Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 22.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през
двехиляди и четиринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при
секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2817 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от
У.Р.С. срещу В.Б.Ж.
за заплащане сумата 30000 евро в изпълнение на анекс
№ 1 от 15.02.2011 г., нот. заверен
от нотариус Ж.Т., вписана под peг.
№ 214 към споразумение, сключено на 17.12.2010 г., нот. заверено на същата дата от
нотариус А. Ганчев, вписан под peг.
№ 194 и сумата 10068.60 лв., представляваща
обезщетение за забава при изпълнение
на горното задължение в периода от 31.12.2011 г. до датата на завеждане
на исковата претенция пред съда – 03.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на
завеждане на исковата молба пред съда – 03.09.2013 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноските.
Ответникът оспорва исковете.
Предявява възражения за нищожност на
споразумението, тъй като не е подписано от
ответника, а и ищецът не е извършвал парични вноски и не се е занимавал с
дружествените дела на "Лийгал енд ланд
сървисис" ООД, евентуално за унищожаване на споразумението, поради заплашване от ищеца, от адв. Н.Д., от С.А. от с. Тополи
и от И.С. от ТД "Североизточни
имоти" – гр. Варна за
проверки от полицията и прокуратурата и за предявяване на искове и от
ищеца - че ще спре сделки
с "Ривиера
7" ЕООД (В. К.), с "Ривиера 9" ЕООД (А.Ж.)
и с "МК" ЕООД (А. Л.).
Ищецът оспорва възраженията.
Твърди, че той е вложил всички парични средства в дружеството, както и че
ответникът не е отчел на дружеството цената, получена за сграда в голф игрището
"Лайтхаус голф резорт" от А. Л..
По
същество страните поддържат становищата.
Ответникът
претендира разноски. Представят бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства прие за установено
следното:
По
допустимостта:
Искът и
отговорът са допустими и надлежно
предявени.
По същество:
От представения заверен препис (л.
14) се установява, че на 17.12.2010 г. е сключено споразумение между страните,
чрез което ответникът, лично и като съдружник в "Лийгал енд ланд сървисис" ООД, се е задължил да
прехвърли вещи, собственост на "Лийгал енд ланд
сървисис" ООД, включващи (по
т. 6) техническо оборудване (ТВ станция), дяловете от капитала на "ФОРЕСТ Ф-56" ЕООД и др. на ищеца или
на посочено от него лице, а ищецът се е отказал от исковете, по които е било
образувано гр. д. № 19263 по описа за 2010 г. на ВРС, ХVІ-ти състав.
Страните са уговорили, че ако
оборудването не бъде доставено в срок до 60 дни от подписването на
споразумението, ответникът поема задължение да прехвърли собствеността върху
магазин № 6 със застроена площ от 40 кв. м в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 24.
Страните са отбелязали, че с това
споразумение се уреждат окончателно отношенията им във връзка с "Лийгал енд ланд сървисис" ООД и ищецът,
лично и като едноличен собственик и управител на търговските дружества "С. ГОЛФИНГ" ЕООД и "С. ДЕВЕЛОПМЪНТС" ЕООД и др. е заявил, че
няма претенции към ответника за неговите действия като управител на "Лийгал енд ланд сървисис" ООД и като
пълномощник на ищеца и на свързани с него лица.
Ищецът е представил заверен по реда на ЗАдв препис (л. 10) от нотариално
заверен препис от анекс № 1 от 15.02.2011 г. към цитираното споразумение, сключено на 17.12.2010 г., снет от оригинала, заверка peг. № 10718/27.12.2012
г. Оригиналът е представен на нотариуса от адв. Н.Д. (л. 13).
В документа е изразено съгласието
между ответника, но като управител на "Лийгал енд ланд
сървисис" ООД и ищеца за
изменение на т. 6 от споразумението, като вместо доставка на техническо
оборудване (ТВ станция) ответникът се задължава да заплати сумата 30 000
евро в срок до 31.12.2011 год., като вземането на ищеца ще се обезпечи с ипотека
върху магазина, а ищецът ще се откаже от исковете и от претенциите си към Ж..
От представения заверен препис (л.
5) се установява, че на 15.02.2011 г. е сключен и договор с
НА № 52, т. 1, рег. № 1103, нот. дело № 43 по описа за 2011 г. на ВН № 214,
чрез който дружеството е учредило ипотека върху магазина, за да обезпечи
вземането на ищеца срещу ответника за сумата
30 000 евро по анекса, но към споразумение от 15.12.2010 г.
Ищецът заявява, че е допусната
грешка в описанието на споразумението в нотариалния акт.
Ответникът е поискал оригинала
т.е. е оспорил преписа от анекс № 1 от 15.02.2011 г. още в отговора (л. 32). Ищецът е представил нотариално заверения препис,
но не и оригинала. Ищецът първо сочи, че не разполага с оригинала на анекса,
защото е бил съставен на 15.02.2011 г. само в един екземпляр, който е останал у ответника (л. 105, гръб). Това не
е вярно, тъй като оригиналът е бил представен на нотариуса от адв. Н.Д. на 27.12.2012
г. (л. 13).
лист втори от решение от 22.01.2015 г. по гр. д. № 2817/13 ВОС
С протоколно определение от
20.06.2014 г. (л. 106) ищецът е повторно задължен да представи оригинала с
указание, че при неизпълнение ще бъде прието, че създава пречки за оспорване
автентичността на анекса. В допълнителна молба (л. 110) ищецът сочи, че е
разполагал с оригинала на анекса, но го е изгубил.
В заключението си (л. 167) и в обясненията си в с. з. на 24.10.2014 г. (л.
174, гръб) вещото лице Ц.Ц. сочи, че е направено сравнение на подписи с копието,
но не и техническо изследване за монтиране, тъй като оригиналът не е представен
по делото.
Оригиналът не е представен до приключване на делото.
Съдът приема, че ищецът е създал пречки за провеждане на предприетото от
ответника оспорване автентичността на анекса, вкл. и чрез техническо
изследване.
Обстоятелството, че анексът е описан в нотариалния акт не променя извода.
Това е така, тъй като документът, представен по делото, може да не е идентичен
с този, представен пред нотариуса при сключването на нотариалния договор, а
монтиран от страницата със заверката и други първа и втора страници.
Съдът приема, че анексът не е подписан от ответника и е нищожен, поради
липса на съгласие.
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза (л. 191-192) на вещото
лице Ж.Т. се установява, че ищецът е захранвал сметки на дружеството, а от
обясненията му – че е осигурявал клиенти на дружеството (л. 107).
Съдът приема, че предмет на споразумението са отстъпки от спорни дружествени
права, които са съществували т.е. ако бе прието, че е постигнато съгласие, би
следвало да се приеме, че е налице основание (Марков, М. Облигационно право. С.: Сиби, 2013, с. 368).
Дори ищецът и посочените от ответника лица да са заявявали, че ще подадат
сигнали за извършване на проверки от полицията и прокуратурата и/или че ще предявят искове срещу ответника, това е предупреждение за упражняване на права, а не
възбуждане на основателен страх у ответника.
Изявлението на ищеца, че ще
информира партньорите му, че ответникът е измамник, би могло да накърни
неговите очаквания за сключване на договори. Участниците в търговски отношения
обаче поемат риска да изграждат доверие и в такива случаи.
Свидетелят С. излага, че ищецът е
плашил ответника с ИРА и с престъпници, но ответникът не е твърдял това.
Възражението за унищожаване, в случай, че бе прието, че е постигнато
съгласие, би било неоснователно.
Ищецът не притежава твърдяното вземане срещу ответника.
Искът за изпълнение на анекса, както и обусловеният
иск за заплащане на обезщетение за забавата при изпълнението, са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата 3150 лв., разноски, от които:
2800 лв. за възнаграждение на адвокат и 350 лв. за възнаграждения на вещи лица.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от У.Р.С., британски гражданин, роден на *** г. в гр.
Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт № *********, издаден
на 28.01.2003 г. от Паспортна служба на Обединеното Кралство, валиден до 28.01.2013 г., с поС.ен
адрес във Великобритания, гр. Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24 чрез адв. Н.П.Д.,***,
офис 19 срещу В.Б.Ж. ЕГН **********, с поС.ен адрес *** за заплащане сумата
30000 /тридесет хиляди/ евро в изпълнение на анекс № 1 от
15.02.2011 г., нот. заверен от нотариус Ж.Т., вписана под peг. № 214 към споразумение, сключено на 17.12.2010 г., нот. заверено на същата дата от
нотариус А. Ганчев, вписан под peг.
№ 194, на
основание чл. 79 ЗЗД
и сумата
10068.60 лв. /десет хиляди
и шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава при
изпълнение на горното задължение в периода от 31.12.2011 г. до датата на
завеждане на исковата претенция пред съда – 03.09.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
от деня на
завеждане на исковата молба пред съда – 03.09.2013 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА У.Р.С. да заплати на В.Б.Ж. с. ЕГН,
с. а. сумата 3150 /три
хиляди и сто и петдесет/ лв. разноски, от които: 2800 лв. за възнаграждение на
адвокат и 350 лв. за възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: