РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520103623 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД твърди, че се е намирал в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, които били
общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно
чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
02.11.2021 г. - 02.03.2022 г. От своя страна ответникът не изпълнил задължението си да
заплати доставената ел.енергия по издадени от доставчика фактури. Дружеството
доставяло на С. С. електроснабден имот, находящ се в гр.Радомир, ж.к.“Г“, бл. 13, ет.
1, ап. 36, с ИТН 310247831646, ел.енергия за периода от 02.11.2021 г. до Рг., за което
били издали следните фактури: Фактура № ********* от 10.03.2022 г. на стойност
321.89 лева за периода 02.02.2022 - 02.03.2022 г.; 2. Фактура № ********* от
10.02.2022 г. на стойност 276.23 лева за периода 03.01.2022 - 01.02.2022 г.; 3. Фактура
№ ********* от 10.01.2022 г. на стойност 324.88 лева за периода 03.12.2021 -
02.01.2022 г. и 4. Фактура № ********* от 09.12.2021 г. на стойност 242.74 лева за
периода 02.11.2021 - 02.12.2021 г. Задълженията по тях станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
1
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД абонатът разполагал с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който
вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите
условия изрично постановявал, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Русе, по което било образувано ч.гр.дело №
2530/2022 г. Длъжникът упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде
възражение в законоустановения срок срещу издадената заповед за изпълнение, с което
оспорил вземането на кредитора. Ищецът начислил и лихва за процесния период,
възлизаща общо на 15.14 лв.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответникът, с електроснабден имот в гр.Р, ж.к. „Г“, бл. 13, ет. 1, ап. 36, ИТН
310247831646, дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД сумите: 1165.74 лева –
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.11.2021 г.
до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното заплащане на сумата и 15.14 лева – лихва за забава от
24.12.2021 г. до 28.03.2022 г. Претендира и присъждане на разноските по приложеното
заповедно производство и по настоящото дело.
Ответникът С. И. С. в съдебно заседание оспорва основателността на
претенциите, като заявява, че е продал имота на адреса, посочен в ИМ, преди исковия
период.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 2530/2022 г. по описа
на РС-Русе е издадена заповед № 1281/17.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника С. И. С. за сумите: 1165,74 лв.,
представляваща главница за ползвана ел.енергия по 4 бр.фактури за периода 02.11.2021
г. – 02.03.2022 г. за имот в гр.Радомир, ж.к.“Гърляница“, бл.13, ет.1, ап.36, ведно със
законната лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, 15.14 лв. лихва за забава
за периода 24.12.2021 г. – 28.03.2022 г., 25 лв. държавна такса и 50 лв.
адв.възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника, предвид
постъпилото възражение от последния по чл.414 ГПК.
С приложеното на гърба на стр.79 от делото Заявление за продажба на
2
ел.енергия за битови нужди, изходящо от ответника, се установява, че същият е бил в
облигационни отношения с ищцото дружество по повод продажбата на ел.енергия за
обект на потребление на адрес: гр.Р, ж.к.“Г“, бл.13, ет.1, ап.4, считано от 04.07.2019 г.
Представен е и нот.акт от същата дата, от която се установява, че от тогава С. С. е
придобил собствеността на ап.4, който имот по нот.акт представлява бивш ап.36.
Във връзка с направените от пълномощника на ответника възражения в съдебно
заседание, същият представя Справка от Агенция по вписванията, от която се
установява, че процесният обект на потребление, представляващ ап.стар № 36, а
сегашен ап.№ 4 в гр.Р, ж.к.“Г“, бл.13, ет.1, е продаден от ответника на трето за спора
лице – Б.Й.П. на 03.04.2020 г., т.е. преди исковия период на потребление.
От изпратеното от Община Радомир копие на служебно въведена Декларация по
чл.14 от ЗМДТ на имот, находящ се в гр. Р, ж.к.“Г“, бл.13, ет.1, ап.36 /стар/, се
установява, че с нот.акт № 782 от 19.06.2020 г. предишният собственик и купувач от
ответника - Б.Й.П. с ЕГН **********, също е продал процесния имот на Д. Й..С.и
Р.В.С..
По делото са представени 4 бр. фактури с получател - ответника за обект: Р,
ж.к.“Г“, бл.13, ет.1, ап.36, с кл.№ 310247831646, съгласно които за исковия период
02.11.2021 г. – 02.03.2022 г. в обекта е потребена ел.енергия на обща стойност 1165,74
лв.
Представена е справка от ищцовото дружество за консумация на електрическа
енергия от ответника за същия обект, както и справка за платени и неплатени от
ответника фактури.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за реално
доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес: гр.Радомир, ж.к.“Гърляница“,
бл.13, ет.1, ап.36. Основният спорен по делото въпрос е дали ответникът притежава
качеството „потребител“ за доставената ел.енергия за този обект и за периода на
потребление 02.11.2021 г. – 02.03.2022 г.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна §1, т. 27г
ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува
ел. енергия за собствено ползване.
Не е спорно, че „Електрохолд Продажби“ АД като краен снабдител доставя
електрическа енергия при публично известни общи условия, като през процесния
3
период действащи са били Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Електрохолд Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059
от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.4 от тези ОУ, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Правата и
задълженията на потребител на ел.енергия за битови нужди може да упражнява и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок. Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел.
енергия се заплаща от собственика/ползвателя, но само ако са налице всички
предпоставки, посочени в Общите условия.
Съгласно чл. 13, т.5 от ОУДПЕЕ, потребителят се задължава да уведоми
продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му
данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя
електрическа енергия на обекта.
С решение № 205/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 439/2018 г., постановено
по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС е дал отговор на въпроса „кой, съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа
енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота –
старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за
електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно
основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото
на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на
имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи
цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
Съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, длъжник на цената е новият собственик, без значение дали
е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електроснабдителното
предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 13 от Общите условия,
новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следваш
датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.
За настоящия правен спор е от значение, че считано от 03.04.2020 г. имотът,
находящ се на адрес: гр.Р, ж.к.“Г“, бл.13, ет.1, ап. стар № 36 и нов № 4, е продаден от
ответника, предвид което, считано от тази дата, същият е изгубил и качеството си на
страна по договора за продажба на електрическа енергия. Това правоотношение е
4
възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да
съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 13, т. 5 от публично
известните Общи условия) може да породи вземане за обезщетение на вреди, но не
квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за
цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността тази
доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а
тези на новия. Без значение е обстоятелството дали новият собственик на
електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т.
2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период.
Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в имота на
горепосочения адрес и за период, който следва по дата изгубеното от ответника право
на собственост, предвид което, вземането по издадената заповед за изпълнение срещу
ответника не съществува, а искът, предявен по реда на чл.422 ГПК, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора относно разноските на страните е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. В случая е приложен списък на разноските по
чл.80 ГПК от ответника, от който е видно, че се претендира адвокатско възнаграждение
в полза на пълномощника на С. С. – адв.Д. К., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, без
да е посочен неговия размер. Към делото и към списъка на разноските е приложено
единствено пълномощно от ответника в полза на адв.К., но не и договор за правна
защита и съдействие между двамата.
Съгласно задължителната практика на ВКС, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно
по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от
съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими
на страните. В случая, както беше посочено по-горе, е представен само списък с
разноските и адв.пълномощно /в което също не е отразено, че правната защита по
делото се извършва безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА/. Поради
липсата на договор за правна помощ между страните, отразяващ оказана безплатна
такава в полза на ответника от страна на адв.Д. К., не следва да му се присъжда и
5
претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско шосе”
159, бл.“Бенч Марк“, Бизнес център, срещу С. И. С., с ЕГН **********, установителен
иск за дължимост на основание чл. 422 ГПК на сумите: 1165.74 лева – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.11.2021 г. до
02.03.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното й заплащане
и 15.14 лева – лихва за забава от 24.12.2021 г. до 28.03.2022 г., предмет на Заповед №
1281/17.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 2530/2022 г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6