Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Ц.
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 726 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 174 от 27.06.2019 год.
по гр. дело № 1161/2017 г. на РС-Костинброд е изнесен на публична продан, на
основание чл. 348 от ГПК, делбен имот, находящ се в землището на
с. Д., Софийска област, община С., а именно: дворно място с площ от
1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо
се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Горната махала“,
одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС – София, заедно с построената в
него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50,00 кв.м.,
при граници: път, наследници на В.Д., Г. З. М. и граница на полигона.
Отхвърлена е претенцията по сметни с правно основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, предявена от сънаследника В.Б.Д..
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от В.Б.Д. чрез адв. Д.П. – САК в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията по сметни с правно основание чл. 346 от ГПК, вр.
с чл. 30, ал. 3 от ЗС за присъждане на сумата от 8 445,43 лева.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд
неоснователно е отхвърлил претенцията по сметки, като недоказана. Изложен е доказателствена анализ на приобщените по делото гласни и
писмени доказателствени средства.
Останалите съделители
не вземат становище по въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от възззиваемите страни.
В о.с.з., въззивникът,
редовно призован, се явява лично и с процесуалния му представител по пълномощие
- адв. Д.П. – САК.
В о.с.з., въззиваемите
страни Й. Д. и Ц.Д., редовно призовани, не се явяват лично, за тях се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на атакувания
съдебен акт и претендира разноски.
Останалите съделители
редовно призовани не се явяват лично и не изпращат представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 120 от 14.05.2018 г. постановено по гр. д. №
1161/2017 г. по описа на РС –Костинброд, е допусната да бъде извършена съдебна
делба между съделителите и при следните квоти: Й.Д.Д. (4/16 ид.части на правото на
собственост), Б.К.Д. (1/16 ид.ч.), Ц.С.Д., като
настойник на С.К.Д. (1/16 ид.ч.), В.В.В. (2/16 ид.ч.), Г.В.В. (1/16 ид.ч.), М.Б.В. (1/16 ид.ч.), Н.В.М. (2/16 ид.ч.), К.Д.М.
(1/16 ид.ч.), В.Д.М. (1/16 ид.ч.)
и В.Б.Д. (2/16 ид. ч.), на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен полигон
на махала „Горната махала“, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС –
София, заедно с построената в него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 50,00 кв.м., при граници: път, наследници на В.Д., Г. З. М. и
граница на полигона.
В първото съдебно заседание след
допускането на делбата, на осн. чл. 346 от ГПК, В.Б.Д. е предявил искане по сметки, а именно да
бъдат осъдени останалите съделители, съобразно
квотите им, да му заплатят сумата от 13 884 лева, представляваща разходи
за направени в делбения имот подобрения и необходими
разноски за запазването му. Депозирана е молба, в която се твърди, че разходите
са били необходими за запазване на имота, че извършеният ремонт е бил
неотложен, тъй като къщата е били пред разрушаване, а през дворното място са
преминавали автомобили и са пасели животни. Сочи се, че същите се изразяват,
както следва: в 1. Ремонт на покрив от
100 кв.м. разгърната площ – сваляне на керемиди и капаци, поставяне на асфалтова
хартия за водоизолация, препокриване (редене на
керемиди и капаци с частична подмяна на същите), подмяна на летви на покривната
конструкция, боядисване на челни дъски С отразена стойност в размер на 2 000
лева; 2. Ремонт на две стаи, с посочена квадратура 44 кв.м. и 35 кв. м. Първата
стая – слагане на гипсокартон на тавана и на
северната стена, бетонна плоча на пода, подава замазка и балатум, поставяне на
стъкла на прозорците – 18 бр., боядисване на вратата и два прозореца с блажна
боя, шпакловка на гипсокартона на северната страна,
замазка и шпакловка на останалите стени, боядисване на стаята с латекс,
изглаждане на ел.инсталация. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000
лева. Втора стая – поставяне на рабица и мазилка,
поставяне на кипсокартон на северната стая, на
останалите стени – мазилка и шпакловка, бетонна плоча на пода, подова замазка и
балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 12 броя стъкла, боядисване на
врата и два прозореца с блажна боя, боядисване на стените с латекс, изграждане на
ел.инсталация. Посочена е обща стойност
на ремонта 2 000 лева; 3. Ремонт на входно антре с отразена квадратура –
20,5 кв.м. Поставяне на дървени плоскости на тавана, груба и фина мазила на
стените, боядисване с латекс, замазка на пода, поставяне на теракот,
остъкляване на прозореца – 6 броя стъкла, боядисване на вратата и прозореца с
блажна боя и изграждане на ел. инсталации. Посочена е обща стойност на ремонта
2 000 лева; 4. Ремонт на тераса с отразена квадратура от 10 кв.м. Посочена
е обща стойност на ремонта 2 000 лева; 5. Ремонт на мазе –фугиране на
каменна зидария – 500 лв.; 6 цялостно външно измазване на къщата – грубо и
фино, лепене на каменни плочи (цокъл) – 2500 лв.; 7. Изграждане на външна
тоалетна с отразена квадратура от 1,5 кв.м., направа на изкоп, иззидане на изкопа с камък, направа на бетонна плоча,
направа на стени от винкел и ламарина, поставяне на дървена врата – 500 лв.; 8.
Поставяне на метална порта на двора – 384 лв. (л. 96-97 от първоинстанционното
дело).
С допълнителна молба съделителят В.Б.Д. е уточни, че строително-ремонтните
дейности са извършени в периода от 2013 г. до 2015 г. (л. 98 от първоинстнационното дело).
С допълнителна молба-уточнение е
посочено строително-ремонтните дейности кога са извършени - месец и година (л.
99).
Съделителите Й. Д. и С.Д. в
молба без посочена дата, са заявили твърдение, че ремонтите са извършени без тяхното
знание и съгласие. Релевирали са възражение за
изтекла погасителна давност.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпити на свидетелите К.
В. и С. А..
Свидетелят К. В. твърди, че е
посетил делбения имот през 2008 г. и след това през 2018
г. Свидетелства, че няма промяна в състоянието на къщата, покрива, външната
тоалетна и желязната порта. Посочва, че е била боядисана единствено дървената дограмата
на прозорците.
Свидетелката С. А. посочва, че притежава
вила, която се намира на около 200-300 м. от делбения
имот. Твърди, че през края на 2013 г. е извършен ремонт на покрива, които се е
изразявал в препокриването му със старите керемиди. По отношение на дървената
дограма посочва, че не знае дали е нова или само са сменени стъклата. По
отношение на външната тоалетна твърди, че тя е била изградена в имота, но от
нея са „стърчали два кола“, а В. Бориславов ѝ е сложил ламарина и дървена
врата. Твърди, че е извършен ремонт и в двете стаи, коридора и терасата на
къщата, който се е изразявал в поставяне на замазка, гипсокартон, латекс
и нова ел.инсталация.
От заключението на приобщената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че общата пазарна стойност
на делбения имот, дворно място и жилищна сграда
възлиза на 9 280 лева (л.82-85 от първоинстанционното
дело).
Първоинстанционният съд е изслушал и заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза относно извършени необходими ремонтни
дейности в имота. Вещото лице е
посочило, че не може да установи кога са извършени претендираните
строително-монтажни дейности. Вещото лице е остойностило
извършените ремонтни дейности общо в размер на 8 445,43 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, внесена е дължимата държавна
такса, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Делото е във втора фаза по
извършване на съдебна делба. Решението като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която процесният имот е изнесен на публична
продан, на основание чл. 348 от ГПК.
Предмет на настоящото производство
са претенциите по сметки на В.Д., приети по реда на чл. 346 от ГПК срещу останалите съделители.
По предявените претенции по сметки
съдът намира следното:
Всеки съсобственик е длъжен да
участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането ѝ.
В претенцията си съделителят
е посочил, че претендира необходими разноски за запазване и поддържане на
имота, находящ се в землището на с. Д., Софийска област, община С., а именно:
дворно място с площ от 1 040,00 (хиляда и четиридесет) кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен полигон
на махала „Горната махала“, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС –
София, заедно с построената в него през 1937 г. паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 50,00 кв.м.
Съдебната практика приема, че
необходимите разноски, които са свързани с необходимостта от запазване на
съществуването на самия имот и без тях имотът би погинал или състоянието му би
се влошило съществено, са различни от подобренията, които представляват такива
нововъведения, които изменят общата вещ и които не са необходими за запазването
и съхраняването ѝ. При тях необходимата предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота и ако такова увеличение не е настъпило-не
е налице подобрение. Необходимите разноски са свързани с неотложни (аварийни)
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели да се приведе в състояние годно
за използване по предназначение. Дали извършените от съсобственик ремонтни
дейности са необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на
конкретното състояние на съответната ремонтирана част (в този смисъл са решение
№ 218/12.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 237/2009 г., ІІІ Г.О. и решение № 85/24.06.2014
г. на ВКС по гр.д. № 1157/2014 г., ІІ Г.О., ГК).
Възражението на съделителителите Й.Д. и С.Д., релевирано във въззивната жалба,
че са се противопоставили на извършването на каквито и да били подобрения е
неоснователно, тъй като не е необходимо съгласието на останалите съсобственици
за извършването на необходими разноски.
От свидетелските показания на С. А. се установява, че през 2013 г. съделителя В. Б. е започнал да ремонтира покрива на къщата,
като тя е препокрита. От заключението на приложената съдебно-техническа
експертиза се установява, че при извършения оглед на имота са констатирани
извършени стоително-ремонтни дейности, като част от претендираните от съделителя са
определени като „скрити“ работи. Свидетелката А. посочва, че имотът е бил рушащ
се и покрива е течал. Окръжният съд кредитира показанията на свидетелката и
заключението на вещото лице в частта му относно извършването на следните ремонтните
дейности в имота: ремонт на покрив от 100 кв.м. разгърната площ – сваляне на
керемиди и капаци, поставяне на асфалтова хартия, препокриване с частична
подмяна на керемиди, подмяна на летви на покривната конструкция, боядисване на
челни дъски. Вещо лице ги е остойностило на
1 276, 20 (хиляда двеста седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) лева.
Настоящият съдебен състав намира, че извършването на описаните ремонтни
дейности е било действително необходимо, поради износване и овехтяване на
сградата с цел запазване на имота, като и, че чрез тях се е целяло сградата да
се приведе в състояние годно за използване по предназначение.
Предвид изложеното, претенцията за
извършени необходими разноски за ремонт на покрива на съделителя
В.Д. следва да бъде уважена съобразно квотите на страните в съсобствеността или
ответниците дължат заплащане общо на сумата от 1116,
68 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, веки един от съделителите е длъжен да участва в тежестите на общата вещ,
респективно и в разноските по поддържането ѝ, в това число и съделителя, който ги е направил. Поради което от общият
размер на признатите необходими разноски 1 276, 20 лева се извади сумата в
размер на 159,52 лева, представляваща стойността на извършени необходими
разноски в делбения имот, съобразно с наследствената
квота на съделителя В.Д..
Настоящият
съдебен състав намира за недоказани претендираните
необходими разноски за запазване и поддържане на имота, както следва: 2. Ремонт
на две стаи, с посочена квадратура 44 кв.м. и 35 кв. м. Първата стая – слагане
на гипсокартон на тавана и на северната стена,
бетонна плоча на пода, подава замазка и балатум, поставяне на стъкла на
прозорците – 18 бр., боядисване на вратата и два прозореца с блажна боя,
шпакловка на гипсокартона на северната страна,
замазка и шпакловка на останалите стени, боядисване на стаята с латекс,
изглаждане на ел.инсталация. Посочена е обща стойност на ремонта 2 000
лева. Втора стая – поставяне на рабица и мазилка,
поставяне на кипсокартон на северната стая, на
останалите стени – мазилка и шпакловка, бетонна плоча на пода, подова замазка и
балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 12 броя стъкла, боядисване на
врата и два прозореца с блажна боя, боядисване на стените с латекс, изграждане
на ел.инсталация. Посочена е обща
стойност на ремонта 2 000 лева; 3. Ремонт на входно антре с отразена квадратура
– 20,5 кв.м. Поставяне на дървени плоскости на тавана, груба и фина мазила на
стените, боядисване с латекс, замазка на пода, поставяне на теракот,
остъкляване на прозореца – 6 броя стъкла, боядисване на вратата и прозореца с
блажна боя и изграждане на ел. инсталации. Посочена е обща стойност на ремонта
2 000 лева; 4. Ремонт на тераса с отразена квадратура от 10 кв.м. Посочена
е обща стойност на ремонта 2 000 лева; 5. Ремонт на мазе –фугиране на
каменна зидария – 500 лв.; 6 цялостно външно измазване на къщата – грубо и
фино, лепене на каменни плочи (цокъл) – 2500 лв.; 7. Изграждане на външна
тоалетна с отразена квадратура от 1,5 кв.м., направа на изкоп, иззидане на изкопа с камък, направа на бетонна плоча,
направа на стени от винкел и ламарина, поставяне на дървена врата – 500 лв.; 8.
Поставяне на метална порта на двора – 384 лв. (л. 96-97 от първоинстанционното
дело).
От
приобщените по делото доказателства – свидетелските показания на С. А. и
заключението на съдебно-техническата експертиза не се установява по безспорен
начин кога са извършени претендираните ремонтни
дейности. Свидетелката А. посочва единствено по отношение на ремонтирането на
покрива, че е осъществено през 2013 г., по отношение на останалите дейности
няма никаква конкретика, показанията ѝ обхващат период от 1987 г. Вещото
лице е отразило в приобщеното по делото писмено заключение, че не може да
посочи кога са извършени ремонтните дейности. Същото становище поддържа при
изслушването си пред първоинстанционния съд. По
делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, от които да се установи
момента на извършването на строително-монтажните дейности. Времето на
извършване на ремонтните дейности е от съществено значение, предвид
своевременно релевираното възражение за изтекла
погасителна давност на вземането.
На следващо място, свидетелят К. В.,
твърди, че не е забелязал да има промяна в състоянието имота при посещенията си
през 2008 г. и 2018 г. Твърди, че още през 2008 г. е имало външна тоалетна,
желязна порта, че стаите са били ремонтирани. Настоящият съдебен състав
кредитира показанията на свидетеля В., същите са последователни и
непротиворечиви.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че за твърдените за извършени
строително-ремонтни дейности описани в депозирана молба (л. 96-97 от първоинстанционното производство), както следва: по т. 2 бетонна
плоча на пода, балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 18 бр., боядисване
на вратата с блажна боя, поставяне на рабица и
мазилка, бетонна плоча на пода, балатум, поставяне на стъкла на прозорците – 12
броя стъкла, боядисване на врата с блажна боя; по т. 3. дървени плоскости на
тавана, груба и фина мазила на стените, боядисване с латекс, поставяне на теракот, остъкляване на прозореца – 6 броя стъкла,
боядисване на вратата с блажна боя, по т. 4. Прокарване на тръби за вода,
направа на бетонов под, изграждане на таван от дървени плоскости; по т. 5.
фугиране на каменна зидария, по т. 6, лепене на каменни плочи (цокъл); по т. 7.
направа на изкоп, иззидане на изкопа с камък, направа
на бетонна плоча, по делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства,
от които са се установи кога и от кого са извършени.
Последицата от правилата за
разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение,
което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по
делото доказателства. По силата чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да
проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни
последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване трябва да
бъде винаги пълно- да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение, само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се
справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на
последиците от разпределението на доказателствената
тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е
осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Тежестта на доказване не е
задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от
недоказването.
Поради изложените съображения, настоящият
съдебен състав, намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията по сметки на В.Д., приети по реда на чл. 346 от ГПК срещу останалите съделители,
за сумата в размер на 1116,68 лева.
Във връзка с изложените доводи в
отговора на въззивната жалба, следва да се отбележи,
че не е потребно разходите за необходими поправки да са увеличили стойността на
имота или неговата полезност, или доходност. Достатъчно е да са били
действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата
на добър стопанин.
В първоинстанционното
производство не е направено искане за присъждане на разноски по искането по
сметки по чл. 346 от ГПК и не са присъдени такива, следователно не подлежат на
промяна от въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото и направено в този
смисъл искане, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски във въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Във въззивното
производство не е направено искане за присъждане на разноски от въззивника В.Д.. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от съделителя Й.Д..
Във въззивната инстанция са направени разноски за адвокатски
хонорар в размер на 950 лева, който е заплатен от въззиваемата Й.Д., видно от договор за правна защита и съдействие № 868058, приложен на л.
35 от в.гр.д. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК, л. 40 от в.гр.д.
Настоящият
съдебен състав, като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
че е проведено едно открито съдебно заседание пред въззивния
съд, както и че първоинстанционното решение се обжалва за искане по
сметки по чл. 346 от ГПК за сумата от 13 884 лева, намира, че заплатеното от въззиваемата
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева не е прекомерено,
а е съответно на минималното такова. Минималното адвокатско възнаграждение за
искането по сметки по чл. 346 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която е приложима в случая, при
интерес от 10 000 до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
което е 946,52 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 873,59 лева (осемстотин седемдесет и три лева и петдесет и девет
стотинки).
Предвид изхода на делото и съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът следва да внесе такса по сметка на ОС-София в
размер на 4 на 100 върху отхвърлената част от иска по чл. 346 от ГПК, а именно
сумата от 510,69 лева (13884 -1116,68 = 12 767, 32 х 4%).
Останалите съделители
следва да заплатят по сметка на ОС-София държавна такса изчислена на база
уважената част от иска, а именно сумата в размер на 44,66 лева (1116,68 х 4%),
съобразно квотите си.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 174 от 27.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1161/2017 г. по описа на Районен съд-Костинброд, в частта, с която е отхвърлена
претенцията по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК, предявена от съделителя В.Б.Д.
срещу съделителите Й.Д.Д., Б.К.Д.,
Ц.С.Д., като настойник на С.К.Д.Д., В.В.В., Г.В.В., М.Б.В., Н.В.М., К.Д.М.
и В.Д.М., за сумата от 1 116,68 (хиляда сто и шестнадесет лева и шестдесет
и осем стотинки) лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, махала „Гламек“ № 521, да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 319,04 лева (триста и деветнадесет лева и четири
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената ѝ квота.
ОСЪЖДА Б.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 79,76 лева (седемдесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената му квота.
ОСЪЖДА Ц.С.Д., ЕГН: **********, като
настойник на С.К.Д., с адрес: ***, да
заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 79,76 лева
(седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
стойността на извършени необходими разноски в делбения
имот, съобразно с наследствената му
квота.
ОСЪЖДА В.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 159,52 лева (сто
петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща стойността на
извършени необходими разноски в делбения имот,
съобразно с наследствената ѝ
квота.
ОСЪЖДА Г.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 79,76 лева
(седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
стойността на извършени необходими разноски в делбения
имот, съобразно с наследствената ѝ
квота.
ОСЪЖДА М.Б.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 79,76 лева (седемдесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената ѝ квота.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 159,52 лева (сто петдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената ѝ квота.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 79,76 лева (седемдесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената ѝ квота.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на В.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 79,76 лева (седемдесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща стойността на извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с наследствената ѝ квота.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, предявени от съделителя В.Б.Д.
срещу Й.Д.Д., Б.К.Д., Ц.С.Д., като настойник на С.К.Д.Д., В.В.В., Г.В.В., М.Б.В., Н.В.М., К.Д.М. и В.Д.М., за разликата над от
1 116,68 (хиляда сто и шестнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева,
до пълния предявен размер от 13 884 лв.
ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на Й.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, махала „Гламек“ № 521, сумата от 873,59 (осемстотин седемдесет и
три лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 510,69 (петстотин и десет лева и шестдесет
и девет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Й.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, махала „Гламек“ № 521,
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 12,76 (дванадесет лева и седемдесет и шест
стотинки) лева.
ОСЪЖДА Б.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да внесе по сметка на Окръжен съд-София държавна такса в размер на
3,19 (три лева и деветнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Ц.С.Д., ЕГН: **********, като
настойник на С.К.Д., с адрес: ***, да
внесе по сметка на Окръжен съд-София
държавна такса в размер на 3,19 (три лева и деветнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА В.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на Окръжен съд-София
държавна такса в размер на 6,38 (шест лева и тридесет и осем стотинки) лева.
ОСЪЖДА Г.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе
по сметка на Окръжен съд-София държавна такса в размер на 3,19 (три лева и
деветнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА М.Б.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 3,19 (три лева и деветнадесет стотинки)
лева.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 6,38 (шест лева и тридесет и осем
стотинки) лева.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 3,19 (три лева и деветнадесет стотинки)
лева.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да внесе по сметка на Окръжен
съд-София държавна такса в размер на 3,19 (три лева и деветнадесет стотинки)
лева.
В останалата част решение № 174 от
27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1161/2017 г. по описа на Районен
съд-Костинброд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.