Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 496 31.03.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 317 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с вр. с чл.107 ал.2 от Закона за
автомобилните превози.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от
С.Х.И. против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
14-255/20.01.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Бургас, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и т.4
б.“б“ ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка спиране от движение на
МПС влекач марка „Щаер 14С26“ от категория N3 с рег.№ А 9708 НМ до отстраняване
на нарушението, но за не повече 12 месеца чрез отнемане на СРМПС №*********,
СУМПС №********* и сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер А 9708
НМ.
Жалбоподателят
оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна,
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Иска се съдът да отмени оспорената заповед, като посочва, че не е
осъществявал обществен превоз на товари. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Андонов, който поддържа изложените аргументи в жалбата,
иска отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Не претендира
разноски.
Ответникът – Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас се представлява от инспектор Анелия
Мухова- служител с юридическо образование. В съдебно заседание оспорва жалбата
и иска да бъде отхвърлена като неоснователна, а заповедта потвърдена. Представя
административната преписка и писмена защита.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка №
14-255/20.01.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Бургас, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и т.4
б.“б“ ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка спиране от движение
на МПС влекач марка „Щаер 14С26“ от категория N3 с рег.№ А 9708 НМ до
отстраняване на нарушението, но за не повече 12 месеца чрез отнемане на СРМПС
№*********, СУМПС №********* и сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер А 9708 НМ.
В
обстоятелствената част на заповедта е прието, че на 20.01.2021г. в хода на
извършена проверка от свидетеля Р. – старши инспектор в РД „АА“ –Бургас на жалбоподателя,
в качеството му на водач на влекач марка „Щаер 14С26“ от категория N3 с рег.№ А
9708 НМ, негова собственост извършвал обществен превоз на товари. След справка
в информационната система на ИА „АА“ допълнително било установено, че
управляваният
автомобил не е вписан в регистъра на Общността за извършване на обществен
международен превоз на товари и/или в удостоверение за обществен превоз на
товари на територията на Република България. Наред с това в мотивите на
заповедта е посочено, че същата се издава предвид констатациите по акт за
установяване на административно нарушение № 243263/08.08.2018г.
По делото е представен АУАН №273646/20.01.2021г.
съставен от
старши инспектор РД „АА“ Г. Ангелов Р.. АУАН бил връчен незабавно на
жалбоподателя, който го подписал и е вписал възражение, че не извършва превоз
на товари за търговска дейност, а върши услута на приятел Деян Станев от
Българово.
В
хода на съдебното дирене са разпитани двама свидетели- Г. Ангелов Р. и Д.
Станев.
Свидетелят
Диян Станев посочва, че той е купувачът на дървесината, поискал е услуга от
жалбоподателя, за която заплатил само стойността на горивото, което изразходвал
камиона за съответния превоз.
Свидетелят
Р. е старши инспектор в РД „АА“ Бургас, който е спрял за проверка по път І-6 до
табелата на гр.Българово, товарен автомобил N3, натоварен с дърва. Изводът, че
жалбоподателят извършва обществен превоз на товари си е направил въз основа на
представения превозен билет, където продавач, купувач и превозвач са различни
лица и в билета е записано, че превоза е срещу заплащане. Посочва, че водачът
не е
представил лиценз на общността или удостоверение за обществен превоз на товари
и след справка в инфорационната система се установило, че няма издадени такива.
Уточнява, че с този автомобил през лятото на предходната годира е имало данни
за извършване на превози, но не знае дали с този водач.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата
валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на
чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове,
които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност
на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При преценка валидността и законосъобразността на оспорения административен
акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Основания за прогласяване на
нищожност не се установяват.
При
така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 20.01.2021г.,
а жалбата е подадена на 01.02.2021г.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно
чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.
106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Със заповед № РД
01-43 от 23.01.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
в т.І.4 от посочената заповед упълномощено длъжностно лице е Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган в
рамките на неговите правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма -чл.107, ал.1 от ЗАвтП и
чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Фактическата обстановка е описана освен чрез възпроизвеждане на част от
обстоятелствената част от акта за нарушение, но и чрез изрично позоваване в
същата на съставения АУАН. Последното е допустимо с оглед обезпечаване спазване
изискването за мотивиране на акта, с оглед Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК, ако административният акт е издаден на основание на
надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви.
Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на
ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в
чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в
съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на
Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за
отстъпление от наложилата се практика.
Заповедта
е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид
следното:
По
смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, за преустановяване на
административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в
него ПАМ, поради което те са от вида на преустановяващите. Съгласно чл. 106а,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, ПАМ се изразява във " временно спиране от движение
на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението на водач и по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвП отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари - лиценз на Общността.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установяване извършването на обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство без удостоверение за обществен превоз на
товари.
По делото не се оспорва обстоятелството, че
процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на товари на
територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари.
В
настоящия казус спорният момент е по отношение на другия основен релевантен за
спора факт – извършване на обществен превоз. Легалната дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАП и представлява превоз, извършван
за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва
с моторно превозно средство. Административният орган в заповедта посочва, че
жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на товари, но не посочва, че
дейността се е осъществявала срещу заплащане. В административната преписка не е
представено никакво доказателство, което да доказва възмездността на извършения
превоз. Твърдение
за извършено плащане на превоза от когото и да е било не могат да бъдат
извлечени дори и от съставения АУАН, в който единствено е посочен товара- дърва
за огрев. В съдебно заседание разпитания свидетел Р. посочва, че възмездността на превоза е
установена на основание представения превозен билет. Съдът счита, че превозният билет не представлява
доказателство за заплащане или предоставяне на друга икономическа облага за превозвача. Превозният
билет се издава на основание чл.211
от Закона за горите и удостоверява законното транспортиране на описаната в него дървесина от
мястото на натоварване до посоченото място на доставка,
както и законния произход на
описаната в него дървесина. От показанията на свидетеля Станев се установява,
че е заплатил на жалбоподателя стойността на горивото, изразходвано при
превоза, което също не обосновава възмездност на превоза.
С
Определението за насрочване разглеждането на делото в открито съдебно
заседание, на страните е била указана доказателствената тежест, като на
ответника изрично е било посочено, че на основание чл. 170, ал. 1 АПК, носи доказателствената тежест за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, вкл. доказателства, че жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на товари. Такова указание е било дадено и в проведеното първо съдебно
заседание, но доказателства от страна на ответника не са ангажирани.
Следователно административният орган не е установил, че жалбоподателят с
управлявания от него товарен автомобил е извършил превоз, за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага, за да бъде прието, че е обществен.
По
посочените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна, с основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК, тъй
като административният орган не е доказал всички факти, които се явяват
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1 т.1, т.4 от ЗАвтП, поради което следва да бъде
отменена.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен
съд, двадесет и втори състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-255/20.01.2021г.
на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас, с която
на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и т.4 б.“б“ ЗАвтП е наложена
принудителна административна мярка спиране от движение на МПС влекач марка
„Щаер 14С26“ от категория N3 с рег.№ А 9708 НМ до отстраняване на нарушението,
но за не повече 12 месеца чрез отнемане на СРМПС №*********, СУМПС №********* и
сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер А 9708 НМ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез
Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :