О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
20.06.2019
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 6186 по описа на
СтРС за 2018 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
Следва
да се назначи исканата съдебно- счетоводна експертиза с въпроси в исковата
молба.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 3383/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и с документите съхранявани в
деловодството на ищеца, както и в тези на „Микро Кредит" АД да отговори на
следните въпроси:
1.Какъв
е размерът на усвоения паричен заем по горепосочения Договор за заем и какъв е
остатъкът от задължението на ответника по Договора за заем и Договора за
допълнителни услуги?
2.Какъв
следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие
на забавено плащане по посочения Договор за паричен заем и Договор за
допълнителни услуги?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се
представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
НАСРОЧВА о.с.з. за 30.09.2019 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение и от отговора на
исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД против Димо Найденов Иванов, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 765,70 лв.; 400 лв., представляваща Застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до
19.06.2017 г.; 110,75 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 20.11.2016 г.
до 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски.
В исковата молба ищцовото дружество
твърди, че на 10.03.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Л.П.П., произтичащи от Договор за
заем CrediGo № 5322-00003864 от дата 19.08.2016 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.„Агенция
за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на ,Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********.
„Микро Кредит" АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведомява
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата
било изпратено писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 16.03.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне на посоченият в договора за паричен заем
адрес на ответника. Писмото се било върнало в цялост, като в обратната разписка
било отбелязано, че пратката не била потърсена. На 14.11.2018 г. ищцовото
дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за
извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 14.11.2018 г. чрез куриер
с обратна разписка на същия адрес. Писмото се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба ищецът представя
и моли съда да приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо с
изх.УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 14.11.2018 г., което да връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответникът не бъдел
намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъдело надлежно връчено
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно да се
установяло, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не било погасено. моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърдял, че вече бил
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение
М987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение Ml
73/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Ищецът твърди, че на 19.08.2016 г.
между „Микро Кредит" АД и Л.П.П. бил сключен договор за заем CrediGo №
5322-00003864, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на
1000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните
полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия",
при които се отпускал кредитът, били неразделна част, както от "Искане за
кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за
заем, заемополучателят бил удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1114,70
лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по
него.
Съгласно разпоредбите на Общите условия,
в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му
Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му бил
предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбирал и приемал клаузите на договора и Общите условия, съгласен бил
да бъде обвързан с техните разпоредби и желаел договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при които
бил подписан договорът, Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 114,70 лева, на 10 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 111,47 лева, като първата погасителна вноска била
платима на 19.09.2016 г. Така страните били договорили общ размер на плащанията
по заема 1114,70 лева.
Съгласно чл, 3 от Договор за заем
CrediGo № 5322-00003864, с полагане на подписа си под договора за заем
Заемополучателят удостоверявал, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, при което „Микро Кредит" АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставял на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят.
Съгласно т.З „Допълнителни
услуги" от сключения договор за заем „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник предоставял на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, която била предоставена на и подписана от
Заемополучателят. Съгласно сключения договор Заемателят се задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 10 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 50,00 лева,
платими считано от 19.09.2016 г., или обща сума за застрахователна премия -
500,00 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не
били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли
на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане.
На длъжника била начислена лихва за
забава в размер на 110,75 лв. за периода от 20.11.2016 г (датата на която била
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда.
Срокът на договора изтекъл на
19.06.2017 r. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Заемополучателят не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството Сумата която била погасена до
момента, е в размер на 449,00 лв., с която са погасени, както следва: 234,30
лв. - главница 114 70 лв. - договорна лихва, 100,00 лв. - застрахователна
премия.
Към настоящия момент задължението на
ответника Л.П.П. по Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от дата 19.08.2016
г. е в общ размер на 1276,45 лева, от които главница по договор за заем -
765,70 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер
на 400,00 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане
на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 110,75
лева.
Предвид изложеното за Агенция за
събиране на вземания ЕАД възниквал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред срещу Л.П.П., с оглед на което входирали Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ог ГПК. Съдът уважил претенцията им и по
образуваното ч.гр.д. № 3383/2018 г. по описа на РС-Стара Загора, 3 състав, била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се бил явил да получи книжата, което от
своя страна обуславял правния им интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Искането е да се признае за установено, че „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД има следните вземания срещу Л.П.П.
по Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от дата 19.08.2016 г.: главница 765,70 лв.; 400 лв.,
представляваща Застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 18.11.2016 г. до 19.06.2017 г.; 110,75
лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
20.11.2016 г. до 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъде осъден
ответника да
заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.
По делото е постъпил отговор по реда
на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника. Исковете са оспорени
като неоснователни и недоказани.
При така изложените
твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 765,70 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка – договор за заем, по която е предадена заемната
сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията има действие спрямо
длъжника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 400 лева – по чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси са уговорени,
както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита.
По иска за 110,75 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на забава по Договор за заем,
както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: