено задължението на застраховащия,
след сключване на застрахователния договор да съобщи на Застрахователя
незабавно след узнаването за всички промени в обстоятелствата, които
декларирал, възникнали по време на действието на договора, или за които е
узнал по време на действието на договора, както и за обстоятелства, водещи
до увеличаване на риска, дори те да са настъпили без неговото съгласие и
участие.
Съгласно т. 5.6, в случай на неизпълнение на задълженията по т.5.5.,
Застрахователят можел едностранно да прекрати договора или да предложи
изменения в условията му, а при настъпване на застрахователно събитие да
намали размера на застрахователното обезщетение или изцяло да откаже
изплащането му.
Предвид гореизложеното било налице некоректно деклариране на
обстоятелствата, които в случая били от съществено значение както за оценка
на риска, така и за размера на настъпилите вреди.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането,
застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие.
Оспорва иска по размер. Претендираните суми били изключително
завишени и не отговаряли на възстановителната/действителната стойност на
вредите към датата на събитието.
По щетата било определено застрахователно обезщетение по експертен
път в размер на 7 781.24 лв. - формирано на база констатациите от
извършения оглед, респ. изготвения Опис на увреденото имущество,
подписано от страните, като са приложени средни пазарни цени за видовете
работи, съгласно програмен продукт СЕК Стройексперт.
Сумите за ремонт, представена от ищеца, била изключително завишена.
Не била представена подробна количествено-стойностна сметка, калкулация
на вложения труд, приложени единични цени.
Твърди, че „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД не дължи плащане на застрахователно
обезщетение за щетите по застрахования обект.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици.
Претендира за разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на ******** г. са сключили имуществена
застраховка „Комфорт за дома“ със Застрахователна полица №
******************** със срок на действие на застрахователната полица от
********************г. застрахователната полица е сключена между
собственика на имота и ищец в настоящото производство Г. И. К., с ЕГН:
********** и застрахователното дружество Застрахователно дружество
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********, което е застраховател и
ответник в настоящото производство.
5
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I,
рег. № ****, дело № *** от 2017 г. на Нотариус ************ с рег. № 100 при
НК ищецът е собственик на имота предмет на застрахователно покритие по
застрахователна полица №******************** от ********г.
Видно от Уведомление за щета № ********************
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. От представения по
делото Опис на увреденото и/или унищожено имущество, изготвен от
представител на ответника се установяват уврежданията по имота вследствие
на силна буря и градушка на ******** г. в района на гр. Ш..
С определението си за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, съдът е задължил ответника да представи цялата преписка по щета
№ ********************, съставена във връзка с настъпило застрахователно
събитие по застрахователна полица № ******************** от ******** г.,
като му е казал, че при непредставяне ще приложи разпоредбата на чл.161
ГПК.
Въпреки указанията на съда, ответникът не е изпълнил задължението си,
което дава достатъчно основание на осн. чл.161 ГПК да се приемат за
доказани фактите изложени по щета № ********************, съставена във
връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
******************** от ******** г.
Приетата по делото съдебно-оцентелна експертиза посочва, че
уврежданията по сградата се дължат на ураганна буря, придружена от
градушка, както и че настъпилите увреждания са в причинно-следствена
връзка с природното явление. В същата се потвърждават претендираните в
исковата молба и констатирани от застрахователя увреждания. За
възстановяване на вредите по имота, нанесени от ураганната буря на ********
г. вещото лице е посочило, че са необходими 10 761.24 лв.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ,
се обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите:
1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между
застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право;
2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното
събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.
С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава
срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен
риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за
причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на
вредата към деня на събитието.
По делото безспорно се установява, че за обекта, по отношение който се
претендира застрахователно обезщетение, е налице валидно сключена със
Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********
застраховка по застрахователна полица № ******************** от
********г. застрахователното събитие е настъпило на ******** г., т.е в срока
на валидност на застрахователната полица. По уведомление за щета от
******** г. за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е
предприел действия по извършване на оглед, за което е съставен опис на
6
увредено и/или унищожено имущество от ******** г. Тези предприети от
застрахователя действия обосновават извод, че последният не е подложил на
съмнение, че посоченият в заявлението обект не попада в обхвата на
застрахователната полица. Напротив, с предприетите от ответника действия за
извършване на оглед, а впоследствие и оценка на причинените вреди,
застрахователят прави извънсъдебно признание на факта на увреждане на
застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини.
Изявлението на ответника в частния свидетелстващ документ – опис на
увреденото и/или унищожено имущество, съставлява извънсъдебно
признание на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до
повреждане на процесната сграда. Отказът на застрахователя да плати
обезщетението се основава на това, че не било настъпило застрахователно
събитие, което да съставлява покрит по застраховката риск, нямало наличие на
пряка причинно-следствена връзка между заявеното събитие и
претендираните щети и че не било налице застрахователно покритие съгласно
сключената полица за уврежданията, за които се претендирало изплащане на
обезщетение. Приетите по делото доказателства и изготвеното експертно
заключение доказват тъкмо обратното.
Фактът на сключване на застрахователния договор, съответно
застрахованото имущество и обхванатите с договора рискове – проливен дъжд
и градушка, не е спорен между страните. В хода на делото се установи
настъпването на застрахователното събитие.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 386 от Кодекса за застраховането, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума, освен когато това е предвидено в този кодекс. При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност./ал. 2/. Според нормата на чл. 394 от
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния
договор.
Уважаването на предявения иск с правна квалификация по чл. 386, ал. 1
и ал. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
при имуществено застраховане е обусловено от пълното и главно доказване на
валидно сключен договор за застраховане на имуществото, осъществяването
на застрахователно събитие в срока на действие на договора и по покрит риск
съобразно уговорките на страните и изправността на ищеца - застрахован.
Безспорно се установи, че процесното събитие е от случаен характер.
Настъпилото случайно застрахователно събитие, а именно ураганна буря
придружена с градушка от стихиен характер. Това събитие било
непредвидимо и непреодолимо от страните и застрахованото лице е нямало
как да го предотврати.От тази гледна точка градушката представлява
форсмажорно обстоятелство и по-точно случайно такова. Нещо повече
застрахователния договор представлява доброволно съглашение по силата на
което застрахованото лице прехвърля риска от настъпването на случайно
събитие с вредоносен характер и от тази гледна точка застрахователят който
следва да действа с грижата на добрия търговец е могъл да откаже да встъпи в
подобно правоотношение, вместо това той е направил точно обратното, като е
получил надлежно застрахователната премия и се опитал да се освободи от
7
отговорност.
Възражението на застрахователя, че сградата не била въведена в
експлоатация, не представлява основание за отказ, тъй като:
административният статус на сградата не е включен в изключенията на риска,
не е уговорено като условие за покритие по договора, няма причинно-
следствена връзка между липсата на въвеждане в експлоатация и настъпилата
буря, застрахователят е приел премия, описал е и е оценил сградата при
сключване на полицата. В конкретния случай отказът по административно
основание е формален и недопустим, представлява неправомерно
разширяване на изключенията, нарушава чл. 432, ал. 1 КЗ – задължението за
изплащане при покрит риск. Трябва да се вземе предвид, че ищецът е
подновил застраховката си при ответника, като последният отново не е
изискал информация за въвеждане в експлоатация на застраховани имот.
Според вещото лице средствата необходими за отстраняване на
причинените щети по следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с
площ съгласно документ за собственост от ********. м., а съгласно скица с
площ ******** кв. м., съставляващ **** в ********, находящ се на адрес: гр.
********************“ (ул. „********************) вследствие на
ураганна буря, придружена с градушка възлизат в размер на сумата 10 761.24
лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 10 761.24 лева. Това е така,
защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която
може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер на 10 761.24 лева и като такъв следва да бъде
уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – ******** г.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
8
възприема следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 2 330.44 /две хиляди триста и
тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляващи
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"********" № ********************, представлявано от
******************** да заплати на Г. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Ш., ул. “********“ № 12, сумата от 10 761.24 лева представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка -
застрахователна полица № ******************** от ******** г. за
застрахователно събитие, настъпило на ******** г. на застраховано
имущество –жилищна сграда и пристройка, находящи се в : гр.
********************“ (ул. „********************), ведно със законната
лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба –
******** г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"********" № ********************, представлявано от
********************да заплати на Г. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Ш., ул. “********“ № 12, сумата от 2 330.44 лева, представляваща направени
по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "********" № ********************, представлявано от
********************да по следната банкова сметка: ********************
в „***“ АД, собственост на адв. М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9