Решение по дело №141/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,09.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 19.10.2017 г.,в състав:

 

Районен съдия : Е. КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №141 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №463/ 11.01.2017 г. от И.П.К. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Л.В. ***,против К.Д.Н. с ЕГН ********** ***, съдържаща искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

    Ищцата твърди,че от съвместното съжителство с ответника имали родено едно дете-А.К.Н. с ЕГН **********.От раждането на детето до 23.12.2016 г. ищцата полагала денонощни грижи по неговото отглеждане и възпитание.Повече от 3 г. ответникът живеел и работел в А..Ищцата и детето ходили за известно време при него.На 23.12.2016 г.,ответникът се върнал в България,взел детето при себе си и заявил на ищцата,че ще живее при него в чужбина.Държал се агресивно,заплашвал, манипулирал.Детето се променило,станало объркано и изнервено.В същото време,за детето се грижели роднини на ответника.

    При спора относно въпросите с местоживеенето, упражняването на родителските права,личните отношения с детето и издръжката,ищцата сезира Съда с искания да й бъде предоставено упражняването на родителските права,да бъде постановено детето да живее при нея,да бъде определен на ответника режим на лични отношения с детето, да бъде осъден ответникът да заплаща на ищцата за детето месечна издръжка от 150 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка всяка просрочена вноска.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове и е постановил връчването й на ответника.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор.Оспорва твърденията и исканията на ищцата.Последните три години живеел и работел в А.,като на 3 м. се прибирал за по месец. Изпращал пари на ищцата.В грижите за детето същата била подпомагана от неговите сестра и майка.Имали уговорка да заживеят в А..В началото на м.09.2016 г. направил адресни регистрации на ищцата и детето,което записал и на детска градина.В началото на м.12.2016 г.,ищцата се прибрала в България заедно с детето.След Коледа му заявила,че нямала намерение да се връща и че не желае да живее повече с него.До 13.01.2017 г.,детето живеело при майка му,като ищцата не проявявала желание да го вземе за постоянно.Детето не харесвало жилището на ищцата.

Оспорва компетентността на българския съд,намира,че компетентен е австрийският.

Намира и че има качества и условия той да отглежда детето,при което предявява съответен насрещен иск-иска той да упражнява родителските права,на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с детето и ищцата да бъде осъдена за издръжка в минимален размер.

Ищцата е оспорила предявения насрещен иск и по-точно изложените в него факти.Вкл. отношенията между страните били влошени още преди 3 м. престой в А..Там била подложена на нов тормоз.Детето нямало да бъде отглеждано от ответника,а от неговите роднини.

След обсъждане на наведените от страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдебният състав намира за безспорно от фактическа и от правна страна следното:

Упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

От фактическа страна,Съдът приема следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане/стр.4 от делото/,страните се явяват родители на малолетната А.К.Н. с ЕГН **********.

Видно от останалите представени и преценени като допустими,относими и необходими писмени доказателства /потвърждения за регистрация 3 бр.-стр.стр.27-32, потвърждение от детска градина в гр.Л. А.-стр.стр.39 и 40,социални доклади от 20.01.2017 г. и от 20.06.2017 г. от ДСП Враца-стр.стр.19-21 и 95-99,нот. акт №117 т.І рег. №741 дело №59/2017 г. на нотариус с район на действие ВРС Венцислав Василев-стр.60,удостоверение за раждане на ищцата-стр.61,трудов договор от 30.01.2017 г.-стр.стр.62 и 63,полицейски преписки №№278/16.01.2017 г., 1185/17.02.2017 г.,2150/23.03.2017 г.,4755/14.07.2017 г., 6429/26.09.2017 г. и 1795р-17894/26.09.2017 г.- стр.стр.81-89 и 186-195,договор за наем/в превод от лелята на ответника/-стр.стр.116-120,удостоверение за работа-стр.стр.121 и 122,фишове за заплата 12 бр. стр.стр.123-146 и амбулаторен лист от 04.03.2017 г. /видно от който детето било одраскано от котка по лявата буза и носа/-стр.147,както и от съвпадащите твърдения за факти на страните,от 2013 г. ответникът работи и живее в А..От края на м.08.2016 г. до началото на м.12.2016 г./около 3 м./ ищцата и детето са били при него,с първоначалното намерение да се установят за постоянно. Детето е било записано в детска градина.Във връзката е настъпило разстройство и ищцата и детето са се прибрали в България.От този момент,отношенията между страните силно са се влошили.Напрежението е ескалирало през м.м.01. и 09.2017 г.,когато ищцата е потърсила съдействието на органите на МВР за връщането на детето.В първия случай, детето е било открито при роднини на ответника,като същият е бил заминал за чужбина.Във втория случай, ответникът е взел детето извън постановения по делото привременен режим на лични отношения и въпреки противопоставянето на ищцата.Ищцата неколкократно е търсила съдействие от МВР и поради оказван психически натиск от ответника и негови роднини/през м.03.2017 г. лелята се е опитала да вземе детето вместо ответника, легитимирайки се с пълномощно/.

Ищцата живее в гр.Враца в жилище под наем, представляващо тристаен апартамент,обзаведен с всичко необходимо.За детето е налице отделна стая.Поддържа се битова хигиена.В жилището са живеели и нейната майка, съжителстващото с нея лице и нейният брат,като понастоящем майката и съжителстващото с нея лице живеят в друго/собствено/ жилище,а братът-в чужбина.Ищцата работи в гр.М.,на смени.

Ответникът живее и работи в гр.Л. А.,също в жилище под наем.

Социалните доклади съдържат и констатациите,че детето е много добре обгрижвано от своята майка,развива се нормално за възрастта си,няма и здравословни проблеми. Между детето и майката е налице силна емоционална връзка.

По делото са разпитани и свидетели/в с.з. на 26.01.2017 г. и 28.09.2017 г.-стр.стр.50-54 и 178-182/. Ищцата е довела майка,ответникът-сестра,съжителстващото със сестрата лице,леля,чичо и вуйчо.В резюме,свидетелят на ищцата твърди,че детето е гледано от ищцата и е привързано към нея,че ответникът е тормозел ищцата психически и физически много преди фактическата раздяла, че ответникът приласкавал детето с подаръци и обещания за екскурзии,че ищцата можела да разчита на помощ от семейството си.

Свидетелите на ответника твърдят,че на детето му харесвало в А.,че там за него се грижели изключително ответникът и неговата майка,че детето било много привързано към ответника,че не искало да се връща при ищцата,че не му харесвали условията в жилището й /пушело се,имало куче,от което го било страх,имало и котки,една от които го била одраскала/,че ищцата била безотговорен родител,че се е случвало да неглижира нуждите на детето,както и да го удря/вкл. според лелята, ищцата била неуравновесена,не била способна за преценка на ситуацията,не приемала чужди съвети,т.е. съвети от лелята,която се опитвала да напътства/,че при инцидента през м.09. ответникът бил имал уговорка с ищцата да вземе детето.

Вътрешното убеждение на Съда е,че показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани безкритично, тай като същите/свидетелите/ са обвързани с каузите на довелите ги страни,като близки роднини и лично заинтересовани от изхода на делото.Примерно от твърденията,че детето било изключително привързано към едната страна,Съдът ще направи изводите,че същото е изключително подтиснато и объркано от напрежението между страните и прозират опити за настройването му.При твърденията на ищцата за вмешателство от страна на лелята на ответника и показанията на лелята,че ищцата била неуравновесена и неспособна за преценки,тъй като не приемала чужди/на лелята/ съвети,както и при констатирания опит на лелята да вземе детето вместо ответника,Съдът ще приеме за доказано това твърдение на ищцата.

От правна страна:

По делото е следвало да се установи,че страните са родители и че не живеят заедно,както и интересите на детето.

Представени са доказателства,че страните са родители. Страните не спорят и че не живеят заедно/от м.12.2016 г./.

Касателно родителската пригодност на страните,Съдът се обляга на събраните писмени и гласни доказателства.

За да определи по-пригодния родител,Съдът съобразява вкл. разпоредбите на Постановление №1/12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на ВС,чиито постановки и принципи не са загубили сила.В посоченото постановление са приети и насоки относно обстоятелствата,които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата,съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност.Като по-съществени са изведени:

1.Възпитателски качества на родителите/става дума за личностни качества,така също и за образование,култура и др./;

2.Морални качества на родителите/от гледна точка на добрия пример/;

3.Грижи и отношение на родителите към децата;

4.Желание на родителите;

5.Привързаност на децата към родителите/но не и при търсено отчуждаване на детето от страна на единия родител спрямо другия/;

6.Пол на децата/в постановлението е прието,че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата/;

7.Възраст на децата/в постановлението е прието,че възрастта на децата е от значение,когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи.Децата в ниска възраст/пеленачета,в първите години/,децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа/;

8.Помощ на трети лица;

9.Социална среда;

10.Жилищно-битови и други материални условия на живот;

11.Вина за разстройството на брака е без правно значение за упражняването на родителските права,но когато поведението,от което е направен извод за вината,се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата,то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата,които са от значение за мерките.

Съдът намира,че ищцата се очертава като по-пригодният родител.Демонстрира възпитателски и морални качества.От раждането на детето,именно тя е родителят,който полага непосредствените грижи.И се справя добре.Детето е нахранено и облечено.Посещава учебно заведение.Расте здраво.Полът и възрастта му дават сериозно предимство на ищцата.Същата може да разчита и на помощ от трети лица /бабата по майчина линия/.Разполага и с адекватни жилищно-битови условия.Тук следва да се отбележи,че Съдът не споделя притеснението на ответника от отглеждането на детето в среда с домашни любимци.По правило,такова съжителство,при спазване на хигиенни изисквания,се отразява благотворно на децата,като стимулира чувство за отговорност и организираност.В този смисъл,не следва да се генерализира одраскването на детето от котка,ако се приеме,че същата е домашна.

Може да се приеме,че ответникът би се справил с отглеждането на детето,подпомаган от своите роднини от женски пол.Същественото е,че не може да се приеме,че би се справил по-добре,за да не бъде запазено съществуващото положение.

Ответникът основно акцентира на предпочитанията на детето,които,освен че са спорни,поради възрастта на детето/предполагаща затруднено вземане на информирани решения и податливост на манипулации/ не следва да бъдат отчитани.

В заключение,Съдът приема,че е в интерес на детето упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата,като съответно следва да бъде постановено и детето да живее при нея.

Съответно,предявеният от ответника насрещен иск следва да бъде отхвърлен.

Режима на лични отношения на ответника с детето:

При положение,че ищцата ще упражнява родителските права,на ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с детето.

Ищцата иска на ответникът да бъде определен ограничен режим,изразяващ се в правото му до навършване на 8 г. възраст на детето да го вижда веднъж месечно,без преспиване и в присъствието на представител на ДСП Враца. Позовава се на неговото и на неговите близки поведение, изразяващо се в непрекъснат психически тормоз/заплахи и обиди,както и настройване и манипулиране на детето/ и неспазване на определения привременен режим.След връщането му,детето било неспокойно,плачело и не искало да бъде вземано повече.Било връщано и мръсно,несресано и гладно.Детето било видимо променено-затворило се в себе си,често плачело,не спяло спокойно,говорело и плачело насън,страхувало се да остава само и да бъде отделено от нея.Изпитвало ужас от лелята на ответника,която веднъж се опитала да го вземе/вместо ответника/.Ответникът бил много агресивен и невъздържан,вкл. бил упражнил и физически тормоз върху ищцата,като я ударил и се опитал да я души.Обиждал я и я заплашвал в присъствието на детето.Също така,по всяко време звънял в детската градина на детето,като се държал грубо и невъзпитано.

Съдът намира,че няма основание да постанови искания от ищцата режим.Доказателствата позволяват извода за силно обтегнати отношения между страните,но не и извода, че ответникът с поведението си представлява такава опасност за детето,налагаща контролирано свиждане. Констатираното вземане на детето от детската му градина на 25.09.2017 г. в разрез с установения привременен режим безспорно е укоримо,като неправомерно и противоправно.В същото време,не следва да се генерализира.На ответника следва да бъде определен режим,доколкото е възможно спестяващ физическо изтощаване най-вече на детето/предвид голямото разстояние между населените места на родителя и детето и възрастта на детето/,но и съхраняващ пълноценни контакти с родителя.При съобразяване на горното,не е съвсем подходящ установения от практиката обичаен такъв, включващ правото на родителят да взема при себе си детето две непоследователни съботи и недели от месеца и един месец през лятото,несъвпадащ с платения годишен отпуск на другия родител.

Съдът приема за подходящ режим,при който ответникът да има право да взема детето при себе си в гр.Враца всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята/с преспиване/,както и три седмици през лятото/юли и/или август/,несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката,през които да има право да го води на почивки в България.Ответникът е поискал изменение на постановените по делото привременни мерки,вкл. да има право да взема детето седмица в месеца без прекъсване. Съдът приема,че пътуване от А. два пъти в месеца предполага увеличени усилия и разходи,но основно съобразява интересът на детето,който обуславя виждане/ вземане по правило в почивни/неучебни/ за детето дни, както приема и съдебната практика.Постановяването вземанията да са в два последователни уикенда,Съдът разглежда като незасягаща детето възможност ответникът да спестява откъм пътувания.

Извън посочените периоди от време,ответникът следва да има право да взема детето при себе си в гр.Враца и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния,Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния,първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния,както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч..

Съдът приема,че следва да се даде възможност на ответника за телефонен контакт с детето при невъзможност да пътува за виждане.Ако на ответникът е невъзможно да вземе детето съответния уикенд,същият следва да има право да се свърже с него по телефон,за по половин час в петък и събота,между 18 ч. и 20 ч. българско време,като за целта ищцата се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето,като ответникът я предупреди на същия номер поне ден предварително.

Издръжката на детето:

При положение,че единият родител/в случая ищцата/ ще упражнява родителските права,пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител/ответникът/ следва да заплаща издръжка.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че е следвало да се установят нуждите/и разходите/ на детето и доходите и разходите на родителите.Посочил е и че доказателства за особени нужди на детето/например за лечение,образование и др./ не са ангажирани.

При събраните доказателства,Съдът намира,че ответникът може и следва да заплаща издръжка в претендирания размер от 150 лв. месечно.Същият е с по-големи възможности от ищцата/видно от представените от страните писмени доказателства,ищцата работи в България по трудов договор с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 494.95 лв.,а ответникът в периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. е получавал в А. възнаграждение между 1 006.30 евро и 2 878.81 евро месечно/.Съдът преценява,че една издръжка в размер на 300 лв. месечно би следвало да покрие сносно разходите на детето,които на тази възраст преимуществено са за храна и облекло,като за ответникът би следвало да е безпроблемно да осигурява поне половината.

По горните съображения,ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата за детето месечна издръжка от 150 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Разноските:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по делото.Същата претендира със списък по чл.80 от ГПК 400 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.Съдът констатира,че същата всъщност е доказала разноски 30 лв. държавна такса по иска и 19 лв. държавни такси за издаване на удостоверения и преписи.В представения от нея договор за правна помощ е отбелязано уговарянето на възнаграждение в размер на 500 лв.,но не и изплащането му.Изплащането не е доказано и в по-късен етап от делото/списъкът по чл.80 от ГПК не представлява такова доказателство/.Съответно,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата само 5 лв..

По сметка на ВРС,ответникът пък следва да бъде осъден да заплати 216 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

Водим от горното,Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А.К.Н. с ЕГН ********** на майката И.П.К. с ЕГН ********** ***.

 

 

ПОСТАНОВЯВА детето А.К.Н. с ЕГН ********** да живее при майката И.П.К. с ЕГН ********** ***.

 

 

ОПРЕДЕЛЯ на бащата К.Д.Н. с ЕГН ********** *** режим на лични отношения с детето А.К.Н. с ЕГН **********,включващ:

-правото да го взема при себе си в гр.Враца всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята/с преспиване/,както и три седмици през лятото/юли и/или август/,несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката И.П.К. с ЕГН ********** ***,през които да има право да го води на почивки в България;

-правото да го взема при себе си в гр.Враца и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния,Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния,първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния,както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч.;

-правото,ако му е невъзможно да го вземе съответния уикенд,да се свърже с него по телефон,за по половин час в петък и събота,между 18 ч. и 20 ч. българско време,като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер,на който да отговаря за времето,като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплаща на И.П.К. с ЕГН ********** *** за детето А.К.Н. с ЕГН ********** месечна издръжка от 150 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Н. с ЕГН ********** *** против И.П.К. с ЕГН ********** *** насрещни искове с правно основание чл.127 ал.2 от ГПК-той да упражнява родителските права по отношение на детето,на другия родител да бъде определен режим на лични отношения с детето и другият родител да бъде осъден за издръжка в минимален размер.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.К. с ЕГН ********** *** сумата от 5 лв. деловодни разноски.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 216 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

 

 

Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :