Р Е Ш Е Н И Е
№ 260886 12.07.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд – гр. Бургас
57-ми
Наказателен състав
На 15
юни 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Виолета Тасева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 1321 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А“ ЕООД – гр. Бургас,
чрез управителя Н.Ф.Ф., против Наказателно постановление № 123/25.01.2021 г. на
Директора на РИОСВ – Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл. 136, ал. 2, т. 5 от Закона за управление на отпадъците е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за
управление на отпадъците. В жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, поради което се претендира отмяната му с присъждане на
направените по делото разноски. Възразено е, че АУАН не е съставен в срока по
чл. 34 от ЗАНН. Сочи се, че в нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН АУАН е съставен и НП е издадено при липса на пълно,
точно, последователно и недвусмислено описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, поради което не става ясно колко са
нарушенията, кога са установени и кога са извършени. Съдържа се оплакване за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство касателно дължимата от
административно-наказващия орган проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Оспорена е
възприетата правна рамка по чл. 136, ал. 2, т. 5 от ЗУО. При условията на
евентуалност се излага довод, че нарушението представлява маловажен случай и са
налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява
от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Представя писмени бележки с доразвити оплаквания за нарушение на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – поради противоречиви
констатации в АУАН и НП, според които е прието за установено, че в момента на
проверката инсталацията не е работила, а в същото време било вменено, че е
нарушен методът и технологията на експлоатацията й по третиране на отпадъци, т.
е. се оспорва дали е налице изпълнително деяние при неустановен в момента на
проверката производствен процес. Възразено е още, че АНО не е обсъдил
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието
над минимално предвидения в закона размер. Изложени са аргументи за неправилно
реализиране на наказателната отговорност на жалбоподателя с три отделни
наказателни постановления за същото нарушение на метода и технологията на
експлоатация на ИПООНС, на същата дата, за същия период и на същото основание,
като се счита, че се касае за една деятелност, а не за няколко самостоятелни
нарушения на издаденото разрешително.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„А“ ЕООД – гр. Бургас е пристанищен
оператор по силата на Удостоверение № 21005/02.07.2018 г., издадено от
Изпълнителна агенция „М.“ и като такъв стопанисва площадка № 1.4 за третиране
на отпадъци, находяща се в гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.662.9570 по КК
и КР на гр. Бургас, Промишлена зона „Юг“, Територия на пристанище за обществен
транспорт „Б.“. Площадката е вписана под № 1. 4 в Решение № 02 – ДО – 443 –
09/29.07.2019 г., изменено и допълнено с Решение № 02 – ДО – 443 –
09/21.08.2020 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което е разрешено извършване
на дейности по третиране на отпадъци. На площадката се намират надземни
резервоари, от които 3 бр. с вместимост 50 куб. м. и един бр. метален резервоар
с вместимост 25 куб. м., обозначени с Р-1 до Р-4, за които с цитираните решения
е разрешено извършване на дейности с отпадъчни нефтоводни смеси.
На 01.07.2020 г. от длъжностни лица на
РИОСВ е извършена планова проверка на „А“ ЕООД, на площадка № 1, обективирана в
Констативен протокол № 017782/К-13-77/01.07.2020 г. Констатирано е, че
дейностите по третиране на нефтоводни смеси, получени от корабоплавателна
дейност се извършват в Инсталация за първична обработка на отпадъчни нефтоводни
смеси /ИПООНС/, състояща се от резервоари Р-1 – Р-4. Установено е, че през 2020
г. до момента на проверката са приети 31,951 тона отпадък с код 13 04 03*, 1,184 тона отпадък с код 13 04 03* и 3,952 тона отпадък с код 16 07 08*, от които са сепарирани 28,186 тона, а образуваното
масло 1,583 тона е предадено на „П.“ на 27.04.2020 г. От
тази проверка не са констатирани нарушения на екологичното законодателство.
Въз основа на писмо от Директора на
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, на 10.09.2020 г. на
същата площадка на дружеството-жалбоподател отново е извършена проверка от
длъжностните лица на РИОСВ Е.Г., М.С. и М.Ш., съвместно със служители на НАП,
МВР и Агенция Митници. Констатациите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № 017904/К-20-31/10.09.2020 г., в който е посочено, че проверката
обхваща периода от 01.07.2020 г. до 10.09.2020 г. Констатирано е, че в момента
на проверката на площадката не се извършват дейности по приемане на отпадъчни
нефтоводни смеси, тяхната преработка и предаване, вкл. и на образувани от
обработка отпадъци и води. При визуалния оглед на резервоара Р-4 с обем 25 куб.
м. в същия е констатирано наличие на смес, от която е иззета представителна
проба от служителите на Агенция Митници. По повод на съдържимото в резервоара
Р-4, проверяващите от РИОСВ са изискали от „ВиК“ ЕАД – Бургас информация, в получен
на 16.10.2020 г. отговор на което запитване е отговорено, че „А“ ЕООД има
сключен Договор № ДогОВ-32/31.10.2019 г. за приемане на образуваните в резултат
на дейността води, като до 01.10.2020 г. посоченото в т. І, чл. 1 от договора
транспортно средство с рег. № 6397 КН не е извършвало доставка на води на
канална помпена станция 2 – гр. Бургас, където е мястото за приемане, съгласно
т. ІV, чл. 6 /1/ от договора. Във връзка с тази получена информация, проверяващата
М.С. на 08.12.2020 г. е съставила на дружеството Акт № 123 за установяване на
административно нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от
ЗУО за това, че на 16.10.2020 г. в сградата на РИОСВ – Бургас е установено, че
дружеството „А“ ЕООД в периода 01.01.2020 г. – 10.09.2020 г. при експлоатацията
на ИПООНС е нарушило метода и технологията за експлоатация на инсталацията,
респ. метода и технологията за третиране на отпадъците по видовете дейности,
вид и капацитет на съоръженията, посочени в т. ІІІ за площадка № 1. 4 от Решение № 02 – ДО – 443 – 09/29.07.2019 г.,
изменено и допълнено с Решение № 02 – ДО – 443 – 09/21.08.2020 г. на Директора
на РИОСВ – Бургас. Актосъставителката е описала, че тъй като според Констативен
протокол № 017782/К-13-77/01.07.2020 г. от началото на 2020 г. до 01.07.2020 г.
са третирани /сепарирани/ 28,186 тона и образувано 1,583 тона отпадък масло с
код 13 05 06*, следва да има образувана и
пречистена вода в общо количество 26,603 тона, която да е предадена към
01.07.2020 г. на „ВиК“ ЕАД – Бургас, като до 01.10.2020 г. дружеството не е
извършвало доставка до КПС на „ВиК“ ЕАД – Бургас. Вписала е констатация, че такава
сепарирана вода, образувана след третиране на приетите нефтоводни смеси, не е изведена
от ИПООНС. Посочила е, че при извършената на 10.09.2020 г. проверка визуално е
констатирано, че в резервоар с вместимост 25 куб. м., обозначен като Р-4 от
схемата на ИПООНС, не е налична пречистена вода с остатъчно съдържание на
нефтопродукти 15 мг/л, образувана след третиране на приетите нефтоводни смеси.
АУАН е подписан от управител на дружеството-жалбоподател без възражения.
Писмени възражения са постъпили по реда и в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Разпитаните по делото свидетелки М.С., Е.Г.
и М.Ш. – гл. експерти в РИОСВ, участвали в проверката, в показанията си пред
съда поддържат фактическите констатации по АУАН. Свидетелките са единодушни, че
пречистената вода не е отпадък.
Административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации по акта и нарушените разпоредби,
поради което на 25.01.2021 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на основание чл. 136, ал. 2, т. 5 от ЗУО е наложил на „А“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Наказателното постановление е
връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 19.02.2021 г. Жалбата е
депозирана на 26.02.2021 г.
В резултат на същата проверката
служителите на РИОСВ са съставили на жалбоподателя още два акта за нарушения от
същия вид с идентично описание на фактология. Съответно въз основа на тях са
издадени Наказателни постановления №№ 124 и 125/25.01.2021 г., с които
жалбоподателят е санкциониран по чл. 136, ал. 2, т. 5 от ЗУО за още две
нарушения на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр.с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО – за това, че
в периода 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г. е нарушил метода и технологията за
експлоатация на ИПООНС за същата площадка, като разрешените за приемане нефтоводни
смеси не са постъпили в ИПООНС по метода и технологията за експлоатация,
посочени в т. III от Решението и за това, че е нарушил метода и технологията за
експлоатация на ИПООНС, като на 10.09.2020 г. е държал в резервоар Р-4
отпадъчно масло, вместо пречистена вода.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
НП е издадено от компетентен орган – от Директор
на РИОСВ на обслужваната територия гр. Бургас, на основание регламентиращата
компетентността на наказващите органи разпоредба на закона – чл. 157, ал. 4,
предл. 1 от ЗУО, а АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице в
съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № РД-210/19.11.2020 г. на
Директора на РИОСВ на основание чл. 157, ал. 2 от ЗУО. Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок. АУАН е съставен за
нарушение на екологичното законодателство. За този вид нарушения срокът за
съставяне, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е две години от извършване на
нарушението. В този смисъл се преценя за неоснователно възражението в жалбата
за погасяване на административно-наказателното преследване към датата на
съставянето на акта.
Съдът намира,
че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на
наказателното постановление, като е приложен и неправилно материалният закон,
поради което са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно.
Основателно е оплакването на жалбоподателя,
че в АУАН и НП нарушението не е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно
чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение
към извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното постановление
по недвусмислен и достатъчно разбираем начин. При преглед на направеното в АУАН и НП описание на нарушението не става
ясно кога
е реализирано твърдяното нарушение. Според обобщението на актосъставителя и
наказващия орган се касае за периода 01.01.2020 г. – 10.09.2020 г., което е в
противоречие с Констативен протокол №
017904/К-20-31/10.09.2020 г., видно от който проверката е обхващала само
периода от 01.07.2020 г. до 10.09.2020 г. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУО,
длъжностните лица-проверяващи са били оправомощени за контрол по спазване на
условията по разрешението за съоръженията и инсталациите за съхраняване и
третиране на отпадъци само за конкретния период. Същевременно в описанието е визирана
датата на констативния протокол от предходната проверка – 01.07.2020 г., до
която е възприето, че е следвало да има
образувана и пречистена вода в общо количество 26,603 тона, която да е предадена
към 01.07.2020 г. на „ВиК“ ЕАД – Бургас, т. е. тази дата е обозначена като
крайна за периода на извършване на нарушението. Посочена е и трета дата – 01.10.2020 г., до която
се възприема от актосъставителя и АНО, че не е извършена доставка на «отпадъчни
води» към КПС 2, т. е. според тях е налице нарушение и към този момент. Фактите, които отграничават
във времето извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното
постановление недвусмислено, като разкритата
неяснота досежно кога в действителност е реализирано нарушението прави
обжалвания административен акт неотговарящ на закона от гледна точка на
изискуемите по закон реквизити, като същевременно се отразява и върху неговата
правилност по съществото на спора. Времето на извършване на нарушението е
особено съществен елемент от императивно изискуемото съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
съдържание на АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй като това изискване към
фактическото обвинение по АУАН и НП гарантира спазване на принципа за налагане
на наказание за това нарушение, което е установено по реда на ЗАНН.
За основателни се преценят и доводите в писмените
бележки на жалбоподателя за липса на последователно и точно описание на
нарушението. На дружеството е вменено неизпълнение на условия, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, във
връзка с методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена
дейност по третиране на отпадъците, посочени в разрешението /чл. 71, ал. 3, от
ЗУО/. Фактически е описано, че следва да има образувана пречистена вода и
предадена на „ВиК“ ЕАД – Бургас към
01.07.2021 г., като на 10.09.2021 г. такава не е налична в резервоар Р-4, а същевременно
до 01.10.2020 г. дружеството не е извършвало доставки до КПС 2, където е
мястото й за приемане, следователно не е извело от ИПООНС пречистената
вода с остатъчно съдържание на нефтопродукти 15 мг/л, образувани след третиране
на приетите нефтоводни смеси съобразно условията на разрешението по метода и
технологията за експлоатация, посочени в разрешението. Описанието на обвинението
съдържа множество факти без логическо единство и последователност, като тази формулировка
индикира неяснота кое точно е изпълнителното
деяние на санкционираното поведение. Налице е и недостатъчност на конкретика в
словното обвинение при индивидуализация на нарушението. Фактите, които са съставомерни и онези
обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение следва да са
описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин, за да
се даде възможност на
привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точното
обвинение.
Разкритата неяснота по фактите в тяхната
съвкупност е довела и до несъответствие между фактическото и правното основание
за ангажиране на отговорност, в какъвто смисъл са следващите оплаквания в
жалбата. В обжалвания акт правната рамка, под която е
ангажирана отговорността, се явява неправилна спрямо фактически описаното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът приема, че визираното в НП деяние евентуално е такова
по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО – за неизпълнение на условия, определени
в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
дадено с Решение № 02 – ДО – 443 – 09/29.07.2019 г., изменено и
допълнено с Решение № 02 – ДО – 443 – 09/21.08.2020 г. на Директора на РИОСВ –
Бургас. Приложената административно-наказателна
разпоредба на чл. 136, ал. 2, т. 5 от ЗУО санкционира състав на друго нарушение,
изразяващо се в неспазване на изискванията за изграждане и експлоатация на
съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци. Нито в
АУАН, нито в НП са посочени факти или обстоятелства, покриващи елементи от
състава на чл.
136, ал. 2, т. 5 от ЗУО, поради което
неправомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество по тази
разпоредба. Като е направил неправилна преценка на установената
деятелност, АНО е постановил неправилен акт, с който е ангажирал отговорността
на жалбоподателя за нарушение, което в действителност не е извършил.
Обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и предвид това, че дружеството-жалбоподател е санкционирано
три пъти /с Наказателни постановления №№ 123, 124 и 125/25.01.2021 г./ за три самостоятелни по преценка на актосъставителя и
АНО деяния, за които обаче съдът преценя, че следва да бъдат съотнесени като
обща деятелност. От събраните писмени и гласни доказателства се доказва, че в
резултат на проверката от 10.09.2020 г. АНО е приел, че дружеството е извършило
няколко нарушения на метода и технологията за експлоатация на ИПООНС, посочен в
т. III от Решението. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО, за извършване
на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда
на глава пета, раздел I от ЗУО, което съгласно чл. 71, ал. 3 от ЗУО съдържа
условията за извършване на дейността. Съдът счита, че неправилно
актосъставителят и АНО са решили, че всяко отделно неизпълнение на т. ІІІ от Решението
се явява отделно административно нарушение, поради което и неправилно са издадени
няколко наказателни постановления. Неизпълнението на няколко от условията на една
и съща точка от разрешението не следва да се разглежда като отделно
административно нарушение. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/22.06.2017
г. на ВАС, според което при неизпълнение на повече от едно условие на
разрешително, операторът на инсталация извършва едно нарушение. В чл. 18 от ЗАНН е установен принципът на самостоятелност и отделност на административните
наказания в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, при което
наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко
нарушение. По аргумент за противното от правилото на чл. 18 от ЗАНН, когато
деянието осъществява едно административно нарушение, за него се следва едно
административно наказание.
Атакуваното
наказателно постановление се преценя и за неправилно. По отношение на
процесното вменено нарушение по чл. 136,
ал. 2, т. 5 от ЗУО следва да са нарушени
изисквания за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за
оползотворяване или обезвреждане на отпадъци. В случая, от събраните
доказателства подобни обстоятелства по неправилно изграждане или експлоатиране
на инсталация не се установяват. Освен това стана
ясно от показанията на свидетелите – длъжностни
лица-главни експерти, че сепарираната вода с остатъчно съдържание на
нефтопродукти 15 мг/л е „пречистена вода“, а не е „отпадък“,
от което е изводимо, че при експлоатацията на ИПООНС
дружеството-жалбоподател няма как да е нарушило метод и технология за „третиране
на отпадъци“, както му е вменено, тъй като сепарираната вода не е отпадък и не
би могла да бъде предмет на нарушението.
Незаконосъобразно протеклият процес на
реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна
защита и съдействие от 26.02.2021 г. на л. 155 от делото, договореното и
платено възнаграждение е 1 660 лева. Съдът намира за основателно направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се
претендира от въззивника. Съгласно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията. Съответно според чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 5 000 до 10 000 лева възнаграждението е 580 лева плюс 5 % за
горницата над 5 000 лева. В случая, така изчислен минималният размер на
възнаграждението възлиза на 830 лева, до който размер следва да бъде присъден
адвокатският хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
123/25.01.2021 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което на „А“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ******, ЕИК ******, представлявано от управителя
Н.Ф.Ф., на основание чл. 136, ал. 2, т. 5 от Закона за управление на отпадъците
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000
лева за нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за
управление на отпадъците.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК РИОСВ – Бургас да заплати на „А“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ******, ЕИК ******, направените по делото разноски в размер
на 830 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.