№ 15256
гр. София, 27.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110171158 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Х. П., с ЕГН: ********** за
следните суми: 981,50 лева, представляваща неизплатена главница по договор за стоков
кредит № [№]/27.09.2022 г., сключен с [фирма], 100,13 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 27.02.2023 г. до 20.12.2023 г., 120 лева, представляваща
такса разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2023 г. до окончателното плащане
и разноските по делото.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземането в размер на сумата от 120 лева, представляваща такса разходи при изискуем
кредит, по следните съображенията:
По твърдения на заявителя, процесният договор за стоков кредит е сключен на
27.09.2022 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се
регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от
12.05.2010 г.
В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че сумата от 120 лева представлява
еднократно начислена такса разходи при изискуем кредит, дължима на основание чл. 13 от
договора във връзка с Тарифа за лихнвите, таксите и комисионите, прилагани от [фирма] по
извършвани услуги на клиенти – физически лица (потребители) и конкретно на основание
Раздел XII Кредити, т. 10 Разходи при изискуем кредит. В чл. 13 от приложение към
заявлението препис от договор за стоков кредзит № [№] отг 27.09.2022 г. е предвидено
задължение за кредитополучателя да заплаща такси съгласно посочената Тарифа, действащи
при сключване на договора, с която същият се е запознал. В приложения погасителен план
сумата от 120 лева – такса разходи при изискуем кредит не е включена като част от размера
на погасителните вноски, като в графа „такса“ е отразено „о“.
Съдът намира, че с оглед така очертаната цел и основанието, при наличието на което е
дължимо процесното вземане за такси – направени разходи при изискуем кредит, а оттук
при допусната забава от страна на кредитополучателя, всъщност се касае за предвидена от
1
кредитора такса с еднократен характер, начислена в противоречие с чл. 10а ЗПК,
предвиждаща възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същевременно последната е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
предвиждаща, че при забава е дължима единствено законната лихва за забава, като целта на
това вземане е да обезпечи кредитора поради допуснатото неточно във времево отношение
изпълнение – забавено такова. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява
и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част, както и в съответната й част от
разноските по делото, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. Х. П., с ЕГН: ********** за сумата
от 120 лева – такси, както и за сумата от 26,47 лева – разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от заявлението.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2