№ 28327
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело №
20231110168681 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Б.Е.Д.К.“ ООД против Г. Д. Ч. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата сумата 587,56 лева,
представляваща главница, съгласно договор за кредит № max_500022623 от 24.10.2019г.,
сумата 82,49 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
10.11.2019г.- 10.09.2020г., сумата 229,50 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.11.2019г.- 12.12.2023г., сумата 286,38 лева,
представляваща такса “Динамично плащане”, сумата 199,07 лева, представляваща такса
“Бързо разглеждане” и сумата 820 лева, представляваща разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираното възнаграждение за допълнителната услуга „Динамично плащане“
представлява по своя характер такса за събиране на вземането от адреса на длъжника или
посочен от него адрес с предварително определен размер, свързана с настъпване на бъдещо
сигурно събитие – настъпването на падежа на задължението на потребителя за плащане.
Възнаграждението за допълнителната услуга “Бързо разглеждане” представлява такса за
разглеждане на искането за кредит в срок от два часа от постъпването му. Тя излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по договора получава имуществена
облага от насрещната страна на висока стойност, без обаче да й предоставя реално някаква
услуга, която да е съразмерна. На практика кредиторът преглежда заявката за кредит с
приоритет, без да извършва някакви допълнителни разходи, които биха оскъпили услугата, а
начислява висока такса за тази обичайна дейност на своите служители, което води до
неоснователно обогатяване за сметка на потребителя и нарушава принципа на
справедливост.
В тази насока клаузите се явяват в противоречие с императивната норма на чл. 10а, ал.
1
2 ЗКИ, установяваща забрана за изискване заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. От своя страна, доколкото се касае бъдещ
разход с конкретно определен размер, който не е свързан с поддържането на банкова сметка
или платежен инструмент по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗКИ, разходът е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКИ. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга поначало не може да се включва в ГПР, защото размерът им
зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението, но уговарянето на
бъдещи разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор съдът
квалифицира като уговорена отнапред договорна престация, която е следвало да намери
своето отражение в определения по договора ГПР. В случая това не е сторено, а съобразно
изложеният по-горе размер на разходите, при тяхното включване, годишният процент на
разходите би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗКИ максимален размер.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай
на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в
размер на законната лихва. Договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане на
неустойка при неизпълнение във висок размер (по- голям от неплатената част от
главницата), влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
поради което е нищожна. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. Кредиторът не търпи никакви допълнителни вреди от
предсрочното прекратяване на договора за кредит, доколкото продължава да е титуляр на
вземанията за главница и възнаградителна лихва по договора, а вредата му от забавеното
изпълнение подлежи на обезщетяване с допустимата от закона санкция – законната лихва.
Несъмнено целта на така регламентираната неустойка за обезщетяване на вреди поради
настъпило предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което на
още едно основание прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че договорните клаузи са нищожни, а
претенцията за заплащане на сумите по тях следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 359029/ 13.12.2023г., подадено от „Б.Е.Д.К.“ ООД
против Г. Д. Ч., в частта за сумата 286,38 лева, представляваща такса “Динамично плащане”,
сумата 199,07 лева, представляваща такса “Бързо разглеждане” и сумата 820 лева,
представляваща разходи, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3