Мотиви

към присъда № 260006/20.01.2021 год.  по чнх дело № 1102 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

 

         Делото е образувано въз основа на тъжба на Н.С.П. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнала обвинение срещу Н.Й.Н. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер по чл.130,ал.1 от НК.

            Според тъжбата през декември 2018 год. сестрата на П., св. Д.Д. започнала интимна връзка с подс. Н.. В началото връзката им се развивала нормално, но впоследствие се оказало, че подсъдимия злоупотребява с алкохол и постепенно започнал да упражнява върху Д. психически и емоционален тормоз. Обидите и заплахите му към нея станали постоянни, като са засилили  след декември 2019г., когато Д. поискала да се разделят. В телефонни разговори и в приложенията „Вайбър" и „Фейсбук" Н. започнал да заплашва Д., че ще я убие, отправял заплахи към детето и, казвал, че знае къде живеят родителите и близките и , както и че ще се саморазправи с тях физически.  Д. категорично отказвала да се вижда с Н., поради което той няколко пъти идвал до къщата на родители и, в която тя и Д. живеели, катерел се по  терасата, заплашвал, че ще предизвика пожар, ще запали дървата в мазата, а ако извикат полиция,че  ще има непоправими последствия за тях.

Поведението на Н. дало основание на Д. да подаде молба по Закона за домашното насилие, въз основа на която  било образувано гр.д.№ 2262/ 2020г. по описа на ВРС, XXX с-в, като й е била издадена заповед за незабавна защита.

На 15.02.2020г. още преди подаване на молбата до РС Варна, в телефонен разговор Н.  настоял да се види с Д., тя му отказала и той изпаднал в ярост, като я заплашил, че ще изпотроши домът и. Това накарало Д. да се съгласи на среща с подсъдимия, като помолила тъжителката да я придружи до там. До домът на Н. се придвижили с автомобила на Д., който шофирала тъжителката. Спрели пред блока, където живеел Н. ***. Подс. Н. излязъл пред жилищния вход, бил пиян и гол до кръста. Д. слязла от колата и отишла при него , а тъжителката останала в колата и наблюдавала двамата. В един момент видяла как Н. започнал да плюе сестра и. Тя започнала да отстъпва назад, а той заплашително се приближавал към нея. Д. стигнала до колата, а Н. я притиснал към вратата на автомобила, крещейки и. Тъжителката помислила, че Н. може да удари Д. и излязла от колата, за да я защити.  Виждайки тъжителката Н. насочил гнева си към нея, като я хванал я за косата, съборил я на земята започнал да я удря, блъска, рита и влачи по земята, при което тъжителката си охлузила брадичката до кръв, дланите и коленете. След като успели да се измъкнат Д. и тъжителката се качили в автомобила, а Н. продължил да  блъска и рита по колата и огънал предния й капак. Тъжителката и сестра и веднага посетили спешния кабинет при МБАЛ Св.Анна Варна, където била прегледана от дежурния лекар. На следващия ден - 16.02.2020г. тъжителката била освидетелствана в „Съдебна медицина" към МБАЛ „Св.Анна- Варна" АД и и било издадено медицинско удостоверение № 159/ 2020г., за нанесените и в резултат на инцидента травматични увреждания. Заключението било, че тъжителката е получила  разкъсно- контузна рана по долната повърхност на брадичката, контузия на лявата коленна става, ожулвания по горните крайници и по лявото коляно, които са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните от мен време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Случилото се предизвикало у тъжителката стрес и страх, страхувала се, да се движи сама по улиците, особено в късните часове на денонощието, налагало се постоянно някой да я придружава.

С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, като се претендира тази сума за причинени болки и страдания.Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.Съдът е квалифицирал описаното деяние като престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

            Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв. С., ВАК поддържа обвинението и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното  обвинение и му бъде наложено  наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди,както и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Подсъдимия Н., редовно уведомен не се явява, представлява се от адв.Ч., ВАК, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли  тъжбата като неоснователна и недоказана, като подсъдимия  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск до пълния му размер. В хода по същество развива тезата, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, че не са изяснени противоречивите според него показания, дадени от тъжителката. Намира, че гражданския иск е недоказан по основание и размер.

            Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Д., частично от показанията на К.Й.,С.П. и Д.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение № 159/2020 год., лист за преглед на пациент в спешно отделение, справка с характеристични данни за Н.Й.Н.,копия на протоколи от съдебно заседание, решение и заповед за защита № 113/22.06.2020 год. по гр. дело № 2262/2020 год. по описа на РС Варна, справка от 01 РУП Варна, справка от РП Варна, свидетелство за съдимост , както и изготвени и приети по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и СМЕ.

            Анализ на доказателствата

Не се спори по делото, а и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Д., К.Н. и С.П.,  че отношенията между подсъдимия Н. от една страна и св.Д. и сестра и тъжителката П. били силно  влошени.

С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на св. Д.Д.,свидетел-очевидец на инцидента. Св.Д. лично и от непосредствена близост е възприела действията на подсъдимия по отношение на тъжителката. В показанията си заявява, че познава подсъдимия от около 13 години, двамата били съученици, а по-късно имали връзка. Според нея Н. злоупотребявал с алкохол, като от декември 2019 год. пиенето му се засилило. Алкохолът започнал да влияе лошо върху отношенията им, като Н. започнал да я обвинява, че не му родила дете, че не му обръщала внимание, изразявал неприязън към детето и, отправял заплахи към него. Свидетелката дълго време криела проблемите си с Н., тъй като я било срам да споделя, но в един момент сестра и – тъжителката П. разбрала, при което Н. започнал и с нея да се отнася лошо – казвал и че била клюкарка, злобна и, че искала да ги раздели. Д. искала да преустанови връзката си с Н., но това било невъзможно – той са качвал на терасата на къщата им,идвал постоянно, почвал да плаче, да съжалява.

На 15.02.2020 год. Н. поискал Д. да отиде до жилището му, но тя отказала. В отговор на отказа и Н. започнал да публикува колажи с неприлични снимки в социалните мрежи, да заплашва приятелките и, колежките и от университета… Д. му казала, че трябва да престане, на което той и отговорил, че ще престане когато тя отиде у тях. Свидетелката помолила сестра си да я придружи и двете с автомобила на Д. отишли до адреса на подсъдимия. Свидетелката твърди, че Н.  бил пред блока, в който живеел, бил пиян и гол до кръста, а когато Д. отказала да се качи в жилището му станал агресивен, започнал да говори против баща и,притиснал я до колата и я наплюл. Тогава П., която до тогава била в автомобила слязла, като Н. я хванал за косата, съборил я на земята и започнал да я влачи, да я бута с крака и с ръце.П. се разплакала, разпищяла се, Д. успяла да я издърпа и двете се качили в колата.Н. започнал да блъска по колата и да се смее. След това двете отишли до МБАЛ Св.Анна Варна.

На следващо място от дадените в съдебно заседание показания може да се приеме, че св.К.Н. също се явява свидетел-очевидец на инцидента. От показанията му, дадени при спазване условията на чл.119 и 121 от НПК, с оглед обстоятелството, че е брат на подсъдимия, се установява, че тъжителката и сестра и дошли пред домът им около 22 часа. Тъй като той и майка му знаели, че Д. и Н. се карат последвали подсъдимия навън. Свидетелят твърди, че видял как Д. излязла от колата си и започнала да се кара с Н., поради което той и майка му го прибрали вкъщи.Отрича Н. да е бил пиян. Твърди, че не е видял и  тъжителката да слиза от колата.

По делото е разпитан като свидетел и С.П., баща на тъжителката и св.Д.. П.посочва, че за инцидента с подсъдимия Н.  разбрал от дъщерите си , които му се обадили по телефона и му разказали, че Н. е съборил и влачил по земята П.. Отишъл до болницата, като твърди, че П. била много стресирана, коляното и било ударено, брадичката и била цепната. Твърди, че след случилото се ги било страх, което наложило той да се върне от село, където живеел, за да я посреща след работа.Твърди, че е говорил с Н. по телефона, в който разговор подсъдимия заплашил, че ще убие внучето му, за което бил пуснал жалба.

Свидетелят Д.Г. е полицейски инспектор при 01 РУП Варна, който  се срещнал с подс.Н. по повод сигнал и издадена заповед за защита.Сигналът бил за злоупотреба с алкохол и агресивно поведение към майка си и към лице, с което тогава живеел. Посочва, че в районното управление имало подадени сигнали за нарушения на обществения ред от подс.Н., който били свързани най-вече със злоупотребата с алкохол от последния.Твърди, че Н. му съобщил и че епизодично употребява и марихуана.

При анализа на показанията на свидетелите състава на съда съобрази следното:

По отношение свидетелите Д. и К. Н. съществуват основания  да се считат за предубедени / предвид родството им единия с тъжителката, а другия с подсъдимия /, като това обстоятелство, но това само по себе си не е основание  показания им да не се кредитират, а същите следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал, за да прецени дали и до каква степен да се  кредитират.

Изхождайки от гореизложеното състава на съда намира, че макар и сестра на тъжителката и във влошени отношения с подсъдимия, при което не се явява непредубеден  свидетел, показанията на Д. следва да бъдат кредитирани,  доколкото в частта им, касаеща съставомерните признаци на престъплението, предмет на настоящето дело, се намират в отношение на пълно съответствие и припокриване със заключенията дадени в  приложеното по делото Съдебно-медицинско удостоверение № 159/20г. и СМЕ, от които се установяват характера на телесните увреждания и механизма на получаването им.

Що се касае до показанията на св. К.Н., съдът също съобрази близките родствени отношения, в които се намира с подсъдимия, като  счита, че същият е пристрастен и заинтересован от изхода на делото. С показанията си в този вид съдът намира, че той предубедено цели да допринесе за потвърждаване на защитната теза. От събрания доказателствен материал неговите показания се подкрепят от показанията на св.Д. само в частта, че между нея, сестра и пострадалата П. и подсъдимия е имало среща на 15.02.2020 год. около 22.00 часа пред жилището на подсъдимия. Потвърждава се и  факта, че между Д. и Н. е проведен разговор в който двамата са се карали. В останалата им част по никакъв начин твърденията на свидетеля не се потвърждават от другите доказателства, звучат изолирано и предубедено, поради което в тази част съдът ги изключва от доказателствената съвкупност.

            Съдът намира, че следва да кредитира и показанията на св.П.относно изложените факти във връзка с причинените болки и страдания, както и с психическото състояние на Д. вследствие на инцидента. Показанията на св. П.съответстват на заключението на съдебно-медицинската експертиза, комплексната СППЕ и изложеното в тъжбата, поради което се ценени от съда като достоверни, независимо че изхождат от лице, което има близки отношения с пострадалата.

            Съдът кредитира и показанията на св.Г., тъй като няма основание да приеме, че е заинтересован от изхода на делото, а и свидетелства за обстоятелства свързани с професионалните му задължения.

По делото са назначени СППЕ по отношение на тъжителката и св.Д. и  съдебно-медицинска експертиза спрямо тъжителката. Заключенията на двете експертизи не е оспорено от страните и се кредитира от настоящият съдебен състав като обективно, компетентно изготвени, даващи пълен и ясен отговор на поставените въпроси.

            От заключението на СППЕ се установява, че по отношение тъжителката П. с оглед непреработената психотравма от случилото се на 15.02.202 год. се наблюдава повишена ситуативна тревожност, която в определени ситуации може да повлияе върху възприемането на широк спектър от хора и ситуации като заплаха, често без реално да има такава. Състоянието е възможно да се провокира и от събития притежаващи сходни характеристики с инцидента на 15.02.2020 год., като изразените психични и вегетативни симптоми отговарят на критериите за диагноза – специфична фобия.

            По отношение св.Д.Д. експерта наблюдава известна неувереност и ниска самооценка, което в определени ситуации може да оказва въздействие върху поведението – да е плаха и нерешителна. Към момента на експертизата, с оглед прекараната психотравма от случилото се на 15.02.2020 год. се наблюдава леко повишена ситуативна тревожност, която в определени ситуации напомнящи събитието води до частичното им избягване или предприемане на защитно поведение.

Заключението на СМЕ, е че на 15.02.2020 год. пострадалата П. е получила разкъсно-контузна рана по долната повърхност на брадичката, контузия на лявата коленна става, ожулвания по двете длани и по лявото коляно. Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие / триене / с или върху твърди тъпи предмети притежаващи подчертани ръбове или груба повърхност. В своята съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичните увреждания биха могли да се получат по време и начин съобщен от тъжителката – при събаряне напред, удари в областта на брадичката, двете длани и лявото коляно в подлежащата повърхност.По вида си описаните травми имат давност до около денонощие преди проведения на 16.02.2020 год. преглед в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ Св. Анна Варна.

            Описаните травматични увреждания по медико-биологичните си белези съответстват на престъплението лека телесна повреда по смисъла на  чл.130, ал.1 от НК.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема от правна страна , че подсъдимия Н. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, като на 15.02.2020 год. в гр.Варна, ***,  причинил на Н.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по долната повърхност на брадичката, контузия на лявата коленна става, ожулвания по двете длани и по лявото коляно.

обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

            от обективна страна подсъдимият е реализирал конкретни действия, хванал пострадалата за косата, съборил я на земята, започнал да я удря, блъска и рита, с което и причинил  разкъсно-контузна рана по долната повърхност на брадичката, контузия на лявата коленна става, ожулвания по двете длани и по лявото коляно.  

            субект на престъплението е  пълнолетно вменяемо лице – подсъдимия подс.Н.Й.Н. с ЕГН **********,неженен, неосъждан.

 от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия умишлено, с ясно съзнание за неговата обществена опасност, предвид че същият е бил предупреждаван многократно както от частния тъжител, така и от органите на реда, както и при ясно и категорично желание от негова страна за настъпване на общественоопасните последици от него.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

По наказанието

При определяне на наказанието, съответстващо на извършеното престъпление,  съдът взе предвид разпоредбата на  чл.78 а от   НК, съгласно която  пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия : 1. за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, когато е умишлено или до пет години, когато е непредпазливо, или съответно други по - леки наказания; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  до две години или „пробация”, следователно налице е първата предпоставка за приложение на нормата на чл.78а от НК. По делото беше безспорно установено предвид справката за съдимост, че подсъдимият не е осъждан  за извършено от него престъпление от общ характер и не е освобождаван  от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, което е втората, предвидена в закона предпоставка. Към датата на извършване на деянието, причинени преки и съставомерни имуществени вреди не са налице, поради което съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание „глоба”.

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самия подсъдим, поради което предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът ме наложи административно наказание « глоба» в размер на предвидения законов минимум от  1 000.00 лева.   С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимиа и по отношение на останалите граждани.

По предявения граждански иск

Съдът прие, че предявеният граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието на подсъдимия, същите  са предмет на обвинението и същото е извършено виновно, налице е и причинна връзка между извършеното деяние и настъпилия противоправен резултат. Съдът прие, че гражданският иск се явява доказан по основание, предвид обстоятелството, че съдът прие, че обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. По отношение на неговия размер съдът прецени, че в хода на производството бяха събрани доказателства установяващи претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, както и тяхната продължителност във времето , съдържащи се в заключението на СМЕ. Следва да се отчете и отразеното в комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, че по отношение П. и Д. все още е налице непработена психотравма от случилото се на 15.02.2020 год., като и при двете се наблюдава  повишена ситуативна тревожност.

С оглед изложеното и предвид правомощието си по чл.52 от ЗЗД съдът прецени, че предявеният граждански иск в размер на 3 000, 00 лв. следва да бъде уважен в пълния му размер, и че гражданският иск в така предявения му размер се явява справедлив еквивалент на извършеното.

По разноските

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски – заплатено от частния тъжител адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., държавна такса за предявения граждански иск в размер на 120.00 лв. и сумата от 856,00 лв., представляваща разноски за изготвените по делото СМЕ и Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.

По изложените мотиви  съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: