РЕШЕНИЕ
№1389 дата
24 ноември 2022г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание
на 10 ноември 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: …..…………...……
разгледа
адм. дело № 1344 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.
Предмет на
оспорване е Решение № 1040-02-95/06.07.2022г. на директора на ТП на НОИ –
Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021-00-1172-2/31.05.2022г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, с което, на
И.К. ***, на основание чл.54е, ал.4 във вр. с ал.1 от КСО, е разпоредено да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода
от 15.03.2019г. до 15.09.2019г. в размер на 7 070лв.
Жалбоподателят К. оспорва решението като неправилно.
Посочва, че нормата на чл.54е, ал.1 от КСО изисква лицето да е получило парично
обезщетение за безработица на някое от предвидените в нормата основания,
периодът на получаване на което обезщетение изцяло или частично да съвпада с
периода на изплащането му, във връзка с което възразява, че обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ не му е изплащано от работодателя добросъвестно, като това е
ставало несвоевременно и на части, поради което и той не дължи добросъвестно
връщане на процесната сума. Посочва също, че връщането на тази сума ще бъде в
несъответствие с целта на закона предвид функцията за своевременно обезщетяване
на служителя за времето през което е останал без работа в резултат на
извършеното спрямо него незаконно уволнение. Иска се отмяна на решението и на
потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът – директор на ТП на НОИ – Бургас е изпратил
писмено становище чрез представляващия го юрисконсулт, видно от което счита
жалбата за неоснователна, като поддържа становището, че няма законово изискване
присъденото обезщетение за оставане без работа да е заплатено наведнъж, като е
достатъчно да е получено, като за целта работодателят е предтавил доказателства
за изплатеното обезщетение. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Фактите по делото не са
спорни между страните.
Със заповед № IГ-8/14.03.2019г.,
на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение
между жалбоподателя И.К. и работодателя
“Промет Стийл“ ЕАД, по повод на което от жалбоподателя е подадено заявление
вх.№ 021-00-1172/20.03.2019г. до директора на ТП на НОИ Бургас за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, считано от
15.03.2019г., като с разпореждане № 021-00-1172-1/20.03.2019г. на ръководителя
на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.54ж, ал.1, във
вр. с чл.54а, ал.1 вр. с чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО му е било
отпуснато обезщетение в размер на 56,56лв. дневно, считано от 15.03.2019г. до
14.03.2020г.
С Решение №
160/19.09.2019г. на Районен съд – Средец постановено по гр.д.№ 439/2019г. съдът
е признал за незаконно и е отменил уволнението на жалбоподателя, възстановил го
е на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да му заплати на основание
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 10 447,26лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца.
Решението е потвърдено с Решение № I-165/13.12.2019г. на Окръжен съд Бургас
постановено по гр.д.№ 1661/2019г.
С
разпореждане № 021-00-1172-2/31.05.2022г. ръководителят на
осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, разпоредил жалбоподателят И.К. да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 15.03.2019г. до 15.09.2019г. в
размер на 7 070лв. главница, като се позовал на нормата на чл.54е, ал.4
във вр. с ал.1 от КСО и е посочил, че на лицето е изплатено обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за период, за който е получило парично обезщетение за
безработица.
Против разпореждането е подадена жалба вх.№
1012-02-229/09.06.2022г., по която е постановено процесното Решение №
1040-02-95/06.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което жалбата е
отхвърлена. Видно от изложените в него мотиви, горестоящият орган се е позовал
на обстоятелството, че работодателят е бил осъден да заплати сумата от 10 447,26лв., представляваща
обезщетение за оставането на жалбоподателя без работа, за срок от 6 месеца,
като са представени доказателства за това извършено плащане, като същевременно на лицето е било отпуснато
и изплатено обезщетение за безработица, считано от 15.03.2019г. до
14.03.2020г., поради което и на основание чл.54е, ал.1 от КСО, във вр.с чл.114,
ал.2, т.1 от КСО, изплатеното парично обезщетение за безработица следва да се
възстанови от лицето за периода на полученото обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение.
Решението е законосъобразно.
Няма спор, че за един и същи период от време
жалбоподателят К. е получавал едновременно два вида обезщетения – по чл.225,
ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконно
уволнение и по чл.54а от КСО за безработица, изплащано месечно от ТП на НОИ –
Бургас. Данните от административната преписка сочат, че за периода от
15.03.2019г. до 15.09.2019г. И.К. е получил като обезщетение за безработица сумата
7070лв., както едновременно този период е обхванат и от присъденото му парично
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на
10 447,26лв. Видно от представените платежни нареждания работодателят е превеждал на части
различни суми от присъденото
обезщетение, като впоследствие е бил издаден изпълнителен лист, образувано е
изпълнително дело, при което цялата
останала дължима част е била получена от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 от КСО изплатените
парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на
полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
определено съгласно нормативен акт. За да упражни правомощията си, дадени му с
разпоредбата на чл.54е, ал.4 от КСО, административният орган следва да установи
наличието на три предпоставки: 1. уволнението да бъде отменено като незаконно,
2. осигуреното лице да е получило обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, респективно
по някой от другите посочени закони и 3. периодите, за които е получено
обезщетението чл. 225, ал.1 от КТ и по чл. 54а от КСО да съвпадат.
В настоящия случай административният орган е установил наличието на горните три
условия, поради което законосъобразно е пристъпил към издаване на разпореждане
за възстановяване на платените суми за обезщетение за безработица. Целта на
паричните обезщетения по КСО е да заместят доходите по трудово правоотношение,
от които осигуреното лице е било лишено. При наличие на доход, без значение
дали е трудово възнаграждение или заместващо го обезщетение по КТ, не се дължи
парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване, като законът не
допуска да се изплащат два вида парични обезщетения на едно и също фактическо
основание - оставане без работа.
Възражението на жалбоподателя, че обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ не му е изплащано от работодателя добросъвестно, като това е
ставало несвоевременно и на части, поради което и той не дължи добросъвестно
връщане на процесната сума е неоснователно, доколкото добросъвестността на
работодателя не е предмет на преценка в производството по чл.54е, ал.1 от КСО,
като поставеното там условие е обезщетението чл. 225, ал.1 от КТ да е получено, без
оглед дали на части или изцяло.
Доводите на жалбоподателя, че връщането на процесната сума ще бъде в несъответствие с целта на закона за своевременно обезщетяване на служителя за времето през което е останал без работа в резултат на извършеното спрямо него незаконно уволнение, са неоснователни. Напротив – несъответствие с целта на закона би било невъзстановяване на сумата, тъй като както се посочи по-горе едновременното получаване на две заместващи облаги на едно и също фактическо основание противоречи на целта на паричните обезщетения по КСО.
В
процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха
отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната решение е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразено с целта на КСО.
На основание изложените мотиви, жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в
полза на ответната страна следва да бъдат присъдени претендираните разноски за
юрисконсулт в минимален размер от 100лв.
Така мотивиран, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.К., със съдебен адрес *** против
Решение № 1040-02-95/06.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
оставено в сила разпореждане № 021-00-1172-2/31.05.2022г. на ръководителя на осигуряването
за безработица на ТП на НОИ – Бургас.
ОСЪЖДА И.К.К., със съдебен адрес ***, с ЕГН **********,
да заплати на ТП на НОИ – Бургас, сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: