РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:..................
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ...........Административно наказателно дело №
20241110202645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ........... против Наказателно постановление № Р-10-
25/22.01.2024 г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ
на дружеството била наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ, в размер
на по 1 000 лева.НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна
несъставомерност, за процесуални нарушения (неспазен срок по чл. 34 ЗАНН, липса на мотиви) и
за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.Административнонаказващият
орган предлага атакуваното постановление да бъде потвърдено, като взема отношение по
направените възражения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.06.2023 г. пред „З.............. била предявена претенция, по повод настъпило
застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил „................ вследствие на изпръскване с
асфалт. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 470423232329210, на основание
договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ............., с
период на застрахователно покритие от 04.01.2023 г. до 03.01.2024 г. (вкл).
В уведомлението за настъпило събитие не бил посочен начинът, по който застрахованото
1
лице желаело да бъдат отстранени уврежданията на застрахования лек автомобил, като не били
посочени и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение. С предявяването
на претенцията били представени писмени доказателства и е извършен оглед на автомобила.
На 20.06.2023 г. „................ (застраховано лице по договор за застраховка „Обща
гражданска отговорност към трети лица“, обективиран в полица № .................., уведомило
„..................за настъпилото застрахователно събитие, при което бил увреден лек автомобил „Мазда
3“,............. По този повод застрахователят регистрирал претенция №..........
На 12.07.2023 г. ползвателят на застрахователни услуги се е обърнал към застрахователя за
получаване на информация, относно процеса по уреждане на претенция № 470423232329210. С
писмо от 13.07.2023 г. „...........................уведомило лицето, че във връзка с уврежданията по
притежавания от него лек автомобил, са регистрирани две претенции. Първата претенция - с №
470423232329210, регистрирана на основание сключения договор за имуществена застраховка
„Каско“, била одобрена от застрахователя, с издаване на възлагателно писмо за отстраняване на
вредите в доверен сервиз. Втората претенция - с № .........егистрирана по договор за застраховка
„Обща гражданска отговорност към трети лица“, също била приета за основателна от
застрахователя. В тази връзка, ............. ЕАД е уведомило ползвателят на застрахователни услуги -
........... че е необходимо да избере - по коя от двете претенции да бъде обезщетен, предвид
обстоятелството, че не може да получи обезщетение за едни и същи повреди по два
застрахователни договора.
На 14.07.2023 г. Найденов поискал информация от застрахователя - за размера на
определеното обезщетение по претенция № **********/16-23, регистрирана по договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица“. От страна на дружеството, с писмо от
17.07.2023 г., същият е уведомен, че е определено застрахователно обезщетение, в размер на 240
лв.
На 19.07.2023 г. ползвателят на застрахователни услуги подал жалба пред „...............в която
възразил срещу размера на определеното застрахователно обезщетение по претенция №............
Към жалбата била приложена проформа фактура, на стойност от 634,30 лв.
С писмо от 01.08.2023 г. застрахователят отговорил на жалбата, като уведомил ползвателя
на застрахователни услуги, че потвърждава извършването на ремонт, съгласно представената
оферта, на стойност 634,30 лв., като за уреждането на случая и за изплащане на обезщетението
лицето следвало да представи пред „....................... писмена декларация за отказ от получаване на
обезщетение по претенция .............регистрирана, на основание договора за имуществена
застраховка „Каско“, в това число - оригинал на фактура за извършения ремонт, по отношение на
автомобила и данни за банкова сметка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя В. Ш.; АУАН; НП; разписка за връчване; жалба от ползвател на застрахователна
услуга; преписка по предявена застрахователна претенция; заповед за компетентност; НП Р-10-
392/21.07.2020 г.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен. На практика, страните спорят по материалната
съставомерност на случая и евентуалното наличие на процесуални нарушения.
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
2
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Пак в тази насока, в атакуваното НП се съдържат твърдения за всички съставомерни
признаци на деянието, позволяващи да се очертае ясен предмет на доказване, позволяващ
пълноценно организиране на защитата.
Възражението, касателно преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН е неоснователно.
Инкриминира се противоправно бездействие, след изтичането на срока за произнасяне, т. е. след
27.07.2023 г., при наличие на сигурни данни за АУАН, съставен на 22.11.2023 г. При така
очертаните времеви граници, обаче, следва да се има предвид и справка, вх. на КФН № 91-02-
783/25.09.2023 г., с която на контролния орган са предоставени както изискани данни, така и
налични писмени материали, без които преценка за евентуално наличие на извършено нарушение
(само на база твърдения на ползвателя на застрахователната услуга, сезирал КФН) не би могла да
бъде извършена. В този смисъл и това е най-ранната дата, с началото на която тримесечният срок
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН би могъл да бъде обвързан (в тази насока и ТР 48-81 ВАС), но и която не
позволява направеното възражение да бъде счетено за основателно.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ е императивна: при жалба от ползвател на
застрахователни услуги, относно размера на определеното обезщетение, застрахователят е длъжен
в 7-дневен срок (в конкретния случай – до 26.07.2023 г.) писмено да му предостави фактическа и
правна обосновка на определения размер на обезщетението.
Във връзка с трактовката, от страна на жалбоподателя, на направеното от ползвателя на
застрахователна услуга изявление от 19.07.2023 г., следва да се отбележи, че естеството на един
документ се определя не от наименованието, а от съдържанието му (не за редки случаите, в които
съдът се произнася по „възражения“ срещу наказателни постановления, третирайки ги, като
жалби, въз основа на изразеното несъгласие от привлеченото към отговорност лице). С така
направеното принципно уточнение, в изявлението, отправено по електронен път до
застрахователя, ползвателят на услугата е изразил ясно и недвусмислено несъгласие с определения
размер на обезщетението, поради което и то попада, в приложеното поле на чл. 108, ал. 6 КЗ.
Отново в принципен план, коректно се сочи, от страна на жалбоподателя, че
3
алтернативното задължение по чл. 108, ал. 1, т. 1 КЗ има комплексно, двукомпонентно естество:
определяне и изплащане на обезщетение. Същевременно, обаче, непредубеден прочит на
разпоредбата на ал. 6 („… относно размера на определеното обезщетение…“) позволява да бъде
направен еднозначен извод, че реализирането на първия елемент от фактическия състав на ал. 1, т.
1 – „определяне на размера“ носи признаците на достатъчност, в контекста на началото на срока за
подаване на жалба срещу размера – извод, който намира опора не само в буквалното тълкуване, но
и в логиката на закона – след този момент задължението на застрахователя става определено не
само по основание, но и по размер и това очертава рамките на ликвидността му, към процесния
момент.
С оглед изложеното, съдът намира, че с горецитираните санкционираното юридическо
лице не е изпълнило свое задължение към държавата, поради което и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Субективна страна не следва да бъде
изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на задължение към държавата,
респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не – за административно
нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с правата на
потенциално неограничен кръг потребители (потенциална възможност за проблеми с уреждането
на претенциите на ползватели на застрахователна услуга, поради установени незаконосъобразни
практики – жалбоподателят твърди, че се касае за изначално несъставомерен случай, а не – за
инцидентен пропуск), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай. Липсата на мотивирано
4
произнасяне в срок по жалбата винаги застрашава интересите на застрахованото лице (наследници
или бенефициенти по застрахователната сума), лишавайки потребителя на застрахователни услуги
от възможността своевременно да реализира по алтернативен ред правата и законните си
интереси, в случай на надлежен (макар и забавен) отказ. Обстоятелството, че обосновка
(независимо от последвалата ревизия на размера) на практика никога не е била предоставена на
потребителя, съставлява и допълнителен аргумент, в коментираната от съда насока.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл.
644, ал. 1, т. 2 КЗ, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на юридическо лице или едноличен търговец,
което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън
случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател
или на заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв. Санкцията
е отмерена в предвидения в закона специален минимум, поради което и излагане на подробни
разсъждения по размера й е безпредметно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния и по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-25/22.01.2024 г., издадено от зам.
председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на “ЗЕАД Булстрад Виена
иншурънс груп” ЕАД била наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ, в
размер на по 1 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, ...................... да заплати на КФН сумата от
80 (осемдесет) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6