№ 6079
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110171023 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
**************** срещу И. Б. З. за установяване съществуването на вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
46576/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата
от 696,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 122,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., за сумата
от 39,62 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 10,36 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника,
на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
1
наследник на собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че
през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от **************** на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Далсия Елвеко” ЕООД. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за процесния имот били издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължат сумите, както следва: сумата от 696,06 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
****************, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,52 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от 39,62 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 10,36 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.
Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Ответникът не оспорва доставката на топлинна енергия, нито нейното количество, а
прави възражение за настъпила погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
2
Оспорва се също качеството „потребител“ на ответника на топлинна енергия с доводи,
че по делото липсват категорични и безспорни доказателства в тази насока. Сочи се,
че за имота има учредено вещно право на ползване, като няма и доказателства, че
ответникът е приел наследството. По отношение на претендираните суми за лихви се
изразява становище за липса на доказателства относно датата им на публикуване в
сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установено изпадането на
ответника в забава за претендирания период. По отношение на претендираните суми за
дялово разпределение се излагат доводи за неоснователност, тъй като трето лице води
дяловото разпределение, а по делото липсват доказателства, от които да е видно, че
ищецът е заплатил на това дружество възнаграждение за тази услуга. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия Елвеко” ЕООД не
изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното
дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни
сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на **************** е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 696,06
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до
недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 122,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от
39,62 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,36 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.
С разпореждане от 31.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен протокол от 27.09.1971 г. относно обезщетяване на
3
собственици на недвижими имоти по реда на ЗПИНМ, които в една част е нечетлив, а
и съдът приема за неотносим към предмета на спора, доколкото в него не фигурира
нито името на ответника, нито на сочения като негов наследодател. По делото липсват
и доказателства за идентичност на този документ с жилищната сграда, в която се
твърди да се намира процесния недвижим имот.
По делото е представено удостоверение за наследници на Е.А. З.а, от което се
установява, че същата е починала на 19.12.2004 г., като е оставила един наследник по
закон – И. Б. З. /настоящ ответник/.
По делото са представени фактури за начислена топлинна енергия през исковия
период, договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г., както и
изравнителните сметки изготвени от третото лице-помагач във връзка с отчетена
топлинна енергия в имота.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че
негова е тежестта да докаже, че ответникът има качеството на клиент на енергия за
битови нужди, както и че през процесния период между ищеца и ответника е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период.
4
Въпреки предходното, по делото не са представени каквито и да било
доказателства в тази насока. По делото не се съдържа нито един документ, от който да
може да се обоснове извод, че именно ответникът е бил собственик /въз основа на
правна сделка, наследствено правоприемство или др./ или ползвател на имота, до
който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през процесния период.
Обективираното в молба от ищеца от 24.03.2025 г. доказателствено искане за
справка от Столична община, Отдел „Местни данъци и такси“, съдът е отхвърлил, тъй
като „данъчната декларация“ не би установила по безспорен и категоричен начин кой е
бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период. Нещо повече, в
случая ищецът претендира сумите от ответника, в качеството му на наследник, докато
от удостоверението за наследници на Е.А. З.а се установява, че същата е починала още
през 2004 г. При това положение потребената през исковия период топлинна енергия
не представлява задължение, обусловено от приемане на наследството като съвкупност
от права и задължения, а евентуално в качеството на собственик на имота по силата на
наследствено правоприемство. Искането на ищеца за удостоверение за наследници на
трето за спора лице също не би установило качеството „клиент“ на топлинна енергия
на ответника, доколкото по делото липса титул за собственост на процесния недвижим
имот.
Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства. С оглед
предходното, доколкото в хода на производството ищецът не проведе пълно и главно
доказване на предпоставките за уважаване на исковите претенции, то същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, без да се обсъждат останалите
наведени в писмения отговор доводи за неоснователност на предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. По делото няма доказателства за направени от ответника разноски, като
видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между него и
процесуалния му представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на
основание чл.38, ал.2 ЗА, съдът като взе предвид, че делото не е от фактическа и
правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, на което
процесуалния представител на ответника не се е явил, определя възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Отделно от предходното следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на
чл.38 ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна
правна помощ, но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира
икономическа облага чрез поемането на процесуално представителство, респ.
предоставянето на правни съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат
5
т.нар. „pro bono“ случаи, адвокатът носи икономическият риск. Отделно от
предходното, нито е в съответствие със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за
правна защита и съдействие, при условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа
облага.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Видно от приложения в заповедното производство договор за правна защита и
съдействие е, че адвокатското възнаграждение отново е договорено по реда на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38 ЗА, съдът определя
адвокатското възнаграждение в размер на 200,00 лева при съобразяване с разпоредбата
на чл. 6, т. 5 НМРАВ. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7
НМРАВ, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение остава неприложима спрямо
дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение
чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към
заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение (в този
смисъл са Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС;
Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен
състав; Определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. на СГС, I-И
състав; Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А
въззивен състав).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против И. Б. З., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 696,06 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
****************, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,52 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
6
периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от 39,62 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 10,36 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат С. К. К. от САК, на
основание чл.38, ал.2 , вр.ал.1, т.1 ЗА сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие на
ответника по исковото производство пред първоинстанционния съд, както и сумата от
200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна
помощ и съдействие на длъжника – настоящ ответник по ч.гр.д.№ 46576/2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице “Далсия Елвеко” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон”
№ 85, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7