Р Е
Ш Е Н
И Е № 164
гр.Кюстендил,
28.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№246/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Е.П.Н. *** с адрес за призоваване
пл.“В.Л.“ №*, кабинет №** оспорва решение №55/24.01.2019г. на Комисията за
защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу В.Г.К.
- административен ръководител на Районен съд – Благоевград с изложени
оплаквания за по-неблагоприятно третиране и тормоз по признак „лично
положение“. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, липса на
мотиви по основно оплакване в жалбата, противоречие с материалния закон и несъответствие
с целта на закона.
Ответната страна в писмен
отговор, подаден от процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна В.Г.К.
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в
писмена защита.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспореното
решение №55/24.01.2019г.
на КЗД е
започнало по жалба на Е.П.Н. с вх.№44-00-4316/17.10.2016г. и допълнения с
вх.№44-00-4492/28.10.2016г. и вх.№44-00-4542/02.11.2016г. срещу административния
ръководител на Районен съд – Благоевград В.К., с изложени
оплаквания за по-неблагоприятно третиране и тормоз по признак „лично положение“
по четири пункта:
1.Неизпълнение на съдебни решения на ВАС за определяне на ДТВ спрямо
жалбоподателката за 2014г., в резултат на което години наред е била единствения
съдия в целия регион с неопределено такова, с внушението, че тя в качеството на
председател на БлРС няма принос за констатираните позитивни резултати в
дейността на съдебната институция
2.Организиране и провеждане на общо събрание на съдиите от БлРС на
31.05.2016г. тенденциозно в отсъствието на жалбоподателката, с предмет на
обсъждане неин въпрос, поставен в конкурсната процедура за председател на БлОС
в частта, касаеща твърдения за РС Благоевград, като по този начин е
злепоставена пред колегите, коментирани са професионалните й изяви в негативен
план в нейно отсъствие, без да й се предостави възможност да участва и изрази
становище по телефона, както е дадена такава на съдияК.И 3.Изнасяне на информация и
документи без знанието и съгласието на жалбоподателката пред ВСС с цел
обсъждане на вътрешното й убеждение и процесуални действия като съдия по нейни
дела, като по този начин е била обект на обиди, нападки и клеветене от
членовете на предния ВСС, без да се отчете, че по аналогичен начин са
процедирали и други съдии от региона /но те не са коментирани и техни дела не
са изпращани/.
4.Непредставяне на поискани документи и информация във
връзка с организацията на работа на съдебната институция; документи във връзка
с подаден сигнал за извършване на одит на съда за периода
22.11.2010г.-27.04.2016г.
Безспорно по делото е, че Е.П.Н. заема длъжността
„съдия“ в Районен съд - Благоевград, а В.Г.К. - длъжността „Административен
ръководител Председател“ на Районен съд - Благоевград.
С разпореждане
№876/09.11.2016г.
председателят на КЗД е образувал преписка №323/2016г., разпределил е същата за разглеждане на трети
специализиран заседателен състав, указал е да се избере председател и докладчик
по преписката, разпределил е доказателствената тежест между страните. Взето е
решение за определяне на председател и на докладчик. С разпореждане
№911/24.11.2016г. на председателя на КЗД е определен служител от отдел
„Специализирано производство“ на Дирекция „Специализирано производство, анализ и
превенция“ да извърши необходимите действия по проучване на преписката.
Изготвен е доклад-заключение от докладчик, с който е направено предложение да
се насрочи заседание за разглеждане на преписката. Проведени са съдебни
заседания на 23.11.2017г., на което са събрани доказателства и е спряно
производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№639/2016г.
по описа на Административен съд - Благоевград и на 18.09.2018г., когато е
възобновено производството и са приети доказателства.
Постановено е оспореното решение №55/24.01.2019г. на
КЗД, с което е установено, че В.К. лично и в качеството й на административен
ръководител на Районен съд - Благоевград не е извършила нарушение на ЗЗДискр по
признак „лично положение“ спрямо Е.П.Н. и жалбата е оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
Във връзка с първия пункт от жалбата на Е.Н. до КЗД са
събрани писмени доказателства, установяващи в хронологичен ред следното: До
средата на 2014г. жалбоподателката е заемала длъжността Председател на БлРС,
като в това й качество Председателят на БлОС с писмо изх.№585/15.12.2014г. е
постановил отказ да й бъде определено за изплащане ДТВ за 2014г., поради
образувано дисциплинарно производство срещу нея. Отказът е оспорен по съдебен
ред, като с решение №1165/04.02.2016г.,
постановено по адм.д.№5537/2015г. по описа на ВАС, актът е отменен. Последвала
е кореспонденция между В.К. и ВСС относно компетентния орган, който следва да
изплати ДТВ /срав. писма и отговори/, след депозирани заявления от
жалбоподателката до Председателя на БлРС за изплащане на сумата. Обжалван е
изричен отказ на Председателя на БлРС, обективиран в писмо изх.№357/17.10.2016г. за изплащане на ДТВ,
като с решение №1725/03.11.2017г. на Административен съд – Благоевград по
адм.д.№639/2016г. същия е отменен и преписката върната на председателя на
районния съд за ново произнасяне. Съдебният акт е оставен в сила с решение
№6058/10.05.2018г., постановено по адм.д.№13928/2017г. на ВАС, като така е
дадено разрешение на проблема, определяйки председателят на БлРС за компетентен
да изплати ДТВ за 2014г. на Е.Н.. В резултат на съдебния акт е издадена заповед
№264/15.05.2018г. и на жалбоподателката е изплатена процесната сума /срав.
платено нареждане от 23.05.2018г./.
По втория пункт от жалбата на Е.Н. до КЗД са приобщени
писмени доказателства, от които се установява че с покана от 31.05.2016г., на
основание чл.80, ал.1, т.9 от ЗСВ е свикано Общо събрание /ОС/ на съдиите от
районния съд в Благоевград при следния дневен ред: Изразяване на становище от
съдиите по повод изложено от съдия Н. в зададени въпроси към кандидата за
административен ръководител на ОС Благоевград в частта, касаеща твърденията за
РС Благоевград. Видно от Протокол от 31.05.2016г. такова е проведено, като на
съдияК.Ие отразено изказване по телефона на високоговорител. Същевременно е
безспорно, че жалбоподателката за същата дата е била командирована във ВСС,
съгласно заповед №297/30.05.2016г. на Председателя на БлРС за изслушване във
връзка с възражение срещу оценката на периодично атестиране. В протокола от ОС
не е отразено нейно изказване дистанционно, т.е. същото е проведено без нейно
участие. В протокола няма обективирано вземане на каквото и да е решение.
По третия пункт от жалбата на Е.Н. до КЗД чрез
писмените доказателства се установява следното: С писмо
изх.№11-06-880/17.06.2016г. ВСС е поискал от Председателя на БлРС представяне
на документи и справки, свързани с дейността на съдебния орган и неговия административен
ръководител за времето на мандата на Е.Н. като Председател на съда по 12 точки.
Искането е обосновано с т.21 от дневния ред на заседанието на ВСС от
21.06.2016г. за извършване на проверка на дейността на Районен съд - Благоевград
с вносители г-жа Н. и г-н К. Видно от Протокола от самото заседание по т.21 е
взето решение за отхвърляне на предложението за създаване на временна комисия
за извършване на цялостна проверка на изнесените твърдения по време на
изслушване за избор на председател на БлОС, проведени на 21.01.2016г. и
07.06.2016г.
За установяване на изложеното в четвъртия пункт от
жалбата на Е.Н. до КЗД са събрани писмени доказателства и от двете лица, от
които е видна кореспонденция за поискани от жалбоподателката документи –
заповед №260/11.05.2016г., пълната документация по проведена обществена поръчка
за поставяне на дограма през 2010г. и информация във връзка с организацията на
работата на съдебния орган, правата и задълженията на съдебните служители.
Съгласно поставените резолюции от Председателя на съда част от тях за уважени,
други са оставени без уважение, тъй като не касаят дейността на съдията.
Във връзка с подаден сигнал за извършване на одит на
съда за периода 22.11.2010г.-27.04.2016г. са приети сигнал с
изх.№223/17.06.2016г. на иф председател В.К., доклад за извършена проверка на
основание решение по т.16 от Протокол №26 от заседание на Пленума на ВСС от
23.06.2016г. и извлечение от Протокол №38 от заседание на Пленума на ВСС от
20.10.2016г. с взето решение за приемане на изразеното становище в доклада. От
последния се установяват констатирани нередности по отношение на назначаване на
служител на длъжността „съдебен секретар“, на проведените процедури при
конкурсите за назначаване на съдебни служители, на определяне на основната
месечна заплата за длъжността на първоначално постъпилите в администрацията
служители; неадекватност и
несъответствие при провеждане на атестирането на съдебните служители. Позитивно
е становище по отношение определянето и изплащането на възнаграждения на
особените представители в съда, изграждането на адаптирана зала за изслушване
на деца в гражданските дела,
закупуването и монтирането на архивен шкаф, извършените разходи за
телекомуникационни услуги, процедурата по унищожаване на съдебни дела и
др.материали, реда и начина за закупуване, заприходяване и отчитане на гориво
за служебен автомобил, поддръжката и експлоатацията му. Копия от документите са
представени на жалбоподателката от одитния орган.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд, съгласно определение №6982/10.05.2019г. на ВАС
по адм.д.№4957/2019г.
След
служебна проверка законосъобразността на решението по реда на чл.168 от АПК и
на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.47
от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по чл.48, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.54 от закона,
както и административно производствените правила по чл.55, чл.60 и чл.62, ал.1
от ЗЗДискр. Не са налице релевираните основания за незаконосъобразност,
свързани със сочените основания за отвод, тъй като такива не са заявени от
жалбоподателката, а и преценени от съда не покриват основанията по чл.22 от ГПК. Не се възприема и възражението за допуснати процесуални нарушения във
връзка с промяната на състава, доколкото в закона не е заложено изискване за
неизменност на същия, както и задължения за уведомяване на страните за
евентуално настъпили промени.
Решението е постановено в
предписаната от закона форма и при спазване на изискванията за съдържание по
чл.66 от ЗЗДискр. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно,
обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при
съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Уважени
са доказателстветите искания на жалбоподателката за допълнително събиране на
доказателствени средства, както и тези на ответната страна. В решението са
изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат. КЗД е проверила
и анализирала обстойно и задълбочено в съвкупност и поотделно събраните по
преписката доказателства съгласно чл.36, ал.3 от АПК, а в изпълнение на чл.35
от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. В този смисъл съдът
счита, че КЗД е спазила регламентираната процедура, като по този начин е
гарантирала в пълна степен правото на защита на страните. Съдът не възприема за
основателно възражението за незаконосъобразност, поради немотивираност на
оспорения акт. Същия съдържа изложение на фактически основания в достатъчна
степен, за да обективират волята на органа, като те се намират в корелация с
правните основания за постановения краен резултат по жалбата.
КЗД е приложила и правилно
материалноправните разпоредби и е издала решение в съответствие с целта на
закона. Императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който РБългария е страна. По см. на ал.2 на същата
норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на §1, т.7
от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието "неблагоприятно
третиране", а именно всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е
налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи
от фактическия състав на приложимата специална правна норма от обективна и субективна
страна – деяние, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на
лицето /неблагоприятно третиране по см. на §1, т.7 от ДР ЗЗДискр/, това
неблагоприятно отношение да се квалифицира като неравно в сравнение с
действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго
лице при сходни обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между
неправомерния диференциран подход и защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр –
в случая „лично положение“. Тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка §1,
т.1 от ДР ЗЗдискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4,
ал.1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за
цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по
смисъла на приложимата разпоредба, кумулативно следва да са налице три
предпоставки - нежелано поведение, въз основа на защитен признак с посочената
специална цел или резултат.
Анализът на събраните доказателства
по делото налага за съда извода за недоказаност на по-неблагоприятно третиране
и тормоз на Е.Н. по признак „лично положение“ по всички пунктове от жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, следва да докаже факти, от които да се направи извод, че е
налице дискриминация. И едва след като бъде доказана извършената дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
В законодателната уредба липсва
легална дефиниция на защитения признак „лично положение“. С оглед на това
следва да се установи и докаже във всеки конкретен случай значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и
същевременно отчита универсалния обхват на закона. В случая наведения като
защитен признак от жалбоподателката се отъждествява с качеството й на съдия в
Районен съд - Благоевград.
В първия пункт от жалбата се твърди за дискриминация
по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр, изразяваща се в неизпълнение на съдебни решения на
ВАС за определяне на ДТВ спрямо жалбоподателката за 2014г., в резултат на което
години наред е била единствения съдия в целия регион с неопределено такова, с
внушението, че тя в качеството на председател на БлРС няма принос за
констатираните позитивни резултати в дейността на съдебната институция.
Извършвайки преценка на фактите, установени чрез събрания доказателствен
материал съдът счита, че не са налице предпоставките на сочената разпоредба,
поради недоказаност на защитен признак „лично положение“ и поради недоказаност
на неравно третиране. Безспорният факт, че единствено жалбоподателката не е
получила ДТВ за 2014г., поради отказ на Председателя на ОС – Благоевград, както
и факта, че В.К. не й го е изплатила две години, въпреки постановени съдебни
решения, възпрепятства преценката за това има ли осъществено спрямо нея
по-неблагоприятно отношение, което да се квалифицира като неравно в сравнение с
действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго
лице при сходни обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между
неправомерния диференциран подход и защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
Освен това от заповед №264/15.05.2018г. и платежно нареждане от 23.05.2018г. се
установява изплащане на сумата, представляваща ДТВ. Съдът отчита и факта, че
внушението за липса на принос на жалбоподателката за констатирани позитивни
резултати в дейността на съдебната институция не е извършено от В.К., а от
Председателя на ОС – Благоевград, като то в никое от писмата на К. до ВСС не е
поддържано.
Във втория пункт от жалбата се твърди за
дискриминация, изразяваща се в организиране и провеждане на общо събрание на
съдиите от БлРС на 31.05.2016г. тенденциозно в отсъствието на жалбоподателката,
с предмет на обсъждане неин въпрос, поставен в конкурсната процедура за
председател на БлОС в частта, касаеща твърдения за РС Благоевград, като по този
начин е злепоставена пред колегите, коментирани са професионалните й изяви в
негативен план в нейно отсъствие, без да й се предостави възможност да участва
и изрази становище по телефона, както е дадена такава на съдия К. И. Събраният
доказателствен материал не установява дискриминация по признака „лично
положение“. Соченото деяние на председателя на РС - Благоевград съдът не
преценява като засягане на правата и законните интереси на Е.Н. във вр.с чл.26
от ЗЗДискр /както се твърди в жалбата/, който гласи, че лицата имат право на
равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им
и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл.4, ал.1. Видно от
съдържанието на протокола от ОС от 31.05.2016г. в него не са обективирани
никакви негативни изказвания спрямо жалбоподателката нито в личностен, нито в
професионален план. Безспорно е, че на същата дата тя е била командирована за
изслушване пред ВСС /срав. заповед №297/30.05.2016г./, но с оглед темата на
събранието, изказванията на В.К. и липсата на взето решение в негативен аспект
за жалбоподателката, съдът счита, че не е осъществена дискриминация при
хипотезата на чл.26 от ЗЗДискр във вр.с чл.4 и чл.5 от закона.
По отношение на твърденията в пункт
трети от жалбата за дискриминация, изразяваща се в изнасяне на информация и
документи без знанието и съгласието на жалбоподателката пред ВСС с цел
обсъждане на вътрешното й убеждение и процесуални действия като съдия по нейни
дела, като по този начин е била обект на обиди, нападки и клеветене от
членовете на предния ВСС, без да се отчете, че по аналогичен начин са
процедирали и други съдии от региона /но те не са коментирани и техни дела не
са изпращани/ съдът ги намира за неоснователни. Преценката на писмените
доказателства не обосновава по абсолютно никакъв начин извод за
по-неблагоприятно третиране на Е.Н. от страна на В.К., доколкото не се
установяват елементите от фактическия състав на нормата. Не е налице съзнателно
и целенасочено поведение на председателя на РС – Благоевград в аспекта, сочен
от жалбоподателката. Представянето на документите е извършено в резултат на
отправено искане от ВСС с изх.№11-06-880/17.06.2016г. за нуждите на т.21 от
дневния ред на заседанието на съдийската колегия на ВСС на 21.06.2016г. Т.е. осъществените
действия от председателя на БлРС не са умишлено извършени на основата на признака
„лично положение“ по см. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр и нямат за цел накърняване
достойнството на лицето, злепоставянето му пред обществото и дискредитирането
му като магистрат.
В пункт четвърти от жалбата до КЗД жалбоподателката
твърди, че е дискриминирана по признак „лично положение“, за това че не са й
предоставени от В.К. в качеството й на административен ръководител на съда
поискани документи във връзка с издадена заповед №260/11.05.2016г., по силата
на която е разпоредено изтриване на информацията от фейсбук страницата на съда
създадена по време на мандата на Е.Н. като административен ръководител;
документи свързани с проведена обществена поръчка за поставяне на дограма през
2010г.; документи във връзка с подаден сигнал за извършване на одит на съда за
периода 22.11.2010г.-27.04.2016г. И в този случай съдът приема, че не е
изпълнен фактическия състав на дискриминацията. Липсва доказано неравно третиране,
доколкото не са посочени други лица за сравнение, признака „лично положение“ не
се възприема в конкретния случай като значим, обективен, същностен за личността
белег, който да позволява да бъде прилаган еднакво и същевременно да отчита
универсалния обхват на закона, не се доказва и съзнателно поведение, целящо накърняване
на достойнството и създаването на враждебна или обидна среда. Отказът на
председателя на съда да предостави на жалбоподателката заповед
№260/11.05.2016г. е съобразен с предметния обхват на акта, свързан конкретно с
дейността на съда при мандата на В.К. и касае административна дейност, която не
рефлектира пряко върху дейността на съдия Н.. В този смисъл не засяга в
негативен дискриминационен аспект жалбоподателката. Документите, касаещи
проведената обществена поръчка са предоставени на жалбоподателката, видно от
събраните доказателства, както и тези, свързани с подаден сигнал за извършване
на одит на съда за периода 22.11.2010г.-27.04.2016г. По отношение на последните
съдът отбелязва, че не е било в комепетентността на В.К. да ги предостави, тъй
като е инициирано от същата на основание чл.48 и сл. от Правилника за
организацията и дейността на ВСС и неговата администрация във вр.с чл.50, т.4,
5, 6, 7 и 8 от същия административно производство за извършване на проверка с
оглед встъпването й в длъжност като иф Председател на РС - Благоевград, считано
от 27.04.2016г. Документите са предоставени от сезирания орган.
Всичко гореизложено обосновава
крайния извод на съда за неоснователност на жалбата на Е.Н. срещу решение
№55/24.01.2019г. на КЗД, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.
С оглед изхода от делото
жалбоподателката дължи заплащане в полза на КЗД разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, в размер на 300лв.,
определено на основание чл.7, ал.1, т.4 във вр.с §1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Е.П.Н. *** с
адрес за призоваване пл.“В.Л.“ №*, кабинет №** срещу решение №55/24.01.2019г. на Комисията за защита от
дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу В.Г.К. -
административен ръководител на Районен съд – Благоевград с изложени оплаквания
за по-неблагоприятно третиране и тормоз по признак „лично положение“.
ОСЪЖДА Е.П.Н. *** с адрес за призоваване пл.“В.Л.“ №*, кабинет №** да заплати
на КЗД гр.София, бул.“Д. Ц.“ №** разноски по делото в размер на
300лв. /триста/.
Решението е
постановено при участие на заинтересованата страна В.Г.К. *** с адрес за
призоваване пл.“В.Л.“ №1.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: