МОТИВИ по присъда по НОХД № 843/2020г. по поиса на ПлРС:
Обвинението е срещу
подсъдимия В.П.Г., ЕГН ********** за това, че на 15.10.2018г. в гр.Плевен, на кръстовище образувано от улиците „Рига“ и
„Асен Златаров“ с посока на движение към улица
„Пордим“, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „БМВ“, модел
„650 И“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно – 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №439/16.10.2018г.
на Специализираната химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен, престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Плевен поддържа обвинението против
подсъдимия. Предлага определяне на наказание лишаване от свобода в размер около
минимума на предвиденото в закона, изтърпяването на което предлага да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок, както и на наказание лишаване от право да управлява МПС за
същия срок. Счита още, че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 300 лева.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв.К.Д.
от ПлАК. Твърди, че разбира обвинението, но не се
признава за виновен. Възползва се от процесуалното си право да не дава
обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия - адв.
К.Д. намира за спорна така определената от представителя на държавното
обвинение фактическа обстановка, като подробно се аргументира. Навежда доводи,
че обвинението не е доказано от обективна и от субективна страна, което води
според него до необходимостта от постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
В.П.Г. е роден на ***г***, ***, ***
гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********
На 15.10.2018г. около 01:30часа подс. В.П.Г. употребил алкохолни напитки. След това
въпреки употребения алкохол подс. Г. привел в
движение лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“ с рег.№ ***, в гр.Плевен
като управлявал същия. Около 02:00часа подс.
В.Г. управлявал гореописания лек автомобил като се движел от кръстовището
образувано от ул.“Рига“ и ул.“Асен Златаров“, като
тръгнал по ул.“Асен Златаров“ в посока ул.“Пордим“.
Свидетелите В.Д.Д. и В.П.Г., и двамата полицейски
служители в Първо РУ-Плевен, били на
работа за времето от 18:00часа на 14.10.2018г. до 06:00часа на 15.10.2018г.,
като автопатрул с позивна
117, на територията обслужвана от Първо РУ-Плевен.
Около 02:00 часа на 15.10.2018г. полицейските служители Д. и Г. извършвали
обход като се движели по ул.“Асен Златаров“в
гр.Плевен, когато забелязали лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“ с рег.№
***, управляван от подс. В.Г., който се движел от кръстовището, образувано от ул.“Рига“ и
ул.“Асен Златаров“, като тръгнал по ул.“Асен Златаров“ в посока ул.“Пордим“. Свидетелят В.Г., който
управлявал служебния автомобил подал светлинен и звуков сигнал на водача на автомобила-подс. В.Г., който спрял управлявания от него лек
автомобил пред дом №79 на ул.“Асен Златаров“.
Била извършена проверка, в хода на
която полицейските служители установили самоличността на водача на автомобила,
а именно- подс. В.П.Г.. Подсъдимият лъхал на алкохол.
Органите на МВР го попитали дали е
употребил алкохол, на което той отговорил положително и пояснил, че е пил
уиски.
Във връзка с последното, за да бъде извършена проверка за употреба на
алкохол, служителите на Първо РУ-Плевен поискали съдействие от ОДЧ на Първо
РУ-Плевен, като на място пристигнал младши автоконтрольор
при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен-свидетелят Д.А.Х.. Свидетелят Д.Х. изпробвал в 02:15 часа на 15.10.2018г. водача
на лекия автомобил- подс. В.Г. за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство „Дрегер Алкотест ***“ с фабр.№ ARBA-***. Уредът отчел концентрация
на алкохол в кръвта на подс. В.Г. -1,90 на хиляда.
За констатираното нарушение свидетелят Д.А.Х. съставил на подс.
В.Г. акт за установяване на административно нарушение с № 104612/15.10.2018г., на съставянето на
който В.Д. и В.Г. станали свидетели. Подс. В.Г.
подписал акта без възражение. На подс. В.Г.,
свидетелят Д.Х. издал талон за медицинско изследване № 0001184/15.10.2018г., в
който бил указан законоустановения час, до който подсъдимият следвало да се яви
в ЦСМП СПО-Плевен, за да даде кръвна проба. Подс.
В.Г. подписал талона, като в него написал, че не приема резултата на
техническото средство и заявил, че желае да даде кръвна проба за химическо
изследване.
Подс. В.Г. бил придружен от
полицейските служители - свидетелите В.Г. и В.Д., като бил откаран със
служебния автомобил до Спешно приемно отделение към УМБАЛ“Д-р Г. Странски“ в указаното време. Там пристигнал и свидетеля
Д.Х..
В присъствието на полицейските служители- свидетелите В.Г., В.Д. и Д.Х.,
както и в присъствието на дежурния лекар-свидетеля С.М.И., дежурната медицинска
сестра взела кръвна проба за медицинско изследване от подс. В.Г., удостоверено с Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно експертно заключение на химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№ 439/16.10.2018г., изготвена от експерт в Специализирана химическа лаборатория
към ЦСМП-гр.Плевен, концентрацията на алкохол в кръвта на подс.В.П.Г.
била 2,11 на хиляда.
По повод
горното било образувано досъдебно производство № Д-1879/2018г.
по описа
на РП-Плевен.
Горната фактическа обстановка се установява от:
показанията на свидетелите В.Д., В.Г., Д.Х., С.И., А.Ц. и Г. Кр.Г., както и от
писмените доказателства, събрани по досъдебно производство №Д-1879/18г. по
описа на РП-Плевен и приобщени към делото от съда по реда на чл.283 от НПК и в
конкретност протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на л.45, талон за изследване на л.47, фактура известие за
изследване на кръвна проба на л.48, фактура за вземане на кръвна проба на л.49,
АУАН бл.№ 104612 на л.50, характеристична справка, справка
за съдимост, справка за нарушител в региона, свидетелство за
регистрация, Уведомление изх.№ 14601/21.12.2018г. с приложен амбулаторен дневник на
л.60-62, Амбулаторен журнал на л.63-65, справка на от МБАЛ ”Света Марина” на
л.66, писмени доказателства удостоверяващи проведено изследване и лечение в
МБАЛ „Света Марина”, както и тези приложени в ходана
съдебното производство на л. 94 и сл. касаещи професионалната квалификация на св.А.Ц.,
а също и приложените по делото и неоспорени експертни заключения на вещите лица
проф. В.А. и д-р Е.И. по назначената комплексна съдебномедицинска и химическа
експертиза – основно и допълнително такова.
Съдът възприема и
кредитира изцяло показанията на
свидетелите В.Д. и В.Г., в т.ч. прочетените такива на основание чл. 281, ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от които се установява, че на
15.10.2018г. около 02.00 часа по време
на изпълнение на служебните си задължения, обхождайки района на ул. Асен Златаров в гр. Плевен, забелязали л.а. марка БМВ, модел
650И с рег.№ ЕН **КМ. Св.Д. подал светлинен и звуков сигнал, след което водачът
спрял на горепосочената улица пред №79, като бил сам в автомобила. Извършили му
проверка, но тъй като той не разполагал с документи, се представил с имената си
В.П.Г. и ЕГН -то си. Св.Д. направил служебна справка, от която се потвърдила
самоличността на водача. От показанията на свидетелите се установява още, че
водачът Г. заявил пред тях, че е употребил алкохол и по-конкретно уиски, а от показанията на св.Г., че дори лъхал на
алкохол и се държал „неадекватно” и „странно”. От показанията на свидетелите Д.
и Г. е видно още, че информирали оперативния дежурен за необходимостта от
съдействие от служител от сектор „Пътна
полиция” който да извърши проба на водача за алкохол. Двамата свидетели
установяват, че на място пристигнал св. Д.Х., който посредством техническо
средство Дрегер Алкотест
*** установил алкохолно съдържание от 1, 90 промила на хиляда в издишания
въздух. Отново видно от показанията на св. Г. и Д., св.Х. съставил в тяхно
присъствие АУАН и издал талон за медицинско изследване. След като подс.Г. заявил, че не приема резултата и желае кръвно
изследване, бил откаран от двамата свидетели Г. и Д. и в тяхно присъствие дал
кръвна проба.
От
прочетените показания на св.Г. и Д. се установява в допълнение, че след като Г.
бил приет от дежурния екип на ЦСМП-Плевен, в тяхно присъствие, на лекаря и на
медицинската сестра заявил, че е употребил уиски, като мед.сестра му взела кръв
и след като бил прегледан от лекаря, му бил съставен и протокол за медицинска
изследване и вземане на проба за алкохол.
Показанията на двамата свидетели – полицейски
служители Г. и Д., в т.ч.
депозираните в хода на ДП и прочетени в с.з. намират изцяло опора и в
показанията на св. Д.А.Х., който заявява, че като служител на Сектор „Пътна
полиция” бил нощна смяна на въпросната дата като бил изпратен за оказване на
съдействие на други служители на Първо РУ-Плевен, във връзка със спрян от тях автомобил,
доколкото последните и в хода на проведена проверка имали съмнение, че водачът
е употребил на алкохол. Отново от показанията на св.Х. е видно, че след
пристигане на място установил колегите си - св.Г. и Д., както и автомобила и
водача. Извършена била от него проверка относно редовността на документите на
автомобила и тези на водача, като последният не отрекъл, че е управлявал
посочения от другите служители лек автомобил. В тази връзка с техническо
средство, описано в акта, предявен от съда на св.Х., последният му извършил
тест за употреба на алкохол, като техническото средство отчело положителен
резултат от 1,90 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. За
констатираното нарушение св.Х. посочва, че съставил на водача АУАН, предявен му
от съда в съдебно заседание. След съставяне на АУАН св.Д.Х. пристъпил видно от
показанията му, към издаване на предявения му в съдебно заседание талон за
медицинско изследване. Сочи, че съгласно Наредба №1 на Министерство на
здравеопазването следва да се поставят холограмни
стикери, но поради забавяне на
обществена поръчка от страна на Министерството за изготвяне, съответно
предоставянето им до звената, служителите имали методически указания до
получаване на такива стикери да издават талони без към същите да се прикрепят холограмни стикери. Посочва, че към дата 15.10.2018г.
поради визираната причина той и колегите му полицейски служители не са
разполагали с холограмни стикери. Така видно от
показанията на св.Х. в тази насока: „Ами наредбата мисля, че влезе в сила
някъде около година. В началото имаше стикери за старта. След което се
преустанови. В смисъл, там беше на етапи – има моменти, в които ги има в
райони, които сме обезпечени. Но имаше и райони, в които не сме обезпечени.
Сега, този проблем от колко по-рано е възникнал – не повече от година.
Свидетелят не ангажира спомени дали е присъствал лично при вземането на кръв на
водача на автомобила в ЦСМП Плевен или това са го извършили колегите му, които
са го спрели за проверка. Сочи още, че задължение на служителя е да впише часа,
в който се предявява и връчва на водача талона за медицинско изследване като в
населените места максималният срок е 45 минути. Единственото ни задължение е да
впишем в талона за медицинското изследване часа на връчването, от който час
започват да текат тези 45 минути за вземане на кръв в съответното СПО. В подкрепа на заявеното в съдебно заседание
са показанията на свидетеля Х., депозирани пред орган на ДП и прочетени в с.з.,
в които предвид скорошното им депозиране след датата на деянието, свидетелят в
детайли посочва фактологията на събитията към датата
на деянието. В тези показания установява, че водачът Вл.Г.
заявил в негово присъствие, че е управлявал въпросния автомобил, както и че е
употребил алкохолни напитки, а именно концентрат-уиски, но му се наложило да
отиде до близкия нонстоп и прибирайки се с автомобила бил спрян от полицейските
служители. Св.Х. в прочетените показания заявява, че подсъдимият бил във
„видимо нетрезво състояние”. В тези показания твърди, че присъствал при вземане
на кръвната проба в ЦСМП Плевен, където водачът бил закаран от екип от който
първоначално бил проверен и в присъствие и на този екип била взета и пробата.
Сочи че след това всички материали били запечатани в плик за писмо подпечатан и
подписан от медицинския служител и водача на автомобила, като контейнерите с
кръв също били запечатани с восък и поставени веднага в плик. Ръката на водача
била дезинфекцирана с безцветна течност без мирис. Заявил и на лекаря, че е
употребил същата вечер уиски.
От показанията на св.Г.К.Г. се установява, че на
въпросната дата бил на работа нощна смяна на длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” в екип със св.
Д.Х., като били извикани за съдействие на друг екип от Първо РУ-Плевен за това, че последните спрели
водач, за да го изпробват с техническо средство. Твърди, че изпробвали водача,
от чиято проба било установено алкохолно съдържание в кръвта му над 1,2
промила, след което му съставили АУАН. От показанията на свидетеля депозирани
пред друг съдебен състав и прочетени предвид липсата на спомен на Г. с оглед
изтеклия период от време е видно, че установили 1,90 промила в
издишания от водача въздух. Свидетелят Г. не ангажира спомен присъствал ли е в
болницата при вземане на кръвна проба. Спомня си, че водачът силно лъхал на
алкохол тъй като лично той извършил пробата, заявявайки, че отишъл „да си вземе нещо до нон-стопа и се е върнал и в този момент са го спрели.” Не
си спомня дали водачът е заявил да е употребил алкохол. По отношение на
ползването на холограмни стикери, свидетелят Г. не
ангажира спомени нито в непоследствения разпит нито в
прочетените показания досежно наличността им в процесния период, но
твърди че е имало периоди, в които тези стикери обективно да не са били на
разположение по различни организационни причини и „от ръководството не са били
заявени за да им ги разпределят”.
От
показанията на св. С.И. се установява
местоработата му към момента на деянието във Второ отделение по
анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”
като до м. август 2019г. отдавал
дежурства и в ЦСМП-Плевен. Описва процедурата по вземане на кръвна проба, като
сочи, че лицето, което е тествано с Дрегер и изпратено от служителите на реда за кръвна проба,
в зависимост от стойностите на промилите или се изпраща самостоятелно, или
полицейски служители го придружават. Свидетелят И. посочва, че се
предоставя лична карта на лицето в
присъствието на дежурния лекар и медицинска сестра, и съответно останалите от екипа,
които присъстват, както и талона за медицински изследване, с упоменато в него
на кое лице е осъществено, колко лица са извършили проверката, адрес, стойности
от пробата за алкохол, с какъв вид техническо средство Дрегер,
час, в който трябва да бъде осъществена кръвната проба. Свидетелят И.
установява, че в зависимост от деянието и самото лице на което следва да се
вземе кръвна проба, полицейските служители присъстват при вземане на пробата на
около метър разстояние при квадратура на помещението около 10 кв.метра и никога
не ограничава броя на полицейските служители до един или двама доколкото не
знае доведеното от тях лице доколко е опасно и какво престъпление е извършило.
Св.И. установява още, че се задават въпроси от дежурния лекар на лицето дали е
употребил алкохол и се записва вида на алкохола, какво количество е употребил,
по негови данни и кога. И. не ангажира
спомени лицето в конкретния случай да е заявило, че е боледувало от нещо или е
постъпило в болница поради някакви причини или че му е било предписано лечение.
Посочва и че ако лицето не е в състояние да води диалог и обясни състоянието си
дали и какъв алкохол е употребил, това обективно състояние на водача, че той не
може сам да отговори на въпросите се описва в специална графа като
„количествени нарушения в съзнанието” като пак според свидетеля има скала, по
която лекарите преценяват степенуването.
Свидетелят И. заявява че никога не му се е случвало когато лицето не е в
състояние да отговори на поставените въпроси, друго лице да дава отговори, т.е.
друго лице в т.ч. полицейски служител да установи факти, които лекарят да впише
в протокола за медицинско изследване. След предявяване на св.И. на протокол за
медицински изследване на л.46 от делото, видно отново от показанията на
свидетеля подсъдимият е бил в ясно съзнание и лично е дал отговори на въпросите
на лекаря. Не си спомня поради каква причина в протокола е записан час на
употребен алкохол 2,30 часа. Относно наличието на холограмни
стикери св.И. сочи, че действително е имало период в който служители на ОД на
МВР минавали и заявявали че стикери няма и че кръвта следва да се комплектова по предходно установения начин. Така видно от
показанията му: „Това, което си спомням е, че имаше период в който нали
възникна някаква реформа…………. Помня, че имаше някаква драма с тези стикери. Служителите
на ОД на МВР изрично минаваха и казваха, че стикери няма. Това беше в самото
начало. И да се комплектова кръвта по начина, по
който се е правило в смисъл и в миналото…. Ами, почистват мястото с кислородна
вода. В смисъл, сега последно бяха въвели мисля, че специални епруветки от 4мл.
Но просто не си спомням откога е било….. Две епруветки се пълнят с кръв. Лепва
се левкопласт, на който пише трите имена, години, ЕГН
на лицето, дата и час на вземане на кръвната проба и се парафинизираше
– в смисъл, до въвеждането на стикерите. А вече като влязоха и стикерите, то
вече почти и аз не съм бил там…..Всъщност тя тази кръв, която е взета за проба,
в присъствието на лицето, от което е взета кръвната проба, се слага в пощенски
плик…..двете епруветки с кръв се слагат в пощенски плик. После този пощенски
плик се залепва с лепило. Подписваме се аз, сестрата и лицето, на което му е
взета проба. Пописваме се по веднъж. Тоест, има три подписа, които обхващат и
двете части на плика – и долната, и горната част на плика, които също се
съчленяват, се залепват. Слагат се печати и на трите подписа. И това е. Прибира
се……има каса, в която мисля, че се съхраняват тези проби…..Тази хладилна каса
се заключва …… Ключът от касата се предава от смяна на смяна. В смисъл нямаме
специално лице, което да търсим в 03:00 часа през нощта, примерно – да дойде от
вкъщи и да отключи касата.” Свидетелят И. установява, че идват служители на
реда, които с хладилна чанта вземат пробите за изследване в съответна
лаборатория. Категорично заявява, че чисто процедурно няма никакво различие при
наличие и съответно при отсъствие на холограмни
стикери освен, че „едното е побългарено, а другото е в малко по-европейски
вид.”
От показанията на св.А.Ц. се установява
местоработата и в специализирана
химическа лаборатория към ЦСМП гр. Плевен, като досежно
въпросните холограмни стикери заявява, че започнали
да ги употребяват от м.януари 2019г. но тъй като не били налични във всички
райони и постоянно, прилагали старата Наредба по парафинизиране
на пробите, коит предивид
липсата на разрешение на лабораторията в която тя работела, пробите се
пренасяли до такава от полицейски служители.
Съдът
кредитира напълно показанията на св. С.И., А.Ц., както и на свидетелите
полицейски служители като обективни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
си както помежду си, така и като съответни на ценените писмени доказателства и
експертни заключения.
Съдът цени като кореспондентни както помежду си, така и като съответни на
гласните доказателства, и приложените по делото писмени доказателства - протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта на л.45, талон за изследване на л.47,
фактура известие за изследване на кръвна проба на л.48, фактура за вземане на
кръвна проба на л.49, АУАН бл.№ 104612 на л.50, характеристична справка, справка за съдимост, справка за нарушител в региона, свидетелство за регистрация, Уведомление изх.№ 14601/21.12.2018г. с приложен
амбулаторен дневник на л.60-62, Амбулаторен журнал на л.63-65, справка на от МБАЛ
”Света Марина” на л.66, писмени доказателства удостоверяващи проведено
изследване и лечение в МБАЛ „Света Марина” всичките приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК. Оспорен от тях е единствено Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, доколкото в същия е записан час на консумация на алкохолната
напитка 2.30 часа. Този протокол е оспорен, но следва да бъде ценен от съда
въпреки записания час, доколкото несъмнено се установи по-горе от обективните показания
на св.И., че тази данна е по сведения на самия
изследван, който би могъл да заяви каквито факти прецени по негово усмотрение,
като верността на същите се установява впоследствие от съответните експерти. В
този смисъл пак ще се посочи, че от ценените показания на всички свидетели по
делото се установи несъмнено, че в конкретния случай, както и във всички сходни
такива данните в този вид писмени документи се записват по сведения на лицето,
което предстои да бъде изследвано. Така св.И., съставил протокола, който му
беше и предявен в с.з. установи именно, че състоянието на Г. е позволявало да
бъдат снети данни от него, доколкото обратното би следвало да се отрази в
отделна нарочна графа и това за съда остава без съмнение. Поради това вписания
час 2. 30 часа, съдът счита за техническа грешка, която би могла да се дължи
или на погрешно посочване от страна на Г. или до погрешно възприемане от страна на лекаря, който несъществен порок
и в двата случая не е от съществено значение и не води до промяна на резултатите
от изследването на взетата кръвна проба. С други думи и предвид факта, че не се
оспори визирания час на първоначално констатиране на употреба на алкохол установен в издадения талон за изследване на л.47, а именно 2,15 часа, нито пък беше оспорен резултата
от самото изследване, които според съда са от съществено значение, а не
заявеното от лицето кога е употребил алкохолни напитки доколкото същото би
могло да посочи грешен час, който да съвпада по време и пак да не е точен, би
могло да посочи и погрешна алкохолна напитка, което е негово право и е
ориентировъчно но не меродавно видно и от интерпретирани от съда показания на
св.И. и ценените и по-долу и анализирани експертни заключения.
Съдът цени като обективно, неоспорено и
компетентно изготвено заключението на в.л. проф. В.А. и д-р Е.И. по назначената
комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза. От него е видно, че концентрацията
на алкохол в кръвта на
В.П.Г., ЕГН ********** е установена чрез използване на научно обосновани и доказателствени методи - предварителна проверка с техническо средство с електрохимичен сензор с висока селективност и точНОСТ на извършеното изследване
и лабораторен газ-хроматографски
анализ на проба кръв. Получените резултати при двете изследвания кореспондират с употреба на алкохол. Установеното количество алкохол пак
според експертите се дължи на прием
на алкохол от изследваното лице, който е приключил средно до около
45 минути преди изследването с техническо средство.
Вещите лица са посочили, че употребата на посочените от
лицето медикаменти и хранителни добавки (тинктура от лютива
мента, женшен с пчелно млечице, нурофен, тайлолхот, парацетамол, дименхидринат, лопедиум, лактофлор, сарженор) както в предписаните доза и период на употреба, така и в посочените в твърденията на подсъдимия, не биха могли да доведат
до образуване и отчитане на алкохол в кръвта, както и да повлияят процеса му на
елиминиране на организма.
Съдът цени като обективно,
неоспорено и компетентно изготвено и заключението на в.л. проф. В.А. и д-р Е.И.
по назначената допълнителна комплексна съдебномедицинска и химическа
експертиза, назначена в съдебно заседание, видно от което употребата на 50 мл в 02.30 часа
на 15.10.2018 г. не
може да доведе
до резултат от 2.11 промила от химическото изследване на взетата
проба кръв. Експертите са посочили също така, че на взетите проби кръв не са поставени стикери
за идентичност. На базата на данните
по досъдебното и съдебното производотво пак според експертите, на
15.10.2018г. след вземане на проби кръв от В.П.Г. не са били
налице стикери за гарантиране идентичност]между иззетата проба от лицето
и тази, която е изследвана.
Посочва се, че към този момент пробите обичайно са били парафикирани
и върху контейнерите, съдържащи
кръвта, е поставян санпласт с изписани имена иЕГН на лицето, дата
и час на вземане на пробата - редът, който е действал по предходната Наредба
№ 30/2001 г. до влизане на настоящата, за осигуряване идентичност на взетите
проби. Допълнително идентификационно обозначение
е поставяно върху пощенски плик в който са поставяни пробите. Тази идентификация е съдържала
трите имена на лицето и ЕГН, дата и час на вземане на кръвната проба и адрес на лицето по лична карта. Пликовете са запечатвани с поставени на определени места три
печата и подписи на лекаря и медицинската сестра, взели пробите и изследваното лице.
Експертите установяват още, че в протокола за химическо изследване не са отразени
обстоятоятелства относно вида и състоянието
на пробите, вида на контейнера и начина на опаковане, които
да поставят под съмнение получения
резултат.
Вещите лица са категорични, че начинът на идентификация
на пробите в случая има административен характер и не се е отразил на качеството на изследваната кръвна проба (респ. на
получения резултат), което от медицинска и аналитична
гледна точка не налага пренебрегване на резултата от извършеното по
газхроматографски метод изследване на кръвта на 16.10.2018г.
В заключение проф. А. и д-р И. са посочили, че резултатите за
наличие на алкохол в кръвта от техническото
средство и лабораторното изследване на кръвната проба кореспондират един с друг, като по делото няма
данни проверяваното лице да е останало без наблюдение или да е консумирало течности в периода между извьршената
проверка с техническото
средство и взетата кръвна проба, поради
което
няма основания
един от двата
резултата да бъде пренебрегнат.
При така изложената
фактическа обстановка съдът счита за установено от правна страна, че с деянието
си подсъдимият В.П.Г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, като на 15.10.2018г. в
гр.Плевен, на кръстовище образувано от улиците „Рига“ и „Асен Златаров“ с посока на движение към улица „Пордим“,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И“ с
рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно –
2,11 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване
за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №439/16.10.2018г. на
Специализираната химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вина – пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК като подсъдимият е съзнавал всички
обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасния му характер, а именно, че управлява моторно
превозно средство след употребата на алкохол със съответната концентрация. Инкриминираното деяние е такова
на просто извършване, не е необходимо настъпването на други общественоопасни последици, извън самото управление
на МПС след употреба на алкохол.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане от страна на същия на установения в страната правов ред и в частност
на правилата за движение по пътищата, ниското му правно съзнание, липсата на
морално-волеви задръжки и чувство за съпричастност към обществената реакция
оформила се към такъв вид неправомерно поведение.
Съдът счита описаното по-горе престъпно деяние за извършено от подсъдимия
от обективна и субективна страна въпреки отсъствието на холограмни
стикери в конкретния случай, които е следвало да се приложат по законоустановения ред. Липсата на приложени холограмни стикери не се оспорва и беше потвърдено от всички
свидетели по делото и експертите в техните неоспорени и ценени като обективни и
компетентно изготвени експертни заключения. В допълнителното такова обаче,
изготвено от вещите лица от ВМА проф. В.А. и д-р. Е.И. се установи без да се
оспорва, че начинът на идентификация на пробите в случая има административен характер и не се е отразил на качеството на изследваната кръвна проба (респ. на
получения резултат), което от медицинска и аналитична
гледна точка не налага пренебрегване на резултата от извършеното по
газхроматографски метод изследване на кръвта на 16.10.2018г. Действително формално нарушение е налице, но
същото, както се установи не е инцидентно, а е било допускано в продължение на
период повече от година по обективни и
независещи нито от медицинските лица, нито от полицейските служители причини,
което категорично беше установено, че не води до нарушение на качеството на
изследваната кръвна проба. Да се допусне обратното, в т.ч. да са стигне до
оправдателни присъди само на това основание на значителен брой лица, употребили
алкохолни напитки в период повече от година би довело до чувство за
безнаказаност не само у тях, но и у останалите членове на обществото, до
нелогична абсурдност и до житейска неправдоподобност и несправедливост.
Поради описаното
деецът В.Г. подлежи на съответно наказание.
Относно вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия Г. престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода
от една до
три години и глоба от 200 лв. до 1000 лв.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Вл.Г., съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК
съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В
конкретния случай като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
посочени: завишената алкохолна концентрация от 2, 11 промила на хиляда и
немалкият брой нарушения по ЗДвП, за които е наказван видно от приложената по
делото справка за нарушител, които не са дребни и нямат инцидентен характер.
Липсва и критично отношение към извършеното.
Следва да бъде възприето като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и изтеклия период от време
от извършване на деянието от почти три години.
Съдът намира за необходимо в тази връзка да
отбележи, че самото престъпление по чл.343б ал.І от НК е с изключително висока
степен на обществена опасност, макар същото да не представлява тежко умишлено
престъпление по чл.93 т.7 от НК, предвид ръста и динамиката на тези
престъпления и ясно изразената остра отрицателна обществена реакция към този
вид престъпления и разкриването на завишена обществена опасност в последно
време. Отказът на подсъдимия да депозира обяснения не следва да се тълкува като
отегчаващо обстоятелство, доколкото това е негово процесуално право, от което
не се е възползвал, а и обясненията на подсъдим в наказателния процес са не
само доказателствено средство, но и средство за
защита.
Ето защо, съпоставяйки и
преценявайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намира, че
положителни промени в съзнанието на Вл. Г. могат да
бъдат постигнати единствено с налагане по отношение на него на наказание
лишаване от свобода. Единствено то би довело до отстраняване на негативните му
възгледи и заместването им изцяло с положителни такива както и ново отношение
към обществото, обществения порядък и длъжностните лица, задължени да го
охраняват. Възпиращото въздействие наред с поправителното такова е обвързано и
с целите на генералната превенция, която съдът намира, че не може да бъде
постигната по друг начин освен чрез наказание лишаване от свобода. Последното
държи сметка не само за чувствителната обществена реакция към този вид
зачестили престъпления, голяма част от които съпроводени и с други
неблагоприятни последици, но и за необходимостта от запазване моралната стабилност на водачите на
МПС които управляват същите при строго съблюдаване на правилата за движение по
пътищата. В този ред на мисли справедливото наказание според съда е лишаване от
свобода за срок от една година, който срок съдът намери за достатъчен, като
отделно от това прие, че същото не следва да бъде търпяно ефективно от
подсъдимия, а да бъде отложено изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок
който съдът отново прие за достатъчен и в съответствие на обществената опасност
и на деянието и на дееца и би съдействало за постигане целите и на генералната
превенция. Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, чийто размер прецени да бъде малко над минимума от 200 лева, а
именно в размер на 300 лева, отново като прецени и съпостави смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и липсата на данни за по-добро
материално положение.
Следва на основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият В.П.Г.,
със снета по делото самоличност да бъде лишен от правото да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление
на МПС – 15.10.2018г., като размерът и на този вид наказание, съдът съобрази
със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.П.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер общо на
996,25 лева.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият В.П.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в размер общо
на 503,82 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: