ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481, 01.11.2018г., Пловдив
Апелативен
съд, Пловдив ІI граждански състав,
На
първи ноември две хиляди и осемнадесети година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ : Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно
гражданско дело № 585по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпили са въззивни жалби от В.Н.Д. и
„Г.“ ООД против Решение № 46/09.02.2018, пост. по гр.д.№964/2015, ПзОС, в
следните негови части :
-
С.В.Р. и „Г.“ ООД солидарно са осъдени
да заплатят на В.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди от претърпян инцидент
на 13.11.2014г. в 14,55ч. в асансьор на х-л „Рич“, Велинград, собственост на „Г.“
ООД, сумата в размер нва 37 000лв., ведно със законната лихва от
28.12.2015г.-, както и 4231,26лв.
мораторна лихва за периода 13.11.2014-28.12.2015г., като исковете до пълния
предявен размер от 100 000лв. главница и 11 268,81лв. лихва са
отхвърлени;
-
Отхвърлен е предявеният от В.Н.Д. против
С.В.Р. и „Г.“ ООД за солидарното им
осъждане, да му заплатят обезщетение за имуществени вреди от
горепосочения инцидент, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5
процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия , за
период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба – 28.12.2015г.;
-
Отхвърлен е предявеният от „Г.“ ООД
против З. „У.“ АД иск за заплащане на сумата от 1250лв. / предявен като
частичен от 11 268,81лв./, която сума съставлява мораторна лихва върху
главницата от 10 000лв. за периода 13.11.2014г.-28.12.2015г..
Подадени са и частни жалби от В.Н.Д. и „Г.“
ООД против Определение № 279/28.05.2018, пост. по гр.д.№ 964/2015, ПзОС, с
което е изменено постановеното решение в частта, в която С.В.Р. и „Г.“ ООД са
осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д. сумата от 6537лв., разноски съобразно
уважената част от исковете, като размерът е намален на 3237,41лв.
Отговори на въззивните и частните жалби
са подали „Г.“ ООД, и В.Н. Д..
Въззиваемият С.В.Р. не е подал отговор.
Третото лице-помагач на страната на
жалбоподателя ответник З.“У.“ АД не е подало отговор.
В жалбата и в отговора на „Г.“ ООД са
формулирани доказателствени искания – 1. Допускане на ССЕ,, която да извърши
проверка в „БМД-Кинетика“ ЕООД и ОМВ България ООД и установи какви суми и кога
са платени за проведена рехабилитация на В.Д., както и какво е основанието за
плащането им, като се посочи по дати точно за кои от процедурите по процедурния
лист е всяко от плащанията; по всяка от фактурите посочени по номера към
картона на пациента и процедурния лист да посочи кой е получател и кой е
доставчик по фактурата, както и наименованието на услугата; да извърши проверка
в счетоводството на ОМВ България да отговори има ли извършени плащания към БМД
Кинетика ЕООД по посочените в справката фактури; 2. Назначаване на експертиза,
включително и по почин на съда, която да установи дали с оглед реалната реакция
на ищеца при възникване на опасността от приближаващите дясното му бедро врати,
последният е имал обективна възможност да възприема затварящите се врати и да
не пристъпва в асансьора; Като основание за допустимост на това искане се
посочва, че съдът не е изследвал задълбочено
и логично доказателствата по делото, поради което ако настоящата
инстанция прецени, че са й необходими специални знания, за да обсъди въпросът с
твърдяното съпричиняване тна вредата от пострадалия, то следва допусне
посочената експертиза.; 3. Представяне на Ревизионен акт №5/14.02.2013г. на
Дирекция държавен технически надзор, Пловдив и Ревизионен акт №6/14.11.2014г.
на Дирекция държавен технически наздор, от които да се установи, че асансьорът
може безопасно да изпълнява функциите си
въпреки наличните повреди. Основание за допустимост на това искане се сочи, че
това е доказателствено искане по т.10 на дръгия ответник С.Р., но не е било
уважено от първоинстанционния съд.; 4. Да се изиска в цялост щетата от ЗК
„Уника“ АСД, гр. София, образувана във връзка с полица №14238Z10001/06.08.2014, със срок на
действие 08.08.2014-07.08.2015г. Поддържа, че искането не е преклудирано, т.к.
съдът не е разпределил доказателствената тежест по обратния иск.
Жалбите са подадени в срок. Същите изхождат
от легитимирани страни – ищец и ответник в производството, останали недоволни
от различни части на постановеното съдебно решение, насочени са против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което и се явяват допустима. Внесена е
дължимата ДТ от дружеството, а жалбоподателят ищец не дължи внасяне на ДТ на
осн. чл83, ал.1, т. 4 от ГПК. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК, поради
което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Настоящата инстанция намира по отношение
на направените доказателствени искания следното :
Искането по т.1 е неотносимо към
претенцията на имуществени вреди, т.к. искът е за заплащане на необходимо
лечение за бъдещ период – от 24 месеца, а не за покриване на конкретно извършени
разходи, в който смисъл е и исканата експертиза. С оглед на това, съдът намира,
че посредством тази експертиза няма да се установят релевантни за спорната
претенция факти, поради което и същата се явява неотносима.
По отношение на второто доказателствено
искане не са наведени основания по чл.266 от ГПК, които да обосноват
допустимост. Ето защо същото ще следва да бъде оставено без уважение.
По
отношение на третото доказателствено искане съдът констатира, че в отговора на
исковата молба ответникът С.Р. е заявил, че моли да му бъде дадена възможност
да представи сочените ревизионни актове по-късно, но в първото съдебно
заседание не е представил тези документи, нито е подновил искането си. От друга
страна настоящият жалбоподател не е страната, която е направила това
доказателствено искане, за да го релевира в настоящия процес, нито е взела
своевременно някакво становище по същото. Ето защо, съдът намира, че не са
налице основанията на чл.266 от ГПК за допускане на сочените доказателства.
Формулираното четвърто доказателствено
искане, съдът намира за допустимо и относимо. Действително по делото липсва
разпределение на доказателствената тежест по предявения обратен иск от
ответника „Г.“ ООД против третото лице-помагач на страната на ответника „З.У.“
АД. В тази връзка са налице основанията по чл.266, ал.3 от ГПК и направеното
доказателствено искане следва да бъде уважено.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Насрочва
делото в ОЗ на 10.12.2018г. от 13,30ч.
Да се изиска от третото лице-помагач на
страната на ответника ЗК „Уика“ АД цялост щетата, образувана във връзка с
полица №14238Z10001/06.08.2014, със срок на действие 08.08.2014-07.08.2015г. на
застрахованото лица „Г.“ ООД.
Оставя без уважение останалите
доказателствени искания на „Г.“ ООД.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: