Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 21.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ВЕРОНИКА БОЗОВА  

при участието на секретар Р. Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №126/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.Т.Г.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №18-0967-001803/13.12.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и е постановено Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лв., а за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Обжалва се и НП №18-0967-001902/27.12.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв., а за нарушение чл.6, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 лв.

В жалбите се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, като се излагат подробни съображения в подкрепа на всяко твърдение. При това се моли за отмяна на санкционните актове.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ц. С. – ВрАК, която поддържа жалбите и по изложените в тях съображения, моли за отмяна на атакуваните постановления.

Въззиваемата страна, сектор ПП Враца към ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 06.12.2018 г., около 20:05 чса, в гр. Враца, на бул. Втори Юни, жалбоподателят управлявал л.а. Хонда Сивик с рег. *****. При потеглянето си от светофар с висока скорост автомобилът му поднесъл, което било забелязано от намиращия се в близост полицейски служител св. А. К.. Жалбоподателят продължил движението си с висока скорост и бил спрян със светлинно звуков сигнал от служителите на ОДМВР Враца, в състав със св. А. К., след което му била извършена проверка. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят като водач не носи контролен талон към СУМПС и че автомобилът му е по-шумен от нормалното. С оглед на това, мл. автоконтрольор при ОДМВР Враца, сектор ПП Враца - С. Николов, в присъствието на св. А. К., съставил АУАН №451711, в който посочил, че като автомобилът на жалбоподателят е поднесъл на светофарната уредба, същият е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, като е извършил демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, с което е нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП. Посочил, че като е без контролен талон към СУМПС е нарушил чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а като е управлявал МПС с неизправна или липсваща шумозаглушителна уредба е нарушил чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не вписал възражения. При съставянето на АУАН, жалбоподателят бил уведомен и за това, че с оглед извършените нарушения, автомобилът му ще бъде спрян от движение. След това жалбоподателят си тръгнал с автомобила си, а служителите на ОДМВР Враца остнали на място, тъй като отработвали ПТП.

На 12.12.2018 г., около 20:35 часа, жалбоподателят отново управлявал собствения си л.а. Хонд Сивик с рег. ***** и се движел по ул. Околчица. При извършване на маневра десен завой по бул. Мито Орозов, същият не спрял на знак Б2, което било забелязно от намиращите се в близост служители на сектор ПП към ОДМВР Враца, сред които и св. Т. Т.. Жалбоподателят бил спрян за проверка и в хода на същата се установило, че управлява МПС без обезопсителен колан, а при извършената справка се установило, че автомобилът му е спрян от движение. С оглед констатираното, св. Т. Т. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков №451977, в който посочил, че като не спазва предписанието на пътен знак Б2, жалбопоателят е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП, като управлява МПС без обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, нарушава чл.137а, ал.1 ЗДвП, а като управлява спряно от движение МПС нарушава чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като в графа възражения, същият вписал, че не е знаел, че автомобилът му е спрян от движение.

 

Въз основа на така съставения акт №451711/06.12.2018 г., при идентично словесно описание на нарушенията, е издадено НП №18-0967-001803/13.12.2018 г., с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и е постановено Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лв., а за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Въз основа на АУАН №451977/12.12.2018 г. е издадено НП №18-0967-001902/27.12.2018 г., с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв., а за нарушение чл.6, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. А. К. и Т. Т., както и от приложени по делото писмени доказателства. Безспорно се установява кога са извършени проверките на жалбоподателя и това, че първата проверка е предприета поради това, че автомобилът му е поднесъл на светофар на бул. Втори Юни, след което, поради движението му с висока скорост е бил спрян със светлинно звуков сигнл и е установено, че няма контролен талон към СУМПС, а също и че автомобилът му е бил по-шумен, при което проверяващите са достигнали до извод, че е с неизправен или липсващ шумозаглушител. Установява се също, че при тази първа проверка му е съставен АУАН и е бил уведомен, че автомобилът му ще бъде спрян от движение, след което е бил освободен от полицейските служители и е напуснал мястото на проверката с автомобила си. Установява се също, че няколко дни по-късно е спрян за проверка поради това, че не е спрял на знак стоп при предприета маневра десен завой по бул. Мито Орозов от ул. Околчица, като при проверката е установено, че не ползва обезопасителен колан по време на движение, както и се е установило, че управлявания от жалбоподтеля автомобил е спрян от движение в системата на сектор ПП Враца към ОДМВР Враца, за което му е съставен нов АУАН. Съдът кредитира покзанията на свидетелите, намирайки ги за обективни и безпристрастни. Кредитира и останалите доказателства по делото, намирайки ги за безпротиворечиви по отношение на фактите, релевантни за установяване предмета на делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбите са подадени в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване наказателни постановления, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Разглеждайки жалбите по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН съдържат предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателните постановления са изготвени съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в тях не се установяват пороци от външна страна. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната квалификация, която е възприета като нарушена. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално правната законосъобразност на НП №18-0967-001803/13.12.2018 г., съдът намира, че от доказателствта по делото по категоричен начин се установява, че на 06.12.2018 г. жалбоподателят е управлявал МПС без да носи контролен талон към СУМПС. С това той безспорно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, която разпоредба регламентира какви са документите, които всеки водач на МПС следва да носи.

Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като жалбоподателят е знаел какви са документите, които следва да носи, като и е съзнавал, че управлявайки МПС без контролен тлон към СУМПС нарушава обществените отношения свързани с движението по пътищата, но въпреки това е извършил нарушението.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, съгласно кото норма на водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, се налага глоба в размер на 10 лв. Ето защо НП като правилно и законосъобрзно в тази му част следва да се потвърди.

Установява се и това, че управляваното от жалбоподателя МПС е било по-шумно от обичайното. На базата на това и в АУАН и в НП е отразено, че е извършено нарушение по чл.139, т.1 ЗДвП, в която норма е регламентирано, че Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съдът намира, че така вмененото нарушение е недоказано и НП в тази му част подлежи на отмяна. Действително, извършилите проверка на жалбопоателя са констатирали, че управляваното от него МПС е по-шумно от обичайното. Не се установява, обаче, същото да е замерено и да е установено нивото на шума, като проверяващите са констатирали по-високо ниво на шум единствено чрез слухови възприятия и именно на базата на това са достигнали до извод, че управляваното от жалбоподателя МПС или е с неизправен или с липсващ шумозаглушител. Съдът се отнася с доверие към твърденията на свидетеля А. К. за установеното по време на проверкта. Счита, обаче, че за да се достигне до извод, че управлявното МПС е технически неизправно по смисъл на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП установеното не е достатъчно. Ето защо обвинението в тази му част, като недоказано, следва да се отмени.

Недоказано е обвинението и в частта, с която поведението н жалбоподателят е квалифицирано като използване на пътищта, отворени за обществено ползване за други цели, освен за тяхното предназначение /дрифт/. На първо място, за използваното от наказващия орган понятие "дрифт" в нормите на Закона за движение по пътищата не се съдържа легална дефиниция, а липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво разбира под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на който и да е термин не позволява използването му за целите на административно-наказателното производство. Вярно е, че липсата на дефиниция на понятието "дрифт", е преодолима в разглеждания случай, доколкото и в АУАН и НП е отразено, че жалбоподателят е извършил този дрифт чрез „хлъзгане и завъртане на пътното платно“ по който начин е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели. Съдът обаче счита, че така описаното в АУАН и НП не се доказва. Действително, установява се, че потегляйки от светофарната уредба, автомобилът на жалбоподателя е поднесъл. Но се установява и това, че жалбоподателят се е движел с висока скорост и не може да се изключи именно движението с по-висока скорост да е причината за поднасянето на автомобила. А движението с превишена или несъобразена скорост не може по презумция да се третира и счита за доказващо „използването на пътя за общестевно ползване за други цели“. За да се докаже в случай като разглеждания, че пътя, отворен за обществено ползване, се ползва за други цели, извън превоз на пътници и товари, следва да се установи съзнателното и умишлено извършването на такива движения, които съвсем целенасочено изваждат автмобила от контрол и водят до загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от превъртането и приплъзването им, каквито целенасочени и демонстративни действия в случая не се установява по безспорен начин да са извършени от жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че е недоказано извършените от жалбоподателя действия да се окачествяват като използване на път отворен за обществено ползване не по предназначението му, за да се приеме нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. Ето защо НП и в тази му част подлежи на отмяна.

 

Изследвайки  материално правната законосъобразност на НП №18-0967-001902/27.12.2018 г., съдът счита, че от събраните докзателства се установява по категоричен начин, че при управление на МПС, жалбоподтелят не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, както и не е съобразил поведенитео си с пътен знк Б2. С това той е извършил от обективна страна нарушения по чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.6, ал.1 ЗДвП, съгласно които норми „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ и „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

Нарушенията са и субективно съставомерни, тъй като водачът е знаел, че следва да ползва обезопасителен колан по време на движение и че е длъжен да съобразява поведението си с пътните знаци, съзнавал е, че неизпълнявайки тези си задължения нарушава обществените отношения, уредени в ЗДвП, но въпреки това ги е извършил.

Правилно са приложени и санкционните норми на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗдвП, съгласно които водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, се наказва с глоба в размер на 50 лв., а водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", се наказва с глоба в  размер на 20 лв. Ето защо НП в тази му част следва да се потвърди.

     По отношение на обвинението за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 зДвП, съдът намира, че от обективна страна се установява по категоричен начин, че в системата на сектор ПП Враца към ОДМВР Враца, управляваното от жалбоподателя МПС е било отбелязано кто спряно от движение. А управлението на спряно от движение МПС е забранено именно в чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП. Не се установява, обаче, жалбоподателят да е имал знание за това обстотелства и съответно да е извършил нарушението от субективна страна. От събраните доказателства се установи, че няколко дни преди инкриминираната дата 12.12.2018 г., на жалбоподателя е извършина проверка и е бил уведомен, че ще му бъде спрян от движение автомобила. Установи се обаче и това, че след проверката той е било свободен и е напуснал мястото с автомобила си, като по делото няма данни спрямо него да са предприети каквито и да е действия по спиране на автомобила, които да са му станали известни и на базата на които да може да се направи извод, че той съзнателно е управлявал спряно от движение МПС. А липсата на субективна съставомерност на деятелността му, изключва наличието на нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН и е основние за отмяна на НП в тази му част.

 

С оглед гореизложеното, съдът счита, че атакуваното НП №18-0967-001803/13.12.20108 г. следва да се отмени в частта относно наложената санкция по чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП и в частта относно наложената санкция по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП поради недоказаност, а в останалата му част да се потвърди. НП №18-0967-001902/27.12.2018 г. пък подлежи на отмяна в частта, с която е наложена санкция по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗдвП и на потвърждаване в останалата му част.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0967-001803/13.12.2018 г., В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, на Г.Т.Г.,***, е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и е постановено Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0967-001803/13.12.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДвП, на Г.Т.Г.,***, е наложена глоба в размер на 10 лв.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0967-001902/27.12.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП на Г.Т.Г.,***, е наложена глоба в размер на 100 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0967-001902/27.12.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на Г.Т.Г.,***, е наложена глоба в размер на 50 лв., а за нарушение чл.6, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: